Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 232
гр.Д.
08.11.2018 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско
отделение
На
двадесет и шести септември
2018 год.
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
Секретар:ПЕПА
МИТЕВА
Прокурор:………………………
като
разгледа докладваното от председателя
гражданско
дело №524 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова
молба вх.№7327/14.11.2017 г.,поправена с молба вх.№7741/01.12.2017 г.,с която
са предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове на основание чл.124 ал.1 от ГПК от „***” АД-гр.С. срещу „***” ЕАД-гр.С.
за установяване по отношение на ответника правото на собственост на ищцовото дружество върху поземлен имот с идентификатор ***по
кадастралната карта на гр.Ш.,общ.Ш.,обл.Д. с площ от
10 375 кв.м ведно с построените върху него четиридесет и шест броя сгради
с идентификатори от *до ***вкл. по кадастралната карта на гр.Ш..Претендират се
и сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски.
Ответникът „***” ЕАД-гр.С. намира исковете за
неоснователни и настоява за отхвърлянето им,както и за присъждане на сторените
от него разноски.
Като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, ДОСустанови следното от фактическа и
правна страна:
Изложено е в исковата молба,че правото на собственост
на ищеца върху процесния имот като съвкупност от земя
и сгради е констатирано с нотариален акт № *,т.*,рег.№*,д.№*/04.10.2017 г. на
нотариуса С.А. *** действие КРС.С уточняваща молба вх.№7741/01.12.2017 г. са
посочени конкретните придобивни способи,чрез които ищцовото дружество се легитимира като собственик,а
именно:1./относно поземления имот е
визирано придобиване по силата на апортна вноска в
капитала на дружеството от „Л.” ЕООД,който апорт е
описан в Устава на ищеца,приет на ОС на акционерите от 14.01.2010 г.,вписан в
Търговския регистър по партидата на ищеца на 19.01.2010 г. и в имотния регистър
на СВ-гр.К. на 05.02.2010 г. /относно правата на праводателя
„Л.” ЕООД е посочено,че са придобити по договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт № *,т.*,рег.№*,д.№*/18.07.2005
г. на нотариуса С.А.,сключен между „***” ЕООД като продавач и „Л.” ЕООД като
купувач;относно правата на продавача по горната сделка „***” ЕООД се сочи,че
произтичат от договор за замяна на недвижим имот №*/03.06.2005 г.,сключен между
Национално управление по горите-гр.С. и „***” ЕООД-гр.Л./;2./относно сградите е визирано в исковата
молба и в уточняващата я такава,че са собственост на ищеца като приращение върху собствения му поземлен имот,т.е. се твърди
придобиване по силата на приращението-чл.92 от ЗС.Изложено е в исковата молба,че
за всяка сграда е издадено удостоверение за търпимост от гл.архитект на Община-Ш.
и че спрямо всички сгради е приложима разпоредбата на чл.127 ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ,обн.ДВ бр.82/2012 г.,в сила от 26.11.2012
г.,изм.ДВ бр.98/2014 г.,в сила от 28.11.2014 г.,изм. и доп. ДВ бр.101/2015 г.
В отговора на исковата молба вх.№1014/12.02.2018
г.,подаден чрез куриер в рамките на срока по чл.131 ал.1 от ГПК,уточнен с молба
вх.№1558/07.03.2018 г.,ответникът „***” ЕАД-гр.С. изразява становище за
допустимост,но за неоснователност на исковете и настоява за отхвърлянето им,както
и за присъждане на сторените по делото разноски.Като последица от отхвърляне на
исковете настоява на основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на два нотариални
акта:нотариален акт №*,т.*,рег.№*,д.№*/04.10.2017 г. на нотариуса С.А. ***
действие КРС и нотариален акт №*,т.*,рег.№*,д.№*/18.07.2005 г. на същия
нотариус.Въпреки заявеното цялостно оспорване на исковете ответното дружество
фактически излага доводи и възражения за придобито от него право на собственост
върху неуточнена като граници реална част от поземления имот с площ от
5 000 кв.м и построени върху нея 42 бр. сгради /също неуточнени по
идентификатори по к.к./-38 бунгала и 4 паянтови постройки /забел.
относно последните четири постройки е уточнено с молба вх.№3383/29.05.2018
г.-на листи 449-450 от делото на ДОС,изпратена по електронна поща съгласно
електронно писмо на лист 448 от делото на ДОС,депозирана на хартиен носител в
оригинал в съдебно заседание на 30.05.2018 г.-листи 526-528 от делото на ДОС,че
не представляват паянтови постройки,а са масивни сгради/.Сочи се,че горната
част от ПИ с площ от 5 000 кв.м ведно с 42 бр. сгради върху нея
представлява т.нар. Почивна база „Ш.-Р.”,придобита от праводателя
на ответника „***” ЕООД чрез апорт от Държавата в
капитала на дружеството въз основа на Решение №1005/20.12.2004 г. на МС на
РБ /№* в Списък-Приложение №1 към т.3 от цитираното решение/ и по силата на т.* от чл.8 ал.2 от
Учредителния акт на Еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно
участие в капитала „***”.По силата на правоприемството от „***” ЕООД ответното дружество придобило
правото на собственост върху посочената част от процесните
ПИ и сгради /преобразуването от ЕООД в ЕАД е с решение №3/10.02.2006 г. на
СГС/.Почивната база „Ш.-Р.” била включена в счетоводния баланс на ответното
дружество и декларирана през 2006 г. като собствена пред Община-Ш.,отдел
„Местни данъци и такси”,като оттогава до настоящия момент дружеството заплащало
дължимите за имота данък и такса битови отпадъци.Алтернативно се сочи като придобивен способ в полза на ответното дружество
придобиване на собствеността върху част от ПИ с идентификатор ***с площ от 5000
кв.м и върху 42 бр. сгради по силата на изтекла в полза на дружеството придобивна давност от момента на образуване на „***”
ЕООД през 2005 г. до настоящия момент /очевидно се позовава на присъединяване
на владението и на праводателя си ЕООД/.Сочи се,че
ответното дружество се легитимира като собственик на сгради в процесния ПИ по силата на последния оригинерен
способ /по давност/ чрез нотариален акт № *,т.*,рег.№*,д.№*/2005 г. на
нотариуса С.А..С молбата на листи 526-528 от делото ответното дружество извършва
уточнение на отговора си на исковата молба,като пояснява,че всъщност се счита
за собственик по силата на посочените по-горе придобивни
способи не на част от процесния поземлен имот с площ
от 5 000 кв.м според първоначално заявеното в отговора,а за собственик на
целия поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Ш. с площ
от 10 375 кв.м.С цитираната молба е уточнено и кои са визираните в
отговора 42 бр.сгради,спрямо които се твърди придобиване на право на
собственост от ответника /чрез апорт и евентуално по
давност/.Същите са индивидуализирани като сгради с идентификатори ****************************************************************************************************************************************************************************************** по кадастралната карта на гр.Ш..Всъщност
е извършена индивидуализация на 41 от претендираните
от ответника 42 бр.сгради.Едната от сградите не е индивидуализирана съобразно
заснемането й по кадастрална карта.
Тъй като всяка от страните се е снабдила с констативен
нотариален акт за собственост върху процесния имот
/ищецът с нотариален акт за собственост по писмени доказателства №*,т.*,рег.№*,д.№*/04.10.2017
г. на нотариуса С.А. *** действие КРС за целия поземлен имот и всичките 46 бр.
сгради,а ответникът с нотариален акт за собственост по давност №*,т.*,рег.№*,д.№*/2005
г. на нотариуса С.А. за част от сградите-42 бр./,по смисъла на Тълкувателно
решение №11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№11/2012 г. на
ОСГК на ВКС всяка страна по правилото на чл.154 ал.1 от ГПК следва да докаже
своето право-фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание спрямо сградите,описани в двата
нотариални акта,като ответното дружество следва да обори удостовереното от
нотариуса право на собственост на ищеца върху поземления имот.
С определението си по чл.140 от ГПК №183/02.04.2018 г.
съдът е указал на ответника „***” ЕАД-гр.С. да поясни отговора си на исковата
молба,като уточни визираната част от процесния
поземлен имот с площ от 5 000 кв.м как се ситуира
в границите на същия,респ. визираните 38 бунгала и 4 постройки с кои заснети по
кадастралната карта сгради в процесния ПИ са
идентични.
С цитираната молба на листи 526-528 от делото
ответното дружество е индивидуализирало
с идентификатори по кадастралната карта 41 от претендираните
общо 42 бр. сгради в имота,но не е извършило описание на претендираните
с отговора на исковата молба 5 000 кв.м от поземления имот-не е уточнено
дали се касае за идеална или реална част от ПИ с идентификатор **,чиято площ е
от 10 375 кв.м,респ. ако се твърди да е реална част от ПИ,не са очертани
границите на тази част.Вместо това ответникът е заявил,че претендира право на собственост
върху посочените в отговора на исковата молба 42 бр. сгради,като са
индивидуализирани 41 бр. сгради по кадастрална карта,и върху целия поземлен
имот,а не само върху част от него.
Според ищеца с молбата на листи 526-528 от
делото,изпратена по електронна поща на 29.05.2018 г.,депозирана на хартиен
носител в открито съдебно заседание на 30.05.2018 г.,се извършва от ответника
недопустимо разширяване на правозащитните му възражения в отговора на исковата
молба извън рамките на срока по чл.131 ал.1 от ГПК,като се увеличава обемът на претендираното като придобито по двата визирани придобивни способа /апорт и придобивна давност/ право на собственост върху поземления
имот.Съдът намира горното възражение за неоснователно.Отговорът на исковата
молба е бил нередовен поради наличие на противоречие между обстоятелствената му
част,в която се навежда отричане на правото на собственост на ищеца върху част
от поземления имот и сградите върху него,и отправеното искане за цялостно
отхвърляне на исковите претенции.Освен това е констатирана още с разпореждане
№170/15.02.2018 г. и с определението по чл.140 от ГПК неяснота на
правозащитните възражения на ответника относно обема на твърдяното от него
право на собственост върху поземления имот,като му е указано с определение
№183/02.04.2018 г. да отстрани горната нередовност,като поясни възражението си
за придобито от него право на собственост върху поземления имот.С последното
определение срок за отстраняване на противоречието не е определен за
страната,поради което и уточнението на отговора,извършено в първото по делото
открито съдебно заседание на 30.05.2018 г. чрез молбата на листи 526-528 от
делото,е своевременно и следва да се зачете.Чрез уточнението,че правото на
собственост на ответника се разпростира върху целия поземлен имот,а не само
върху част от него,се отстранява противоречието между обстоятелствената част и петитума на отговора,съдържащ искане за цялостно отхвърляне
на исковете,като се аргументират права на ответното дружество върху целия
имот.Така с цитираната молба ответникът по реда на чл.101 от ГПК отстранява
нередовност на отговора на исковата молба,като поправеният в посочения смисъл
отговор се счита за редовен от деня на подаването му и следва да се приеме,че
възражението за придобито от ответника право на собственост върху целия
поземлен имот е наведено в рамките на срока по чл.131 ал.1 от ГПК и не е преклудирано,поради което подлежи на разглеждане.Освен това
по аналогия с разпоредбата на чл.214 ал.1 от ГПК,позволяваща ищецът до
приключване на съдебното дирене в първата инстанция да измени размера на
предявения иск,следва и за ответника да се приеме,че съществува реципрочната
процесуална възможност да увеличи в същия срок обема на претендираните
от него права,без да изменя основанието,на което ги претендира.В случая е
сторено именно това,като на заявените в срока за отговор придобивни
основания и на база на изложените в отговора факти и обстоятелства ответното
дружество само е разширило възражението си за право на собственост върху
терена,като е преминало от частична претенция към такава за придобити права
върху целия поземлен имот.Горното уточнение по никакъв начин не затруднява
правото на защита на ищцовата страна и е допустимо.
