П Р О Т О К
О Л
№ 400
Пловдив, 11.08.2020 година
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, в публично съдебно
заседание, проведено на единадесети август две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МИТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ВЕРА ИВАНОВА
съдебен
секретар: АННА СТОЯНОВА
прокурор:
НИКОЛАЙ БОЖИЛОВ
сложи
за разглеждане докладваното от съдията докладчик Христо Крачолов в.ч.н.д. № 368 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11,50 часа в залата се явиха:
Обвиняемите С.А.А. и К.Й.С., редовно призовани, не се
явяват.
Съгласно разпореждане на съдията-докладчик, на
основание заповед РД № 40/23.03.2020 г. на председателя на Апелативен съд
Пловдив и раздел II т. 5 от Правила и мерки за работа на съдилищата в условията
на пандемия на ВСС /Протокол № 15/12.05.2020 г./, изменен и допълнен с Протокол
№ 16/19.5.2020 г., и с оглед наличната техническа възможност за осъществяване
на видеоконферентна връзка със Skype, същата в
момента е осъществена с Ареста при Затвора П., с добра картина и звук.
Обвиняемите С.А.А. и К.Й.С. са на линия в Ареста при
Затвора П..
За осъществяване на тази връзка и подпомагане на съда
в залата присъства и съдебният администратор Валентина Нончева.
За обвиняемия
С.А.А. се явява адвокат К..
ОБВИНЯЕМИЯТ
А.: Не възразявам само адвокат К. да
ме защитава.
За обвиняемата К.Й.С. се явява адвокат Р. Д..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. А.: Чувам ви и ви виждам добре. Ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. С.: Да се даде ход на делото.
С оглед изявленията на страните съдът счита, че няма
процесуална пречка за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е
Л И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ същото от съдията докладчик Христо Крачолов.
НА СТРАНИТЕ се разясняват правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искане за отвод на състава или секретаря. Нямам
искания за доказателства.
Адв.К.: Нямам искане за отвод на състава или секретаря.
Нямам искания за доказателства.
ОБВ. А.: Нямам искане за отвод на състава или секретаря. Нямам
искания за доказателства.
Адв. Д.: Нямам искане за отвод на състава или секретаря.
Нямам искания за доказателства.
ОБВ. С.: Нямам искане за отвод на състава или секретаря.
Нямам искания за доказателства.
С оглед изявленията на страните, че няма да сочат
доказателства и не желаят служебно събиране на такива, следва да се даде ход на
съдебните прения, поради което съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата на
колегата ми против определението на първоинстанционния съд, а именно
определението на Пловдивски окръжен съд по ЧНД № 1430/2020 г., с което е
потвърдена мярката за неотклонение на клиента ни С.А.А..
Считам, че определението е необосновано и
незаконосъобразно и затова ще ви моля то да бъде отменено и по въпросното
досъдебно производство да бъде определена по-лека мярка за неотклонение, а именно „парична гаранция“ или респективно
„Домашен арест“ спрямо подзащитния ни С.А.А..
Какви са аргументите ми за това? Първоинстанционният
съд при разглеждане на мярката за неотклонение по чл. 65 от НПК в атакувания от
нас акт е приел, че основанието да потвърди най-тежката мярка за неотклонение
два месеца и половина по-късно е обстоятелството, че все още съществува
обосновано предположение, че с по-лека мярка клиентът ни може да извърши
престъпление.
Що се касае до другата кумулативно визирана предпоставка
в чл. 63 от НПК, както предходните съдилища, така и този съд, който се е
произнесъл, чието определение атакуваме,
е приел, че не е налице една от визираните предпоставки и че с по-лека
мярка той може да се укрие. Единственото основание, на база на което мярката е
потвърдена, във връзка с подадената от мен жалба е, че първоинстанционният съд
приема, че все още не е разколебано обстоятелството, че обвиняемият е извършил
част от престъпленията, за които е обвинен, от една страна и второ, че от
доказателствата и данните по делото към настоящия момент, два и половина месеца
по-късно, може да се направи обосновано предположение, че с една по-лека мярка
той може да извърши друго престъпление. Не съм съгласен със становището на
първоинстанционния съд и ще кажа защо.
Действително спрямо С.А.А. е взета най-тежката мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, която по принцип е изключение и се
взема само в изключителни случаи, с оглед правилното развитие на наказателния
процес и възпрепятстване на съответния подсъдим, в конкретния случай нашият
клиент С.А.А., да влияе по някакъв начин
на правилното развитие по делото.
Впечатление, уважаеми съдии, прави следното: Срещу
клиента ни са повдигнати четири обвинения, на базата на които на 20.05-ти те са повдигнати, на база на които той е
задържан с тай-тежката мярка за неотклонение. Към настоящия момент, поне за
първоинстанционния съд, а и за представителите на прокуратурата, са силно
разколебани доказателствата за това, че клиентът ни е извършил престъпление по
чл.155 НК. Говоря това, тъй като и в определението, което обжалваме този въпрос
е засегнат, а и личното ми мнение е, че никога, дори и при повдигане на това
обвинение, не са били налице безспорни доказателства, а дори и такива, на
базата на които да бъде повдигнато такова обвинение.
Що се касае до другите обвинения – това по чл. 252 ал.
2 от НК, това по чл. 255 ал. 3 от НК, чл. 155, ал. 5 НК и по чл. 253 ал. 4 НК, прави
впечатление, че два месеца и половина по-късно те са на работна фаза, работни,
неточни и неясни обвинения, на базата на които както клиентът ни, така и всеки
обвиняем, не може да осъществи правото си на защита. Нещо недопустимо, при
положение, че нашият клиент е с най-тежката мярка за неотклонение „Задържане
под стража“. Какво имам предвид? Виждате, че в трите обвинения, които цитирах,
е посочен един период, без да са посочени нито конкретните сделки, нито
конкретните лица, за да може клиентът ни да даде обяснения и да се защити по
тези обвинения.
Да, в момента, в който тези обвинения са повдигнати при
първоначалното задържане, те са били
работни. Тепърва е започвало разследването по това дело. Но два месеца и
половина по-късно просто е недопустимо
отново тези обвинения да са същите, да не е извършено никакво
процесуално-следствено действие с клиента ни, който търпи най-тежката мярка за
неотклонение. Как при тези обвинения
клиентът ни или някой друг обвиняем, в конкретния случай съпругата му,
да се защити?!
Едно общо обвинение, че за един период от 10 години
той е извършил незаконни финансови сделки, че е извършил незаконна банкова
дейност. Посочени са 50 физически лица, най-общо казано, посочена е една сума
от 800 000 лв. Но два месеца и
половина по-късно, не са посочени лицата, на които е давал заемите, с какви
лихви, каква е печалбата, за да може да обори тази теза на прокуратурата. Какви
обяснения да даде той на това неясно и неточно формулирано обвинение?
По същият начин
стои въпросът и за повдигнатото обвинение по чл. 255, ал. 3 НК. Клиентът ни е
бил обвинен, че за периода 2016г., 5-ти месец до 05-ти месец 2020 г. е избегнал
установяването на данъчни задължения в големи размери 50 000 лв.
Обвинението два
месеца и половина по-късно продължава да стои такова – работно, неточно и
неясно, въпреки, че по делото има
изключителен голям обем документи,
и то, иззети от дома на моят подзащитен, от които е видно, че за тези периоди
той е имал данъчни ревизии, приключили и не са констатирани нарушения. Поне
прокуратурата като твърди , че има такова нещо и че има укрити данъчни
задължения - конкретна сума от
50 000 лева, е можела през този
доста дълъг период от два месеца и половина да си направи труда да
конкретизира за коя година, на базата на какво прави този извод, за да може
клиентът ни и ние като негови защитници да се ориентираме какво е точното
обвинение, за да може той да даде обяснения, да представи съответните
документи.
По същият начин стои и въпросът с обвинението за
престъплението по чл. 253 ал. 4 НК. Най-общо е казано, че клиентът ни в
съучастие с други две лица, едно от
които е неговата съпруга, е извършил
финансови операции на стойност 1 000 000 лв., като е закупил
недвижимо имущество, за което имущество е знаел към момента на придобиването,
че е придобито от тежко умишлено престъпление. Пак изключително общо, тъй нареченото „работно обвинение“ без
конкретизация – кои са тези сделки, кога са извършени, от кого, на каква
стойност? Липсва такова конкретно обвинение, което да позволи, както на
обвиняемия, така и на защитата му да се възползва от правата си по НПК, да даде
обяснения и да обори тази теза, тъй като от самото начало ние твърдим, че за
съответният период нашият подзащитен за въпросния период има съответните
документи, които доказват с какви пари е разполагал, че това са пари от законна
дейност, както посочих, видно от материалите по делото е, че са иззети
документи, които касаят взети негови заеми, получени печалби, данъчни
декларации, които са проверили
инкриминирания период, за които не са констатирани нарушения, а там
където са констатирани, клиентът ни е заплатил сумите, които дължи. И това е
категоричен и безспорен факт.
Направих си труда да седна и да се запозная с два
протокола за оглед на веществени доказателства. Единият е от 29.05.2020 г. по
настоящото досъдебно производство, другият – от 24.05.2019 г., в които подробно
са описани много голям брой писмени доказателства - документи, иззети от дома
на моя клиент С.А.А., които касаят
получени от него парични средства, документи за заеми, данъчни ревизии на
физическо лице, негови данъчни ревизии, които са приключили и на базата на тях
си направих труда да сметка какви приходи е имал той за инкриминирания
период. Не знам дали това са направили
органите на досъдебното производство, но ако си направят труда, ще видят и това говоря все за
официални документи, че моят подзащитен, както и жената, с която е живял и
живее на съпружески начала, имат съответният, абсолютно законен доход и във
всички случаи тези работни обвинения,
базирайки се само на тези писмени доказателства, са неоснователни и недоказани.
И в никакъв случай не мога да приема лично аз, като защитник, който влезна по
делото на по-късен етап, че е налице към настоящия момент и първата
предпоставка, визирана в чл. 63 НПК, а именно, че от доказателствата по делото
може да се направи обоснован извод, че той извършил престъпленията, за които е
обвинен. Говоря за всички, не само за престъплението по
чл. 255 ал.3 НК, за което няма спор и пак казвам няма, спор, защото ние като защита с господин Д.
сме на мнение, че не са налице
доказателства и данни за извършено такова престъпление от нашия клиент, още в
началото, при задържането. Впоследствие на такова мнение е и представителят на
прокуратурата, а именно наблюдаващият прокурор и първоинстанциноният съд, чието
определение атакуваме.
Що се касае до другите три обвинения, които посочих
подробно, за мен е недопустимо два
месеца и половина по-късно те да стоят
още на работен етап и вие да толерирате прокуратурата на практика, като
оставяте тази мярка в сила и я продължавате по това дело. В крайна сметка,
тежестта на обвинението може да ангажира такава мярка, каквато е в съдебната
практика, само при първоначално вземане на същата, но в никакъв случай,
базирайки се само на тежестта на обвинението, тя не може да бъде продължавана и
да се счита за законосъобразна и целесъобразна, ако доказателствата по делото
категорично не сочат извършване на тези
престъпления така, както те са повдигнати.
Не знам какво е пречило на прокуратурата веднага
да назначи съответните комплексни
счетоводни експертизи, които като се запознаят с иззетите документи, с
банковите сметки, със закупеното имущество,
да дадат отговор дали клиентът ни е имал съответните законни доходи за
този период, какви точно доходи е имал, за
да не се чудим сега и да правим ние сметки и да правим предположения.
Между другото, поне така аз така считам, че съм прав, тази теза се подкрепя и от самите действия на органите на
досъдебното производство. Какво им е пречило
месец или месец и половина по-късно, или два месеца и половина по-късно
тези обвинения да бъдат конкретизирани, за да може ние да се защитим. Клиентът
ни какви обяснения да даде по тези най-общи и неясни обвинения, а както казах,
от другата страна налице са многобройни и обилни писмени доказателства, сочещи,
че той е разполагал със законни средства и това е установено по съответния
законов ред от органите на ТД на НАП.
Налице са и многобройни писмени документи и
доказателства, които сочат, че за този инкриминиран период клиентът ни е
разполагал със законни средства за извършване на въпросните сделки.
Както е посочил и колегата ми в пледоариите си пред
първата съдебна инстанция, налице са и гласни доказателства, от които става
ясно и е видно, какви средства са влезли в този период в патримониума на нашия клиент и жената, с която живее на
съпружески начала, какви сделки са извършени и за мен е недопустимо два месеца
и половина по-късно с тази мярка ние още
да не знаем на практика в какво го обвинява прокуратурата. Най-общо е преписан
диспозитивът на престъпленията от НК. Сложени са едни бомбастични размери на
суми, от които ние, след като се
запознахме с материалите по делото, не можем да разберем откъде те се формират
и как се формират, тъй като по делата
няма съответните експертизи, на базата на които да се направи този извод.
На базата на това се твърди, че клиентът ни е извършил три тежки умишлени
престъпления и се иска от вас два месеца и половина по-късно да продължите тази
мярка, като се сочи, че има опасност той по някакъв начин да извърши някакво
хипотетично престъпление. И какво престъпление да извърши, след като всички
документи са иззети, всичките сметки на цялото му семейство са запорирани,
разпитани на свидетели, иззети са документи. Естествено, те не са посочени в
диспозитива на обвинението, за да може да се защити. След като това е направено
и тези действия са извършени, какво
престъпление , свързано с разследването може да извърши клиентът ни. Опасността
трябва да е основателна и обоснована, а не хипотетична. За мен на този етап,
дори да приемете, че има такава опасност, за мен от доказателствата и данните
по делото такъв извод не може да бъде направен. Тази опасност е хипотетична.
Тя, хипотетичната опасност, може да
съществува и цял живот.
Затова, уважаеми апелативни съдии, аз пледирам и ви
моля да приемете, че към настоящия момент най-тежката мярка за неотклонение,
взета спрямо моя клиент, се явява необоснована и нецелесъобразна, не отговаря
на целите, визирани в чл.57 НПК и като негов защитник ви моля да я измените в
по-лека такава, а именно в парична „Гаранция“, като се съобразите с неговото
имуществено състояние или в „Домашен
арест“, който също ще ограничи неговото придвижване, но ще му помогне да се
лекува, тъй като ще е в друга обстановка и по същия начин ще обезпечи целите,
визирани в чл.57 от НПК. Считам, че към настоящия момент вече не се налага тази
репресия, която е приложена спрямо него. Делото е на такъв етап, а е видно и от
действията на прокуратурата, тя не се притеснява от нищо, след като не се
извършват никакви процесуални-действия, не се разпитват и свидетели и в крайна
сметка нищо не налага задържането на
този човек.
Затова, моля да се произнесете с надлежно определение,
с което да измените мярката за
неотклонение на подзащитния ни в по-лека такава в искания от мен смисъл.
ДАДЕ СЕ ДУМА
ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ А..
ОБВИНЯЕМИЯТ
А.: Съгласен съм с това, което казаха
защитниците ми. Аз съм много болен, искам по-лека мярка.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата, която съм депозирала от
страна на подзащитната ми срещу определението на Пловдивския окръжен съд, с която жалба
считам, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и
незаконосъобразно. И както преждеговорящият колега подробно обясни пред вас за
липсата на доказателства и конкретни обвинения по отношение на нашите
подзащитни, поради тази причина аз няма да се спирам така детайлно, с оглед
процесуална икономия.
Ще видите какво е обвинението на моята подзащитна,
което е повдигнато на дата 20.05.2020 г. и което продължава да съществува и до
днес. Обвинението на К.С. е за престъпление по чл. 253 ал. 4 НК за това, че в
един период от време, десетгодишен, от 01.01.2010 г. до 19.05.2020 г., като
помагач умишлено е улеснила С.А. да извърши
финансови операции с имущество,
като е посочена една сума пари в размер на 1 млн. лв., за закупуване на
недвижимо и движимо имущество. От привличането й, като обвиняема, до настоящия
момент, от материалите по делото, събрани в 17 тома, аз не виждам нито едно
доказателство, което да ме убеди в основателността на това обвинение. Че същата
е подпомогнала по някакъв начин, физически или интелектуално, извършване на
престъплението пране на пари от страна на мъжа, с когото С. живее на съпружески
начала.
Ще видите от многобройните материали по делото, които
са извършени още преди датата на привличане на обвиняемите като такива, от
данъчни ревизии, доказателства по отношение на това откъде са доходите на
другия обвиняем, но няма да видите нито едно доказателство, което да доведе до
извода, че К.С. е подпомогнала С.А. в извършване на някакво престъпление,
именно в прането на пари.
За мен е важно доказателството, а именно показанията
на свид. Ц., с когото К.С. е сключила договор за строеж на въпросното недвижимо
имущество, от които показания става ясно, че К.С. не може да напише и трите си
имена, а тя преписва имената си от личната карта. Това го казва един
безпристрастен свидетел, който е разпитан на ДП, и на които показания вие
следва да се доверите. Именно, без да се
спирам на показанията на хората от близкото обкръжение на К.С., цитирам тези
показания на този свидетел, от който става ясно какво е грамотното и
интелектуално равнище на моята доверителка. Жена, която дори не може да си
напише трите имена, се твърди, че подпомагала извършване на сделки за имущество
от 1 млн. лева.
От цялостния доказателствен материал единственото
противоправно поведение са само показания на свидетели, които са били в наемни
отношения с моята подзащитни и С.А., които твърдят, че те са плащали наем в
един размер, а са се подписвали на разписки за друг размер, по-малък от
действително заплатения от тях. И това е единственото доказателство за
противоправно поведение от страна на моята подзащитна. Нейната мярка продължава
вече два месеца и половина и се иска от прокуратурата да продължи, аз смятам,
че това е не само нецелесъобразно, но се явява и незаконосъобразно.
Спрямо К.С. не е налице нито една от
кумулативноизискуемите предпоставки – нито наличието на обосновано
предположение, че тя е извършила престъплението, за което е привлечена като
обвиняема, нито наличието на опасност от укриване или от извършване на друго
престъпление. Действително, окръжният съд, в кратките си мотиви досежно защо
следва да продължава мярката за неотклонение спрямо моята подзащитна, се
обосновава, че са налице доказателства за съпричастност на С. в извършване на
престъплението. Няма такива доказателства за подпомагане по някакъв начин –
нито физически, нито интелектуално.
Отделно от това на всички ни е ясно, че помагачеството
е дейност, която предшества извършване на престъплението, а не такава след
извършване на престъплението. Т.е. в какво точно се изразява помагачеството на
К.С. в престъплението по чл. 253 ал. 4 НК?
При предходното разглеждане на мярката пред
първоинстанционния съд окръжният прокурор заяви, че тя е участвала в много от
финансовите операции, но ще ви моля да прочетете материалите и ще видите от
тях, че тя е закупила на нейно име единствено три автомобила. Това е
имуществото, което тя притежава. Както и недвижимия имот, за който ще видите от
показанията на Ф. С., че същата е дала значителна част от сумата в размер на
180 000 лв. и 200 000 турски лири. Има доказателства в тази
насока, разпечатки от банкови операции,
от които е видно, че подзащитната ми е получавала парични суми от чужбина от
близки родственици. Налице са достатъчно
доказателства, че доходите и на С.А., и на К.С. са с доказан произход, за което
има достатъчно материали по делото – ревизии, протоколи, иззети документи от
дома на А..
Считам, че продължаването на тази мярка за К.С., в
качеството й на помагач, е незаконосъобразно и нецелесъобразно.
Отделно от това К.С. има заболяване, за което има
писмени доказателства, и които наистина са от един период назад във времето, но
това е заболяване, което няма как да се поправи за година, две. Виждате подробни писмени доказателства,
епикризи. Виждате здравословното
състояние и на близките родственици на К.С. и С.А.. Синът на С., който е
непълнолетен, страда от тежко депресивно разстройство, което е причинено след
задържане на двамата му родители. Приложили сме психологическо изследване от
психолог, от което става ясно, че той е в депресивно състояние. Има и
доказателства, че и майката на моята подзащитна, и майката на мъжа, с когото
живее на семейни начала, имат заболяване параноидна шизофрения. Бащата на С.А.
е с друго тежко заболяване.
Смятам, че с толкова доказателства за тежко семейно
здравословно състояние както на С., така и на нейни близки родственици, водят
до извод, различен от този, направен от първоинстанционния съд при вземане на
решение да продължи тази мярка за неотклонение. Моля да вземете решение,
различно от това, което е направил първоинстанционният съд, защото аз смятам,
че с изменение на мярката за неотклонение на К.С. по никакъв начин няма да се
затрудни по-нататъшния ход на наказателното производство.
Разпитани са много свидетели, събрани са множество
писмени доказателства. Дори да се предположи, че следва да се извършват ССЕ, то
промяната на мярката за неотклонение на С. по никакъв начин няма да затрудни
по-нататъшен ход на делото.
Считам, че не е налице опасност от извършване на друго
престъпление от страна на К.С.. Тя е с чисто съдебно минало. Тя е с добри
характеристични данни. Не виждам никаква опасност от извършване на
престъпление. Лице с ниска грамотност, на ниско интелектуално ниво, което не
може да си напише собственоръчно имената.
Моля да прецените и да вземете друго решение,
съобразно материалите по делото.
Моля да вземете предвид и факта, че по отношение
другия обвиняем по делото А. А. мярката за неотклонение е изменена. С оглед
спазване правото на равнопоставеност на страните, аз смятам, че по никакъв
начин няма да се затрудни по-нататъшния ход на развитие на наказателния процес,
ако и спрямо и К.С. бъде изменена мярката за неотклонение в по-лека.
Ако смятате, че спрямо нея е налице обосновано
предположение, че е извършила престъпление, аз моля да измените мярката й в
Домашен арест или Парична гаранция.
По изложеното моля да измените определението на
Окръжен съд Пловдив.
ДАДЕ СЕ ДУМА
ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМАТА С..
ОБВИНЯЕМАТА
С.: Съгласна съм това, което каза
адвокатът ми. Искам по-лека мярка.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще ви моля да оставите и
двете жалби без уважение, а протоколното определение на Пловдивския окръжен съд
да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
Двамата колеги бяха изключително обстоятелствени, но
пропуснаха да кажат основното обстоятелство. Спрямо обвиняемия са повдигнати
обвинения за лихварство, пране на пари и данъчни престъпления. Колегите много
акуратно повтаряха има ревизионни актове, има данни от НАП, но пропуснаха да
кажат, че определянето на данъчните задължения в Р. България става съобразно
декларираното от данъчно задълженото лице. Именно в това е същината на
обвиненията, които са повдигнати. Естествено е, че ревизионният акт ще бъде без
задължения за данъчно задълженото лице, когато, и това е безспорно, не се
декларират средства, придобити вследствие на престъпление. А средствата, които
са придобити от лихварската дейност, а лицата, които са разпитани за
конкретната лихварска дейност, са пред вас, вкл. и допълнително е представен
протокол за разпит на лицето Х. в производството по чл. 65 НПК пред първата
инстанция, са такива, които тепърва трябва органите по приходите да формират
задълженията на данъчно задълженото лице. Отделно от това явно колегата К., с
доста добър икономически опит и доста добри познания в данъчното облагане, успя
набързо да определи има ли или не данъчни задължения. Това безспорно следва да
се случи след назначаването на СИЕ, която и към настоящия момент не може да
бъде назначена, предвид факта, че се разпитват нови лица, които са пострадали
именно от дейността на К. и на А..
Следващото, което искам да кажа, е по отношение
прането на пари.
Колегата казва „имали законни доходи“. Ние не твърдим,
че нямат законни доходи. Но това са доходи, определени по техните данъчни
декларации. Предметът на обвинение не е това. Предметът на обвинение е именно
незаконните доходи, които са в следствие на лихварската дейност. От материалите
по делото ви е известно, че обвиняемият А. е превърнал всички лица, с които е
работил, било то с формални писмени договори или с неформални такива, във
вечните длъжници. Множество са показанията в тази насока, в която никога не
приключват „договорните отношения“ между С. и конкретното лице. Винаги е имало
последваща вноска, глоба или фискална санкция, за да продължат тези заеми до
безкрай.
По отношение на С. колежката беше много акуратна и
каза „ако прецените, че е налице обоснованото предположение, вземете по-лека
мярка“. Тоест, в една известна степен, въпреки че пред вас пледираха друго, те
казаха, че е налице обоснованото подозрение. И то наистина е така. Безбройни са
доказателствата в тази насока. Вземете под внимание дори само разпита на Х. –
имот, който е описан за 4000 евро и contre letter за 40 000 евро. Това неминуемо е доказателство за дейността, която са
осъществявали те. Както данъчното престъпление, така и прането на пари, така и
лихварството не могат да бъдат обхванати в два месеца и половина с перфектни и
изключително изрядни обвинения. Но в крайна сметка колегите от
първоинстанционната прокуратура са положили всички усилия, за да очертаят
параметъра на престъплението.
Безспорно в обстоятелствената част на обвинителния акт
и в диспозитива му ще бъдат посочени конкретните хора, но не мога да се съглася
с колегите, че те не могат да осъществят тяхната защита. Делото е в техни ръце,
те добре са запознати кои лица са разпитани, добре са запознати кои документи
официално са иззети и по кои се работи. Да, следва да бъде назначена ССЕ, която
да бъде в три етапа за всяко престъпление по отделно, касаеща данъчната част,
лихварската част и прането на пари. Има все още и хора, които не са разпитани
по ДП и това, което колегите казват, че била хипотетична възможността, вие сте
се запознали с начина на действие на самия обвиняем – с шантажирането на
конкретните лица, с възможността да влияе в тази общност. Това значи да бъде
повлияно върху разпитите на тези лица, които предстои да бъдат разпитани по ДП.
По отношение здравословното състояния на К.С.
безспорно има предоставени медицински документи, които са от 2011 г. И към
настоящия момент няма никакви актуални проблеми със здравословното й състояние.
Както за пребиваването й в арестното помещение, така и ако се наложи наличие на
спешна помощ, може да бъде осъществена както в затворническата болница в С.,
така и във всяко медицинско заведение, което е вън от арестното помещение.
Мисля, че към настоящия момент най-актуалната мярка за
неотклонение спрямо двамата обвиняеми е именно „Задържане под стража“.
Адв. К.
/реплика/: Продължавам да бъда на
становището, което развих пред вас, че мярката се базира на тежестта на
повдигнатите обвинения. Аз виждам, че от това се правят изводи. Безспорно
установено е, че клиентът ми не е осъждан. В хода на разследването не е събрано
нито едно доказателство, че срещу него има други висящи производства за дела от
общ и частен характер. Считам, че когато се взема най-тежката мярка за
неотклонение, прокуратурата трябва да прави всичко възможно, за да конкретизира
в най-кратки срокове обвинението, за да даде възможност съответният подсъдим да
се защити. Установи ли се за двама или трима човека, повдигат за тях. Като
съберат доказателства и за други, посочват ги и тях в обвинението. А не ние, с
другите защитници, при гледане на мерките, запознавайки се с една малка част от
материалите, да гадаем какви обяснения и как да построим защитата си. Трябва да
има точно и ясно обвинение, за да има някакви обяснения и защитата. В противен
случай това не е налице.
В крайна сметка и практиката, и наказателното право са
категорични – при първоначално взимане на мярка тежестта на обвинението е
основна. Но след като това обвинение, независимо от неговата тежест, на
по-късен етап продължава да е неточно и неясно, за в никакъв случай, че тези
действия следва да се толерират и да се оставя в сила тази най-тежка мярка за
неотклонение, независимо от останалите обстоятелства по делото.
В тази връзка ще ви моля да се произнесете.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА
ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ.
ОБВИНЯЕМИЯТ
А.: Аз от 2010 г. имам ревизия с
икономическа полиция и прекрати с всичко чисто. И бяха разпитани много хора за
дейност, че правя нередни работи. Изпратиха ме в НАП, ревизираха ме и аз платих
5 000 лева. Последната ми ревизия е през 2018 г. Аз не съм такъв човек да
излъжа държавата. Винаги съм си плащал данъците, декларирам всичко. А за
колите, че не са прехвърлени, това са ми приятели от дете. Искам по-лека мярка,
по-долу.
ОБВИНЯЕМАТА
С.: Аз искам по-лека мярка, каквато
прецените.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Производството
е по реда на чл. 65 ал. 8 НПК.
С протоколно определение № 841/03.08.2020 г. по ЧНД №
1430/2020 г. Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение молбите на
обвиняемите С.А.А. и К.Й.С. за промяна на мерките им за неотклонение от
Задържане под стража в по-леки такива.
Недоволни от така посоченото определение са останали
обвиняемите, които чрез защитниците им, са ги обжалвали с искане то да бъде
отменено и спрямо тях се вземат по-леки мерки за неотклонение.
Прокурорът даде заключение, че жалбите са
неоснователни.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в жалбите, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.
За да постанови атакуваното определение, Пловдивският
окръжен съд обосновано и законосъобразно е приел, че както при първоначалното
вземане на мерките за неотклонение, така и към настоящия момент е налице, по
отношение и на двамата обвиняеми, обоснованото подозрение в голяма степен на
съпричастност по повдигнатите обвинения за обв. К.С. по чл. 253 ал. 4 вр. ал. 1
вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 вр. ал. 1 НК, а по отношение на обв. С.А. по
чл. 252 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 вр.
чл. 26 ал. 1 НК; чл. 155 ал. 5 т. 3 вр. ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 вр.
ал. 1 НК и чл. 253 ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК.
В тази насока са събраните до момента гласни
доказателства на разпитаните в хода на ДП свидетели / т. 7 ДП и т. 6 ДП/, а
така също и приложените по делото писмени доказателства. Същите се подкрепят и
от представения протокол за разпит в хода на производството пред Пловдивския
окръжен съд на св. В. Х. /л.14 ЧНД/.
Основният довод, който се развива пред настоящата
инстанция от страна на защитата на обвиняемия С.А., е свързан с начина, по
който са формулирани първоначалните обвинения спрямо С.А. и К. А. /т. 8 ДП/.
Следва да се отбележи, че, макар и в начален етап на разследване, органите на
ДП полагат необходимите усилия за събиране на всички релевантни доказателства
за обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите по делото. Обвиненията
спрямо К.С. и С.А. тепърва ще следва да се прецизират с оглед и хода на ДП.
Както беше посочено по-горе обаче от събраните до момента доказателства може да
се направи извод за наличието на обосновано подозрение по смисъла на чл. 63 ал.
1 НПК. В компетентността на органите на ДП, осъществяващи функцията по
ръководство и контрол в досъдебната фаза на процеса, е в кой момент, след като
са събрали гласните и писмени доказателства, да използват и лица, притежаващи
необходимите специални знания, с оглед цялостното изясняване на фактическата
обстановка по делото, а оттам да се изведат и съответните правни изводи.
Не може да бъде споделено и възражението на защитата
на обв. К.С., което се поддържа пред настоящата инстанция и е свързано с
влошено здравословно състояние, пречещо й да остане в условията на Следствения
арест. Действително, пред първоинстанционния съд са представени медицински
документи, досежно здравословното състояние на обв. К.С.. Същите обаче са
оформени през 2011 г. и е очевидно, че към настоящия момент те не са актуални.
Необходимо е да се има предвид, че съгласно чл. 255 ЗИНЗС, обвиняемите се
посещават от лекар най-малко веднъж седмично, а в неотложни случаи – незабавно.
При спешни случаи се осигурява незабавна медицинска помощ, а при необходимост,
задържаният се настанява в специализирано лечебно заведение.
Въпросът за мерките за неотклонение по отношение на
двамата обвиняеми е изчерпателно обсъждан в предходните производства по делото,
вкл. и от състав на Пловдивския апелативен съд, произнесъл се с определение №
242/03.06.2020 г. Настоящият състав счита, че към настоящия момент няма никаква
промяна в обстоятелствата, които да налагат ревизиране на първоначалното
становище, относно наличието на предпоставките за вземане на най-тежка мярка за
процесуална принуда по отношение и на двамата обвиняеми.
Безспорно е, че, както правилно посочи защитата, ще
следва да се прецизират в детайли обвиненията, ако такива се поддържат от
страна на прокуратурата, и ако тогава са налице обстоятелства, различни от
настоящите, вкл. с оглед събраните нови доказателства, няма пречка въпросът за
мерките за неотклонение на К.С. и С.А. отново да бъде поставен на вниманието на
съда.
Към настоящия момент обаче въззивната инстанция счита,
че целите на мерките за неотклонение, регламентирани в чл. 57 НПК, биха се
изпълнили именно чрез мярка за неотклонение задържане под стража.
Предвид на изложеното по-горе Пловдивският апелативен
съд счита, че атакуваното определение е обосновано и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено и
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №841/03.08.2020 г.,
постановено по ЧНД № 1430/2020 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 13,05 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
СЕКРЕТАР