№ 656
гр. Горна Оряховица, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20254120100793 по описа за 2025 година
Депозирана е искова молба от Р. К. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.
*******, ул. ********, № *** чрез адв.К. против Защитено жилище за хора с
умствена изостаналост с БУЛСТАТ **********, със седалище: гр. Стражица,
ул. „Беласица" № 1, представлявано от А. К..
В исковата молба се твърди, че на 05.04.2017г. е сключен трудов договор
№ 3 между Защитено жилище за хора с умствена изостаналост с БУЛСТАТ
********** -Работодател и Р. К. Б. -работник, при непълно работно време 4
часа. По силата на сключения трудов договор, работодателят е възложил, а
работникът е приел да изпълнява длъжността „хигиенист". С допълнително
споразумение № 43/01.06.2022 г. към трудовия договор, ищцата е
преназначена на длъжност „санитар". Ищцата твърди, че с установена
диагноза от неинсулинозависим захарен диабет с множествени усложнения с
придружаващо заболяване - хипертонично сърце без сърдечна
недостатъчност. За удостоверяване на посочените заболявания, ищцата
представя експертно решение № 90017 от 07.01.2025 г. на ТЕЛК - Шумен. На
13.01.2025 г ищцата е представила решението на работодателя си с искане от
негова страна да бъдат взети мерки по адаптиране на работните условия към
здравословното й състояние. Твърди, че вместо искането й да бъде уважено,
със Заповед № 13/28.01.2025 г. , работодателят е прекратил трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда
. Работодателят е изложил следните мотиви в посочената заповед:От
заключение на службата по трудова медицина било дадено становище, че
ищцата не може да изпълнява длъжността „санитар";Работодателят бил в
положение на невъзможност да предложи на ищцата друга работна позиция,
1
тъй като по разписание длъжностите в предприятието са „социален работник
хора с увреждания и социални услуги", „медицинска сестра" и „санитар".С
оглед решението на ТЕЛК, ищцата не трябвало да работи при нервно -
психично пренапрежение, което било невъзможно предвид целевата група на
настанените в жилището лица - лица с ментални и психични увреждания, за
което ищцата е работила при намалено работно време.С оглед решението на
ТЕЛК ищцата не може да полага нощен труд, докато социалната услуга,
предоставяна от работодателя е 24 - часова, без прекъсване, на сменен режим,
с нощни дежурства.
Твърди се, че Заповед № 13/28,01.2025 г., издадена от управителя на
Защитено жилище за хора с умствена изостаналост» БУЛСТАТ **********, е
незаконосъобразна. Не са налице основанията за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 325. ал. 1, т. 9 КТ. Основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ се състои от два елемента,
които трябва да са налице кумулативно: невъзможност на работника или
служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до
трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и липса на
друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя
работа в предприятието. Твърди, че в настоящия случай ако не двата, първият
елемент не е налице. Съгласно чл. 317, ал. 1 КТ, необходимостта от
преместване на работника или служителя на друга подходяща работа или на
същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на
труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните
органи. В настоящия случай здравните органи предписват (в решението на
ТЕЛК), че ищцата не може да извършва тежък физически труд, нощен труд,
труд при нервно - психично пренапрежение и труд при неблагоприятни
климатични фактори. В решението е посочено и че ищцата МОЖЕ да работи
като хигиенист при спазване на описаните противопоказания. Твърди, че
работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 317, ал. 1 КТ да премести
ищцата на друга подходяща работа или да адаптира условията на настоящата
работа като същите бъдат по - облекчени. Ищцата не се намира в състояние на
невъзможност да изпълнява възложената й работа, същата е трудоспособна.
От сключването на трудовия договор до момента на неговото прекратяване,
ищцата не е изпитвала психично пренапрежение в работата си при
работодателя. Този извод на работодателя, че ищцата не може да работи с
целевата група на настанените лица, е изцяло неправилен. Неправилен е
изводът и че ищцата не може да работи при работодателя, тъй като следва да
полага нощен труд. Така например, работодателят може да адаптира
изискването на TEЛК ищцата да не полага нощен труд като организира
графика на смените по такъв начин, че ищцата да не работи през нощта.
