Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 16.02.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски
районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на четвърти
февруари две хиляди и петнадесета година, в
публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар И.Т.
като разгледа
докладваното от съдията
гр.
дело № 1938 по описа за
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е по чл. 49 СК.
Ищцата
излага твърдения, че с ответника са сключили граждански брак на *********.,
като от брака си имат едно дете – Д.В. Б.а, родено на ***г. Твърди, че след
сключването на брака с ответника са отишли да работят в Р Гърция. Сочи, че от
две години са във фактическа раздяла, поради установена от последния
извънбрачна връзка, която продължава и понастоящем. Оттогава сама полага грижи
за детето Д. и е поела цялостната му издръжка, въпреки че ответника получава
добри доходи за страната. Посочва, че между съпрузите съществува пълно духовно
и физическо отчуждение, поради което счита брака за дълбоко и непоправимо
разстроен, като за това вина има единствено ответника. По тези съображения
отправя искане до съда за прекратяването на брака с развод по вина на последния,
за предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от брака
дете на нея, за определяне режим на лични отношения с другия родител и за
заплащане на месечна издръжка за детето в размер на 200 лв. Претендира
разноски.
С
отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител,
твърди, че вина за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, имат и двете
страни. По отношение на претендираната издръжка намира същата за основателна до
размера на 120 лв.
Съдът,
като взе предвид наличните доказателства и становищата на страните, намира за
установено следното:
От
представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от
Община В. Търново се установява, че страните по делото са съпрузи, сключили
граждански брак на *********. в *********, за което е съставен акт за
граждански брак № 1 от същата дата. Видно от Удостоверение за раждане на Община
Бяла, издадено въз основа на акт за раждане № 191/18.10.2010г. съпрузите са
родители на малолетната Д.В. Б.а, родена на ***г. Не е спорно по делото, че
след сключването на брака им страните са отишли да живеят и работят в Р Гърция,
където се намират и понастоящем. Няма спор, че от около две години съпрузите са
във фактическа раздяла и че оттогава само ищцата полага грижи за отглеждането и
възпитанието на малолетната им дъщеря. Липсва спор по делото, че причината за
раздялата между съпрузите е установената от ответника извънбрачна връзка със
сестрата на ищцата. В тази насока са и показанията на свид. Т.Й. – леля на съпругата,
която потвърждава, че продължителната връзката между ответника и сестрата на
ищцата е довела до раздялата между страните. За тази връзка свидетелката знаела
не само от ищцата, но и от самия ответник и неговата майка.
От
представените по делото писмени доказателства /лист 9 – 14/, придружени с
надлежен превод на български език се установява, че ищцата е декларирала доход
за финансовите 2013 и 2014г. съответно 1 907, 19 евро и 2690, 69 евро, при
което след прибавяне на добавената разлика за обективни разходи, предполагаемия
й облагаем доход за 2013г. е възлязъл на 3216, 67 евро, а за 2014г. – на 5600
евро. От писмо на ТД на НАП гр. В. Търново /лист 58/ е видно, че за период от
м. октомври 2013г. до датата на издаване на справката липсват данни за сключени
трудови договори и за осигуряването на страните по делото. Лицата нямат и
подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.
От
представения по делото социален доклад се установява, че Д. е спокойно и общително
дете, което е силно привързано към майка си. Не е установена обаче емоционална
привързаност към бащата. Детето добре говори гръцки език и посещава
подготвителна група в училище, което е в близост до жилището му. Майката така е
организирала работния си график, че може да взема дъщеря си от подготвителната
група и да прекарат остатъка от деня заедно. Предимно играят в дома си в гр.
Атина, представляващ апартамент на сутеренен етаж, който ползват под наем.
Жилището е поддържано и чисто като разполага с необходимото оборудване и
обзавеждане. Социалните работници са излезли със заключение, че детето Д. живее
в безопасна семейна среда и се адаптира успешно в гръцката реалност. Майката
задоволява всичките му физически и емоционални потребности, но и комуникацията
с баща му би било нещо положително за детето. Осигуряването на издръжка от
бащата също би подпомогнало майката и детето в покриването на нуждите му, които
се увеличават с израстването му и тръгването на училище.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За
уважаването на иск по чл. 49 ал. 3 вр. ал. 1 СК в тежест на ищеца е да докаже
наведените от него брачни провинения на ответника, довели до дълбокото и
непоправимо разстройство на брачните отношения между съпрузите.
Съвкупната
преценка на изложените от страните твърдения и събраните по делото
доказателства навеждат настоящият състав на извод, че между страните по делото
не съществуват нормални съпружески отношения и че бракът им се е превърнал в
една формалност. По същество няма спор, че след сключването на гражданския брак
ответникът е установил извънбрачна връзка със сестрата на ищцата, която не е
била инцидента, а е продължила около година. В тази насока са и показанията на
разпитания свидетел, който макар да няма преки впечатления от отношенията между
страните, дава показания, които налагат извод за наличието на споменатата
извънбрачна връзка. Именно това брачно провинение на съпруга е довело до
фактическата раздяла между страните, която продължава вече близо две години,
включително и към момента на приключване на устните състезания по делото. Брачната
изневяра и породената от нея фактическа раздяла е довела до липсата каквато и
да е била общност между страните – духовна, физическа и икономическа. Изчезнало
е взаимното уважение, доверие, разбирателство и вярност между тях. Липсва
основната предпоставка на брака и неговото запазване – съвместното живеене на
съпрузите и тяхното дете. Страните са напуснали семейното си жилище, престанали
са да полагат съвместно грижи за детето си и липсва общата загриженост за
материалното благополучие на семейството. Мотивиран от изложеното до тук съдът
намира, че брачните отношения между страните са изпразнени от съдържанието,
което влагат в тях законът /чл. 2, 14, 15, 17 и др. от СК/ и моралът.
Установеното разстройство в брачната връзка на страните е непоправимо, тъй като
не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормалните отношения помежду им,
поради което брака им се явява дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде
прекратен с развод.
Съдът
е сезиран с изрично искане за произнасяне по въпроса за вината по смисъла на
чл. 49 ал. 3 СК, поради което смята, че вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака се дължи на поведението на ответника. Същият е установил
извънбрачна връзка с друг партньор и то близък роднина на съпругата му, в
резултат на което се е стигнало до влошаване на брачните отношения и до
раздялата на страните. През фактическата им раздяла, ответникът не е осигурявал
нужната издръжка за малолетното си дете, не е полага непосредствени грижи за
отглеждането му и срещите му с него са били по - скоро инцидентни и епизодични.
До прекратяване на брака по надлежния ред, всеки от съпрузите е длъжен да се
грижи за физическото и нравствено развитие на детето и за осигуряване на
неговата издръжка. Всеки от тях дължи и поведение, съобразено със закона и
морала, а извънбрачната връзка се явява укорима от гледна точка на общоприетия
морал за вярност на съпрузите в семейството.
Съдът
намира, че упражняването на родителските права върху малолетната Д. следва да
се предоставят на майката. За да достигне до този извод, съдът взе предвид
разпоредбите на СК, задължителните разяснения за прилагането им, дадени с
Постановление № 1/1974г. на Пленума на ВС и събраните по делото доказателства. Детето
на страните е от женски пол и на сравнително ниска възраст - близо 6 годишна.
От фактическата раздяла на съпрузите детето се отглежда и възпитава само от
майката, която адекватно задоволява основните му потребности. В семейната среда
на майката е осигурена сигурна и безопасна среда за отглеждането на детето и не
са установени рискови фактори за нормалното му развитие. Светлана посещава
предучилищната подготвителна група, адаптирала се е успешно в социалната среда
по местоживеене, поради което следва да се приеме, че е налице едно трайно
установено фактическо състояние, чието запазване е в интерес на детето. По
делото не се събраха доказателства за родителския капацитет и възпитателските
качества на бащата, а и вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
е негова. Поради всичко изложено съдът достигна до извода, че ищцата е по -
пригодния от двамата родители да отглежда и възпитава малолетното дете Д..
Интересът на детето, при определяне режима на лични отношения, налага
осигуряването на възможност за най – пълноценни контакти с онзи от родителите,
който не упражнява непосредствено родителските права, за може същият да има
възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи.
Изхождайки от пола детето и от обстоятелството, че то е във възраст, в която се
укрепват отношенията на доверие и емоционална привързаност между родител и
дете, съдът намира, че режимa на лични отношения между бащата и дъщерята следва да бъде всяка
първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя и
един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск,
както и през половината от Коледната и Пролетната ваканции, определени за
учащите.
По
отношение иска за издръжка по чл. 143 СК следва да се има предвид, че
родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо от това дали
са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на
издръжката, съгласно чл. 142 СК, се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като
минималната издръжка на едно дете след 01.01.2015г. е в размер на 90 лв. В
конкретния случай за нуждите на дете, което е на близо шестгодишна възраст, при
отчитане здравословното му състояние и съобразяване на конкретните му
потребности от храна, облекло, учебни, спортни и културни занимания, и с оглед
липсата на изключителни нужди извън общоприетите, съдът определя цялостна
издръжка за него да е в размер на 220 лв. Относно възможностите на дължащия
издръжка на съобразяване от съда подлежат доходите, имотното му състояние,
квалификацията, наличието на други задължения, включително за издръжка на друго
лице. По делото не се събраха доказателства за доходите на бащата, но се
установи, че същият живее и работи в Р Гърция, където обективно доходите са по
– големи от тези в страната. С оглед на това, че ищецът е в трудоспособна
възраст, че няма данни да е възпрепятстван да полага труд, поради наличие на
нетрудоспособност или други обстоятелства и че липсват доказателства да дължи
издръжка на друго лице, съдът счита, че за него не би представлявало сериозно
затруднение да заплаща месечна издръжка за детето си в размер на 160 лв. Майката
следва да заплаща по – малка част от общия размер на издръжката, тъй като при
упражняването на родителските права, дава част от същата в натура и неизбежно
върху нея ляга тежестта от възпитанието и ежедневните грижи за детето. За
разликата над 160 лв. до пълния предявен размер от 200 лв. искът за издръжка
подлежи на отхвърляне.
Разпоредбата
на чл. 56 ал. 1 СК задължава съдът да се произнесе служебно относно
предоставяне ползването на семейното жилище на страните, тъй като от брака им
има ненавършило пълнолетие дете. По делото обаче не е спорно, че семейното на
страните жилище е напуснато от двамата в периода на фактическата им раздяла,
поради което съдът не следва да се занимава с този въпрос.
При този изход на делото
претенцията на ищеца за разноски се явява основателна. Ответникът следва да
бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съда сумата от 280, 40 лв., от
която 50 лв. – държавна такса за допускане на развода и 230, 40 лв. - държавна
такса върху размера на присъдената издръжката по чл. 143 СК. Същият следва да
бъде осъден да заплати на ищцата и направените от него разноски за първоначално
внесена държавна такса от 25 лв., за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв., възнаграждение за особен представител в размер на 600 лв. и разноски
за изготвяне на международния социален доклад в размер на 240 лв. или общо
сумата от 1365 лв.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
БРАКА, сключен с акт за граждански брак № 1 от *********. на кметство *********,
общ. Велико Търново, между В.И.Б., ЕГН: ********** с постоянен адрес: **********
и съдебен адрес гр. В. Търново, бул. „България” № 6А, чрез адв. Ал. Ч. от ВТАК
и С.С.Т., ЕГН: ********** с постоянен адрес: ********** и съдебен адрес гр. В.
Търново, ул. „Ц. Церковски” № 39, чрез адв. Гр. Г. от ВТАК, на основание чл. 49
ал. 1 СК, като ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОБЯВЯВА,
на основание чл. 49 ал. 3 СК, че вината за разстройството на брака е на съпруга
В.И.Б..
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д.В. Б.А, родена на
***г., с ЕГН: **********, на майката С.С.Т., ЕГН: **********, при когото детето
да живее.
ОПРЕДЕЛЯ
следния РЕЖИМ на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата В.И.Б., ЕГН: ********** и малолетното
дете Д.В. Б.А, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа в
събота до 17:00 часа в неделя и един месец през лятото, когато майката не
ползва платения си годишен отпуск, както и през половината от Коледната и Пролетната
ваканции, определени за учащите.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 143 СК, В.И.Б., ЕГН: ********** с постоянен адрес: **********
и съдебен адрес гр. В. Търново, бул. „България” № 6А, чрез адв. Ал. Ч. от ВТАК
ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Д.В. Б.А, с ЕГН: **********, чрез нейната
майка и законен представител С.С.Т., ЕГН: ********** месечна издръжка в размер
на 160 /сто и шестдесет/ лева, считано от 23.06.2014г. до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочено вземане от датата на изискуемостта до окончателното му
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за разликата над уважения размер от
160 лв. до пълния предявен размер от 200 лв., като неоснователен и недоказан.
ПОСТАНОВЯВА,
на основание чл. 242 ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта
за присъдената издръжка,
ОСЪЖДА
В.И.Б., ЕГН: ********** с постоянен адрес: ********** и съдебен адрес гр. В.
Търново, бул. „България” № 6А, чрез адв. Ал. Ч. от ВТАК ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ВТРС сумата от 280, 40 лв /двеста и осемдесет лева и 40 ст./, от която 50 лв. –
държавна такса за допускане на развода и 230, 40 лв. - държавна такса върху размера
на присъдената издръжка, както и сумата от 5 /пет/ лева, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
В.И.Б., ЕГН: ********** с постоянен адрес: ********** и съдебен адрес гр. В.
Търново, бул. „България” № 6А, чрез адв. Ал. Ч. от ВТАК ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Т.,
ЕГН: ********** с постоянен адрес: ********** и съдебен адрес гр. В. Търново,
ул. „Ц. Церковски” № 39, чрез адв. Гр. Г. от ВТАК, сумата от 1365 лв. /хиляда
триста шестдесет и пет лева/, представляваща общия размер на направените по
делото разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: