о п р е д е л е н и е
№
гр. Плевен, 09.06.2020 г.
в името на народа
плевенски окръжен съд, ІІІ - ти граждански състав, в закритото заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря
при прокурора
като разгледа
докладваното от съдията Димитрова въззивно частно
гражданско дело № 386 по описа на
съда за 2020 г., на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Производството
по делото е образувано по въззивна частна жалба, депозирана от жалбоподателя Б.Л.Д.,
представлявана от пълномощника си адвокат Ф.И. от ПАК против определение № 45/30.01.2020
г. по гр.д. № 1108/2018 г. на Червенобрежкият
районен съд, с което е оставена без уважение молбата му за допълване по реда на
чл. 250 от ГПК на решение № 381/05.11.2019 г. по делото.
Жалбоподателят обжалва определението
пред Плевенски Окръжен съд като неправилно и незаконосъобразно и твърди, че
неправилно съдът е приел, че не е налице предявен иск по чл. 12 от ЗН по делото
след като в първото по делото заседание
искът е предявен и са уважени доказателствените искания на страната във връзка
с доказателствената тежест по иска във връзка с които е внесена и държавна
такса. В жалбата се посочва, че ЧРС е изложил в решението си мотиви за
неоснователност на иска, но в решението липсва диспозитив за отхвърляне на
иска, с което се препятства възможността на страната да обжалва решението си,
респ. да защити интересите по този иск по съдебен ред.
Моли
се окръжния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В
срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от
ответника по същата В.Л.Д..
Окръжният съд, като обсъди
оплакванията направени в частната жалба и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество частната жалба е неОСНОВАТЕЛНА.
С исковата
молба, въз основа на която на 16.11.2018 г. е образувано гр.д. № 1108/2018 г.
по описа на ЧРС ищецът Б.Л.Д. е предявил против ответника В.Л.Д. обективно
съединени искове за делба на недвижими имоти.
В откритото
съдебно заседание, проведено на 29.05.2019 г. /второ по делото/ ищецът чрез
пълномощника си адвокат Ф.И. е заявил, че иска допълване на исковата молба чрез
включване на сумата от 34 000 лв., която ищецът е заплатил по две
изпълнителни дела за погасяване на задължения на фирма на своята майка и
наследодателка Е.Д., но произтичат неизпълнение на ответника по договор за
ремонт на автомобил и е поискал събиране на писмени доказателства в тази
насока. Районният съд е приел искането за допустимо и е допуснал събиране на
писмени доказателства чрез изискване на посочените от ищеца изпълнителни дела.
В мотивите на постановеното по делото решение № 381/05.11.2019 г., ЧРС е
изложил изводи за неоснователност на искането за включване в делбената маса на
парична сума, заплатена от ищеца за погасяване на дълг на неговата майка докато
е била жива.
Решението е
връчено на ищеца на 06.11.2019 г. чрез пълномощника му адвокат Ф.И..
В срока за
обжалване на решението на 19.11.2019 г. ищецът чрез пълномощника си адвокат Ф.И.
е поискал от ЧРС по реда на чл. 250 от ГПК допълване на решението по предявения
устно иск по чл. 12 от ЗН, като е обосновал правния си интерес с пречката да
обжалва същото в частта, в която искът е намерен от съда за неоснователен.
В срока по чл. 250 ал. 2 от ГПК по делото не е
постъпил писмен отговор от насрещната страна по молбата В.Л.Д..
За да остави
без уважение искането по реда на чл. 250 от ГПК ЧРС е приел, че иск по чл. 12
от ЗН не е приеман за разглеждане и не дължи произнасяне по неговата
основателност чрез допълване на решението.
Въззивният
съд приема от фактическа и правна страна следното:
С разпоредбата
на чл. 250 от ГПК е предвидена възможност за страната по гражданско дело в
едномесечен срок от връчване на обжалваемо решение да поиска допълване на
решението в случай, че съдът не се е произнесъл по цялото й искане. При
уважаване на молбата съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи
на обжалване по общия ред.
ЧРС е сезиран с искове за делба на недвижими имоти,
останали в наследство на страните от посочените в исковата молба наследодатели,
един от които е Е. Ц. Д., като
исковете намират правното си основание в разпоредбата на чл. 69 от ЗН и
подлежат на разглеждане по реда на глава ХХІХ от ГПК.
Предмет на делба могат да бъдат само съсобствени вещи
или вещни права върху вещи, но не и облигационни права. Съгласно правната
теория и установената съдебна практика делбата на налична парична сума, както и
на облигационни вземания или задължения на наследодателя е недопустима. Налице
са облигационни отношения между съсобствениците и припадащата се част от налични
парични суми, респ. от задължения може да се търси чрез осъдителен иск.
В конкретният случай от заявената устно
претенция от ищеца, частен жалбоподател в настоящото производство не се
установява на какви обстоятелства се основава искането му към съда, както и в
какво се състои това искане, тъй като не са спазени изискванията на чл. 127 ал.
1 от ГПК, поради което не би могла да се определи и правната квалификация на
претенцията му към другия съделител. Принципно с разпоредбата на чл. 12 ал. 2
от ЗН е предвидена правна възможност за наследник, който е спомогнал за
увеличаване на наследството, но не е бил възнаграден приживе от наследодателя
да иска от съда да пресметне това увеличение в негова полза чрез присъждане на
имот или пари, като приносът може да се състои и в изплащане на задължения на
наследодателя. Даването в заем на наследодателя на парични суми обаче не
обуславя претенция на наследника – заемодател по чл. 12 ал. 2 от ЗН, тъй като в
този случай отношенията между страните възникват по договор за заем, респ.
между наследниците се уреждат също при условията на чл. 240 от ЗЗД. Наред с
това следва да се посочи, че претенция по чл. 12 ал. 2 от ЗН, при която се иска
присъждане на парична сума може да се предяви като осъдителен иск във втората
фаза на делбата, при преглеждане на сметките между наследниците по реда на чл.
346 от ГПК или в отделно производство по общия исков ред. Изрично в решение №
978/14.04.1970 г. по гр.д. № 434/1970 г., І г.о., ВС приема, че исканията по чл. 12 ал. 2 от ЗНасл. са претенции по сметките и се предявяват след
допускане на делбата, като се позовава на Постановление № 4/64 г. на Пленума на
ВС. Предявяването й в първата фаза на
делбата може да бъде мотивирано от страната с погасителната давност на
вземането, която започва да тече от предявяване на иска делба, но се явява
преждевременно, поради което искът не следва да се разглежда по същество в
решението по допускане на делбата, а едва с решението във фазата на
извършването й. Изключение съгласно съдебната практика и правната теория, при
което делбеният съд може да съобрази претенция по чл. 12 ал. 2 от ЗН в
решението по допускане на делбата е налице единствено в случая, в който в
делбеното производство е поставен въпрос за определяне на разполагаема част на
наследодателя и във връзка с това се прави искане за намаляване на завещателни
или дарствени разпореждания, тъй като само след
като размерът на тази претенция бъде уставен и същата се намали с
другите задължения на наследодателя по реда на чл. 31 от ЗН ще може да се
определи правилно разполагаемата част на наследодателя. От данните по
първоинстанционото дело се установява, че делбеният съд не е сезиран с искане
за възстановяване на запазена част на наследник чрез намаляване на завещателни
разпореждания или дарения, поради което въззивният съд приема, че ЧРС не е дължал
произнасяне в мотивите на съдебното решение по допускане на делбата по
основателността на искане по реда на чл. 12 ал. 2 от ЗН в случай, че приема, че
е сезиран с искане на това основание.
При тези правни изводи, въззивният съд
приема, че налице недопустимо излагане на правни изводи от страна на ЧРС в
решението по допускане на делбата по нередовно искане на ищеца, което обаче не
дава правна възможност на страната да иска допълване на решението чрез
произнасяне на съда с отхвърлителен диспозитив по отношение на това искане, тъй
като постановеното допълнително решение било недопустимо. В случай, че страната
счита, че съдът е изразил предварително становище по иск по сметките, същата
разполага с възможността по чл. 23 от ГПК да поиска отстраняване на съдията
–докладчик по делото.
При тези правни изводи въззивният съд приема, че
правилно като краен резултат ЧРС е приложил разпоредбата на чл. 250 от ГПК и е оставил
искането за допълване на решението без уважение.
При тези правни изводи, Окръжният съд намира, че
обжалваното определение
на ЧРС следва да бъде потвърдено, а
частната жалба бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното, Окръжният съд
О П Р
Е Д Е Л И:
потвърждава определение № 45/30.01.2020
г. по гр.д. № 1108/2018 г. на Червенобрежкия
районен съд.
Определението подлежи на
касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 274 ал. 3 вр. чл.
280 ал. 3 т. 1 от ГПК пред ВКС, с частна
касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: