Решение по дело №596/2019 на Административен съд - Кюстендил

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     № 36

гр.Кюстендил, 07.02.2020г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№596/2019г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

                 „Х.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** чрез управителя Т.Г.Т., съдебен адрес *** оспорва ЗНПАМ №ФК-С202-0035136/06.12.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - София. Развиват се съображения за незаконосъобразност на акта поради неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Претендират се разноски.

                 Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на  жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждениие.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                  До издаването на оспорената заповед се е стигнало след като на 02.12.2019г. е извършена проверка от органите по приходите, обективирана в Протокол №0035136/02.12.2019г. в търговски обект по см. на §1, т.41 от ДР ЗДДС - книжарница, находяща се в гр.Кюстендил, ул.“Г.“ №55, при която е установено, че за извършена контролна покупка заплатена в брой /0.70 лв. за 1 бр.химикал/ не е издадена фискална касова бележка от  намиращо се в обекта, работещо, въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП  фискално устройство. От ФУ е разпечатан дневен финансов отчет, съгласно който дневния оборот е 856.93 лв., а фактическата наличност на парични средства в касата е била 1 092.01 лв.

Във връзка с констатирано нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС е издадена процесната заповед, с която на „Х.“ ЕООД *** е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект – книжарница, находяща се в гр.Кюстендил, ул.“Г.“ №55“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства /св.А.Т. и св.И.А./, от които се установява, че в момента на осъществяване на покупката на 1 бр. химикал е влязъл друг клиент, който заявил, че  е паркирал неправилно и моли за бързо обслужване.  Служителката преди да издаде касова бележка на първия клиент, тръгнала към рафта със стоката за втория клиент, като в този момент контролния орган се легитимирал и започнала проверка.

                 С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:

                  Оспорената ЗНПАМ №ФК-С202-0035136/06.12.2019г. на началник отдел „ОД“ в главна дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП представлява мотивиран административен акт, съдържащ изложение на фактически обстоятелства, които правилно са отнесени към хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Издадена е от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл.186, ал.3 във вр.с представената заповед №ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП и в предписаната от закона форма. Мотивирана е, като е налице корелация между фактическо и правно основание за издаването й. Спазени са административнопроизводствените правила.          

Правилно е приложен и материалния закон, постигната е и целта на закона. Съгласно  чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС ПАМ „запечатване на обект“ за срок до 30 дни се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. С разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата се вменява задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен изрично посочени в закона случаи. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от закона се забранява и достъпа до обекта. Анализът на правната уредба обуславя извода, че установено по съответния ред неизпълнение на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан /нарушение на чл.118 , ал.1 от ЗДДС/ представлява предпоставка за налагане на ПАМ „запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него“ при условията на обвързана компетентност  за органа по приходите.

Събраният доказателствен материал по делото, преценен на основата на посочените правни норми, установява по безспорен начин нарушение на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба в аспекта на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. и чл.118, ал.1 от ЗДДС. Видно от съдържанието на Протокол №0035136/02.12.2019г. е, че в търговски обект – книжарница, стопанисван от дружеството-жалбоподател, за извършена покупка на стока, не е издадена касова бележа от монтирано и работещо в обекта ФУ. Обстоятелството е установимо и от дневен отчет. Материалната доказателствена сила на сочения официален документ не е оборена, поради което съдът приема за доказано осъществено противоправно поведение, покриващо състава на нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС. Не се възприема възражението за недоказаност с оглед разминаване в часа на проверката и часа на разпечатването на КЛЕН. Отново от съдържанието на Протокола се установява, че проверката е започнала в 15.45ч. и е приключила в 17.00ч., а дневния отчет е разпечатан в 15.51ч., т.е. след започване на контролните действия от проверяващите служители. Неотносими за преценката за осъществено административно нарушение са и гласните доказателства, тъй като поведението на служителката на дружеството-жалбоподател не може да изключи задължението за издаване на касова бележка на вече започната продажба на стока, независимо от други настъпили обстоятелства, които не са форсмажорни по своя характер.

                  Административният орган е определил продължителността на срока /14 дни/ на мярката, като е преценил всички релевантни за случая факти и обстоятелства, при условията на оперативна самостоятелност и при спазване на принципите по чл.4 и чл.6 от АПК. В този аспект съдът преценява като неоснователно възражението за липса на мотиви в този аспект. При съобразяване на принципа за законност и за съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. Съдът намира същия за съответен на извършеното, доколкото са съобразени засегнатите обществени отношения с нарушението и целената превенция за превантивно въздействие за лоши практики в обекта. Предназначението на ПАМ е да се предотврати и преустанови извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно това, с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.

С оглед гореизложеното съдът счита, че административния орган правилно и законосъобразно е издал оспорения акт и същия не страда от пороците по чл.146 от АПК, т.е. липсват основания за неговата отмяна.

Съдът присъжда разноски в полза на ответната страна, на основание чл.143, ал.4 от АПК във вр.с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв., платими от жалбоподателя.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Х.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу ЗНПАМ №ФК-С202-0035136/06.12.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - София.

ОСЪЖДА „Х.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на НАП – София съдебни разноски в размер на 100 лв. /сто/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: