Номер 12710.11.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РазградВтори въззивен граждански състав
На 26.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
Прокурор:Веселин Якимов Минков (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20203300500219 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 120/9.VІ.2020г., постановено по гр. д. № 742 по описа му за 2019г., ИРС е отхвърлил молбата
на Б. С. А. , с която на осн.чл.19 ЗГР е поискала да се допусне промяна на фамилното й име , съответно от “А.”
на “К.”. Като заинтересована от изхода на делото страна е конституирана Община Исперих.
Недоволна от така постановеното решение, молителката обжалва същото като необосновано и
незаконосъобразно На посочените основания моли за отменяването му и за решаване на спора по същество с
уважаване на молбата й, позовавайки основателността й на визираните в чл.19 ЗГР предпоставки. Редовно
призована, не се явява в насроченото по жалбата с.з.
В законоустановения и предоставен за това срок, насрещната страна не е депозирала отговор и не е
ангажирала становище по допустимост и основателност на жалбата. Редовно призована, не се явява в с.з и
не ангажира становище по допустимостта и основателността на жалбата.
В заключение, представителят на ОП-Разград застъпва становище за неоснователност на жалбата.
Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е
допустима.
Разгледана по същество, на посочените в нея съображения, е основателна.
Въз основа на всестранно изяснената по делото фактическа обстановка, противно на закона и на
установените по делото обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че по отношение на молителката не са
налице визираните в разпоредбата на чл.19, предл.V във вр. с чл.13 ЗГР предпоставки, позволяващи и
предполагащи необходимостта от промяна на фамилното й име . В обжалваното решение е прието, че
легитимацията на молителката като Кахриман в друга държава не е важно обстоятелство, налагащо промяна на
фамилното й име. Прието е, че не съставлява важно обстоятелство и разликата между фамилното й име и това на
родителите и сестра й.
1
В мотиви към решението си първоинстанционният съд е обективирал подробни съждения досежно
значимостта на личното право на име, както и досежно формирането на фамилното такова. Принципно,
съжденията са правилни, но необосновани от конкретно и безпротиворечиво установените по делото факти.
Които в съвкупността си, относимо към заявената с иска защита, сочат наличие на визираните в чл.19 ЗГР
предпоставки.
В хода на образуваното по иска й производство, въззивницата е навършила пълнолетие. Интересът си от
исканата промяна във фамилното си име, същата мотивира с факта, че е родена и живее в Р Турция, че от
раждането си носи и е добила известност с фамилното име К.; приложила е доказателства, удостоверяващи
твърдението й че във всички, легитимиращи самоличността й според турското законодателство документи, е
записана с фамилното име К.; потвърди, че това е фамилията, с която родителите й са известни в Турция, където
са установили местоживеенето си от 1989г.- преди нейното раждане и до днес; твърди, че дадената й при
раждането фамилия идентифицира етническата й, религиозна и родова принадлежност.
С фамилията А., същата е записана от българските власти през 2006г., по повод съставения й по реда на чл.72ЗГР
акт за гражданско състояние и при съобразяване изискването на ал.5 от цитираната разпоредба.
По см. на чл.14, ал.1ЗГР фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов
или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на
родителите налагат друго.
От изложеното се следва, че ЗГР определя семейните, етнически и религиозни традиции като важно
обстоятелство, налагащо отклонение в общия режим за образуване на имената на българските граждани.
Фамилното име на лицето определя принадлежността му към семейството - към фамилия с определен произход,
значение, история, възраст; определя принадлежността му към рода; към корените на родословието му.
Членовете на едно семейство обичайно носят еднакво фамилно име, сочещо родствената им връзка в обществото;
принадлежността им към фамилията. Разликата във фамилните имена на членовете на семейството им създава
неизбежно затруднения, както в социален план, така и при индивидуализацията им и обозначаването на родовата
им, респ. етническа принадлежност, поради което се явява важно обстоятелство по смисъла чл.19ЗГР, даващо
основание за промяна на фамилното име на жалбоподателката. Факт е, че тя е на възраст и с местоживеене, с
оглед на които не би могла да претендира добита в България известност. Но, от доказателствата по делото е
видно, че К. е приетото в социума й обръщение към нейните родители и към сестра й.
По делото е установено, че ищцата е с двойно гражданство - българско и турско. Родена е на 10.06.2002 г. в
Република Турция с имена по акт за раждане Б.К. от майка -Ю.К. и баща – Г.К.,. Преди изселването си в
РТурция, родителите на молителката са били принудително записани в регистъра за населението с българските
имена Ю. Х. А. и С.А.А..
В документите за самоличност, издадени от Република молителката е записана с фамилното име К. което в
превод от турски означава „герой/героиня“; с това име е вписана в решението на турските съдебни власти при
развода на родителите й и определянето на нейния настойник; това е името, отразено в документите й за
завършена в РТурция степен на образование и в регистрите на съответната служба по гражданско състояние; От
раждането си до днес молителката живее със семейството си в Р. Турция. Тя не е живяла в България, респ. няма
близки, познати и приятели, които да засвидетелстват пред съда известността й. Тя никога не се е
идентифицирала с фамилията А., съществуваща като такава единствено при отразяване факта на раждането й през
2006г. от българските власти в регистрите за гражданско състояние по местораждане на родителите й.
Така установените факти обуславят извод, че молбата за промяна на фамилното име на молителката е
основателна. Разликата във фамилното й име с това на членовете на семейството й; необходимостта да се
легитимира с различни фамилии в България и Турция, където родителите и сестра й носят фамилия К. създава
затруднения при индивидуализацията й; неудобства при идентификацията на семейството, както на територията
на Република Турция така и в Република България; създава затруднения и при обозначаването на
2
принадлежността й към рода, поради което се явява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 ЗГР, даващо
основание за промяна на фамилното й име(в този см. вж. постановено по реда на чл.290 ГПК Решение № 205 от
17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 654/2011 г., IV г. о., ГК).
Както постановената по реда на отменения ГПК практика на ВКС по прилагането на чл. 19, ал. 1 от
Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, така и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС дават
сходен отговор на въпроса дали субективното желание на лицето да носи определено собствено име може да се
квалифицира като "важно обстоятелство" по смисъла на посочената разпоредба. Така например с решение №
1426 от 10.12.2008 г. по гр. д. № 396/2008 г. V г. о. е прието, че името е част от личностното самоопределяне на
лицата и поради това субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се
квалифицира като "важно обстоятелство". С решение № 138 от 19.03.2009 г. по гр. д. № 611/2007 г. II г. о. ВКС по
този въпрос е прието, че законът следва да се тълкува в по-широк смисъл, като съдът следва да се съобрази с
наличието на факти от субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение да се въведат в
заблуждение органите на реда или определени институции. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №
507 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г. III г. о. ВКС, по въпроса за същността на "важните обстоятелства" по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, е прието, че важни обстоятелства са тези, които са лично и обществено значими.
Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира;
носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му
промяна и др.
Настоящият съдебен състав споделя изложените по-горе съображения по прилагането на разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 ЗГР като намира, че от понятието "важни обстоятелства" не следва да се изключва субективното
желание на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано със съображения от етнически или
религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределянето по тези признаци, и исканата промяна
няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции ( вж. постановено по реда
на чл.290 ГПК № 19 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 486/2011 г., III г. о., ГК ).
Като е приел, че в случая не са налице важни обстоятелства, налагащи обективно исканата промяна , ИРС не
се е съобразил с конкретиката по делото . Основанието, въз основа на което молителката претендира промяна
на името си е това по чл. 19, ал. 1 ЗГР - промяната на фамилно име въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато важни обстоятелства налагат това. Макар и оскъден доказателствения материал дава
възможност да се достигне до извода, че тя разполага с възможността за промяна на името си и по реда на чл.
19а ал.4 от ЗГР или по адм. ред . Нейно право обаче е да избере по какъв начин ще претендира промяната.
Обобщавайки изложеното, в този си състав съдът намира, че претенцията на жалбоподателя за промяна на
фамилното му име е основателна и доказана. Постановено в противен мисъл, при идентично установена по
делото фактическа обстановка, решението на ИРС следва да се отмени като необосновано, неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от горното и в условията на чл.272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 120/9.VІ.2020г., постановено по гр. д. № 742/2019 по описа на ИРС и вместо това
ПОСТАНОВИ:
ДОПУСКА промяна във фамилното име на Б. С. А. , ЕГН0********** , съответно от А. на К..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и по регл. на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
След влизане на решението в законна сила на основание чл. 112 от ПАС заверен препис от същото да се
изпрати на Областно звено "ГРАО"-Разград, на съответното Бюро "Съдимост“ и на община Исперих за
3
изпълнение на процедурата по чл. 75, ал.1 ЗГР.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4