Установителните искове за собственост на „***” АД-гр.С. са допустими
предвид наличието на правен интерес за дружеството от търсената
защита,доколкото ответното дружество оспорва правата на ищеца,претендира свои
права върху процесния поземлен имот и сградите върху
него и се е снабдило с нотариален акт за собственост върху част от сградите
върху ПИ.Посоченото поведение на ответника обуславя правния интерес на ищеца от
предявените искове,които са допустими.
Ищцовото дружество удостоверява своето право на собственост
върху процесния поземлен имот по следния начин:
По силата на договор за замяна на недвижим имот №*/03.06.2005
г. /листи 117-122 от делото/,сключен между Национално управление по горите-гр.С.
и „***” ЕООД-гр.Л.,НУГ прехвърля на посоченото дружество имот № ** в землището
на гр.Ш. с площ от **дка,представляващ частна държавна собственост-част от
ДГФ.Че прехвърленият имот №** е идентичен с процесния
поземлен имот,не е спорно по делото,като идентичността им е установена и от
вещото лице М.Х. в заключението му по допуснатата съдебно-техническа експертиза
/отговори на въпроси 2 и 3 от заключението/.Чрез договор за покупко-продажба от
18.07.2005 г.,обективиран в нотариален акт №*,т.*,рег.№*,д.№*/2005
г. на нотариуса С.А. *** действие КРС /листи 123-125 от делото/,приобретателят на процесния имот
„***” ЕООД-гр.Л. се разпорежда с имота в полза на купувача „Л.” ЕООД-гр.Л..Съгласно
Устава на „***” АД,приет от акционерите на ОС от 14.01.2010 г.,вписан в СВ-К.
на 05.02.2010 г. /листи 452 и сл. от делото/,купувачът по горната сделка „Л.”
ЕООД-гр.Л. в качеството на акционер в ищцовото
дружество извършва непарична вноска /апорт/ в
капитала на последното,представляваща право на собственост върху поземлен имот
с идентификатор ***/предишен **/ по кадастралната карта на гр.Ш. с площ от 10 374 кв.м.Така по силата на апорта ищцовото дружество следва
да се легитимира като собственик на процесния
поземлен имот.Но тази легитимация би била налице,ако праводателите
на дружеството имаха валидно придобито право на собственост върху имота.Към
датата на апорта обаче акционерът „Л.” ЕООД-гр.Л. не
се легитимира като собственик на имота,поради което и не е могъл да апортира в капитала на ищцовото
дружество права,каквито не притежава.Съображенията за горния извод са следните:
Преди сключване на договора за замяна от 03.06.2005 г.
между НУГ и„***” ЕООД-гр.Л. с решение №1005/20.12.2004 г. на Министерски съвет
/заверен препис на лист 659 от делото/,взето на основание чл.6 ал.1 от ЗДС,имоти-публична държавна собственост са обявени за имоти-частна държавна
собственост съгласно приложения №1 и 2-неразделна част от решението,като е
прието също така /т.3 и 4 от решението/ министърът на образованието и науката
да образува еднолично търговско дружество с ограничена отговорност на базата на
недвижимите имоти заедно с движимите вещи в тях по посочените приложения.В
Списъка на недвижимите имоти,предоставени за внасяне в капитала на горното
дружество /списък-приложение №2 на листи 662-670 от делото/,се включва в т.* т.нар. Регионално звено Р.-Почивна база в гр.Ш.,обл.Д.,включваща терен и сгради.Теренът е посочен с площ от
5 дка,а сградите върху него са индивидуализирани като 38 бунгала и 4 паянтови
постройки.В изпълнение на горното решение на МС от
