№ 58
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. И.ова
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500744 по описа за 2021 година
С решение № 48 от 15.07.2021 год. по гр. дело № 255/2020 год. Етрополският
районен съд е признал за установено по отношение на Д. Й. Д., ИВ. Й. Д., Т. Л. Д. и В. ИВ.
Д., че В. П. Т. и Т. П. Д., като правоприемници на П.К.В. са собственици на 1/3 ид.ч. от
поземлен имот № 28 в кв. 3 по плана на с. Л. с площ 956 кв.м., от който имот 13 кв.м. се
придават към УПИ XVII-27 в кв. 3 по плана на с. Л., 457 кв.м. се придават към УПИ XVIII-
28,27 в кв. 3 по плана на селото и 486 кв.м. се придават към УПИ XIX-29, както и че са
собственици на 1/3 ид.ч. от поземлен имот № 27 в кв. 3 по плана на с. Л. с площ 1032 кв.м.,
от който имот 524 кв.м. се придават към УПИ XVII-27 в кв. 3 по плана на селото и 508 кв.м.
се придават към УПИ XVIII-28,27 в кв. 3 по плана на селото, при граници на поземления
имот: улица, поземлен имот № 26 и поземлен имот № 28. С решението съдът е отменил н.а.
№ 55, том II, рег. № 3493, дело № 211/20.09.2018 год. на нотариус Яна Донкова рег. № 552
на НК в частта, с която Д. Й. Д. и ИВ. Й. Д. са признати за собственици на по ½ ид.ч. от
поземлен имот с пл. № 27 и част от поземлен имот с пл. № 28, като вместо това е
постановил, че същите са собственици на по 1/3 ид.ч. от двата имота. Съдът е отхвърлил
искането за отмяна на н.а. № 846/08.11.2018 год., акт № 180, том 3, дело № 367/2018 год. на
Служба по вписвания при РС-Е. за дарение на недвижим имот, с който Д. Й. Д. е дарил
собствената си ½ ид.ч. от процесните недвижими имоти на брат си ИВ. Й. Д.. Съдът е
присъдил разноски по съразмерност.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответниците с
твърдения, че същото е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства
1
и в нарушение на материалния закон. Молят съда да отмени решението и вместо него да
постанови дпуго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Ищците оспорват въззивната жалба и молят съда да потвърди решението.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата П.В. твърди в исковата молба, че по силата на наследствено правоприемство
от наследодателя Д.В., починал през 1970 год. и давностно владение, тя и ответниците Д. Й.
Д. и ИВ. Й. Д. притежават описания по-горе поземлен имот № 28, както и че владеят
съвместно поземлен имот № 27 по плана на с. Л. и са негови съсобственици при равни
права. През 2019 год. ищцата установила, че ответниците са се снабдили с н.а. № 55, рег. №
3493, дело № 211/20.09.2018 год. на нотариус рег. № 522, с който са признати за собственици
при равни дялове на по ½ ид.ч. от процесните имоти. Сочи, че ответниците не са довели до
знанието й намерението да придобият по давност целият наследствен имот. Моли съда да
признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на основание
давностно владение на 1/3 ид.ч. от поземлен имот № 27, както и че е собственик на
основание давностно владение и наследство от Д.В. на 1/6 ид.ч. от поземлен имот № 28 с
описани по-горе граници и съседи.
В депозираните отговори на исковата молба ответниците оспорват изцяло
предявените искове с твърдението, че ищцата никога не е ползвала процесните имоти, тъй
като единствено единият син на общия наследодател – Й.К. е живял в тези имоти и ги е
владял след смъртта на баща си Д.К., заедно със съпругата си и децата си Д. и И.Д.и, като
никой друг от роднините не ги е владял или ползвал. Сочат, че никога не е имало спор, че
Й.К. /баща на ответниците/ и семейството му живеят там и обработват имотите като свои,
като волята на баща им също е била имотът да остане за Й., защото той се е грижил за баща
си и майка си. След 1975 год. семейството на Й.К. се преместило да живее в гр. Е., но
непрекъснато пътувало до с. Л., за да поддържа къщата и да се грижи за двора, като през
цялото време до смъртта си през 2009 год. именно Й. се е грижил за имотите като свои
заедно със синовете си Д. и И.Д.и. Никой от роднините не е имал претенции и не е пречил
на Й. да свои имотите, да ги ползва и обработва, както желае. Сочат също така, че бащата
на ищцата – К. Д. е живял в друг имот в с. Л., където си е построил къща и е пребивавал със
семейството си, като много рядко е ходил на гости при родителите си Д. и Д., тъй като за тях
до смъртта им се е грижил единствено брат му Й.. Двамата братя били в добри отношения и
са знаели, че тези имоти са отредени за Й. и семейството му. Бащата на ищцата – К. Д. и
майка й И.Н. са ползвали за стопански дейности друг съседен имот в с. Л., а именно – УПИ
XX-28 с площ 912 кв.м., за който през 1980 год. са се снабдили с констативен н.а. №
102/1980 год., като на ищцата била отредена половината от този съседен имот. Тъй като
последният нямал излаз към улица, при редките си посещения в него ищцата преминавала
през входа на процесния имот с позволението на И.Д.. Твърдят също така, че Д.Д. е ходил в
процесните имоти заедно с брат си И. да поддържат къщата след смъртта на баща им, да
обработват земята и да се грижат за дърветата, като една част от тях била засадена от баща
2
им, а друга част – от И.Д.. По-голяма грижа за имотите и къщата имал И.Д., тъй като много
често ходел в с. Л. – почти всички почивни дни, като той и съпругата му основно
поддържали и правили ремонти на къщата и на стопанските постройки в имота, като там
отглеждали около 10 пчелни кошера, овощни дървета /над 20 бр./ и зеленчуци. Никой от
роднините не е пречил на ответниците да ползват имотите и не е демонстрирал поведение,
което да провокира спорове по отношение на тях. Оспорват твърдението на ищцата, че е
ползвала съвместно с тях имотите. Сочат, че П. никога не ги е владяла по какъвто и да било
начин и не ги е посещавала. Позовават се на придобито от тях право на собственост върху
имотите по наследство и давност, за което са се снабдили с н.а. № 55/20.09.2018 год., след
което ответникът И.Д. е станал изключителен техен собственик на основание дарение от
брат му Д.Д.. Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
С н.а. № 55, дело № 211/20.09.2018 год. на нотариус Донкова с рег. № 552 на НК
ответниците Д. Й. Д. и ИВ. Й. Д. са признати да собственици на основание наследство и
давностно владение на процесните недвижими имоти, въз основа на извършена
обстоятелствена проверка, при равни права по ½ ид. част за всеки.
Видно от удостоверение за наследници № 18 от 16.04.2018 год. Д.В. е починал на
27.03.1970 год. и е оставил като наследници по закон К. К.ов – син, починал през 1997 год. и
оставил П.В. – дъщеря и И.Д. – син; М.В. – дъщеря /починала през 1945 год./; Й.К. – син,
починал през 2009 год. и оставил като наследници по закон Н. К.ова – съпруга и Д.Д. и И.Д.
– синове.
В хода на производството по делото е починала ищцата П.В., като същата е заместена
от наследниците си по закон В.Т. и Т.Д. – дъщери /удостоверение за наследници от
09.12.2020 год. на Община Е./.
С разпореждане от 11.03.2021 год. съдът е конституирал като ответници в
производството по делото Т. Л. Д. – съпруга на ответника Д.Д. и В. ИВ. Д.- съпруга на
ответника И.Д..
Според показанията на св. Д. която има имот, съседен на процесното дворно място в
с. Л., ищцата П.В. посещавала имота, където се намирала старата къща на Д., като беряла
там джанки и сливи в незастроената част от дворното място. В другия край на мястото се
намирали къщата и др. сгради. Дъщерите на П. също посещавали мястото. Твърди, че
всички го ползвали общо - Й. и децата му И. и Д., П. и брат й И.. Не знае да е имало спорове
за собствеността или ползването на имота. Застроената част от имота се ползвала само от Й.,
който останал да живее в старата къща, както и от децата му И. и Д. и техните съпруги.