Съгласно чл. 140, ал. 2 КТ, нощен е трудът между 22:00 и 06:00 часа. Ищцата
работи при работодателя на 4 - часов работен ден, поради което за
работодателя са налице 4 (четири) часови зони между 06:00 часа и 22:00 часа
да разпредели смяната на същата . Ищцата твърди, че не чувства психично -
2
пренапрежение в работата си при работодателя и за нея не е никакъв проблем
да изпълнява задълженията си по договора както е било винаги, но и
работодателят следва да адаптира работата й в това отношение при по -
облекчени условия, което той е могъл да направи, но не е сторил. По
отношение становището на службата по трудова медицина, на първо място
ищцата не е запозната с неговото съдържание и на следващо място - това
становище няма никакво значение в настоящия случай. Предписанието на
здравния орган е задължително както за работника, така и за работодателя,
независимо от това дали последният е участвал в производството по издаване
на предписанието. В настоящия случай в решението на ТЕЛК не е посочено,
че ищцата не е в състояние да изпълнява длъжността „санитар", а е посочено,
че може да изпълнява длъжността „хигиенист". Непълнотата на експертното
решение относно длъжността „санитар" не може да бъде преодоляна в
настоящия трудов спор чрез становище на служба по трудова медицина.
Затова, при липса на предписание на компетентния орган към датата на
издаване на заповедта, от което да е видно, че ищцата не е в състояние да
изпълнява длъжността „санитар", прекратяването на трудовото
правоотношение на посоченото основание е незаконосъобразно. Твърди, това
да е достатъчно да се приеме, че работодателят не е упражнил
законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото
правоотношение, тъй като към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение не е доказал първата предпоставка на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ-
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 188 от 23.01.2018 г. по
гр. д. № 793 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение. По
отношение на заеманата длъжност, и като хигиенист, и като санитар, ищцата
извършва една и съща работа при работодателя. В случая не е необходимо
работодателят задължително да премести ищцата на друго работно място при
по - облекчени условия при положение, че може да облекчи условията на
текущото работно място. Дали обаче при работодателя съществува друга
подходяща работа за ищцата е неясно доколкото в заповедта е посочено, че
при него има три длъжности по разписание, а в същото време заповедта е
подписана и от главен счетоводител и юрисконсулт, които не са посочени от
работодателя в мотивите на заповедта като длъжности по разписание при
него. Така например е напълно възможно да има други длъжности или
работодателят да е утвърдил наличните длъжности като е променил
разписанието и се е поставил в невъзможност да предложи на лица с TEЛК по
- подходяща работа. Изцяло неправилно е посочено в обжалваната заповед
като мотив за прекратяване на трудовия договор, че ищцата работи при
намалено работно време (чл. 137 КТ), доколкото изрично в трудовия договор е
посочено, че същата работи при непълно работно време (чл. 138 КТ). Твърди ,
че работодателя не е проявил инициативност и не е обсъдил с ищцата
възможността последната да продължи да изпълнява задълженията си
предвид издаденото решение на ТЕЛК. В случая е налице едностранно
решение от страна на работодателя, което е неправилно и не кореспондира с
3
обективната възможност ищцата да полага труда си съгласно решението на
ТЕЛК при спазване на описаните в т. 14 от същото противопоказни условия на
труд.
С оглед изложеното, твърди оспорваната заповед да е
незаконосъобразна. Не са налице фактите, които са посочени в заповедта и са
мотивирали работодателят да прекрати трудовия договор.
Отправя искане да се постанови съдебно решение, с което да се отмени
като незаконосъобразна Заповед № 13/28.01.2025г. за прекратяване на трудов
договор № 3/05.04.2017г., издадена от А. К. - управител на Защитено жилище
за хора с умствена изостаналост, БУЛСТАТ **********, със седалище: гр.
Стражица, ул. „Беласица" № и да се възстанови Р. К. Б. с ЕГН ********** на
длъжността „санитар" при Работодателя- Защитено жилище за хора с умствена
изостаналост, БУЛСТАТ **********, със седалище: гр. Стражица, ул.