Поставя се въпросът за съдържанието на горния апорт,извършен от държавата в капитала на праводателя на ответника „**” ЕООД.Безспорно е налице непълно
и неточно описание на имота както в решението на МС от 20.12.2004 г.,така и в
Учредителния акт на дружеството-праводател на
ответника от 24.01.2005 г.Очевидно е обаче,че волята на държавата е в капитала
на горното ЕООД да се включи цялата Почивна база „Ш.-Р.”,състояща се от земя и
сгради.В противен случай волеизявлението на държавата щеше да е в смисъл,че се апортира само част от този имот-част от терена и част от
сградите върху него,каквото волеизявление не е обективирано
в цитираните решение на МС и учредителен акт.Описанието,дадено на почивната
база в последните,не е пълно и не отговаря на действителния обхват на правото
на собственост на държавата върху този имот към датата на апорта.Както
се установява от заключението на вещото лице М.Х. по допуснатата
съдебно-техническа експертиза /листи 486 и сл. от делото/,поземленият
имот,върху който е изградена базата,никога не е бил с площ от 5 дка /5 000
кв.м/,а винаги площта му е надвишавала 10 дка.Не е спорно по делото,че Почивна
база „Ш.-Р.” е бивш пионерски лагер.Според заповед №**/18.01.1971 г. на
министъра на горите и горската промишленост /на лист 478 от делото/ е разрешено
да се устроят пионерски лагери в м.”Ш.П.” в землището на гр.Ш. върху терени от
ДГФ,като на ОНС-гр.Р. е предоставен за това терен от 16,3 дка.Имотът се намира
според заключението на вещото лице по СТЕ,неоспорено от страните,мотивирано и
компетентно изготвено,на територията на къмпинг „Д.” в землището на гр.Ш..По
лесоустройствен план от 1*6 г. имотът попада в отдел 24,част от подотдели 4 и 5
/приложение №1 към заключението/.По кадастрален план,изработен през 2002
г.,послужил за изработването на ПУП-ПРЗ на къмпинг „Д.”,процесният
имот е с пл.№** /приложение №2 към заключението/ и с площ от **дка.По плана за
земеразделяне е заснет като имот №** с площ от **дка /приложение №3/.С решение
№V.ІV.1.1/06.07.2004 г. е одобрен ПУП-ПРЗ на къмпинг „Д.”,по който за процесния имот е отреден УПИ *-131 в кв.2 /приложения 4 и
5/.Кадастралната карта на землището на гр.Ш. е одобрена със заповед №РД-**-**/29.03.2006
г. на изпълнителния директор на АГКК и по нея поземленият имот е заснет с
идентификатор ***и с площ от 10 375 кв.м /виж скицата на лист 61 от
делото/.Вещото лице не е установило заснемане по плановете на имот-бивш
пионерски лагер с площ от 5 000 кв.м /в тази насока отразеното в отговора
на въпрос №4 и обясненията на експерта в съдебно заседание на 30.05.2018 г./.Експертът
сочи,че не може да идентифицира поради липса на графични данни отпреди 2002 г.
дали Почивна база „Ш.-Р.” попада в границите на процесния
ПИ с идентификатор **,но същевременно при отговора на въпрос №6 извършва идентификация
на посочените в решението на МС и учредителния акт на „**” ЕООД 38 бунгала и 4
постройки с повечето от заснетите в горния поземлен имот сгради.Идентификацията
е извършена чрез оглед на място и сравнение на описанието на сградите по
констативния нотариален акт,с който се е снабдило „**” ЕООД,№*,т.*,рег.№*,д.№*/2005
г. /лист 316 от делото/,а при съставяне на акта през 2005 г.,извършено
непосредствено след учредяване на „**” ЕООД и апортиране
на почивната база в капитала му,нотариусът се е ръководил от описанието на заприходените сгради по сметка 203 на Почивна база „Ш.-Р.”