Ключът от входната врата държал И., като ищцата П. нямала ключ. Дворното място, което
посещавала П., за да бере плодове, не било заградено отделно, а се намирало в същия имот.
Свидетелят Илков /съсед/ твърди, че общият наследодател – дядото на ищцата П.,
живял в старата къща в процесното място откъм пътя, където боядисвал шаяци и се
занимавал с търговия. Бащата на П. се преместил в нова къща в съседство. Виждал е ищцата
3
и братовчед й И. да посещават имота. Почти не е виждал там Д.. Преди няколко години И.
направил основен ремонт на сградата в дворното място и предприел действия по събаряне
на плевнята. Старата къща била строена от Д.. Свидетелят е съсед на имота на П., където тя
заживяла, след като се омъжила. Този имот бил собственост на нейния баща. Бащата на И.
живял в старата къща, но по-късно се преместил в гр. Е.. След смъртта на Й. процесното
дворно място посещавал основно синът му И.Д., който и през последните години е
непрекъснато там, като преди няколко години поставил и пчелни кошери.
Според св. В., който познава ответника И.Д. от детските им години, неговият баща Й.
и майка му живеели в старата къща в процесното място, която И. наскоро ремонтирал.
Свидетелят живее в съседен имот от 1981 год., а преди това имал по-далечен имот в същото
село. Родителите на И. поддържали имота, преди да се преместят в гр. Е.. Братът на Й.
живеел в имот по-нагоре /на 300 метра/, където живяла и ищцата П.В.. Същата ползвала и
дворно място около един декар в съседство със старата къща, като от 1981 год. досега
свидетелят я е виждал само няколко пъти да бере джанки и да сече дървета заедно със
съпруга си. Това място пустеело и било неподдържано. Свидетелят не може да каже дали
същото е част от имота на Д. или е отделен имот, тъй като нямало ограда и било обрасло.
Предполага, че е друг имот. Свидетелят не е виждал ищцата или дъщерите й да посещават
имота, в който И. извършвал ремонтни работи. И. облагородил мястото – посадил дръвчета,
сложил пчелни кошери, косял и др. П. не е имала претенции към този имот и не го е
посещавала. Веднъж възникнал спор единствено във връзка с ремонта на старата плевня.
Съгласно показанията на св. Й. – съсед, в процесното дворно място живеел дядо Д.,
като до смъртта му за него се грижел синът му Й. - бащата на ответника И.Д. и съпругата му.
Братът на Й. имал къща на друго място в селото, през 2-3 къщи. Свидетелят не е виждал
ищцата П. в процесното дворно място. През последните години за имота се грижи основно
И.Д. – чисти, коси, сади дървета. Незастроеното дворно място на П. в съседство било
неподдържано, като от 20-25 години е „пущинак“. Към този имот ищцата нямала отделен
вход, а влизала през вратата на дворното място на И.Д., който я пускал.
Св. Н. твърди, че като дете И.Д. живеел с брат си и родителите си в старата семейна
къща в с. Л. заедно с баба си и дядо си. След смъртта на баща му Й. поддържането на имота
е основно от И.Д., който постоянно ходел там. Родителите на ищцата имали имот по-нагоре
в селото. Свидетелят не е виждал ищцата да посещава имота на дядо Д. и да се грижи за
него. До смъртта на последния грижи за него полагал основно бащата на И.Д.. Когато Й. със
семейството си се преместил да живее в гр. Е., той продължил да посещава редовно
процесния имот, като поддържал къщата и мястото.
Св. М. – втори братовчед на страните по делото, къщата на И. в с. Л. преди това е
била на неговия дядо Д.. До момента на смъртта на Д. и съпругата му в процесния имот с
тях живеел синът им Й. със семейството си. Къщата на бащата на П. била по-нагоре в
селото. Когато Й. починал, неговият син И.Д. продължил да посещава имота и да го
поддържа. П. идвала много рядко да си набере плодове, като нямала врата към нейния имот,
а минавала през спорното място откъм къщата на дядо Д.. Ключ за него имал само И., който
4
понастоящем живее там.
Според показанията на св. Н. /50 год./, който като дете е живял в с. Л. и познава
ответника И.Д. от 1985 год., когато последният завършил училище започнал да ходи
редовно в процесния имот и да го поддържа, като викал свидетеля да му помага за
почистване, косене и др. В този имот преди това са живели майката и бащата на И.. В
мястото ответникът поставил кошери, засадил дръвчета. Свидетелят не е виждал ищцата П.
или дъщерите й в имота.
Свидетелят Г. знае къщата на И. в с. Л. и познава родителите на ответника. Знае, че
къщата е стара и дворът й е с площ около 2 дка. В този имот свидетелят е виждал майката и
бащата на И., като не помни дядо му. След смъртта на родителите си И.Д. продължил да
посещава имота, като брат му Д. идвал по-рядко. Не е виждал П. в имота. В него И. си е
засадил дръвчета, коси и поддържа имота. До пенсионирането си посещавал мястото събота
и неделя, а оттогава досега е почти постоянно там. Не знае други лица да са имали
претенции за имота.
Исковете са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Правният интерес от предявените установителни искове произтича от обстоятелството,
че ответниците оспорват твърдяното от ищците право на собственост върху процесните
имоти, като са се снабдили с н.а. № 55, дело № 211/20.09.2018 год. по обстоятелствена
проверка, с която Д. Й. Д. и ИВ. Й. Д. са признати да собственици на имотите на основание
наследство и давностно владение, а впоследствие ответникът И.Д. се легитимира като техен
изключителен собственик след извършеното в негова полза дарение на собствената на брат
му Д.Д. ½ ид.ч. от него с н.а. № 103, дело № 246/2018 год. на нотариус с район на действие
РС-гр. Е..
Като резултат от специално уредено в закона производство за проверка и признаване
съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт, издаден по реда
на чл. 587 от ГПК, притежава задължителна обвързваща доказателствена сила за третите
лица и за съда и правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за
верен до доказване на противното. Изхождайки от тези съображения за доказателственото
значение на издадения по този ред нотариален акт, изложени в мотивите на ТР №11/2012г.
от 21.02.2013г. по тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че в исковото
производство съдът не извършва проверка на верността на извода на нотариуса за
осъществяване на удостовереното с нотариалния акт право, нито повтаря извършената от
нотариуса проверка на правата на поискалото издаването на акта лице, а е длъжен да зачете
обвързващата го доказателствена сила на нотариалния акт. Съдът може да приеме, че
удостовереното с нотариалния акт правно основание не се е осъществило, а оттам и че
ползващото се от нотариалния акт лице не се легитимира като носител на признатото с акта
право на собственост, само ако след направено в исковото производство оспорване както на
осъществяването на придобивното основание, така и на съществуването на самото право,
оспорващата страна е провела успешно опровергаване на констатациите на нотариуса било
като докаже свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, било като
5
опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или докаже, че
признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаването на акта.
В случая ищците по делото не се легитимират като собственици на имота с издаден в
тяхна полза или в полза на общия наследодател констативен нотариален акт, поради което в
тяхна тежест е да опровергаят констатациите в н.а. № 55, дело № 211/20.09.2018 год., с
който Д. Й. Д. и ИВ. Й. Д. са признати за собственици на имотите на основание наследство
и давностно владение. Съдът намира, че такова опровергаване не е направено успешно в
производството по делото по следните съображения:
Установи се от показанията на разпитаните по делото свидетели, че процесните
имоти по плана от 1968 год. са представлявали имоти № 27 и 28 по плана на с. Л., показани с
черен контур на скиците на л. 44 и 45 по гр.д. № 255/2020 год. по описа на ЕтРС, като в
западната част на имот № 28 откъм улицата се намира старата едноетажна паянтова
жилищна сграда, в която е живял общият на страните наследодател Д.В. със семейството си.
По делото не са налице доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че към
момента на смъртта му същият е придобил право на собственост върху имота на основание
изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като не е установен началния момент на
владението. Доказа се от показанията на разпитаните свидетели, че в процесния имот
приживе на наследодателя с него е живял единият му син – Й. В. заедно със семейството си
– съпругата Н. и ответниците - синовете Д. и И., като след смъртта на Д. през 1970 год.
семейството на Й. живяло в същата къща още няколко години, след което се преместило в
гр. Е., но продължило да посещава редовно дворното място в с. Л. и да се грижи за къщата и
двора. През цялото време до смъртта на Й. през 2009 год. единствено той владеел и
стопанисвал имотите заедно със семейството си. Според показанията на всички разпитани
свидетели никой друг от наследниците на общия наследодател Д.В. не е живял в тези имоти
непосредствено преди смъртта му, както и след 1970 год. Другият му син К. В. –
наследодател на ищцата живеел в друг имот в с. Л.. Следователно, към момента на смъртта
си бащата на ответниците - Й. В. е придобил право на собственост върху имотите на
основание давностно владение в продължение на повече от 10 год. След смъртта му до
датата на подаване на исковата молба единствено ответниците са владели и ползвали имота,
като същият се е поддържал основно от И.Д., който през годините ремонтирал къщата,
засадил овощни дръвчета и поставил пчелни кошери в имота. По делото не се установи
ищцата П.В. да е посещавала мястото. Видно от представения по делото н.а. №102, том I,
дело № 206 от 02.10.1980 год., същата е била собственик по наследство от родителите си и
по давностно владение на съседен на процесния имот – парцел XX-28 в с. Л. /източно от
него/, който обаче не е бил ограден, като според показанията на свидетелите ищцата
инцидентно е посещавала именно този нейн имот, който е бил запустял, незастроен и
обрасъл с храсти, като минавала през входа да процесното място с позволението на
ответника И.Д. /единствено той имал ключ за него/, само за да достигне до собствения си
имот, без излаз на улица. Никой друг от роднините на Й. Д. не е имал никакви претенции за
имота, като същите не са му пречили за това да се грижи за него, да го обработва и ползва,
6
както желае. Единственият спор, възникнал при посещение в имота от страна на ищцата по
времето, когато ответникът И.Д. предприел действия по разрушаване на плевнята, не води
до различен извод, тъй като не се установи по делото нито причината за това посещение,
нито повода за спора. Освен това, както беше посочено, към момента на извършване на
подобренията в имота И.Д. вече е бил негов собственик по наследство от баща си Й. Д..
Бащата на П. – К. К.ов е живял в друг имот в с. Л., където си е построил къща и от своя
страна е живял там със семейството си, като е ползвал и другия имот в съседство с
процесния – УПИ XX-28, който ищцата е посещавала 1-2 пъти в годината, за да бере
плодове. След като в процеса не се събраха доказателства след смъртта на Д.В. неговите
наследници да са се противопоставили на установената от наследодателя на ответниците
Й.К. самостоятелна фактическа власт върху процесните имоти до датата на смъртта му, а
впоследствие – да са отблъснали владението на наследниците му по закон – И. и Д.Д.и, не
може да се приеме, че констатацията на нотариуса в съставения по реда на чл. 587 от ГПК
н.а. № 55, дело № 211/20.09.2018 год за придобИ.е по давност на правото на собственост от
страна на ответниците е опровергана. След дарението, извършено с н.а. № 103, дело №
246/2018 год. единствен собственик на процесния имот е ответникът ИВ. Й. Д.. С оглед
това и предявените установителни искове за признаване, че ищците са собственици на
имота на твърдяното основание, са неоснователни.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него съдът
следва да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковете по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за недопустимост на решението в
частта, с която съдът се е произнесъл по иск за признаване право на собственост на ищците
върху поземлен имот № 28 за разликата над 1/6 ид.ч. до 1/3 ид.ч., както и за обезсилване на
решението в тази част. Това е така, тъй като изменението на претенцията в тази част и
поискана своевременно с молба от 11.03.2021 год., приложена на л. 221-222 по делото, на
основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК, което е допустимо с оглед обстоятелството, че е
изменен само размера на предявения иск, при запазване на неговото основание.
При този изход на спора въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззивника ИВ. Й. Д. сумата 1355 лева, представляваща направените по делото разноски
пред двете инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 48 от 15.07.2021 год. по гр. дело № 255/2020 год. на
Етрополския районен съд в ЧАСТТА, с която е признал за установено по отношение на Д.
Й. Д., ИВ. Й. Д., Т. Л. Д. и В. ИВ. Д., че В. П. Т. и Т. П. Д., като правоприемници на П.К.В.
са собственици на 1/3 ид.ч. от поземлен имот № 28 в кв. 3 по плана на с. Л. с площ 956 кв.м.,
7
от който имот 13 кв.м. се придават към УПИ XVII-27 в кв. 3 по плана на с. Л., 457 кв.м. се
придават към УПИ XVIII-28,27 в кв. 3 по плана на селото и 486 кв.м. се придават към УПИ
XIX-29, както и че са собственици на 1/3 ид.ч. от поземлен имот № 27 в кв. 3 по плана на с.
Л. с площ 1032 кв.м., от който имот 524 кв.м. се придават към УПИ XVII-27 в кв. 3 по плана
на селото и 508 кв.м. се придават към УПИ XVIII-28,27 в кв. 3 по плана на селото, при
граници на поземления имот: улица, поземлен имот № 26 и поземлен имот № 28, както и в
ЧАСТТА, с която съдът е отменил н.а. № 55, том II, рег. № 3493, дело № 211/20.09.2018 год.
на нотариус Яна Донкова рег. № 552 на НК в частта, с която Д. Й. Д. и ИВ. Й. Д. са признати
за собственици на по ½ ид.ч. от поземлен имот с пл. № 27 и част от поземлен имот с пл. №
28, като вместо това е постановил, че същите са собственици на по 1/3 ид.ч. от двата имота,
както и в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищците сумата 120 лв.
разноски по делото, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове от В. П. Т. ЕГН ********** и Т. П. Д. ЕГН
********** – наследници по закон на починалата в хода на производството по делото ищца
П.К.В. ЕГН ********** срещу Д. Й. Д. ЕГН **********, ИВ. Й. Д. ЕГН **********, Т. Л.
Д. ЕГН ********** и В. ИВ. Д. ЕГН ********** за признаване за установено по отношение
на ответниците, че ищците са собственици на следните недвижими имоти: 1/3 ид.ч. от
поземлен имот № 28 в кв. 3 по плана на с. Л. с площ 956 кв.м., от който имот 13 кв.м. се
придават към УПИ XVII-27 в кв. 3 по плана на с. Л., 457 кв.м. се придават към УПИ XVIII-
28,27 в кв. 3 по плана на селото и 486 кв.м. се придават към УПИ XIX-29, както и на 1/3
ид.ч. от поземлен имот № 27 в кв. 3 по плана на с. Л. с площ 1032 кв.м., от който имот 524
кв.м. се придават към УПИ XVII-27 в кв. 3 по плана на селото и 508 кв.м. се придават към
УПИ XVIII-28,27 в кв. 3 по плана на селото, при граници на поземления имот: улица,
поземлен имот № 26 и поземлен имот № 28, като и искането за частична отмяна на н.а. №
55, том II, рег. № 3493, дело № 211/20.09.2018 год. на нотариус Яна Донкова рег. № 552, с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. П. Т. и Т. П. Д. да заплатят на ИВ. Й. Д. сумата 1355 лева,
представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8