РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. В., 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС - В. в публично заседание на тринадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Й.М.
при участието на секретаря А.А.Т.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Гражданско дело № 20211300100471
по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от ИЗ. П. гражданин на Р.Б. и Х. гр. Г.
ул„Г.Б." с м. бр. 111005г7j съдебен адрес гр.В. ул „Б. № * адв.Ц. И.
противПрокуратурата на Р.Б. гр.С. бул „*. „ № * по чл. * ал.* т.* и т.* от
ЗОДОВ и цена на иск 4 000 000 лв.
Поддържа в исковата молба, че На 15 12 2017г като водач на МПС,
товарен автомобил DAF с регистрационен номер * и полуремарке „М." с рег.
№ * пристигнал на ГКПП „Д.М. -2" за влизане в Б.. При извършена проверка
от митническите власти в автомобила , поставени в дървени сандъци се
открили четири броя късоцевно бойно оръжие и напълнени бидони , също
поставени в дървени сандъци 5 505 литра оцетен анхидрид.
Повдигнато му било обвинение по чл.242 алЗ НК и чл. 242 ал 1 б „Б" и
Г" НК и е образувано ДП № 73/2017г на Митница Л., Пр. пр 3417/2017г на
Окръжна Прокуратура - В.. По искане на обвинението е наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“ – определение № 86/18.12. 2017г по
ч.н.д 375/2017г на ОС - В.. Потвърдено от САС.
С определение постановено по н.ч.д № 79/2018г не е уважена молбата
за изменение мярка за неотклонение. Потвърдено от САС.
От следствен арест-В. бил освободен на 20.08.2018г поради настъпил
1
правен факт визиран в чл. 263 ал.4 НПК - изтичане максималния
осеммесечен срок за задържане под стража.
По искане на Окръжна прокуратура е наложена забрана за напускане
пределите на Р.Б. и като мярка за неотклонение парична гаранция в размер на
3000 лв. коригирана от Съдът на 2 800 лв., максималната сума, която той и
семейството му успели да съберат . Забраната по чл. 68 НПК е отменена от
ВКС на 24 06 2021г- З-то наказателно отделение.
Окръжна прокуратура гр.В. внесла обвинителен акт в ОС-В. и с
присъда №71 по н.о.х.д№ 230/2018г бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 242 ал 3 НК и чл. 242 ал 1 б „Б" и „Г" от НК и му
наложили наказания пет и четири години лишаване от свобода . Общото
наказание за изтърпяване е от пет години лишаване от свобода , глоба в
размер на 60 000 лв.и конфискация на МПС, визирано по-горе.
По повод въззивно обжалване САС с присъда N 5 от 20.03.2019г по
н.о.х.д № 1564/2018г – 8-ми състав отменя присъдата на ВОС в частта в
която е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 242 ал 1 б„Б" и
„Г" НК и го признава за невинен , а в останалата част измени присъдата като
намалява наказанието от пет на четири години лишаване от свобода
Присъдата е протестирана от САП
По повод касационна жалба ВКС , първо наказателно отделение н.о.х.д
№ 659/2019г отменя присъда N 5 на САС постановена по н.о.х.д №
1564/2018г и връща делото за ново разглеждане от САС -Решение №178 от 28
10 2019г.
САС с решение № 55/12.02.2020 от по н о х д № 1295/2019г. изменя
присъдата на ОС- В. и признава подсъдимия за виновен за извършено
престъпление по чл. 242 ал 3 НК и му намалява наказанието от пет на четири
години лишаване от свобода.
Решението не е протестирано.
По повод касационна жалба ВКС образува к.н.д № 411 /2020г и с решение №
106/ 20 10 2020г трето нак. отделение е отменя решението на САС и връща
делото за ново разглеждане
САС образува н.о.х.д 1177/2020 г и с решение 318 /15. 12.2020г
2
потвърждава осъдителната присъда на ОС-В. като отново намалява
наложеното наказание от пет на четири години лишаване от свобода.
По повод касационна жалба ВКС образува н.о.хд № 301/2021г трето
наказателно отделение и провежда съдебно следствие , като на 24 .06. 2021г.,
постановява определение, с което отменя мярката наложена по чл. 68 НПК .
На 23.11.2021г., ВКС постановява присъда № 60214/23.11.2021г, с която го
признава за НЕВИНОВЕН по повдигнатото обвинение.
