РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. гр. Хасково, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640102998 по описа за 2021 година
С подадената искова молба ищецът „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД е
предявил срещу ответника М. Г. И. в условията на първоначално обективно
съединяване искове с правно основание чл. 415, ал.1, вр. чл.422, ал.1 от ГПК
за установяване съществуването на вземане по издадена по ч.гр.д.
№1482/2021г. по описа на РС-Хасково заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК и осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 240 ал.2
от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 30.09.2020г. между ищеца в качеството
му на кредитодател и ответника като кредитополучател бил сключен договор
за потребителски кредит № М0000002539/30.09.2020г. за сумата в размер на
700 лева, за текущи нужди на потребителя, за срок от 12 месеца. Съгласно чл.
11.4 от договора за кредит общият размер на задължението, което ответникът
се задължил да върне за срока на договора, бил в размер на 857.05 лева, при
лихвен процент 41.00 % и ГПР на заема:49.78, на месечни погасителни
вноски съобразно уговорен между страните погасителен план. В общо
дължимата сума от ответника по ДПК в размер на на 857,05 лева се
включвала дължима главница по кредита - 700.00 лева и 157.05 лева -
1
договорна възнаградителна лихва, съгласно чл. 9 от същия. В изпълнение на
задълженията си по договора ищецът превел заемната сума по посочена от
ответника банкова сметка, видно от съставено платежно нареждане за
извършен кредитен превод с реф. №000РСWU202752441. Съгласно
погасителния план по ДПК падежът за плащане на последната погасителна
вноска по кредита бил 20.09.2021г. Поради допуснати просрочия на
задължения по кредита, ищецът предявил претенция по реда на заповедното
производство по чл. 410 ГПК за следните просрочени суми: 399.70 лева -
незаплатена главница за периода от 20.12.2020г. до 20.06.2021г.; 104.86 лева -
просрочена договорна възнаградителна лихва, дължима за периода
20.12.2020г. до 20.06.2021г. и 13.42 лв. лихва за забава за периода от
21.12.2020г. до 25.06.2021г. Възоснова на подаденото от ищеца заявление
било образувано ч.гр.д.№1482/2021 по описа на РС-Хасково и била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение за посочените суми, която била
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. С получено на
24.11.2021г. съобщение на ищеца била указана възможността да предяви
установителен иск срещу длъжника за вземането си по издадената заповед за
изпълнение. Ищецът сочи още, че, към датата на подаването на исковата
молба, последните 3 погасителни вноски по ДПК също били падежирали-
съответно на дати 20.07.2021; 20.08.2021г и 20.09.2021 г., поради което за
него бил налице правен интерес да предяви и осъдителен иск за сумата от
202.26 лв. - главница и 13.98 лв. - договорна възнаградителна лихва,
съобразно уговореното в погасителния план. Предвид гореизложеното и след
прецизиране на петутума на исковата молба с уточняваща молба по делото,
ищецът моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите в размер на:
399.70 лева - незаплатена главница по кредита за периода от 20.12.2020г. до
20.06.2021г; 104.86 лева - просрочена договорна възнаградителна лихва за
периода от 20.12.2020г. до 20.06.2021 г. и 13.42 лв. - лихва за забава за
периода от 21.12.2020г. до 25.06.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението, както и да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 216.24 лева, от
които 202.26 лв. - незаплатена главница по кредита, представляваща три
падежирали погасителни вноски дължими за периода от 20.07.2021г. до
20.09.2021г. вкл. и 13.98 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от
2
20.07.2021г. до 20.09.2021г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на осъдителния иск до окончателното й
изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото
производство и в развилото се заповедно производство.
Назначеният особен представител на ответника оспорва предявените
искове както по основание, така и по размер. Счита за неоснователно
искането за присъждане на законна лихва върху главницата по кредита,
претендирана с осъдителния иск, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, тъй като същата не била предмет на
заявлението. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Възоснова на заявление по Ч.гр.д. № 1482/2021г. по описа на РС-
Хасково е издадена Заповед № № 285/02.07.2021г., с която е разпоредено
длъжникът М. Г. И., от гр. Х., да заплати на „Мъни Плюс Мениджмънт“
ЕООД сумата в размер на 399.70 лв. по договор за потребителски кредит,
сключен на 30.09.2020г. за периода от 20.12.2020г. до 20.06.2021г., сумата в
размер на 104.86 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 20.12.2020г. до 20.06.2021г., сумата от 13.42 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 21.12.2020г. до 25.06.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в
съда - 01.07.2021г. до окончателното й изплащане, както и деловодни
разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 360 лв. - адвокатско
възнаграждение. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновава правния интерес на заявителя от
предявяване на настоящия иск.
По делото се събраха неоспорими доказателства, че в ищцовото
дружество са настъпили организационни промени, при които правоприемник
на дружеството заявител по посоченото частно гражданско дело е
новоучреденото дружество „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД - ищец в
настоящия процес.
По несъмнен начин се установи, че на 30.09.2020г. между страните е
бил сключен Договор за потребителски кредит № М0000002539 за сумата 700
3
лева. Задължението по него е следвало да се погасява на равни месечни 12
вноски от по 81.88 лв. за всяка една, а само за първата погасителна вноска -
сума в размер на 73.97 лв. Няма спор също, че в изпълнение на така
сключения договор ищецът в качеството си на кредитор е изпълнил
задължението си, като е отпуснал уговорения заем изцяло, еднократно, чрез
банков превод по сметка на кредитополучателя. Установи се също, че към
съответните дати по погасителния план на така сключения договор не е
настъпило погасяване на кредита, което е обусловило правния интерес на
ищеца от подаването на заявление по реда на чл.410 от ГПК, както и от
предявяване на настоящия иск.
За пълното и цялостно изясняване на делото съдът назначи и изслуша
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема изцяло като
компетентно и безпристрастно дадено.
Видно от него е, че към датата на подаването на Заявлението по чл.
410 от ГПК - 01.07.2021г., по процесния договор ответникът е имал
задължение в размер на 399.70 лв., представляващи главница, произтичаща от
неплатени месечни вноски за времето от 20.12.2020г. до 20.06.2021г. За
същия период договорната лихва възлиза на сумата 104.86 лв., лихвата за
забава според счетоводните данни на ищеца - 14.26 лв. Вещото лице е дало
заключение и за състоянието на кредита и неговото погасяване и след датата
на образуването на заповедното производство, т.е. след 01.07.2021г. Отново е
установено, че и след тази дата няма погасителни плащания по договора.
Дължимите суми за периода след 01.07.2021г. възлизат на 202.26 лв. -
просрочена главница, а договорните лихви са в размер на 13.98 лева.
При тези данни по делото съдът намира предявените искове за
основателни и доказани в пълен размер.
На първо място съдът счита, че няма процесуална пречка да бъдат
обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК,
за да бъде признато съществуването на едно вземане, за което е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до размера на така
признатото вземане, както и да се предяви осъдителен иск за вземания, които
са станали изискуеми след датата на подаването на заявлението и които
вземания произтичат от същия юридически факт. В настоящия случай съдът
счита, че сме изправени именно пред такава хипотеза, тъй като вземанията на
4
ищеца се основават на договор за кредит, уреден в чл.240 от ЗЗД и съответно
неговото неизпълнение по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗЗД. Доколкото по делото
не се представиха доказателства ответникът да е извършил плащания по
кредита за исковия период от 20.12.2020г. до 20.06.2021г., се налага извода,
че сумите, чието заплащане е разпоредено със Заповед за изпълнение №
285/02.07.2021г., са дължими и следва да се признае тяхната дължимост с
иастоящия съдебен акт. Със заявлението си ищецът по реда на чл. 410 от ГПК
е претендирал дължимост на вноските с настъпил падеж към момента на
подаването на заявлението в съда. Освен това, приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза потвърждава изцяло размера на исковите суми. При
това положение ответникът дължи сумата 399.70 лева - неизплатена главница
за периода от 20.12.2020г. до 20.06.2021г., 104.86 лв. - договорна
възнаградителна лихва за същия период, уговорена със самия договор и
сумата 13.42 лева - лихва за забавеното плащане на главница за времето от
21.12.2020г. до 25.06.2021г.
Както бе посочено по-горе, ищецът претендира и сума в размер на 202.26
лева, представляваща неизплатени погасителни вноски по същия договор за
потребителски кредит за времето от 20.07.2021г. до 20.09.2021г. вкл., които
вноски вече са с настъпил падеж, както и сумата 13.98 лв. – договорна
възнаградителна лихва. За посочените суми също не се представят
доказателства да са били платени. От приетото и в тази насока заключение на
вещото лице се установява, че размерът на просрочените главници е в размер
на 202.26 лв., като вещото лице подробно е посочило дължимостта на всяка
вноска, а размерът на новопадежиралите договорни лихви възлиза на 13.98
лева. Тук следва да бъде посочено, че заключенията на вещото лице не бяха
оспорени от никоя от страните.
По изложените съображения предявените искове, като доказани и
основателни, следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на делото съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в пълен размер, а именно – сумата от 1085 лева,
а по сметка на Районен съд – Хасково сумата в размер на 100 лева – разноски
за вещо лице.
5
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Г. И., ЕГН
**********, от гр.Х., ул. „*********“ № *, че дължи на „Мъни Плюс
Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.София, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6, сумата от 399.70 лева -
главница по договор за кредит № М0000002539/30.09.2020г. за периода от
20.12.2020г. до 20.06.2021г; 104.86 лева - просрочена договорна
възнаградителна лихва за периода от 20.12.2020г. до 20.06.2021 г. и 13.42 лв. -
лихва за забава за периода от 21.12.2020г. до 25.06.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2021г. до окончателното
й изплащане, за които суми е била издадена Ззаповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 285/02.07.2021г. по Ч. гр.д. №
1482/2021г. по описа на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА М. Г. И., ЕГН **********, от гр.Х., ул. „*********“ № *,
да заплати на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.София, ул.“Рачо Петков Казанджията“
№ 4, ет.6, сумата от 202.26 лева - главница, представляваща неизплатени
погасителни вноски по Договор за потребителски кредит №
М0000002539/30.09.2020г. за периода от 20.07.2021г. до 20.09.2021г. вкл.,
както и сумата от 13.98 лв. - договорна възнаградителна лихва по същия
договор за периода от 20.07.2021г. до 20.09.2021г. вкл., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 23.12.2021г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА М. Г. И., ЕГН **********, от гр.Х., ул. „*********“ № *,
да заплати на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.София, ул.“Рачо Петков Казанджията“
№ 4, ет.6, направените в заповедното и в настоящото производство разноски
в размер общо на 1 470 лева.
ОСЪЖДА М. Г. И., ЕГН **********, от гр.Х., ул. „*********“ № *,
6
да заплати по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 100 лева – разноски
за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
7