Решение по дело №659/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ вр. с чл. 215, ал.1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалби от О. И. Й., Р. М. Й. и В. И. Й., чрез адв.С. против Заповед №РД-12-304/10.07.2024 год. на заместник кмет по ТР при община Плевен.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, водещи до неговата неправилност и незаконосъобразност. В случая адресатите на заповедта Р. М. Й., В. И. Й. и О. И. Й. са собственици на недвижимия имот по силата на наследствено правоприемство и който имот е подробно описан в Констативен нотариален акт по § 4 от ЗСПЗЗ № 28, том XXI, дело № К-4263 от 1312.1996 г. и съгласно Заповед № РД-1882 от 29.06.2010 г. на Кмета на Община Плевен, което обстоятелство не позволява формирането на извод, че Р. М. Й., В. И. Й. и О. И. Й. са изпълнители или възложители на разпоредените за премахване строежи, тъй като същите се легитимират само като съсобственици по силата на наследствено правоприемство на поземлен имот с идентификатор 56722.716.206. Счита, че при липса на доказателства в хода на административното производство, развило се пред административния орган, че Р. М. Й., В. И. Й. и О. И. Й. са извършители на незаконния строеж, то е налице съществено нарушение на изискването на форма на административния акт, като същият се явява незаконосъобразен, алтернативно нищожен.

Жалбоподателят счита, че индивидуалният административен акт е издаден от некомпетентен орган по степен, място и материя. Няма данни в хода на административното производство Кмета на Община Плевен да е предоставил правомощия на Зам. Кмет на „Териториално развитие“ при Община Плевен да издава заповеди по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи по смисъла на л. 225, ал. 2 от ЗУТ.

Сочи още, че заповедта не отговаря на изискванията за минимален брой реквизити и съдържание, регламентирани с разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. В настоящия случай, в издадения административен акт са посочени дължините на двете огради, но липсват данни за тяхната височина и плътност, както и липсва посочване къде са изградени същите - дали са изградени изцяло в имот с идентификатор 56722.716.206 и по имотната граница, или не. Такова посочване в заповедта с подробно описание на технически характеристики и параметри, което да позволява еднозначното му идентифициране, напълно липсват. Без да е изследвал как и къде е изграден строежа и без да съобрази годината на построяване — 1999 г., административният орган го е счел за незаконен, като се е позовал на разпоредбите на Закона за устройство на територията. В този смисъл липсват каквито и да било фактически основания за издаването на акта на правните основания, посочени в същия. Счита, че нарушеното изискване за форма на акта по чл.59, ал.2, т.4 АПК е абсолютно основание за неговата отмяна. Административният орган не е събрал и изяснил релевантните факти и обстоятелства от значение за случая и не е изложил обосновани изводи, въз основа на какво е приел процесиите две огради за незаконен строеж, след като не е установил основополагащи факти, каквито са тяхната височина и плътност, изградени ли са изцяло в имот с идентификатор 56722.716.206 и по имотната граница или не, а отделно от това липсват мотиви за приложението на § 16 от ПР на ЗУТ.

Жалбоподателят счита оспорената заповед и за несъобразена с материалния закон и постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че административният орган е следвало да сбере всички относими доказателства, както и да изясни въпроса за това незаконните строежи кога са извършени и съответно търпими ли са не само съобразно нормата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и респективно приложимите към същия норми, действали по време на изграждане на оградите, като е следвало да извърши и преценка съответно търпими ли са, съгласно §16 от ПР на ЗУТ, респективно ал.3 и ал.2 от същия, както и съгласно ПУП и правилата и нормативите по устройство на територията, действали по време на извършването му, или по сега действащия ЗУТ, като използва всички средства и методи, включително чрез назначаване на експертиза, като приложи разпоредбите от чл.35-53 от АПК. В случая самият административен орган е приел, че строителството на оградата е извършено през 1999 г. и същият се явява търпим съгласно разпоредбата на § 16, ал.З от ПЗРЗУТ. Твърди, че от страна на административния орган не е отчетен факта, че имотът е в обхвата на чл.8, ал.2 от ЗУТ и се намира в земеделска територия по ПНИ извън строителните граници на гр.Плевен, т.е. същият се намира в земеделска територия, видно от представените в хода на административното производство констативен нотариален акт по §4 от ЗСПЗЗ, скица на имота от 2009 г. за новообразуван имот 56722.716.206 и заповед на кмета на Община Плевен № РД- 12-1882/29.06.2010 г. Начинът на трайно ползване на същия е лозе с овощна градина. След като за тази земя няма подробен устройствен план, то според жалбоподателя не следва да се проверява съответствие с ПУП. От друга страна след като оградата е поставена по имотните граници в ПИ с идентификатор 56722.716.206 и същата е с височина под 2.20 м, то за същата не се изисква нито разрешение за строеж, нито инвестиционен проект. Самият административен орган, приемайки година на построяване на оградата 1999 г., не е взел предвид приложимите правни норми, тъй като към този момент и съгласно чл. 181 от Наредба № 5 ПНЗТСУ /отм./ е било допустимо изграждане на огради в неурегулирани поземлени имоти, какъвто се явява настоящият, с височина на същите до 2.20 м, като оградите се строят по съществуващите имотни граници на имотите, каквато е разпоредбата на чл.58 от ЗУТ, касаещ строеж на огради в неурегулирани територии, като съгласно разпоредбата на чл.246, ал.2 от ППЗТСУ /отм./, с оглед годината на построяване, за тези строежи не се изисква разрешение за строеж, поради което същият е допустим по силата на действащите към момента на изграждането му правила и норми.

От друга страна счита, че така изградената ограда е допустима, тъй като същата отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба № 2/1998 г. за застрояване на земеделските земи, приложима по силата на §20, ал.2 от ЗР на ЗУТ, в която е предвидена възможност земеделските земи и дворовете за застрояване да се ограждат с огради. Предвид факта, че самият административен орган е приел, че оградата е разположена изцяло в имот с идентификатор 56722.716.206, то за нея не важи изискването на чл.10, ал.2 от Наредба № 2/1998 г. за писмено съгласие с нотариално заверени подписи. Ведно с това, оградата е свързана с обекта и осигурява неговата физическа защита и препятстване на външни лица до имота и сградите. С оглед изложеното счита, че строежът попада в хипотезата на §16, ал.З от ПЗР на ЗУТ и по отношение на същия е приложим института на „търпим строеж“.

В заключение моли съда да отмени оспорената заповед , алтернативно да прогласи нейната нищожност. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв.С. с пълномощни на л.170-172 от делото, която поддържа жалбата, моли съда да я уважи. Представя писмени бележки, в които развива подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта.

Ответникът-заместник кмет на община Плевен по ТР, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт З. с пълномощни на л.165 и 167 от делото, която оспорва жалбата, развива подробни съображения за нейната неоснователност, моли съда да я отхвърли, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд гр. Плевен, пети състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт и съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

До кмета на община Плевен е постъпила жалба с вх.№Ж-94А-953-2/9.02.2024 год.с оплаквания за извършено незаконно строителство на подробно описани в жалбата сгради в имот, собственост на жалбоподателите.

Отговорните длъжностни лица са изискали служебно справка за собствеността на имота, в който се твърди, че са построени сградите, за които е поискано установяване на законното им построяване и от справка в КР на недвижимите имоти в гр.Плевен е установено, че имот с кадастрален №56722.716.206 е собственост на И. Х. Й.. Последният, видно от приложеното на л.129 от делото Удостоверение за наследници, е починал през 2014 год. и е оставил свои наследници-настоящите жалбоподатели.

На 29.02.2024 год. е извършена проверка в имот с идентификатор ПИ 56722.716.206, местност „Табаковата чешма“ в присъствието на О. Й., при която проверка са били представени нотариален акт от 1996 год.; заповед на Обшина Плевен за придобиване право на собственост от 29.06.2010 год; удостоверение за търпимост от 21.09.2023 год. за селскостопанска сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.2, находяща се в ПИ с идентификатор 56722.716.206; направени са замервания от служителите на всички сгради и постройки с ролетка, като на 5.03.2024 год. са извършени нови контролни замервания. Изискано е с приложеното на л.103 от делото писмо от О. Й. да представи в Община Плевен декларации за годината на изграждане на сградите и навесите и начина на тяхното ползване, а именно: паянтов навес с образувани помещения между сгради с идентификатори: ПИ 56722.716.206.1 и ПИ 56722.716.206.2, включващ баня с тоалетна и преместваема метална кабинка тип „камбанка“; паянтов навес, находящ се до сграда с идентификатор Г1И 56722.716.206.2; преместваем метален кош, нетрайно свързан със земята, находящ се на разстояние 1.70 м от имотната граница с имот с идентификатор ПИ 56722.716.207; изградена пещ тип барбекю /самостоятелно стоящо/ на разстояние 1.50 м. от имотната граница с имот с идентификатор ПИ 56722.716.207; плътна ограда между имот с идентификатор ПИ 56722.716.206 и имот с идентификатор ПИ 56722.716.207 /староизградена и новоизградена/; староизградена плътна ограда, изградена изцяло в собствен имот от ръба на жилищната сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.1 перпендикулярно към имотната граница на имот с идентификатор ПИ 56722.716.207; За установяване местоположението на плътната ограда, изградена между имоти с идентификатори ПИ 56722.716.206 и ПИ 56722.716.207, на собствениците на двата имота е указано да представят геодезическо заснемане на същата, както и декларации за времето и съпричастността при изграждането й.

Постъпила е втора жалба -на л.93, за извършване на проверка в имота на жалбоподателите, подадена до Началник ДНСК-София, препратена по компетентност на кмета на община Плевен. Подадени са и следващи жалби на л.77-80 и л.81-84 от делото, с които е поискано отново извършването на по-обстойна проверка относно законността на изградените в имота на жалбоподателите сгради. От страна на кмета на община Плевен е изпратен отговор до сигналоподателя-л.74, с което е уведомен, че е започнало административно производство по неговите жалби, извършени са проверки, които все още не са приключили.

Сигналоподателят е представил пред административния орган геодезическо заснемане на съществуваща ограда в ПИ с идентификатор 56722.716.207 –л.90 и сл. Представена е и Декларация на л.59 от делото от А. М. относно годината на построяване на новозастроената и старозастроената плътни масивни огради. Жалбоподателят О. Й. е представил също декларация относно годината на изграждане на всички постройки в собствения му имот и протокол за трасиране.

Предвид, че в община Плевен са постъпили геодезични заснемания за местоположението на изградена плътна ограда между ПИ 56722.716.206 и ПИ 56722.716.207, които взаимно си противоречат, О. Й. и А. М. са уведомени, че служители от общината ще извършат служебно геодезично заснемане за установяване местоположението на изградената плътна ограда между ПИ 56722.716.206 и ПИ 56722.716.207.

Началникът на отдел СК е изискал от главния архитект на общината Становище за приложимостта на §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ за извършено строителство без строителни книжа в имот с идентификатор ПИ 56722.716.206, м. „Т. чешма", землище на гр. Плевен по отношение на: паянтов навес с размери в план 2.70/3,70м с образувани помещения между сгради с идентификатори: ПИ 56722.716.206.1 и ПИ 56722.716.206.2, включващ баня с размери в план 1.70/1,50м, тоалетна с размери в план 1.15/1.60м и преместваема метална кабинка тип „камбанка" с размери в план 1,30/2,00м; паянтов навес с размери в план 2.10/4,65м, находящ се до сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.2; преместваем метален кош с размери в план 2,10/3,10, на 0.65м от земята, поставен на 6 бр. метални тръби, нетрайно свързан със земята, находящ се на разстояние 1.70 м от имотната граница с имот с идентификатор ПИ 56722.716.207; изградена пещ тип барбекю /самостоятелно стоящо/ с размери в план 1,30/0.90м с височина 1.70м и комин с уширение с височина 1,70м., разположен на разстояние 1.50 м. от имотната граница с имот с идентификатор ПИ 56722.716.207; староизградена плътна ограда с дължина 4.35м и височина 1.70м между имот с идентификатор ПИ 56722.716.206 и имот с идентификатор ПИ 56722.716.207 и новоизградена плътна ограда с дължина 4,50м и височина 1,70м между двата имота; староизградена плътна ограда с дължина 3,14м и височина 1,70м, изградена изцяло в собствения имот, започваща от ръба на жилищната сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.1 и перпендикулярно към имотната граница на имот с идентификатор ПИ 56722.716.207.

По делото на л.46 е приобщена и декларация от Е. Г. относно годината на построяване на двете огради и преместваем метален кош тип „хамбар“ и масивно барбекю. Декларацията е представена на административния орган от А. М..

Видно от приложената на л.41 от делото Обяснителна записка, възложено е геодезическо заснемане от община Плевен на изградена ограда с дебелина 13 см. между поземлени имоти с идентификатори 56722.716.206 и 56722.716.207 по кадастралната карта на гр. Плевен и е направена геодезическа снимка на съществуващата ограда. Заснети са четири подробни точки от запад и две от изток. За целите на заснемането са положени три опорни точки, координирани с GNSS приемник Leika Viva GS08 NET в режим RTK. /реално време/ в координатна система 1970 г., височинна Балтийска. Геодезическата снимка е нанесена в цифровия модел на поземлени имоти 56722.716.206 и 56722.716.207 и е представена в графичен вид. От представените резултати е установено, че 0,80 м. от оградата попадат в обслужващия имотите път. Другата й част попада почти изцяло в поземлен имот с идентификатор 56722.716.206.

Съставен е Констативен акт №5/20.05.2024 год. от длъжностни лица при община Плевен, в който е отразено следното: Имотът е собственост на Р. М. Й., В. И. Й. и О. И. Й., наследници на И. Х. Й., съгласно удостоверение №5089/25.11.2014г., на основание нотариален акт №128, том XXI, дело К-4263/199бг. -собственици на лозе с овощна градина, съставляващо имот 146, м. „Т. чешма", с построената в него сезонна постройка с площ от 25кв. м., а съгласно заповед №РД-12- 1882/29.06.20110 год.същите са собственици на имот с идентификатор 56722.716.206, заедно с построена сграда с номер 1 със застроена площ 34кв.м и сграда с номер 2 със застроена площ 15 кв. м.

Строежът е собственост на Р. М. Й., В. И. Й. и О. И. Й., наследници на И. Х. Й., съгласно удостоверение №5089/25.11.2014г. и на основание нотариален акт №128, том XXI. дело К-4263/1996г. и заповед №РД-12-1882/29.06.2010 г. Строежът е изпълнен от И. Х. Й., починал, с наследници Р. М. Й., В. И. Й. и О. И. Й.. Посочено е в КА, че не е представено Разрешение за строеж, а самият строеж представлява „Плътна ограда с дължина 4,35м в поземлен имот с идентификатор и плътна ограда с дължина 3.14м, започваща от ръба на жилищната сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.1 и перпендикулярно към имотната граница на имот с идентификатор ПИ 56722.716.207. Оградата е изпълнена oт блокчета итонг, измазана от двете страни с височина 1.70м. и покрита с керемиди. Строителството на оградата е извършено през 1999г. съгласно представена декларация от О. Й.. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 37 и чл. 55 от Закона за териториално н селищно устройство-отменен, и чл. 148, ал.1 от ЗУТ. Посочено е още в КА, че установените нарушения па посочените нормативни разпоредби, не могат да бъдат отстранени и безспорно квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. КА е съобщен на заинтересованите страни: лично на О. И. Й. - на 21.05.2024г., лично на Р. Й. - на 23.05.2024г., видно от разписките за връчване; на В. Й. уведомяването е извършено по реда на §4, ал. 2 от ДР на ЗУТ чрез разлепване на съобщение на строежа и на таблото за обявления в Центъра за административно обслужване на граждани към Община Плевен, като в съобщението изрично е указано правото на възражение в седем дневен срок.

Издадена е оспорената в настоящото производство Заповед №РД-12-304/10.07.2024 год. на заместник-кмет по ТР, в която е отразено, че във връзка с постъпила жалба вх. №ЖС-94А-953-2/09.02.2024г. от А. М., служители на община Плевен са извършили проверка и с констативен акт №5/20.05.2024г. са установили незаконен строеж, представляващ „Плътна ограда с дължина 4,35м в поземлен имот с идентификатор 56722.716.206 и плътна ограда с дължина 3.14м., започваща от ръба на жилищната сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.1 и перпендикулярно към имотната граница на имот с идентификатор ПИ 56722.716.207“, изпълнен в гр. Плевен, поземлен имот с идентификатор 56722.716.206 по КККР гр.Плевен. м. „Т. чешма“. Според отразеното в заповедта, строежът е шеста категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Установено е, че строежът е изпълнен в източната страна на ПИ с идентификатор 56722.716.206 по КККР гр.Плевен и е собственост на Р. М. Й., В. И. П. и О. И. Й., наследници на И. Х. Й., съгласно удостоверение №5089/25.11.2014г., на основание нотариален акт №128. том XXI, дело К-4263/199бг. - собственици на лозе с овощна градина, съставляващо имот 146, м. „Т. чешма“, с построената в него сезонна постройка с площ от 25кв. м., а съгласно заповед №РД-12-1882/29.06.2010г. -същите са собственици на имот с идентификатор 56722.716.206. заедно с построена сграда с номер 1 със застроена площ 34кв.м и сграда с номер 2 със застроена площ 15 кв. м. Описано е още в заповедта, че съгласно установеното с Констативен акт №5/20.05.2024г незаконният строеж представлява плътна ограда с дължина 4.35м., изградена в поземлен имот с идентификатор 56722.716.206 и плътна ограда с дължина 3,14м., започваща от ръба на жилищната сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.1 и перпендикулярно към имотната граница на имот с идентификатор ПИ 56722.716.207. Оградата е изпълнена от блокчета итонг, измазана от двете страни с височина 1.70м. и покрита с керемиди. Съгласно представена декларация от О. Й., строителството на оградата е извършено през 1999г. от И. Х. Й., който е починал и е оставил наследници Р. М. Й., В. И. Й. и О. И. Й.. Строителството на оградата е извършено без издадено разрешение за строеж.

Посочено е още в оспорената заповед, че съгласно установеното с Констативен акт №5/20.05.2024г., са нарушени разпоредбите на чл. 37 и чл. 55 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) (обнародван в ДВ. бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 1973 г. и отменен 2001 г.. с влизане в сила на ЗУТ) и чл.148. ал.1 от ЗУТ (ДВ. бр.65/2003 г.). Със съставения констативен акт е образувано административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконния строеж, като КА е връчен и на тримата жалбоподатели. В законоустановения срок по констативния акт не са постъпили възражения.

В оспорената заповед изградената ограда е квалифицирана като строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ - плътна ограда, изпълнена от блокчета итонг, измазана от двете страни, с височина 1.70м. и покрита с керемиди. Посочено е, че съобразно разпоредбата на чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,60.м. до 2,20м, но категорично се изисква разрешение за строеж, във връзка с чл. 153, ал. 1 от ЗУТ и се прави извод, че според тези разпоредби за процесната ограда не се изисква инвестиционен проект, но категорично се изисква разрешение за строеж, което не е представено в хода административното производство. Посочено е още, че строежът не попада в хипотезата чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ и следователно е било възможно да бъде осъществен, само ако е разрешен но реда и при условията, установени в ЗУТ, съобразно разпоредбата на чл. 148, ал.1 от закона. Идентична по съдържание материално-правна регламентация се е съдържала и в ЗТСУ (отм.). респ. ППЗТСУ (отм.) и Наредба № 2 от 10 април 1998 г. за застрояване в земеделските земи. В чл. 15, т. 6 от Наредба № 2 от 10 април 1998 г. за застрояване в земеделските земи е посочено, че за направа на огради се издава разрешение за строеж, а в чл. 16 от същата наредба е посочено, че разрешението се издава от главния архитект. Съгласно чл. 55 от ЗТСУ (отм.) е било предвидено, че „строежите могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение". Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) регламентира, че „Строителните работи в страната се извършват при спазване на закона и действащите правила, норми и наредби въз основа на разрешение за строеж, издадено от главния архитект на общината“. В разпоредбата на чл. 225. ал. 1. т. 7 от ППЗТСУ (отм.) е посочено, че не се изисква одобрен проект за огради с височина до 2.20м., но се изисква разрешение за строеж, във връзка с чл. 224, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.). Оградата не попада в хипотезата чл. 225, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) и следователно е било възможно да бъде осъществена, само ако е разрешена по реда и при условията, установени в чл. 55 от ЗТСУ(отм.). На това основание административният орган е направил извод, че строежът е недопустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, същият е недопустим по правилата и нормативите на ЗУТ, действащи към настоящия момент. Не са налице и изискванията на §127, ал. 1 от ПЗР па ЗИДЗУТ и оградата не може да бъде квалифицирана като търпима. Направен е извод, че е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл.225а, ал.1 ЗУТ.

С диспозитива на заповедта е разпоредено наследниците на И. Х. Й. /починал/ - Р. М. Й., В. И. Й. и О. И. Й. да премахнат незаконен строеж, представляващ „Плътна ограда с дължина 4,35м в поземлен имот с идентификатор 56722.716.206 и плътна ограда с дължина 3.14м., започваща от ръба на жилищната сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.1 и перпендикулярно към имотната граница на имот с идентификатор ПИ 56722.716.207”, изпълнен без разрешение за строеж. Определен е 20-дневен срок от влизането в сила на заповедта, за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като при неспазване на срока за доброволно изпълнение се съдържа предупреждение, че ще се пристъпи към принудителни действия по реда на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ и Наредба №28/2013г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях.

Оспорената заповед е връчена лично на О. И. Й. на 18.07.2024 год., лично на Р. М. Й. на 18.07.2024 год., а до В. И. Й. заповедта е изпратена за връчване, видно от писмо на л.19, но няма данни за датата на нейното връчване.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице-адресат на заповедта, имащо правен интерес от оспорването, и в определения от закона срок, поради което е допустима.

По същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Процесната сграда според описаното в оспорената заповед съставлява „Плътна ограда с дължина 4,35м в поземлен имот с идентификатор 56722.716.206 и плътна ограда с дължина 3.14м., започваща от ръба на жилищната сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.1 и перпендикулярно към имотната граница на имот с идентификатор ПИ 56722.716.207”, изпълнен в гр.Плевен, ПИ с идентификатор 56722.716.206 по КККР на гр.Плевен, м.“Т. чешма“. По данни от оспорената заповед и според т.IV.7 от заключението на изслушаната СТЕ, изготвена от ВЛ-геодезист, което съдът кредитира с доверие като компетентно и обективно, процесната ограда е от шеста категория съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1/30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи. Заповедта е издадена от инж.М. С. в качеството му на заместник-кмет „Териториално развитие“ в община Плевен, въз основа на приложената на л.4 от делото Заповед №РД 10-892/6.06.2024 год., с която на основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ, на последния са възложени функциите и правомощията на кмет на община Плевен по Закон за устройство на територията. Т.е. заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия.

Заповедта е издадена в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити. Макар и оградата-предмет на премахване, да не е описана чрез всички нейни индивидуализиращи белези - височина, плътност, тя е индивидуализирана в достатъчна степен. Посочването в оспорената заповед, че част от строежа (плътна ограда с дължина 3.14м., започваща от ръба на жилищната сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.1 и перпендикулярно към имотната граница на имот с идентификатор ПИ 56722.716.207) съставлява ограда, макар и с оглед на местоположението си да съставлява зид, както ВЛ М. поясни при разпита си в съдебно заседание, макар и неточно, не променя функцията и предназначението на този зид като ограждащо съоръжение, което да предпазва от вятър и течение, както беше изяснено от свидетелските показания в съдебно заседание. Поради което не съставлява самостоятелно отменително заповедта основание.

Заповедта е издадена при формално спазване на разписаните в чл. 225а, ал.2 ЗУТ процесуални правила за нейното издаване. Съставен е констативен акт, с който е установено незаконното строителство, осъществено без каквито и да е строителни книжа, който е връчен на всички заинтересовани лица.

Според настоящия състав на съда обаче, оспорената заповед е издадена, без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спорното право, което е довело и до несъответствие на заповедта с материалноправните разпоредби на закона.

В оспорената заповед процесната ограда е описана по следния начин: Плътна ограда с дължина 4,35м в поземлен имот с идентификатор 56722.716.206 и плътна ограда с дължина 3.14м., започваща от ръба на жилищната сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.1 и перпендикулярно към имотната граница на имот с идентификатор ПИ 56722.716.207.

ВЛ инж. К. С., изготвила СТЕ, която съдът кредитира с доверие като обективна и компетентна, е извършила оглед и замервания на процесната ограда на 11.11.2024г и е установила: дължина на оградата между имоти с идентификатори 56722.716.206 и 56722.716.207 по КК на гр.Плевен е 4,35м и височина 1,40м/плътната част/; изпълнена е от зидария с газобетонови блокчета, измазана с външна мазилка и покрита с керемиди; изградената ограда от газобетонови блокчета, измазана с външна мазилка и покрита с керемиди, разположена перпендикулярно на имотната граница между имоти 5672.716.206 и 56722.716.207 по КК на гр.Плевен е с дължина 3,14м и височина в ниската си част 1,70м, а във високата част 2,10м. Оградата е плътна и е изпълнена от газобетонови блокчета, измазана с външна мазилка и покрита с керемиди.

ВЛ инж.П. М., изготвил СГЕ, която съдът кредитира с доверие като обективна и компетентна, е извършил пряко геодезическо замерване. Установил е, че процесната ограда е изградена между ПИ 56722.716.206 и ПИ 56722.716.207, посока север-юг, дебелина 0.13 м. Общата дължина на оградата е 8.96 м, като процесни са 4.52 м в северната част на оградата. Оградата е плътна до височина до 1.47 м в западната си част, като през 0.60 м са издигнати плътни орнаменти с височина 0.24 м.

И двете заключения са направили категоричен извод, че процесната ограда представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. ВЛ инж.М. при разпита си в съдебно заседание е уточнило, че описаната в оспорената заповед като ограда, започваща от ръба на жилищната сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.1 и перпендикулярно към имотната граница на имот с идентификатор ПИ 56722.716.207, според него представлява зид, а не ограда, защото оградата материализира граница, а на това място няма граница. Но независимо дали ще се приеме като ограда или като зид, изграденото съставлява строеж по смисъла на закона.

И двете ВЛ са посочили, че оградата/в т.ч. зидът/ са изпълнени без строителни книжа.

Няколко са спорните въпроса по делото:

1. През коя година е построена процесната ограда;

2. За изграждането на тази процесна ограда изискват ли се строителни книжа;

3. В случай, че процесната ограда съставлява незаконен строеж, може ли да се квалифицира като търпим строеж по смисъла на §16 и §127 от ПЗР на ЗУТ.

За да отговори на тези въпроси, съдът съобрази следното:

Съдът приема, че предмет на премахване с оспорената заповед е ограда, както следва: 1.частта от оградата с дължина 3,14 метра, започваща от ръба на жилищната сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.1 и перпендикулярно към имотната граница на имот с идентификатор ПИ 56722.716.207, наречена от ВЛ М. „зид“, която поради местоположението си (не е изградена на граница между два или повече имота) съдът приравнява на ограда с оглед функцията и предназначението на този зид като ограждащо съоръжение, което да предпазва от вятър и течение, както беше изяснено от свидетелските показания в съдебно заседание, както и 2.плътна ограда, описана от ВЛ инж.М. в представеното заключение, изградена между ПИ 56722.716.206 и ПИ 56722.716.207, посока север –юг, дебелина 0,13 м. с дължина 4,52 м. в северната част на оградата (4,37м.+0,15м.), част от ограда с обща дължина 8,96 м., като разликата в дължината на оградата над процесните 4,52 м. до 8,96 м. не са предмет на премахване с настоящата оспорена заповед.

Относно годината на изграждане на така индивидуализираната ограда:

И двете вещи лица посочват в изготвените от тях заключения, че според вложените материали не е възможно определяне на годината на изграждане на оградата.

По делото са налични три броя декларации, събрани редовно в хода на административното производство, на основание чл.43 от АПК.

Видно от приложената на л.59 от делото декларация от А. Е. М., той е декларирал, че старозастроената плътна масивна ограда от ръба на сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.1 перпендикулярно към имотната граница на имот с идентификатор ПИ 56722.716.207, както и старозастроената между имот с идентификатор ПИ 56722.716.206 и имот с идентификатор ПИ 56722.716.207 с дължина около 5 м., по данни на стария собственик Е. С. Г. е изградена изцяло от О. Й. без негово писмено нотариално заверено съгласие през 2008/2009 г.

Съдът не кредитира като доказателство представената от А. М. пред административния орган декларация, на първо място поради факта, че той е собственик на съседния имот с идентификатор 56722.716.207 от 2018 год., което се установява от извадка от кадастралния регистър, приложена на гърба на л.153 от делото и на второ място защото от данните в самата подписана от М. декларация, с тези данни М. разполага от стария собственик Е. С. Г., поради което няма непосредствени и лични впечатления от изграждането на процесната ограда и периода на изграждане на същата, а пресъздава чужди възприятия, съобщени му от Е. С. Г., както е посочил в самата декларация.