Описаната фактическа обстановка му причинила неимуществени и
имуществени вреди, като предмет на настоящето дело e само обезщетение за
претърпени неимуществени вреди-изразяващи се в: Неоснователно
повдигнато обвинение, Задържане под стража в размер на осем месеца, Три
години забрана да напуска пределите на Б., Многобройни процеси и четири
осъдителни присъди, Постановена окончателна оправдателна присъда от
ВКС, Претърпени следствие необоснованото обвинение неимуществени
вреди, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба.
Моли съда да постанови решение, с което пресъди ответника да заплати
4 000 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие на
незаконосъобразно и необосновано повдигнато обвинение и проведен
дългогодишен наказателен съдебен процес, законната лихва на пресъденото
обезщетение считано от 17.12.2017г и направените по настоящето дело
съдебни разноски.
По делото са изискани и приложени н.о.х.д № 230/2018г на ОС –В. и
ч.н.д№ 163/2018г ВОС и 79/2019 ВОС, разпитани са допуснатите свидетели,
Д.Д., Л.Д.С. и Р.Р.В..
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответника по настоящето дело е
представил отговор , в който оспорва изцяло основателността на
исковата претенция.
Ответната по делото страна Прокуратура на РБ оспорва иска като
недоказан по основание и размер.
Посочва, че ищецът следва да докаже, че претендираните вреди са
пряка и непосредствена последица от привличането му като обвиняем и
последвалото наказателно производство като видно от исковата молба и
данните по досъдебното производство, такива доказателства няма.
3
Липсват доказателства за влошено здравословно състояние и преживян
огромен психически стрес от обвинението и последващите осъдителни
присъди.
Посочва се, че ищецът е бил обвинен за тежко умишлено престъпление, за
което законодателят предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 10г,
като общата продължителност на наказателното производство и в двете фази
е протекло за период по-малко от 4 г. Поддържа се, че след юни месец 2019г.,
трите касационни производства са по жалба на ищеца и не следва да се
ангажира отговорността на Прокуратурата.
Оспорва се иска за обезщетяване на неимуществени вреди и по размер.
Претендираният размер в исковата молба, не се явява в съответствие с чл. 52
от ЗЗД, респективно с обществения критерий за справедливост, като
справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства. В конкретния случай не обуславят преценка за
неимуществени вреди в претендирания завишен размер.
За причинени вреди от други органи прокуратурата не носи отговорност
и не отговаря за тези вреди.
Неоснователно е искането за присъждане на лихви от момента на
повдигане на обвинение, което е нарушение на т.4 на ТР №3/2005г. на ОСГК
на ВКС -законна лихва ще се дължи най-рано от датата , на която
оправдателната присъда е влязла в сила.
Моли съда да постанови постанови решение, с което отхвърли изцяло
предявените искове както по основание, така и по размер.
ВОС, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на
ответната по делото страна и съобразявайки събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна :
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предложение
първо от ЗОДОВ.
ИЗ. П. гражданин на Р.Б. и Х. гр. Г. ул„Г.Б." с м. бр. 111005г7j съдебен
адрес гр.В. ул „Б. № 24, на 15. 12. 2017г като водач на МПС, товарен
автомобил DAF с регистрационен номер * и полуремарке „М." с рег. № *,
пристигнал на ГКПП „Д.М. -2" за влизане в Б.. При извършена проверка от
4
митническите власти в автомобила , поставени в дървени сандъци се открили
четири броя късоцевно бойно оръжие и напълнени бидони , също поставени в
дървени сандъци 5 505 литра оцетен анхидрид.
Повдигнато му било обвинение по чл.242 алЗ НК и чл. 242 ал 1 б „Б" и
Г" НК и е образувано ДП № 73/2017г на Митница Л., Пр. пр 3417/2017г на
Окръжна Прокуратура - В.. По искане на обвинението е наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“ – определение № 86/18.12. 2017г по
ч.н.д 375/2017г на ОС - В.. Потвърдено от САС.
С определение постановено по н.ч.д № 79/2018г не е уважена молбата
за изменение мярка за неотклонение. Потвърдено от САС.
От следствен арест-В. бил освободен на 20.08.2018г поради настъпил
правен факт визиран в чл. 263 ал.4 НПК - изтичане максималния
осеммесечен срок за задържане под стража.
По искане на Окръжна прокуратура е наложена забрана за напускане
пределите на Р.Б. и като мярка за неотклонение парична гаранция в размер на
3000 лв. коригирана от Съдът на 2 800 лв., максималната сума, която той и
семейството му успели да съберат . Забраната по чл. 68 НПК е отменена от
ВКС на 24 06 2021г- З-то наказателно отделение.
Окръжна прокуратура гр.В. внесла обвинителен акт в ОС-В. и с
присъда №71 по н.о.х.д№ 230/2018г бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 242 ал 3 НК и чл. 242 ал 1 б „Б" и „Г" от НК и му
наложили наказания пет и четири години лишаване от свобода . Общото
наказание за изтърпяване е от пет години лишаване от свобода , глоба в
размер на 60 000 лв.и конфискация на МПС, визирано по-горе.
По повод въззивно обжалване САС с присъда N 5 от 20.03.2019г по
н.о.х.д № 1564/2018г – 8-ми състав отменя присъдата на ВОС в частта в
която е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 242 ал 1 б„Б" и
„Г" НК и го признава за невинен , а в останалата част измени присъдата като
намалява наказанието от пет на четири години лишаване от свобода
Присъдата е протестирана от САП
По повод касационна жалба ВКС , първо наказателно отделение н.о.х.д
№ 659/2019г отменя присъда N 5 на САС постановена по н.о.х.д №
5
1564/2018г и връща делото за ново разглеждане от САС -Решение №178 от 28
10 2019г.
САС с решение № 55/12.02.2020 от по н о х д № 1295/2019г. изменя
присъдата на ОС- В. и признава подсъдимия за виновен за извършено
престъпление по чл. 242 ал 3 НК и му намалява наказанието от пет на четири
години лишаване от свобода.
Решението не е протестирано.
По повод касационна жалба ВКС образува к.н.д № 411 /2020г и с решение №
106/ 20 10 2020г трето нак. отделение е отменя решението на САС и връща
делото за ново разглеждане
САС образува н.о.х.д 1177/2020 г и с решение 318 /15. 12.2020г
потвърждава осъдителната присъда на ОС-В. като отново намалява
наложеното наказание от пет на четири години лишаване от свобода.
По повод касационна жалба ВКС образува н.о.хд № 301/2021г трето
наказателно отделение и провежда съдебно следствие , като на 24 .06. 2021г.,
постановява определение, с което отменя мярката наложена по чл. 68 НПК .
На 23.11.2021г., ВКС постановява присъда № 60214/23.11.2021г, с която го
признава за НЕВИНОВЕН по повдигнатото обвинение.
По делото са разпитани свидетелите : Д.А. Д., Л.Д.С. , Р.В.Р. .
Свид.Р. установява, че е Адвокат към АКВ., ползва общи помещения в
кантора с адв.Ц.И., находяща се на ул.“Б.“ № *. Запознала се с г-н П. през
лятото на 2018г., Адв.И. бил поел негова защита по нак.дело и през лятото на
2018г. за пръв път го видяла в приемната на кантората. През целия период от
4г. на съдебните производства пред ОСВ., САС и ВКС има преки наблюдения
върху случващото се с П., като в края на 2021г. И. казал, че най-сетне
съдебната сага с П. е приключила.
След като излязъл от ареста през лятото на 2018г. за 2-3месеца П.
живеел в хотел „Р.“, тъй като парите с които разполагал свършили, изгонили
го от хотела, бил принуден да спи по пейките в парка . Било изключително
трудно да му се намери място за настаняване по две причини, първата - липса
на финансови средства, и второ - особения му статус, той не бил постоянно
пребиваващ в Б. и нямал право нито да работи, нито да се настани някъде и с
оглед на това да не спи по пейките и да живее на улицата като клошар, адв. И.
6
се смилил над него и безвъзмездно му предоставил да живее в апартамента
над адв.кантора. Плащал му тока, водата, храна. Наричали го
Изо-„баничката“, защото е споделял , че има пари за 2 банички с които да се
храни през деня. Никой не можел да го наеме на работа, тъй като нямал
работна виза. П. живял в апартамента над кантората до м.май 2021г. След
това го виждала на пейка в парка с едно сакче, с което напуснал
апартамента.
През 2020г. когато го заварила в приеманата изключително разстроен,
буквално плачел, като обяснил,че „щерка“ му има раково
заболяване,предстои и операция и че той е изключително разтревожен.Първо
за това че не може финансово да я подкрепи и второ, че не може в този тежък
за семейството момент да бъде до нея. Този период продължил доста дълго, с
което допълнително се натоварвал и бил отчаян от личната си съдба,
ситуацията че стои без средства в Б. и не може да излезе от страната и
същевременно неговото семейство има здр.проблеми, а той не може да им
помогне и е далеч от тях . Присъствала е на разговори, в които П.
заявявал,че иска да се самоубие, изкл.отчаян и невярващ на думите на
защитника си, че ще приключи неговата съдебна сага и споделял мисли за
самоубийство. Когато се обади по телефона, че най-сетне се е прибрал в
родната си къща, казал, че никой от приятелите му и близките не вярвали,
че той на практика в Б. не е бил в затвора през този период.
Свид.Д. – заяви, че се запознал с П. покрай Д. в градската
градина,обяснил, че живее в х-л „Р.“,отвън на пейката говорили си , виждали
се дълго време, След като напуснал хотела го поканил в апартамента си ,
идвал да се се изкъпе,давал му пари.Живял при него 2м.не му искал наем,
той нямал пари. Те го хранили.
Наложило се да заминат за И. с жена си и оставили П. да живее при адв. И..
От П. знае, че дъщеря му е болна, той е разговарял от неговия телефон, Бил
отчаян,разстроен, 3г.и половина е бил в Б..
Свид.Л.С. – установява, че с П. се запознал случайно през 2018г. есента в
градската градина на 1 пейка. Станали приятели , той бил много скромен
човек изпаднал в беда,чувствал се много зле и споделял с него почти всичко,
което се случвало , неговите семейни проблеми, как е искал да работи през
това време, но тъй като нямал документи и пари, не е успял.Децата му
7
пращали пари за издръжка, живеел много скромно. Отначало е бил на хотел,
след това са го изгонили, защото не е имал пари и е бил приютен от неговия
приятел Дафин, след което е бил при адв. И. около 1г.време.През цялото
време бил много отчаян имало моменти когато искал да скочи в Д., да си
прекъсне живота и той като негов приятел искал да му помогне и когато имал
нужда го правел. П. преживял тежко операцията на дъщеря си и заболяването
й.Имал и внуче, за което много милеел,непрекъснато ревял и свидетеля го
утешавал като приятел.
При така установеното от фактическа страна Съдът намира,
че предявеният иск срещу Прокуратурата на РБ за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
незаконосъобразни действия на правозащитните органи срещу ищеца за
доказан в основанието си.
Установи се наличие на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3,
предложение първо от ЗОДОВ.
Установени са предпоставките за да бъде ангажирана отговорността на
ответника Прокуратура на РБ на основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ, за
установените неимуществени вреди, претърпени в резултат от обвинението.
От данните по делото се установи, че ИЗ. П. гражданин на Р.Б. и Х.
гр. Г. ул„Г.Б." с м. бр. 111005г7j съдебен адрес гр.В. ул „Б. № 24, на 15. 12.
2017г като водач на МПС, товарен автомобил DAF с регистрационен номер *
и полуремарке „М." с рег. № *, пристигнал на ГКПП „Д.М. -2" за влизане в Б..
При извършена проверка от митническите власти в автомобила , поставени в
дървени сандъци се открили четири броя късоцевно бойно оръжие и
напълнени бидони , също поставени в дървени сандъци 5 505 литра оцетен
анхидрид.
Повдигнато му било обвинение по чл.242 алЗ НК и чл. 242 ал 1 б „Б" и
Г" НК и е образувано ДП № 73/2017г на Митница Л., Пр. пр 3417/2017г на
Окръжна Прокуратура - В.. По искане на обвинението е наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“ – определение № 86/18.12. 2017г по
ч.н.д 375/2017г на ОС - В.. Потвърдено от САС.
С определение постановено по н.ч.д № 79/2018г не е уважена молбата
за изменение мярка за неотклонение. Потвърдено от САС.
8
От следствен арест-В. бил освободен на 20.08.2018г поради настъпил
правен факт визиран в чл. 263 ал.4 НПК - изтичане максималния
осеммесечен срок за задържане под стража. По искане на Окръжна
прокуратура е наложена забрана за напускане пределите на Р.Б. и като мярка
за неотклонение парична гаранция в размер на 3000 лв. коригирана от Съдът
на 2 800 лв., максималната сума, която той и семейството му успели да
съберат . Забраната по чл. 68 НПК е отменена от ВКС на 24 06 2021г- З-то
наказателно отделение.
Окръжна прокуратура гр.В. внесла обвинителен акт в ОС-В. и с
присъда №71 по н.о.х.д№ 230/2018г бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 242 ал 3 НК и чл. 242 ал 1 б „Б" и „Г" от НК и му
наложили наказания пет и четири години лишаване от свобода . Общото
наказание за изтърпяване е от пет години лишаване от свобода , глоба в
размер на 60 000 лв.и конфискация на МПС, визирано по-горе.
По повод въззивно обжалване САС с присъда N95 от 20.03.2019г по
н.о.х.д № 1564/2018г – 8-ми състав отменя присъдата на ВОС в частта в
която е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 242 ал 1 б„Б" и
„Г" НК и го признава за невинен , а в останалата част измени присъдата като
намалява наказанието от пет на четири години лишаване от свобода
Присъдата е протестирана от САП
По повод касационна жалба ВКС , първо наказателно отделение н.о.х.д
№ 659/2019г отменя присъда N9 5 на САС постановена по н.о.х.д №
1564/2018г и връща делото за ново разглеждане от САС Решение №178 от 28
10 2019г
САС с решение № 318 от по н о х д № 1295/2019г. На 15. 12. 2020г. САС
изменя присъдата на ОС- В. и признава подсъдимия за виновен за извършено
престъпление по чл. 242 ал 3 НК и му намалява наказанието от пет на четири
години лишаване от свобода.
Решението не е протестирано.
По повод касационна жалба ВКС образува к.н.д № 411 /2020г и с решение №
106/ 20 10 2020г трето нак. отделение е отменя решението на САС и връща
делото за ново разглеждане
САС образува н.о.х.д 1177/2020 г и с решение 318 /15. 12.2020г
9
потвърждава осъдителната присъда на ОС-В. като отново намалява
наложеното наказание от пет на четири години лишаване от свобода.
По повод касационна жалба ВКС образува н.о.хд № 301/2021г трето
наказателно отделение и провежда съдебно следствие , като на 24 .06. 2021г.,
постановява определение, с което отменя мярката наложена по чл. 68 НПК .
На 23.11.2021г., ВКС постановява присъда, с която го признава за
НЕВИНОВЕН по повдигнатото обвинение.
От установените обстоятелства по делото може да се направи извод, че
е налице хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ-против ищеца е било образувано
наказателно производство, завършило с оправдателна присъда.
За да се уважи исковата претенция следва да се докаже от ищеца, че в
резултат на проведеното против него наказателно преследване е претърпял
вреди от неимуществен характер, за които се претендира обезщетение .
Наличието на законов текст , който урежда основанието за носене на
отговорност от държавата , не е основание да се присъди обезщетение.
Необходимо е доказването на наличие на вреди по характер и степен , за да
може да се приложи разпоредбата на чл.52 ЗЗД и те да бъдат репарирани по
справедливост.
Съдът счита, че при изложените фактически по-горе данни е
осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността
на правозащитните й органи визиран в чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за вредите
причинени на граждани от органите на прокуратурата при незаконно
обвинение при извършване на престъпление.
По така предявените претенции в контекста на този текст следва да отговаря
като ответник прокуратура на РБ предявила и поддържала чрез отделен свой
орган –Окръжна прокуратура-В., незаконосъобразно обвинение срещу ищеца.
След като е налице незаконност на действие на правозащитен орган, то е
налице и предпоставката на разглеждания закон за отговорността на
държавата за вредите, които са произлезли за него от ответната страна.Съдът
намира, че сме изправени пред хипотезата на чл.2 , ал.1 т.3 от ЗОДОВ като
пасивно легитимирана е прокуратура на РБ.
Прокурорът е държавният орган, който съгласно чл. 234 НПК проверява
съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има
10
ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното
производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за
разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от
доказателствата по делото и пр. Ако намери че обвинението е доказано,
прокурорът съставя обвинителен акт - чл. 235 НПК. Обвиняемият не е длъжен
да доказва, че е невинен - чл. 83, ал. 1 НПК. Съгласно чл. 14, ал. 2 НПК той се
счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в
сила присъда, с която се установява противното. Ако констатира, че деянието
не съставлява престъпление или че не е доказано, след като е повдигнато и е
подържано обвинение, Прокурорът след проверка на всички обстоятелства по
делото постановява прекратяване на наказателното производство, както е и в
настоящия случай. Тази преценка е фактическа и означава, че деянието не е
извършено от лицето. В този случай основанието за присъждане на
обезщетение е по ЗОДОВ.
Налице е необоснованост на валидно повдигнато и предявено обвинение,
което не е подкрепено от събраните по делото доказателства. Затова, когато
наказателното производство е приключило с оправдателна присъда поради
недоказаност на обвинението, основанието за обезщетяване на вреди по чл. 2,
ал.1 ЗОДОВ е, че деянието не е извършено от лицето.
По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди съдът съобрази следното:
Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и
достойнството на едно лице изразява се в търпене на болки и страдания от
негова страна. При съобразяване на конкретната личност, която е засегната,
начина по който е преживяла случилите се събития и отраженията, които те
са оказали върху нея и при съобразяване преди всичко разпоредбата на чл.52
от ЗЗД съдът намира иска за основателен до размер на 30 000 лв. до който
същият следва да бъде уважен, а в останалата част до претендирания размер
4 000 000 лв. отхвърлен.
Обезщетението има за цел да репарира накърняването на лични права и
интереси, справедливото обезщетяване каквото изисква чл.52 от ЗЗД на
всички неимуществени вреди .Означава да се определи точно паричен
еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражения
върху лицето. Определената сума пари в най- пълна степен следва да
11
компенсира вредите които са причинени и настъпили в предходен момент, а
съда определя парично обезщетение за тях при постановяване на съдебното
решение.
Преди всичко следва да се съобрази обстоятелството, че срещу ищеца
съответните действия във връзка с повдигнатото обвинение са осъществявани
през продължителен период от време,като естествено от житейска гледна
точка през този период ищецът П. да е изпитвал несигурност и притеснение
от обстоятелството, че е бил привлечен като обвиняем за деяние, за което
впоследствие е признато, че не е извършил, както и чрез това да е засегната
неговата чест и достойнство. В този смисъл са ангажираните по делото гласни
доказателства – показанията на близките му приятели, които са имали преки
впечатления за въздействието което досъдебното и съдебно производство са
имали върху него. Свидетелите и техните възприятия обективно посочват
начина по който се отразило цялото наказателно производство върху
психическото състояние на ищеца.
Съдът при определяне на обезщетението отчете и обстоятелството, че
спрямо ищеца е реализирана мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, в размер на осем месеца, Неоснователно повдигнато обвинение, Три
години забрана да напуска пределите на Б., Многобройни процеси и четири
осъдителни присъди, Постановена окончателна оправдателна присъда от
ВКС, Претърпени следствие необоснованото обвинение неимуществени
вреди, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба.
Съобразно задължителната практика на ВКС, постановена по чл.290 от
ГПК - в Р №427/16.06.2010 г. по гр.д. №273/2009 г., ІІІ г.о., Р №480/23.04.2013 г.
по гр.д. №85/2012 г., ІV г.о., Р №449/16.05.2013 г. по гр.д. №1393/2011 г., І.
г.о., Р №96/31.05.2013 г. по гр.д. №792/2012 г., ІV г.о., Р №123/23.06.2013 г. по
гр.д. №254/2014 г., ІІІ г.о., Р №389/04.08.2014 г. по гр.д. №40/2013 г., І.
г.о., Р №358/06.01.2015 г. по гр.д. №2026/2014 г., ІV г.о., Р №151/13.05.2014 г. по
гр.д. №5386/2013 г., ІV г.о., Р №267/26.06.2014 г. по гр.д. №820/2012 г., ІV
г.о., Р №532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г., ІІІ г. о., Р №439/14.12.2012 г. по
гр.д. №1730/2011 г., ІV г. о., Р №149 от 02.05.2011 г. по гр.д. №574/2010 г. на ІІІ
г.о., Р №391 от 13.01.2012 г. по гр.д. №201/2011 г. на ІІІ г.о., Р №335 от 10.01.2012
г. по гр.д. №296/2011 г. на ІІІ г.о. и др. в понятието неимуществени вреди се
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените
болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
12
изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и
в социален дискомфорт в определен период от време. Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е за увреждане на
неимуществени права, блага или правно защитими интереси. Вредите се изразяват
в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и при
наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.
От значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за
което е било повдигнато обвинение, продължителността на незаконното
наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и
продължителността на извършените с участие на лицето процесуални действия,
начинът, по който обвинението се е отразило на пострадалия, с оглед на личността
му, начина му на живот, среда, ценностна система, рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото
доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера,
здравословното му състояние и други, които следва да се преценяват съобразно
конкретните обстоятелства за всеки отделен случай.
Фактът на незаконно обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият
е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Безспорно
за периода на наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания
от незаконното обвинение – то ограничава възможността му да води обичайния си
начин на живот и му се отразява емоционално негативно. Нормално е да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в
извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така притеснено и несигурно, накърняват
се моралните и нравствените ценности и личността, както и социалното му
общуване.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение.
13
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, за които излагат твърдения
свидетелите, се изразяват в преживени срам и неудобство в житейски и личен
план, засегната чест и достойнство, в изпитаните напрежение, липса на
спокойствие, във влошено здравословно състояние, унижение, доброто му име в
обществото било силно накърнено. Неимуществените вреди са от
неоснователно повдигнато му обвинение, задържането му под стража в
размер на осем месеца, три години забрана да напуска пределите на Б.,
многобройни процеси и четири осъдителни присъди, постановена
окончателна оправдателна присъда от ВКС. По делото са събрани
доказателства за трайни негативни последици за психическото и физическо
състояние на ищеца, предизвикани изключително от незаконното обвинение.
По тези съображения съдът намира, че предявения иск срещу
прокуратура на РБ за присъждане на неимуществени вреди следва да бъде
уважен в посочения по-горе размер – 30 000 лв.
Законната лихва върху тази сума, следва да се счита от датата на
влизане в сила на постановената присъда на ВКС, с която е признат за
НЕВИНОВЕН по повдигнатото обвинение-23.11.2021г.. От този момент се
дължи обезщетението, тъй като тогава е станало изискуемо вземането на
ищецът към съответния правозащитен орган.
Поради заявеното от процесуалния представител на ищеца, че претендират
лихвата, от момента на предявяване на исковата молба в съда и с оглед
диспозитивното начало, следва да се счита като дата- 20.12.2021г.
В останалата част до пълния размер 4 000000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Възражението на ответника, че не следва да отговаря за
продължителността на процеса в съдебната му фаза, тъй като няма ръководни
функции в рамките на същата, е неоснователно. При обвинение в извършване
на престъпление държавата отговоря на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
причинените вреди чрез Прокуратурата на Р.Б., на която е предоставена
функцията по обвинение в наказателния процес, като последната носи
отговорност и за вредите, претърпени в рамките на съдебната фаза на
процеса, тъй като тези вреди са причинени от предявеното и поддържано
неоснователното обвинение, извършено от неин представител, и без него
същите не биха настъпили. Прокуратурата упражнява надзор върху
14
разследващите органи и е компетентният орган, който повдига и поддържа
обвинение за извършването на престъпление от общ характер. Следователно
при неоснователно държавно обвинение, прокуратурата е правозащитният
орган, които трябва да промени практиката си и да вземе мерки за
отстраняване причините за увреждането. (ТР № 5 от 15.06.2015 г. по тълк. д.
№ 5 / 2013 г. на ВКС).
Водим от горното, В.ски ОС :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.Б. , със седалище гр.С., Бул.”В. „ №
2 да заплати на ИЗ. П. гражданин на Р.Б. и Х. гр. Г. ул„Г.Б." с м. бр.
111005г7j , съдебен адрес гр.В. ул „*. № * ,по иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ
сумата в размер на 30 000/тридесет хиляди / лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
незаконосъобразно повдигнато обвинение срещу ИЗ. П. гражданин на Р.Б. и
Х. гр. Г. ул„Г.Б." с м. бр. 111005г7j съдебен адрес гр.В. ул „*. № *,
приключило с оправдателна присъда на ВКС № 60214 от 23.11.2021г по
н.о.хд № 301/2021г трето наказателно отделение , ведно със законната
лихва , считано от 20.12.2021г., като в останалата част до пълния предявен
размер - 4 000 000/ четири милиона лева / лв., искът ще следва да бъде
ОТХВЪРЛЕН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.Б. , със седалище гр.С., Бул.”В. „ №
2 да заплати на ИЗ. П. гражданин на Р.Б. и Х. гр. Г. ул„Г.Б." с м. бр.
111005г7j съдебен адрес гр.В. ул „*. № * , на основание чл.78 ГПк
направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска в размер
на 7.51 лева.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщението до страните по реда на въззивното обжалване.
Съдия при ОС - В.:_______________________
15