на гърба на лист 318 от делото/-приложение към нот.д.№*/2005
г. на нотариус С.А. *** действие КРС.Идентично е описанието на сградите и в
инвентарната книга за ДМА на Регионален център „УОТ”-гр.Р. за периода
януари-юли 2000 г. /на лист 672 от делото/.Щом постройките в поземлен имот с
идентификатор ***са идентични на тези в Почивна база „Ш.-Р.”,описани в инвентарната
книга и сметка 203 на РЦУОТ-Р.,същите са идентични и на апортираните
в капитала на „**” ЕООД.Очевидно е,че и теренът под тях е идентичен на терена,апортиран в капитала на горното дружество,заснет като ПИ с
идентификатор ***по кадастралната карта.Допълнително в съдебно заседание на
30.05.2018 г. вещото лице М.Х. представи комбинирана скица между едромащабна
топографска карта от 1975 г. и ЛУП от 1*6 г.,от която е видно,че към 1975 г. процесният поземлен имот все още не е застроен,но е ограден
по розовите линии и е с площ от 14 378 кв.м.От едромащабната топографска
карта от 1985 г. е видно,че имотът вече е застроен,т.е. изграждането на
пионерския лагер е в рамките на периода 1975-1985 г.Не е спорно,че процесната Почивна база „Ш.-Р.” е сред изградените преди 1*0
г. от съответните ОНС ученически лагери,стопанисвани последователно през
годините от различни организации.Апортираната в
капитала на „**” ЕООД Почивна база „Ш.-Р.” е построена от ОНС-Р.,за което
свидетелства и вече цитираната заповед №**/18.01.1971 г. на министъра на горите
и горската промишленост.Изграждането е предвидено върху площ от 16,3 дка,като
теренът е заснет по изброените планове като такъв над 10 дка,вкл. и след
застрояването му.Изградените от ОНС пионерски лагери са стопанисвани и
управлявани през годините от различни държавни структури.От 01.01.1*4 г. звената „Ученически лагери” преминават на
финансиране към МНО /така §10 ал.1 от ПМС №**/04.08.1*3 г.-лист 675 от
делото/,като със заповед №РД-**-**/13.12.1*3 г. на министъра на образованието е
открит НЦ за УОТ-ЮЛ при МНО,който отговаря именно за организиране отдиха на
учениците и стопанисването и управлението на ученическите лагери /лист 676 от
делото/.Съгласно заповед №РД-**-**/29.12.1*8 г. на министъра на образованието и
науката /лист 677 от делото/ от 01.01.1*9 г. горният
НЦУОТ се преобразува в Национален център за ученически отдих,туризъм и спорт-ЮЛ
със седалище в гр.С..Следват преобразувания и на последния чрез сливане /така
заповедите на листи 678 и 679 от делото/.Фактическото предаване на
имотите,стопанисвани от последно образувания Национален център за
отдих,възстановяване и спорт в полза на „**” ЕООД-гр.С. се осъществява по
силата на заповед №РД-**-**/16.03.2005 г. на министъра на образованието и
науката /лист 680 от делото/.
В подкрепа на горните изводи са и показанията на
свидетеля Д.Н.Д.,дългогодишен служител в системата на ученическия отдих и
туризъм през периода 1977-2017 г.,заемал през периода 1*8-2005 г. длъжността
„директор” на РЗ „УО”-гр.Р.,т.е. имащ преки впечатления за изграждането и
експлоатацията на процесната Почивна база „Ш.-Р.”.Същият
споделя,че базата е изградена от ОНС,отдел „П.”-гр.Р.,като до 1985 г.
строителството е приключило,само една сграда била изградена през периода
1986-1987 г.Имотът бил ограден с ограда от мрежа и колове,като площта му била
16 дка.Ограждането на имота по този начин е засвидетелствано и от
свидетелите,посочени от ищцовата страна,Ч.Д.Х. и Н.
Костадинов Й..Не е спорно,че се касае за ограда,поставена още към периода на
изграждане и функциониране на ученическия лагер,за което свидетелства и
споделеното от последните двама свидетели лошо състояние на оградата.Данни за
ограждане на имота съществуват още съобразно заснемането на такава ограда по
цитираната топографска карта от 1975 г.Следователно оградата от мрежа и колове
е материализирана граница на почивната база още от момента на изграждането
й.Базата винаги е била с площ в рамките на оградата в размер над 10 дка.Освен
застроения терен под сградите,като постройките са разпръснати върху цялата
площ,а не са съсредоточени върху една част от поземления имот /в тази насока и
скицата по кадастрална карта/,базата е включвала и заключени между постройките
площи за спортни игрища /в тази насока и показанията на свидетелите Д.Н.Д. и Н.
К. Й.-последният споделя за спортна площадка,разположена след входния портал на
базата/.Така обособеният комплекс от терен и сгради е бил в този си вид и обем
преди и след 1*0 г.,вкл. и към момента на апортиране
на базата в капитала на „**” ЕООД през януари 2005 г.След като в решението на
МС от 2004 г. и в Учредителния акт на „**” ЕООД от януари 2005 г. е обективирано волеизявление на държавата за апортиране в капитала на дружеството на цялата Почивна база
„Ш.-Р.”,а не на обособени части от нея,то следва да се приеме,че посочването на
терен от 5 дка /при действителна площ на терена от 10,375 дка/ и на 42
постройки /при действително налични в обекта 46 постройки/ не е определящо за
обема на извършения апорт.По-скоро се касае за непрецизно
описание на недвижимия имот.Определящо е волеизявлението на държавата,че апортира цялата почивна база в капитала на „**”
ЕООД.Ответното дружество „**”ЕАД в качеството си на правоприемник на „**” ЕООД
се легитимира понастоящем по силата на горния апорт и
вследствие правоприемство като собственик на целия
поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Ш..Тъй като праводателят му „**” ЕООД е придобил правото на собственост
върху имота по силата на апорта,извършен с Учредителния
акт от 24.01.2005 г.,то последващите сделки с имота,извършени от несобственици
/договор за замяна от 03.06.2005 г.,договор за продажба от 18.07.2005 г./ и апортът на поземления имот в капитала на „***” АД през 2010
г.,извършен също от несобственик,не са породили валидно преминаване на правото
на собственост в патримониума на ищеца.Ищецът не е
могъл да придобие право на собственост върху процесния
ПИ от несобственик,поради което и искът му за установяване на такова негово
право върху поземления имот по силата на апорт в
капитала му е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
При установената легитимация на ответното дружество
като собственик на процесния поземлен имот по силата
на посочения апорт в капитала на праводателя
му и последващото правоприемство между „**” ЕООД и „**”
ЕАД,не е необходимо произнасяне на съда по основателността на другото му
евентуално правозащитно възражение срещу исковете за придобиване от същия на ПИ
по силата на изтекла в негова полза придобивна
давност.В този смисъл не се налага обсъждане и на събраните в тази връзка
доказателства-писмени и гласни,заключението по допуснатата съдебно-графологична
експертиза и резултата от оспорването от ищеца на истинността и достоверността
на датата на представени от ответника трудови договори и заповеди за
прекратяване на такива.
След като ищецът не се легитимира като собственик на
поземления имот,то същият не би могъл да придобие и не е придобил правото на
собственост върху построените върху него 46 бр. сгради по силата на приращението-чл.92 от ЗС.Собственик на сградите по силата
на апорта,извършен от Държавата в капитала на праводателя му „**” ЕООД,и по силата на правоприемство
от последния е ответното дружество „**”ЕАД.При този извод не се налага
обсъждане и на въпроса дали постройките /в частност т.нар.бунгала/ са трайно
прикрепени към терена и в този смисъл дали могат да бъдат обект на придобиване
по силата на приращението,какъвто е предметът на
изследване в заключението на вещото лице С.Ц. /листи 577-587 от делото/.Предвид
изложеното и исковете за установяване правото на собственост на ищеца върху процесните 46 бр. сгради са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
В настоящото производство исканията на ответното
дружество на основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на два нотариални
акта:констативен нотариален акт №*,т.*,рег.№*,д.№*/04.10.2017 г. на нотариуса С.А.
*** действие КРС,с който по писмени доказателства се признава правото на
собственост на „***” АД върху процесните ПИ и сгради,и
нотариален акт №*,т.*,рег.№*,д.№*/**.07.2005 г. на същия нотариус,обективиращ договора за покупко-продажба на процесния ПИ между „***” ЕООД и „Л.” ЕООД,са процесуално
недопустими и не подлежат на разглеждане.По правило искането по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт не е самостоятелен иск,а отмяната е законова
последица от уважаване на предявен от претендиращия отмяната правен субект иск,насочен
срещу лицето/лицата,ползващи се от акта.В случая ответното дружество би било
активно легитимирано да отправи такива искания само ако бе предявило насрещни
искове за собственост върху процесните ПИ и сгради
срещу ищцовото дружество,респ. в производство по
такива негови искове срещу праводателите на ищеца,ползващи
се от цитираните нотариални актове.Такива искове не са предявени от „**” ЕАД и
не са предмет на настоящото производство,поради което и исканията на ответника
за отмяна на легитимиращия ищеца констативен нотариален акт и на нотариалния
акт,легитимиращ неговия праводател,не са допустими и
не подлежат на разглеждане.
При отхвърляне на
исковете ищецът няма право на разноски за производството и такива не следва да
му се присъждат.На основание чл.78 ал.3 от ГПК право на разноски има ответното
дружество,което изрично е претендирало такива.Следва да му се присъдят
съдебно-деловодни разноски,както следва:232,62 лв-възнаграждение
за вещото лице М.Х. по СТЕ и 5,80 лв банкова
такса;150 лв-възнаграждение за вещото лице Ат.С. по съдебно-графологичната експертиза и 0,80 лв банкова такса;10 лв-държавни
такси за издаване на 2 бр. съдебни удостоверения и 2,30 лв
банкова такса.Тъй като ответното дружество е представлявано от юрисконсулти,на
същото се полага на основание чл.78 ал.8 от ГПК и възнаграждение за един
юрисконсулт.Според чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №*/09.07.2004 г. минималният размер
на адвокатско възнаграждение за една инстанция съобразно цената на настоящите
искове е от 2 600,73 лв.Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.8 изр.2 от ГПК
размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение
обаче не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,определен
по реда на чл.37 от Закона за правната помощ,като последната разпоредба
препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ.Според чл.25 ал.1 от
НЗПП по дела с определен материален интерес размерът на адвокатското
възнаграждение за една инстанция е от 100 лв до 300 лв /в случая с оглед високата правна и фактическа сложност
на делото се следват 300 лв/,като според чл.25 ал.2
от НЗПП при защита по дела с материален интерес над 10 000 лв,каквато е настоящата хипотеза,адвокатското
възнаграждение може да бъде повишено с до 50 на сто от максималния размер по
ал.1 /още 150 лв/,т.е. в случая следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.В полза на
ответника следва да се присъдят разноски в общ размер от 851,52 лв.
Водим от
гореизложеното,Д.кият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете,предявени от „***” АД-гр.С. със седалище и адрес на управление гр.С.,СО-район
„И.”,п.к. **,ул.”Л.С.” №* и с ЕИК **** срещу „***” ЕАД-гр.С. със седалище и
адрес на управление гр.С.,СО-район „С.”,п.к.**,бул.”Ц.Ш.” №**,бл.*,ет.** и с
ЕИК *****,с които се настоява да се признае за установено по отношение на „***”
ЕАД-гр.С.,че „***” АД-гр.С. е собственик на поземлен имот с идентификатор ***по
кадастралната карта на гр.Ш.,общ.Ш.,обл.Д. с площ от **
кв.м по силата на апортна вноска в капитала на
дружеството и върху построените върху горния поземлен имот четиридесет и шест
броя сгради с идентификатори **.1;**.2;**.3; **.4;**.5; **.6;**.7;**.8;**.9;**.10;**.11;**.12;**.13;**.14;**.15;**.16;**.17;**.18;**.19;**.20;**.21;**.22;**.23;**.24;**.25;**.26;**.27;**.28;**.29;**.30;**.31;**.32;**.33; **.34;**.35;**.36;**.37;**.38;**.
39;**.40;**.41;**.42;**. 43;**.44;**.45 и ***по кадастралната карта на гр.Ш.,общ.Ш.,обл.Д.
по силата на приращението.
ОСЪЖДА „***”
АД-гр.С. да заплати на „***” ЕАД-гр.С. сторени в първата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 851,52 лв
/осемстотин петдесет и един лева и 52 стотинки/.
Решението подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд-гр.Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: