Р Е Ш Е Н
И Е №507
28.08.2018г. гр.
Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти
граждански състав
на тридесет и първи юли две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Диляна Славова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№17 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск
с правно основание иск чл.422 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК и във вр.с чл.286,
ал.1 от ТЗ във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД – за установяване заплащане на дължими
суми по договор.
Ищецът твърди,
че на 10.11.2016г. между Изи Асет Менидмънт АД – заемодател, и ответника бил
сключен договор за заем №2679453. Съгласно договора кредиторът се задължил да
предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 300,00 лева, като
сумата била предоставена при подписване на договора. Ответницата се задължила
да върне общо сумата от 330,65 лева. Следвало да се плащат погасителни вноски –
5 равни месечни в размер на 66,13 лева. Погасена била сума от 242,00 лева, като
оставали дължими 193,93 лева. Начислената договорна лихва била в размер на
12,52 лева от 12.12.2016г. до 11.04.2017г. – дата на настъпване на падежа.
Ответницата се задължила в 3-дневен срок да предостави на кредитора едно от
обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, а при неизпълнение на това
задължение страните били уговорили неустойка в размер на 182,00 лева –
начислена еднократно и като допълнителна сума към всяка от погасителните
вноски. Към предяване на иска така била дължима и сума от 109,20 лева.
Разпоредбите на договора предвиждали при забава на плащане на погасителна
вноска с повече от 30 дни да се начислява разходи за събиране, представляващи
такси и разноски за напомнителни писма, ел.съобщения, телефонни разговори и
посещения на място в размер на по 9 лева на всеки 30 дневен период до
максимална сума 45 лева. Ответницата била напълно погасила това си задължение.
Ответницата трябвало да плати цялото задължение на 11.04.2017г., но това не
било сторено и тя дължала и обезщетение за забава върху непогасената главница
от 14,06 лева от 11.04.2017г. до 24.10.2017г. Поискали издаване на заповед по
реда на чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.д.№2727/2017г. на ХРС. В
допълнително становище след указания от съда ищецът твърди, че в договора е
инкорпориран погасителния план и ОУ към самия договор. Искат да се признае за установено, че ответникът има
задължение към ищеца в размер на 193,93 лева – главница по заем, 12,52 лева –
договорна лихва за периода от 12.12.2016г. до 11.04.2017г., 109,20 лева –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 14,06 лева – лихва за забава
от 11.04.2017г. до 24.10.2017г., и да бъдат заплатени направените по делото
разноски.
Ответникът не взема становище в
срока по чл.131 от ГПК. В с.з. изразява становище, че не спори относно
дължимостта на сумите и признава предявените искове.
Ищецът заявява оттегляне на исковете
за договорна лихва и лихва за забава, поради което с Определение от с.з.19.06.2018г.
производството по делото е прекратено в частта на претендираната сума от 12,52
лева – договорна лихва за периода от 12.12.2016г. до 11.04.2017г., и 14,06 лева
– лихва за забава от 11.04.2017г. до 24.10.2017г.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Договор
за цесия /прехвърляне на парични задължения/ от 30.01.2017г. Изи Асет
Мениджмънт АД прехвърля вземания, определени и индивидуализирани в Приложение
1, на Агенция за контрол на просрочени задължения ООД – София. В представеното извлечение
от приложение под №364 е посочен ответника, сключил договор №2679453 от
10.11.2016г. за сума от 300 лева, с посочена дължимост към 193,93 лева –
главница, и 109,20 – неустойка.
По делото е представен Договор за паричен заем №2679453
от 10.11.2016г., сключен между Изи Асет Мениджмънт АД и длъжника – ответник по
делото, за заем от 300 лева, при обща стойност на плащанията до крайния падеж 11.04.2017г.
– 330,65 лева. В договора е посочено, че се сключва наоснование предложение,
като самото предложение е представено като доказателство, както и е представена
тарифа на Изи Асет Мениджмънт АД относно разходи/такса. Страните уговорили
заемателят да върне за заемодателя сумата при условия – месечна погасителна
вноска от 66,13 лева; срок на заема – 5 месеца; брой вноски – 5, дати на
плащанията – изрично посочени до 11.04.2017г., фиксиран годишен лихвен процент
– 40%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,11%; обща
сума, дължима – 330,65; годишен процент на разходите на заема – 47,70%.
С уведомление – без дата, приложено по делото представител
на ищеца уведомава длъжника за прехвърляне на вземането.
При така установената фактическа обстановка съдът достига
до следните правни изводи:
Искът е допустим поради установеното приключило заповедно
производство между същите страни и за същото вземане. Срещу издадената заповед
за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника, а кредиторът е
предявил настоящия иск в законовия едномесечен срок.
