№ 334
гр. Варна, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Т.
Членове:Диана К. Стоянова
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Светлана Т. Въззивно гражданско дело №
20223100502507 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Т. М. С ЕГН ********** с адрес
****, чрез особен представител адв. А. А., ВАК, срещу Решение № 229 от
11.10.2022г., с което е признато за установено на основание чл.422 вр. 415 от
ГПК съществуването на вземанията на „ЮБЦ“ ЕООД, с променено
наименование в хода на процеса на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“България“, №81, вх.В,
ет.8 срещу А. Т. М. ЕГН **********, с адрес ****, за които е издадена
издадената Заповед за изпълнение № 883/26.10.2021г. по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.1272/2021г. на РС Провадия за следните суми: главница в размер на
43.59 лева, представляваща стойността на незаплатени електронни
съобщителни услуги за периода от 01.10.2018 г. до 02.01.2019г. по договор за
мобилни услуги с клиентски номер ****г. от 21.09.2018г. и 10.10.2018г., за
които са издадени фактури №№ **********/01.11.2018 г.,
**********/01.12.2018г., **********/03.01.2019г., ведно със законната лихва
1
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 20.09.2021г.
до окончателното изплащане на вземането.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се твърдението за наличие на
нередовност на исковата молба, тъй като обстоятелствената част не
кореспондира с петитума, доколкото не е ясно на какво основание, за какъв
период от време и как е формирана исковата претенция. Подновено е
твърдението за липса на валидно сключени договори, поради неизпълнение на
предпоставките за влизане в сила на споразуменията за липса на непогасени
задължения от страна на абоната, и неяснота дали е налице осъществена
преносимост на сочения нов мобилен номер. Оспорва се извода на съда, че
лицата, подписали двете споразумения са служители на БТК ЕАД и имат
право да сключват договори от името на дружеството. Настоява се, че
липсват доказателства за активиране на услугата, а издадените фактури не
отразяват действителното потребление и абонаментните планове по
споразуменията. Оспорва се извода на съда относно валидността на цесиите и
редовното уведомяване на длъжника за тях. Твърди се погасяване на
вземането чрез плащане на сумите, доколкото ищецът не е представил
месечни отчети на БТК за платили длъжници. Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на иска в цялост.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор,
като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Поддържат се
въведените с писмения отговор твърдения относно надлежно съобщаване за
извършената цесия и възникналото задължение за заплащане стойността на
извършените услуги. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
2
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
При извършената проверка относно редовността на исковата молба, с
оглед въведеното от въззивника възражение, съдът не констатира
нередовност на същата, доколкото в обстоятелствената част ясно и подробно
са въведени факти и обстоятелства, на които се основава иска, като са
посочени договор и споразумение, както и издадените въз основа на тях
фактури за главница и лихви, ведно с приложения, обосноваващи размера на
иска, който е въведен в петитума на исковата молба. Така в обстоятелствената
част на исковата молба ищецът е пояснил, че за отчетен период на
потребление 01.10.2018г.-31.10.2018г., за който е издадена фактура №
**********/01.11.2018г. на стойност от 26.99 лева с ДДС, се претендира
сумата от 16.07 лева с ДДС. Съответно се настоява установяване
дължимостта на цялата сума по фактура № ********** от 01.12.2018г. в
размер на 26.99 лева с ДДС и на сумата от 0.53 лева по фактура №
**********/03.01.2019г., представляваща лихва за забавено плащане.
Посочените суми по характер и размер кореспондират с предмета на
вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Възражението на въззивника за нередовност на исковата
молба е неоснователно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
правото на иск при постановяване на съдебното решение по заявения иск,
обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
Производството по гр.д.№ 94 по описа на Районен съд гр.Провадия за
2022г. е образувано по заявен от „ЮБЦ“ ЕООД с променено наименование в
хода на процеса на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕИК ********* седалище и адрес
на управление: гр. София, бул.“България“, №81, вх.В, ет.8 срещу А. Т. М.
ЕГН ********** с адрес ***** установителен иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 от ГПК във вр.чл.79 от ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника дължимостта общо на сумата от 43.59 лева,
представляваща стойност на дължими и незаплатени електронни
съобщителни услуги по договор за мобилни услуги с клиентски номер ****г.
3
и 10.10.2018 г., за които са издадени фактури №№ **********/01.11.2018 г.,
**********/01.12.2018г., **********/03.01.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 20.09.2021 г.
до окончателното.
Съгласно исковата молба договор за далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ****г. и споразумение от 10.10.2018г. е сключен между
доставчика „БТК“ ЕАД и потребителя А. Т. М.. Вземането за неплатени
парични задължения, дължими от потребителя по договора, е прехвърлено от
доставчика на услугата на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г.,
а „С.Г.Груп“ ЕАД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019г.
Ищецът не е твърдял в исковата молба, че за възникване на
конкретната договорна връзка е била осъществявана преносимост на номера
като условие за сключване на договора за електронни съобщителни услуги
между доставчика на услугите и потребителя, поради което този въпрос не се
поставя на разглеждане и не подлежи на доказване.
Изцяло в правомощията на доставчика е да прецени дали да активира
услугата при наличието на непогасени задължения от страна на потребителя.
Очевидно в настоящия случай, независимо от отразения във фактура №
**********/01.11.2018г. баланс от предходни периоди, но видно от
извлечение по услуги, представляващо приложение към сметката, от номера
на потребителя се реализирани разговори към мобилни номера на същия
оператор, както и към други мобилни оператори, следователно доставчикът е
активирал услугата, предмет на договор за мобилни услуги с клиентски
номер ****г. и при наличието на предходни задължения.
Установява се от заключението на вещото лице по СГЕ, назначена от
исковото производство, че ответникът, сега въззивник, е разписал
собственоръчно както заявление-договор от 21.09.2018г., така и
допълнителното споразумение от 10.10.2018г., както и декларацията по
чл.147а, ал.2 и ал.3 от ЗЗП. Съгласно писмо от Виваком с изх.№ С-6413 от
12.07.2022г. лицата, подписали договора за доставчика, са били служители на
доставчика Виваком към момента на сключване на договора. Следователно
договорът, от който произтича процесното вземане, е действителен и
обективира взаимносъвпадащата воля на страните по него. Съгласно приемо-
4
предавателен протокол № ****г. А. М. е получила 1 бр. sim карта с номер
******.
Следователно между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната
телефонен номер, при съответна месечна такса и условия и срок на действие
на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на
услугата - абонаментни такси и цени на услуги извън включените в
съответния тарифен план. В договора се съдържа описание на тарифният
план, ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им. Въз основа на процесният договор са
издадени фактури, обективиращи вида и размера на дължимите за
предоставените телекомуникационни услуги суми. Отразеният във фактурите
тарифен план отговаря на договорения при сключването на договора при
посочените в него промоционални условия. С допълнителното споразумение
е продължен само срока на договора. Действително представените фактури
сами по себе си не са основание за плащане, но ответникът е сключил договор
и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което дължи
договорената цена.
От представените писмени доказателства се установява, че на
16.10.2018г. е сключен договор за цесия между „БТК“ ЕАД и „СГГруп ООД.
По силата на чл.5 от договора, цесионерът е задължен и упълномощен да
уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на вземането.
Приложено е и изрично пълномощно в тази насока, изготвено от „БТК“ ЕАД.
Видно от Договор за цесия от 01.10.2019г., сключен между СГГруп
ООД и „ЮБЦ“ ЕООД и извлечение от приложение № 1 към него се
установява, че цедентът е прехвърлил на цесионера „ЮБЦ“ ЕООД вземането
си към ответника в размер на 43.59 лева, придобито по силата на Договор за
цесия, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
СГГруп ООД. По делото е представено Уведомление за цесия изходящо от
„БТК” АД, чрез СГГруп ООД като цесионер и като цедент по договора с
„ЮБЦ“ ЕООД до ответника, за извършените цесии, но не са представени
доказателства за връчването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането
поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие
5
между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на
съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор - чл. 99, ал. 4
ЗЗД . Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата, и това представлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал.
3 ГПК. В съдебната практика се приема, че е налице валидно съобщаване,
както в случаите, когато това е направено лично от цедента, така и в
случаите, когато по пълномощие на цедента такова съобщаване извърши
цесионерът, както е и в настоящия случай. Дори да се приеме хипотетично, че
липсват категорични доказателства за уведомление, което да е връчено на
длъжника преди образуване на настоящото дело с получаване на препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея, съдържащи процесния
договор за цесия и упълномощаване на цесионера да извърши уведомяване от
името на цедента, ответникът /като длъжник/ е узнал за цедирането на
вземането. Връчването на всички книжа по делото, в т.ч и на назначения
особен представител на ответника е надлежно и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици. По делото не е спорно, че
уведомлението до длъжника за цедиране на процесното вземане е връчено с
препис от исковата молба на особения представител на ответника, поради
което следва да се приеме, че е изпълнено изискването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,
което обстоятелство е настъпило в хода на делото и следва да бъде
съобразено при решаване на спора. Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен
иск за установяване съществуването на цедираното вземане, не може да бъде
игнорирано и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено.
Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда
факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното
материално право (Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС,
II т.о.) С оглед изложеното договорите за цесия са произвели действие по
отношение на ответника, което обосновава извод за доказаност на активната и
пасивната материална легитимация по предявения иск. Предвид
6
обстоятелството, че договорите по двете цесии и уведомлението за цесия
изходящо от БТК чрез СГГруп ООД като цесионер по договора с БТК и като
цедент по договора с „ЮБЦ“ ЕООД до ответника са приложени към исковата
молба и са получени лично от особения представител на ответника следва да
се приеме, че той е надлежно уведомен за тях. Възражението на въззивника
относно валидността на цесиите и редовното уведомяване на длъжника за тях
е неоснователно.
Доколкото потребителят е уведомен за осъществените цесии едва с
връчване на исковата молба, ведно с уведомлението за тях, безспорно той не
би могъл да извърши плащане към съответните кредитори. Не се установява
издължаване към първоначалния кредитор БТК да е сторено и към настоящия
момент, видно от представеното извлечение от справка за клиент по
клиентски номер ВА 17100065001, чието авторство не е оспорено. Налице е
основание за дължимост на процесните вземания.
По изложените съображения решението на исковия съд следва да бъде
потвърдено.
По разноските : С оглед резултата по спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
въззивникът А. Т. М. ЕГН ********** следва да заплати в полза на
въззиваемото дружество сторените разноски във въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева
По изложените съображения, ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 229 от 11.10.2022г., постановено
по гр.д.№ 94/2022г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА А. Т. М. С ЕГН ********** с адрес **** да заплати на
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕИК ********* (с предишно наименование „ЮБЦ“
ЕООД) със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“България“, №81,
вх.В, ет.8 разноски за въззивната инстанция в размер на 180 лева – адв.
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
осн.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8