Видно от приложената на л.46 от делото декларация от Е. С. Г., плътната масивна ограда от ръба на сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.1 перпендикулярно към имотната граница на имот с идентификатор ПИ 56722.716.207, както и ограда с дължина около 5 м. между имоти ПИ 56722.716.206 и ПИ 56722.716.207, които образуват буква „ Г " към имот 56722.716.206, е изградена от О. Й. през 2008/2009 г. без съгласие на Е. Г. и в отсъствие на декларатора Г.. Съгласно разпоредбата на чл.170 от АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. С оглед на тази разпоредба, с Определение №4192/4.12.2024 год. съдът е счел, че за установяване на обективната истина е необходимо да изслуша непосредствено пред съда като свидетел Е. Г., дал сведение пред административния орган под формата на декларация, относно годината на изграждане на оградите. При разпита си в съдебно заседание на 3.04.2025 год. свидетелят Г. е съобщил, че последните години не е бил в България, от 2006 г. започнал да работи на кораби до към 2012 г., през този период не е живял постоянно в България, идвал си е в Плевен. Върнал се през 2008 г. и тогава забелязал, че „има една ограда построена“. На въпрос на съда преди 2006 г., когато е заминал, имало ли е тази ограда, свидетелят съобщава: „ Не мога да кажа, не си спомням“. На въпрос на съда може ли с категоричност да твърди, че тази ограда е изградена след 2006 г. , свидетелят отговаря, че тогава е забелязал оградата, но не може да каже категорично дали я е имало или не преди 2006 г. Съобщава, че това е измазана масивна ограда, не знае от какво е била изградена, но тогава през 2008 г. я забелязал. Тогава починал бащата на свидетеля и като се върнал окончателно забелязал, че я има. На въпрос дали е видял със сигурност, че има изградена ограда, и може ли да твърди, че е изградена тогава и дали преди 2006 г. я е имало или не, Г. отговаря, че не може да каже категорично дали е имало ограда или не. При разпита си съобщава още, че предполага, че оградата е построена, след като баща му е починал, свидетелят тогава не е бил тук, когато се върнал, видял измазаната част на оградата. На въпрос от къде прави предположения, че оградата е изградена след смъртта на баща му, свидетелят отговаря : „ Защото тогава съм я забелязал.“ Съобщава, че е разговарял с майка си, докато е отсъствал, преди да се върне през 2008 г. и майка му казала, че се строи „там някаква ограда, след смъртта на баща ми, непосредствено“-края на лятото или началото на есента на 2008 година. По –нататък в показанията си твърди, че преди 2006 г., не е имало ограда. През 2008 г., есента за първи път видял, че има ограда. Тогава я забелязал. Ограда не е имало и в двата имота до 2005 г. – 2006 г. От 2005 г. до 2008 г. свидетелят не е бил в България, есента на 2008 г. видял за първи път тази масивна ограда. Преди това няма спомен дали е имало ограда. Предполага, че не е имало и затова няма спомен, иначе щял да си спомня.

Съдът не кредитира и показанията на свидетеля Г. единствено поради причина, че същите не са категорични и конкретни, не се основават на преки впечатления относно момента и процеса на изграждане на оградата, а на предположения. Същият не е живял постоянно нито при родителите си, които са били съседи на собствениците на процесната ограда, нито е живеел и работил постоянно в България, а според неговите показания е пътувал по корабите. Той не е имал преки наблюдения в периода, когато се е изграждала оградата, а само предполага периода, в който е била изградена, и то твърди, че едва след като се е върнал през 2008 год., е забелязал вече изградената ограда, като при това не може да каже категорично дали оградата я е имало или не преди 2006 г. Тези колебливи и некатегорични сведения, дадени от Г. в съдебно заседание, са в противоречие и с категоричните сведения, дадени в писмен вид, в подписаната от него декларация на л.46, че „плътната масивна ограда от ръба на сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.1 перпендикулярно към имотната граница на имот с идентификатор ПИ 56722.716.207, както и ограда с дължина около 5 м. между имоти ПИ 56722.716.206 и ПИ 56722.716.207, които образуват буква „ Г " към имот 56722.716.206, е изградена от О. Й. през 2008/2009 г. ..“ Защото в рамките на проведеното административно производство свидетелят Г. e съобщил категорично както годината на построяване на оградата, така и лицето, което я е построило, а в съдебно заседание има бегли, колебливи и некатегорични визуални спомени единствено за вече изградена ограда, която само е възприел като такава, след като е била вече изградена, когато се е върнал от чужбина. И не съобщава категорично нито че е видял самото изграждане на оградата, нито периода, в който е станало това, нито извършителят на строежа. Поради това съдът не кредитира неговите показания с доверие относно годината на построяване на оградата.

Други данни относно годината на изграждане на оградата се съдържат в представената пред административния орган в рамките на проведеното административно производство Декларация на л.55 от жалбоподателя О. И. Й.. Съобразно данните в тази декларация, „староизградената ограда е построена в периода 1999 г.“

Тук е мястото да се посочи, че според настоящия състав на съда, времето на строежа може да се установява с всички допустими по ГПК доказателства, включително и с декларации. Декларацията от страна в административното производство представлява допустимо доказателствено средство съгласно чл. 39, ал. 1 и чл. 43 АПК, поради което на основание чл. 171, ал. 1 АПК има сила и пред съда, доколкото е събрана редовно в производството пред административния орган. Декларации за установяване на факти, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин или с определени средства, могат да подават страните в административното производство или техни представители. Нормата на чл. 171, ал.1 от АПК задължава съда да приеме и обсъди доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган. Ако съдът намери за необходимо може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган и вещите лица, изготвили експертиза. По изложените съображения съдът намира, че представената от жалбоподателя декларация, приобщена на л.55 от делото, събрана редовно в административното производство по установяване законността на строежа, и на основание чл.171, ал.1 от АПК, е допустимо, надлежно и годно доказателствено средство, установяващо, че процесната ограда е построена през 1999 год. Съдът приема именно годината 1999 год. като година, през която е построена процесната ограда, като взе предвид, че изнесените в декларацията на жалбоподателя О. Й. данни за годината на построяването й, се потвърждават и от обясненията на самия жалбоподател Й., депозирани в съдебно заседание на 3.04.2025 год. на основание чл.171, ал.1, изречение второ от АПК, както и от показанията на разпитания по делото свидетел В. И. А.-разпитан в съдебното заседание на 28.11.2025 год., както и повторно в съдебното заседание на 3.04.2025 год. При разпита си и в двете съдебни заседания свидетелят А. категорично, под страх от наказателна отговорност, е заявил, че процесната ограда е било построена от бащата на жалбоподателя О. Й.-И. Й., през 1999 год. Съобщил е, че между двата съседни имота преди 1999 год. не е имало ограда, И. Й. и съпругата му са имали едно внуче, чакали са да се роди второ през 1999 год. и са искали да направят някакво заграждение, където децата да могат да играят по-спокойно, да не става течение и да не преминават животни. Затова е била изградена процесната ограда, през 1999 год., като споменът на свидетеля А. за конкретната година е ясен и конкретен според него затова, защото през същата година се е очаквало раждането на второто внуче, което е било кръщелница на свидетеля. Самият свидетел е бил ангажиран при транспортирането на строителните материали за изграждане на оградата, един или два пъти „сме прекарвали материали“, и по-конкретно итонг. Възприел е и непосредствено, когато е ходил в имота през 1999 год., че „оградата беше започната да се издига откъм входа към градината“. При цялостен анализ на обясненията на жалбоподателя О. Й. и на свидетелите А. и Г., за съда се налага извод, че обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетеля А. са конкретни, категорични, изчерпателни, съответни на събраните в административното производство доказателства-декларации по реда на чл.43 от АПК, детайлни и установяват като година на изграждане на процесната ограда 1999 год., поради което съдът ги кредитира с доверие. На тях не могат обективно да бъдат противопоставени показанията на свидетеля Г., които съдът възприе като колебливи, неконкретни, такива на свидетел-неочевидец на момента и процеса на изграждане на оградата, на лице, което не е живяло или пребивавало постоянно в единия от двата съседни имота, нееднозначни и неподкрепящи категорично подписаната от Г. в административното производство декларация по чл.43 от АПК, поради което съдът не ги кредитира с доверие като неносещи конкретна информация по един от основните спорни въпроси относно годината на построяване на процесната ограда.

При извод на съда, че процесната ограда е построена през 1999 год., от съществено значение е изясняването на въпроса какъв е бил режима на застрояване за процесния имот през този период.

Установява се от приобщените на л.97-101 доказателства, че със Заповед №РД-12-51/3.11.2009 год.на кмета на община Плевен, е одобрена оценката на предоставената за ползване на И. Х. Й. земеделска земя, а с последваща Заповед №РД-12-1882/29.06.2010 год. на кмета на община Плевен е разпоредено И. Х. Й. да придобие право на собственост върху част от новообразуван имот извън строителните граници, определени с ПУП с идентификатор 56722.716.206, м.“Т. чешма“, землище на гр.Плевен, на основание §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти за местност „Т. чешма“. Същевременно и видно от констативен нотариален акт №128/1996 год., И. Х. Й. е признат за собственик на следния недвижим имот: лозе с овощна градина, съставляващо парцел 146, в землището на гр.Плевен, м. „Т. чешма I“, цялото от 492 кв.м., заедно с построената в него сезонна постройка с площ от 25 кв.м. Описано е в нотариалния акт, че един от съседите на имота е имот, собственост на С. С. Г. - по данни от делото - баща на свидетеля Е. С. Г.. Видно е от приложеното на л.101 от делото Удостоверение за наследници, че собственикът на имота, описан в цитираните горе нотариален акт и заповеди - И. Х. Й., е починал и е оставил за свои наследници тримата жалбоподатели. Налага се извод, че имотът, в който е изградена процесната ограда, съставлява земеделска земя с особен статут - новообразуван имот въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти, одобрен със заповед на областен управител, по §31, ал.3 от ПЗР на Постановление №234/16.12.1999 год. на МС за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В този смисъл е и т.9 от заключението на ВЛ И.-че процесната сграда е изградена в неурбанизирана територия, извън регулационните граници на града, затова за нея няма изработен устройствен план, строежът попада в земеделска територия. В същия смисъл заключението на ВЛ М. по назначената СГЕ - ПИ 56722.716.206 и ПИ 56722.716.207, между които е изградена процесната ограда, се намират в земеделска територия. Съгласно ОУП на община Плевен, територията е с разрешена промяна на предназначението за неземеделски нужди.

При тези доказателства по делото, от които става ясно, че оградата е построена между два имота - ПИ 56722.716.206 и ПИ 56722.716.207, които се намират в земеделска територия, и при кредитиране от страна на съда на доказателствата, които сочат като година на изграждане на процесната ограда – 1999 год., приложими се явяват нормите на действащите закони и подзаконови нормативни актове преди приемането на ЗУТ с ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.

Така, съгласно чл.246 от ППЗТСУ (отм.), оградите се строят по съществуващите имотни граници, без за тях да се дава линия. Съгласно чл.225 от Правилника за прилагане на Закон за териториално селищно Устройство /ППЗТСУ/- ал.1, при издаване на Разрешение за строеж не се изисква одобрен проект за - т.7-огради с височина до 2.2м.; ал.2 – „ За строежите по ал.1, т.4, 5, 7, 12 и 13 се представя становище на инженер конструктор с указания за изпълнение. Съгласно чл.10 от Наредба № 2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделски земи (отм. 06.11.2012 г.), земеделските земи и дворовете за застрояване могат да се ограждат с подходящи огради. Видът и височината на оградите се определят от техническата служба на общината при издаване на разрешението за строеж. Оградата се изгражда по граничната линия на имота на собственика, който я строи. Тя може да се разположи поравно от двете страни на граничната линия, когато е постигнато писмено съгласие с нотариално заверени подписи на двамата собственици да изградят обща ограда. Съгласно чл.12 от Наредба № 2 от 04.06.1993 г.(отм. ДВ бр.48 от 28.04.1998 г.) за застрояване в земеделски земи, земеделските имоти и застроените дворове могат да се ограждат. Оградата се изгражда по граничната линия на имота на собственика, който я строи. Тя се разполага поравно от двете страни на граничната линия, когато е постигнато писмено съгласие с нотариално заверени подписи на двамата собственици да изградят обща ограда. Като съгласно чл.13, ал.1, т. 5 от същата наредба за направа на ограда се издава разрешение за строеж.

Следователно, и видно от цитираните нормативни разпоредби, относими за процесния период, в земеделски територии е било допустимо през процесния период да се изграждат огради, като е било необходимо издаването на разрешение за строеж. Не се спори между страните, че такова не е било издадено за построяване на процесната ограда, което безспорно характеризира същата като незаконен строеж по смисъла на понастоящем действащата разпоредба на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Последният спорен по делото въпрос е, в случай, че процесната ограда съставлява незаконен строеж, може ли да се квалифицира като търпим строеж по смисъла на §16 и §127 от ПЗР на ЗУТ. За да отговори на този въпрос съдът съобрази на първо място, че §16 от ПР на ЗУТ не е приложим, тъй като този текст предоставя „строителна амнистия“ за строежите, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, както незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г. А процесната ограда е изградена през 1999 год. За същата, ако са налице предпоставките, посочени от закона, би се явила приложима разпоредбата на §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, съгласно която строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.

Както беше посочено вече, за процесната ограда няма строителни книжа.

И от двете изслушани заключения- на ВЛ И. по назначената СТЕ, и на ВЛ М. по назначената СГЕ, които съдът кредитира с доверие като обективни, компетентни, съответно на събраните по делото доказателства и помежду си, се установява, че поради факта, че процесната ограда е била изградена в земеделска територия, е била допустима съгласно действащите разпоредби на цитираните в заключенията и посочените от съда като приложими и относими за този период нормативни текстове, регламентиращи застрояването на този вид територии. И двете ВЛ са направили заключения, че процесната ограда е била допустима. Същата, освен че съобразно чл.10 от Наредба № 2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделски земи (отм. 06.11.2012 г.), е допустимо да се изгради, за да огради земеделските земи и дворовете за застрояване, в едната си част – между имоти с идентификатори 56722.716.206 и 56722.716.207 по КК на гр. Плевен е построена изцяло в имота на жалбоподателите –касае се за оградата с дължина 4,35м и височина 1,40м/плътната част/. ВЛ М. е посочило в заключението си, че при прякото геодезичното измерване е установил, че в северната си част оградата е с 0.07 западно от границата между ПИ 56722.716.206 и ПИ 56722.716.207 - изградена е изцяло в ПИ 56722.716.206 на жалбоподателите. В южната си част оградата е с 0.02 м западно от границата между ПИ 56722.716.206 и ПИ 56722.716.207 - изградена е изцяло в ПИ 56722.716.206 на жалбоподателите. ВЛ М. е направил извод, че оградата е изградена изцяло в ПИ 56722.716.206 - на жалбоподателите. Посочило е още, че изградената между ПИ 56722.716.206 и ПИ 56722.716.207 ограда, посока север-юг, дебелина 0.13 м., е с обща дължина 8.96 м, като предмет на премахване с оспорената заповед са 4.52 м в северната част на оградата. В същия смисъл е и заключението в тази част на ВЛ И.. ВЛ И. е описала още, ме останалата част от оградата-предмет на премахване с оспорената заповед-тази, която е разположена перпендикулярно на жилищната сграда, също е изпълнена изцяло в имота на жалбоподателите. ВЛ инж.М. при разпита си в съдебно заседание е уточнило, че описаната в оспорената заповед като ограда, започваща от ръба на жилищната сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.1 и перпендикулярно към имотната граница на имот с идентификатор ПИ 56722.716.207, според него представлява зид, а не ограда, защото оградата материализира граница, а на това място няма граница. Но независимо дали ще се приеме като ограда или като зид, изграденото също е изцяло в имота на жалбоподателите и е допустимо съобразно техническите правила и норми. В този смисъл оградата е изградена в съответствие с разпоредбите на чл.12 от Наредба № 2 от 04.06.1993 г.(отм. ДВ бр.48 от 28.04.1998 г.) за застрояване в земеделски земи и на чл.10 от Наредба № 2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделски земи (отм. 06.11.2012 г.) , защото е изградена по граничната линия на имота на собственика, който я е построил, и изобщо не навлиза в съседния имот-т.е. не е разположена поравно от двете страни на граничната линия, поради което не се изисква постигнато писмено съгласие с нотариално заверени подписи на двамата собственици на общата ограда, когато е обща. В този смисъл е и понастоящем действащата разпоредба на чл.48, ал.4 от ЗУТ, поради което процесната ограда е допустима и по сега действащите законови разпоредби, регулиращи строителството на огради. ВЛ М. е установило още, че в южната си част височината на оградата е 1.80 м към ПИ 56722.716.207 и 1.76 м към ПИ 56722.716.206 – няма денивелация. В северната си част височината на оградата е 2.20 м към ПИ 56722.716.207 и 1.65 м към ПИ 56722.716.206 -денивелация от 0.55 м. Денивелацията е породена от положена настилка за отводняване на терена в южна посока в ПИ 56722.716.206. При разпита си в съдебно заседание ВЛ М. е уточнило, че едната част от оградата е малко по-висока, в имота на жалбоподателя, но при издадено разрешение за строеж за ограда максимално високата част в по-ниската страна е разрешена 2,20 м. и процесната ограда отговаря и на тези изисквания.

Ето защо процесната ограда-предмет на премахване с оспорената заповед, се явява търпим строеж по смисъла на §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което не подлежи на премахване или забрана за ползване.

Съобразно разпоредбата на чл.35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Административният орган е извършил собствено геодезическо измерване, събрал е декларации от няколко лица относно годината на изграждане на оградата, която информация е била противоречива, но не е изложил мотиви и не е направил анализ защо приема с доверие и цени като доказателствена информация една част от тях, а другата не кредитира. Основните въпроси, релевантни за настоящото производство-относно годината на изграждане на оградата, съответствието на същата с нормите, действали по време на изграждането й, са останали неизяснени в достатъчна степен, не са били анализирани и изяснени по безспорен начин в рамките на проведеното административно производство, което е довело до неправилно приложение на материалния закон-отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.

Ето защо оспорената заповед следва да се отмени.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от пълномощника на жалбоподателите, на същите следва да се присъдят сторените в производството разноски: три държавни такси за всеки един от тримата жалбоподатели по 10 лева, или общо д.т. за подадените жалби в размер на 30 лева-квитанции на л.8, 123 и 124; два бр.депозити за изготвяне на съдебно-техническа експертиза общо в размер на 671,76 лева /450+221,76/-платежни на л.192 и л.217; два бр.депозити за изготвяне на съдебно-геодезическа експертиза общо в размер на 561,60 лева /300+261,60/-платежни на л.239, гръб и на л.306; договорено, изцяло платено в брой и претендирано възнаграждение за един адвокат, представлявал жалбоподателя О. Й. в съдебното производство в размер на 1000 лева. или разноски общо в размер на 2263,36 лева.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Плевен, пети състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалби на О. И. Й. с [ЕГН], Р. М. Й. с [ЕГН] и В. И. Й. с [ЕГН], Заповед №РД-12-304/10.07.2024 год. на заместник кмет по ТР при община Плевен.

ОСЪЖДА община Плевен да заплати в полза на О. И. Й., Р. М. Й. и В. И. Й. направените по делото разноски общо в размер на 2263,36 /две хиляди двеста шестдесет и три лева и тридесет и шест стотинки/ лева.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.