„Беласица" № 1. Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ЗАЩИТЕНО ЖИЛИЩЕ ЗА ХОРА
С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ С ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр. Стражица, ул. „Беласица" №1, представлявано от А. К. в
качеството си на управител чрез адв. А.. Счита исковете за допустими, но
неоснователни и недоказани. Твърди, че ищцата Р. Б. е работила на основание
втори трудов договор по чл. 110 КТ и допълнително споразумение №43 от
01.06. 2022г при ответника на длъжността „санитар" с непълно работно време
- 4 часа дневно. Според длъжностна характеристика от 01.01.2023г.,
длъжността „санитар" в Защитено жилище за лица с умствена изостаналост
има за основна дейност, която включва общуване и ежедневна грижа, къпане,
хранене и хигиенизиране на лица с умствена изостаналост - т.е. дейности,
които се осъществяват често при емоционално натоварваща среда. Касае се за
лица, изпадащи често в състояние на раздразнителност, нервност,
конфликтност и словесна агресивност. Тези лица буйстват и понякога
получават припадъци, което от своя страна води до нервно-психично
пренапрежение Твърди с експертно решение на ТЕЛК № 90017/07.01.2025 г.
на Р. Б. да е определен 56% ТНР, като са предписани противопоказания:да не
работи при нервно-психично пренапрежение;да не полага тежък физически
труд,да не работи нощем. Твърди, че на 13.01.2025г. ищцата подава молба до
работодателя за адаптиране условията на работа съгласно решението на
ТЕЛК.Твърди, че още след депозиране на молбата за адаптиране на условията,
дори и преди влизане в сила на решението на ТЕЛК, управителят на ЗЖЛУИ е
променил графикът за разпределение на работното време за м.януари 2025г.
като е премахнал всички нощни смени на Р. Б.. А. К. в качеството й на
управител на ЗЖЛУИ е провела разговор с ищцата относно невъзможността
да й предложи друга подходяща длъжност при това предписание на ТЕЛК и е
посъветвала ищцата да обжалва решението. Във връзка с представеното в
ответното дружество ТЕЛК решение и молба на ищцата, същото е препратено
към компетентната служба по трудова медицина за становище. Съгласно
заключението на службата по трудова медицина ищцата не може да изпълнява
4
длъжността санитар“. Предвид тези данни и на основание чл. 325, ал. 1, т. 9
КТ трудовото правоотношение с ищцата е прекратено със заповед №
13/28.01.2025г., която ищцата е отказала да разпише и е връчена чрез
свидетели. Твърди, че при издаването на процесната заповед, са били налице
двете изискуеми предпоставки на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, а именно
здравословно противопоказание, установено с надлежно медицинско решение
(ТЕЛК) и липса на подходяща друга длъжност, съответстваща на състоянието
на работника.ТЕЛК определя, че Р. Б. не може да извършва труд в среда с
нервно-психично пренапрежение, каквато е характерна за работата с лица с
умствена изостаналост и съгласно длъжностната характеристика за
длъжността „санитар". Тази специфична среда представлява основен елемент
от длъжностната характеристика на санитаря. Твърди, че не съществува
възможност тази работа да бъде изпълнявана при облекчени условия.Работата
е свързана с обгрижване на лица, които могат да бъдат агресивни, да буйстват
и да създават конфликтни ситуации.Твърди, че не съществува друга вакантна
длъжност,която да отговаря на здравословното състояние на ищцата и същата
да притежава необходимата квалификация за нея. Длъжността „хигиенист",
посочена в ТЕЛК, не съществува в щата на работодателя, работодателят не
разполага с друга длъжност, която да бъде подходяща за ищцата и за която
ищцата да разполага с необходимата квалификация. Съгласно длъжностното
разписание на защитено жилище за лица с умствена изостаналост в сила от
01.06.2022г, както и от следващите утвърдени от работодателя разполага с
четири длъжности - управител, социален работник, медицинска сестра и
санитар. Останалите 3 други длъжности твърди да са неподходяща за ищцата
поради това, че всяка една от тях изисква общуване с лица с умствена
изостаналост, както и Р. Б. не притежава необходимото образование за заемане
на която и да е трите дпъжности. Твърди ,като работодател, да е изпълнил
задължението си да проучи възможността за преместване. Оспорената заповед
е законосъобразна, защото са налице предпоставките за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ - работникът не може да
изпълнява възложената му работа на заеманата от него длъжност "санитар"
поради здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК №
90017 от 07.01.2025 г. и в дружеството няма друга работа, подходяща за
работника, защото притежаваното от него образование не отговаря на
изискванията за свободните длъжности. По отношение на твърдението в
исковата молба, че Заповедта за уволнението е подписана от главен
счетоводител и юрисконсулт, които не са посочени от работодателя в мотивите
на заповедта като длъжности по разписание, ответникът излага съображения,
че подписите на юрисконсулта и главния счетоводител имат
вътрешноведомствен характер - те удостоверяват правна съгласуваност и
съответствие със заложения бюджет. Твърди, тази функция да е консултативна
и подпомагаща, а не издаваща. Това е обичайна практика в структурите на
общинските администрации, особено когато второстепенният разпоредител с
бюджет не разполага със самостоятелен правен или финансов отдел. Твърди,
5
че като работодател не е длъжен да създава нова длъжност или да
преструктурира съществуваща такава, за да задържи работника, когато
същият обективно не може да изпълнява възложената работа. Работодателят
не е длъжен да предлага на работника или служителя за заемане длъжност, за
която той не притежава необходимото образование и квалификация. Затова,
когато има свободна длъжност, за която работникът или служителя не
притежава необходимото образование и квалификация, работодателят не е
длъжен да иска становище на ТЕЛК относно това дали тя е подходяща за
здравословното му състояние-( В този смисъл Решение № 72 от 26.06.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 2831/2019 г., Ill г. о., ГК). Оспорва изложените твърдения в
исковата молба,че работата като характер не създава психоемоционално
натоварване за ищцата, за което излага подробни съображения. Твърди, че за
ищцата се констатира несъвместимост между здравословното й състояние и
заеманата длъжност, което е довело до необходимост от прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ. Моли да се
отхвърли исковете.Претендира разноски.
Съдът, като разгледа събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема от фактическа и правна страна следното.
Между страните е сключен трудов договор № 3/05.04.2017г., с който
ищцата изпълнява длъжност „Хигиеност в Защитено жилище за хора с
умствена изостаналост/ ЗЖХУИ / с работно време- 4 часа денонощно.
Сключено е допълнително споразумение № 43/01.06.2022г., с което ищцата е
преназначен на длъжност“ Санитар“.
Със Заповед № 13/28.01.2025г. на основание чл. 325,ал.1, т.9 КТ и въз
основа заключение на службата по трудова медицина за пригодността на
работещия да изпълнява даден вид работа и Решение на ТЕЛК № 90017 от
заседание№4/07.01.2025г. за ищцата е установена 56% трайна
неработоспособност и изискванията , описани в ЕР на ТЕЛК т.14, както и на
Заключение по трудова медицина е, че не може да изпълнява длъжността „
санитар“, трудовото правоотношение е прекратено считано от 29.01.2025г.
В т. 14 от Решение на ТЕЛК № 90017 от заседание№4/07.01.2025г. т.14,
раздел противопоказни условия на труд са описани-тежък физически труд,
нощен труд, нервно-психично пренапрежение, неблагоприятни климатични
фактори, а като заключение се излага, че лицето може да работи като
хигиенист, при спазване на описаните в т. 14 противопоказни условия.
Съдържанието на посоченото експертно решение не е оспорено от страните.
На 13.01.2025г. ищцата подава молба до работодателя за адаптиране
условията на работа, съгласно решението на ТЕЛК.
Видно от представената Длъжностната характеристика „санитар“, като
част от заложените трудови задължения са -контакти с потребителите,
съблюдава за техните нужди и потребности, общуване с потребителите, да
работи индивидуално и групово, къпе, прави интимен тоалет, преоблича
лицата с увреждания, изготвя планове и отчети за извършените дейности.
6
Изложените дейности, съобразени и с показанията на всички свидетели,
характеризират длъжността „ санитар“ с пряко ангажиране в обслужване на
потребителите.
Работодателят е изискал становище от служба по трудова медицина,
според което е установено, че лицето не може да изпълнява длъжността
„санитар“.
Длъжностна характеристика „хигиенист“ ,която към 2025г. не е
заложена към длъжностното разписание в ЗЖЛУИ е -служителят да
извършва почистване на работните помещения, подпомага персонала в
поддържането на хигиена на лицата, ползващи услугата , проверява
състоянието на работните помещения, изнася събраните отпадъци.
Събраните по делото гласни доказателства установяват, характера и
вида на работа за хора със специфични потребности , като същата изисква
особен вид дейност, свързана с физическо обслужване на ползвателите на
социалната услуга.
Видно от длъжностното разписание на защитеното жилище към 2025г.
брой на длъжността на санитарите е заложен- 4.4.
Безспорно е, че работодателят не е предложил на ищеца друга работа,
подходяща за здравословното й състояние, съгласно предписанията в т.14 на
експертното решение. В Решение № 90017 от заседание №4/07.01.2025г. на
ТЕЛК е посочено, че лицето може да работи като „Хигиенист“. Установява се,
че експертното становище на ТЕЛК не залага като краен извод възможността
на ищеца да продължи да изпълнява същата длъжност „Санитар“. Въпросът
дали дадена длъжност е подходяща за заемане от конкретно лице с определен
процент намалена работоспособност е изцяло медицински и е от
компетентността на ТЕЛК. В заключението на ТЕЛК следва не само да се
определи болестта, довела до инвалидност или съответните здравни
противопоказания, но и изрично да се посочи, че това състояние на работника
или служителя поражда неговата невъзможност да изпълнява точно
определена работа по трудовото правоотношение. Подходяща работа означава
свободна щатна длъжност, която да съответства на промененото
здравословно състояние на работника, която може да изпълнява и за
заемането на която отговаря на изискванията за образование, стаж,
квалификация. От представено длъжностно разписание на Защитеното
жилище за 2025г. се установява, че длъжностите, които са утвърдени по щат за
2025г. са социален работник, медицинска сестра, санитари. За това има ли
ищцата нужната квалификация да изпълнява някой от длъжностите по
длъжностното разписание, липсва спор между страните, че ищецът няма
специализирано образование, за да му се предложи да изпълнява някоя друга
длъжност от изрично утвърдените такива. Безспорно е, че длъжността „
Хигиенист“ не е заложена в длъжностно разписание при ответника за 2025г.
Събраните по делото доказателства /гласни такива/за това отговаря ли
длъжността „Санитар“ на предписанията по т. 14 от Решение № 90017 от
7
заседание№4/07.01.2025г. на ТЕЛК, остават ирелевантни. Преценката коя
работа е подходяща за здравето на работника или служителя не може да се
извърши едностранно от работодателя. Тази преценка трябва да стане преди
прекратяването на трудовото правоотношение и да бъде извършена от
компетентния здравен орган-ТЕЛК. В настоящият случай здравният орган
изрично е посочил, че ищцата следва да изпълнява длъжността „Хигиенист“,
длъжност, различна по характер от заеманата до момента. Липсва
констатацията на медицинските органи, че ищецът може да работи
настоящата професия и заеманата до момента длъжност да е подходяща, т. е.
такава, която работникът да може да изпълнява при здравословното му
състояние, липсва и възможност работодателят да изпълни предписанията на
медицинската експертиза, предвид невъзможността да предложи на ищцата
подходяща за здравето й работа на длъжността „ Хигиенист“ .
За това дали диагнозата на ищцата попада в заложените в Наредба за
медицинска експертиза заболявания и в задължителната закрила на чл. 333
КТ, не са ангажирани доказателства, свързани с нарочни медицински знания
относно характера на заболяването на ищцата ,констатирано в т. 13 и т. 13.1 от
Решение № 90017 от заседание№4/07.01.2025г. на ТЕЛК.
Предвид гореизложеното, исковата молба следва да се остави без
уважение.
Разноски се следват на ответника, като основателно се явява
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника. Дължимите разноски от ищеца към
ответника са 500 лева, адвокатско възнаграждение.
На ищеца не се следват разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искови претенции на Р. К. Б. с ЕГН
**********, с адрес: гр. *******, ул. ********, № *** против Защитено
жилище за хора с умствена изостаналост с БУЛСТАТ **********, със
седалище: гр. Стражица, ул. „Беласица" № 1, представлявано от А. К., да се
отмени като незаконосъобразна Заповед № 13/28.01.2025г. за прекратяване на
трудов договор № 3/05.04.2017г., издадена от А. К. - управител на Защитено
жилище за хора с умствена изостаналост, БУЛСТАТ **********, със
седалище: гр. Стражица, ул. „Беласица" № и да се възстанови Р. К. Б. с ЕГН
8
********** на длъжността „санитар" при Защитено жилище за хора с
умствена изостаналост, БУЛСТАТ **********, със седалище: гр. Стражица,
ул. „Беласица" № 1, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. К. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ул. ********,
№ *** чрез адв.К. ДА ЗАПЛАТИ на Защитено жилище за хора с умствена
изостаналост с БУЛСТАТ **********, със седалище: гр. Стражица, ул.
„Беласица" № 1, представлявано от А. К. сумата от 500 /петстотин/ лева,
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
Великотърновски окръжен съд считано от датата на обявяването му -
05.06.2025г.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9