Решение по дело №2969/2019 на Административен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2445/26.11.2019г.

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХХIII състав, в открито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ЗДРАВКА ДИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:               1. АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

2. ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря Р. А. и при участието на прокурора Христев, като разгледа КНАХД № 2969 по описа на съда за 2019 г., докладвано от СЪДИЯТА МИТРЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба от К.В.К.,*** против Решение № 1397 от 23.07.2019 г., постановено по АНД № 3671/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

С решението е потвърдено Наказателно постановление № НП-27-133-44/11.12.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” /понастоящем „Медицински надзор”/ – ИАМН гр. София, с което касаторът, в качеството му на Завеждащ Очно отделение и Лекуващ лекар в Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум” ООД, ЕИК ******, на основание чл.229, ал.1 от Закон за здравето /ЗЗ/ е санкциониран с дванадесет административни наказания „глоба“ в размер от по 100,00  /сто/ лева за дванадесет отделни  нарушения на чл.29, т.1 от Наредба  за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във връзка с чл.81, ал.3 от Закон за здравето.

В жалбата се сочат касационните основания материална и процесуална незаконосъобразност на решението на Районния съд. Претендира се то да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

Ответната страна по жалбата взема становище за нейната неоснователност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Административният съд, като взе предвид наведените доводи за отмяна на решението и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Касационната жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

 

Разгледана по същество, тя е основателна.

За да потвърди процесното наказателно постановление, въззивният съд е приел, че извършеното нарушение се потвърждава категорично от събраните по делото доказателства, както и че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да лишават нарушителя от правото му на защита. Изложените мотиви не се споделят от касационната инстанция.

НП е издадено в нарушение на материалния закон.

Касаторът е привлечен към административнонаказателна отговорност по чл.229, ал.1 ЗЗ за нарушение разпоредбата на чл.29, т.1 НОПДМП, съгласно която не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента. Следователно, ангажирането на административнонаказателна отговорност на лицето изисква да бъде безспорно установено, че именно д-р К. в конкретния случай е субект на отговорността по чл.29, т.1 НОПДМП. 

Действително, от текста на чл.29, т.1 НОПДМП може да се изведе забрана едно и също лице да съвместява едновременно качествата лекуващ лекар и избран лекар и/или участник в екип, който да осъществи конкретни медицински манипулации. Безспорно в случая такова нарушение е допуснато, доколкото от приложените по делото истории на заболяването се установява, че д-р К. в посочените сличаи противозаконно е съвместявал това качество. Недоказана, обаче, е преценката на административнонаказващия орган кой е субектът, който би следвало да носи отговорност в този случай. Това е така, защото от събраните в административнонаказателното и въззивното съдебно производство доказателства се установява, че всички заявления за избор на лекар/екип са адресирани до д-р И. – управител на МБАЛ „Тримонциум“ ООД, следователно той е лицето, което би следвало да се произнесе по исканията на пациентите и да допусне или не избора на лекар/екип, доколкото няма данни да е било оправомощено друго лице, а още по-малко това лице да е д-р К..

Отделно от това, в нито едно от заявленията не фигурират името и/или подписът на д-р К., за да се приеме, че той е взел решенията, с които са допуснати въпросните избори на лекар/екип – всичките заявления са подпечатани с печат на лечебното заведение и подписани от страна на лечебното заведение единствено от м.с. Д.И.,уведомила пациента за решението. С други думи казано, недоказан е фактът, че именно д-р К. в конкретния случай е субект на отговорността по чл.29, т.1 НОПДМП.

Действително, избраният лекар може да отговаря за допуснато нарушение, но единствено и само за неизпълнение на задължението си по чл.26, във връзка с чл.29 НОПДМП да уведоми пациента за невъзможността да бъде удовлетворен изборът му, поради забраната на чл.29 от същата наредба. В конкретния случай текстът на чл.26 НОПДМП е цитиран при описание на нарушението, но липсва твърдение, че с действията си д-р К. е допуснал нарушение на неговите разпоредби. 

 

Поради изложеното следва да бъде отменено първоинстанционното решение, вместо което бъде постановено друго, с което да бъде отменено НП.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1397 от 23.07.2019 г., постановено по АНД № 3671/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив и вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-27-133-44/11.12.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” /понастоящем „Медицински надзор”/ – ИАМН гр. София.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:               1.

 

 

2.