Не се спори, че
страните са сключили процесния договор, както и че кредитополучателят е получил
сумата от 300 лева, започнал е изпълнение на задължението си да плаща
погасителни вноски, но не е издължил изцяло вноските, като е останала дължима
главница от 193,93 лева. Така страните са били задължени по договора за заем,
като кредиторът е изпълнил задължението си да предостави сумата на заемополучателя,
а последният е следвало да я върне при уговорените условия и в срок. Няма спор
и за неизпълнението на договорните задължения от страна на ответника.
Безспорно е и, че вземането по договора за заем е било цедирано на ищеца
и в тази посока са представени съответния договор и приложение, както и
ответникът не оспорва уведомяването си за цесията, което е извършено в
настоящото производство. Следва да се има предвид и че няма спор относно
извършените плащания, както и неплатените вноски.
Процесният договор за заем е сключен при действието на ЗПК, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразени от съда.
Съгласно защитата,
дадена на потребителя със ЗПК - чл.22 от ЗПК, при незпазване на императивните изисквания към договора за кредит/заем/,
уредени в чл.10,
ал.1, чл.11,
ал.1, т.7 - 12
и 20
и ал.2, чл.12,
ал.1, т.7 - 9
от ЗПК, сред които са погасителен план, които съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент – чл.11, т.12, и ОУ – чл.11, ал.2, то договорът се явява
изцяло недействителен. Поради възмездния характер на договора за потребителски
кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата
и задълженията на потребителите и за по - пълна защита на интересите им, трябва
да бъдат уговорени лихвения процент по кредита, но и следва изрично да се
направи разбивка на всяка погасителна вноска, за да се покаже погасяването на
главницата и лихвата. Дори да се приеме, че погасителният план е включен в
съдържанието на договора и не съществува законово задължение да е в отделен
документ, различен от договора, то в процесния договор и погасителния план не
се съдържа информация за месечната разбивка на погасителната вноска, която
включва част от главницата и част от лихвата. Не е ясно каква част от
посочените в погасителния план вноски съставлява възнаградителната лихва, при
посочения в договора лихвен процент. Наред с това е невъзможно да се установи
кои условия от договора са припокриващи се с ОУ при кредитора, като така съдът
приема, че в настоящия случай ищецът не представя ОУ, които да са неразделна
част от договора и да са подписани от страните по него. Именно така
установеното прави договора недействителен съгласно разпоредбите на ЗПК - чл.11,
ал.1, т.12
от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК. В случая намира приложение разпоредбата на чл.23 от ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл и искът за неустойка от
109,20 лева следва да бъде отхвърлен, а ответницата ще дължи на
кредитора-цесионер неизплатените вноски по кредита за главница, а именно: 193,93
лева, която сума е безспорна с оглед твърденията на страните.
Но наред с така изложеното
относно недействителността на договора и дължимостта на вземането за главница, следва
да се има предвид и факта, настъпил в хода на настоящото производство, а
именно: ответницата е заплатила на ищеца след завеждане на делото сумата от 200
лева /становище от 18.07.2018г. – л.51 и сл./. така съдът приема, че ответната
страна е изпълнила своето задължение към ищеца и е заплатила дължимата
главница, поради което и следва да бъде отхвърлен и иска за главница.
В настоящото
производство се установи, че няма претенция относно законовата лихва, по която
има произнасяне в заповедното производство. Претенцията за законна лихва от
подаване на исковата молба, респ. заявлението в заповедното производство, макар
и да няма характер на самостоятелен иск, то има самостоятелно материалноправно
съществуване и представлява различно от главницата вземане. Това вземане без
съмнение се включва в предмета на делото, но само ако бъде предявено от ищеца,
тъй като в противен случай, съдът не може да я разгледа. В заповедното
производство вземането за законна лихва е част от предмета на издадената
заповед за изпълнение, която влиза в сила в тази ѝ част при общите
предпоставки на чл.416 от ГПК, като една от
предпоставките при постъпване на възражение в заповедното производство, то да е
установено съществуването по реда на чл.422 от ГПК и на законната лихва. В настоящото решение по чл.422, ал.1 ГПК не следва да се разглежда законната
лихва от подаване на заявлението, тъй като това вземане не е предмет на производството и не е заявено от
ищеца още с исковата молба.
Така като краен се налага
извода, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като недоказани
и неоснователни.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени
от ООД АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ЕИК *********, гр.София,
срещу И.П.К., ЕГН **********, да се приеме за установено, че И.П.К. дължи на ищеца
сумата от 193,93 лева – главница по заем, и 109,20
лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за които е издадена ч.гр.д.№2727/2017г.
на ХРС, като недоказани и неоснователни.
Решението
може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението за неговото обявяване.
Съдия:/п/
не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.К.