№ 103
гр. гр.Н., 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.В.С.
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от В.В.С. Гражданско дело № 20212150101538
по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца В.К. ЕАД срещу П. В. З. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане
на сумата от 163,13 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, както и на сумата от 41,65 лв. – лихва върху главницата за периода 27.12.2018г. –
16.11.2021г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период 05.10.2017г. – 03.10.2019г. до имот, находящ се в к. к. С.Б.З.,
комплекс Х.С.6, сграда № 1, ет. 2, ап. 274, с идентификатор *****, аб. № ***. Изложено е, че
ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на
което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите цени,
одобрени от КЕВР, възлизат на 163,13 лв., като за тези суми от ищеца са издавани фактури –
фактура № ***** от 26.11.2018г. за сумата от 98,58 лв. и фактура № ***** от 26.10.2019г. за
сумата от 64,55 лв. Наведено е, че дължимите по фактурите суми не са заплатени в предвидените
срокове, поради което е начислена лихва за забава в размер на 41,65 лв. С тези доводи до съда е
отправено искане да уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е депозиран отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват. Твърди се, че особеният представител е осъществил
неофициална връзка с ответницата и същата е заявила готовност да заплати дължимите суми. При
липсата на данни дали сумите са заплатени се оспорва начинът на отчитане, като се акцентира
върху нарушения на общите условия и Наредба № 4/2004г. Не се възразява срещу използваната
методика и изчисления относно стойността на вземанията на ищеца и редовността на счетоводните
записвания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
1
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества.
Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 49 – л. 50 от делото) се
установява, че ответникът придобил на 19.08.2015г. собствеността върху имот, находящ се в к. к.
С.Б.З., комплекс Х.С.6, сграда № 1, ет. 2, ап. 274, с идентификатор *****.
Видно от фактура № ***** от 26.11.2018г. и фактура № ***** от 26.10.2019г. (на л. 18 – л.
19 от делото) за посочения апартамент била открита партида с аб. № *** към В.К. ЕАД. От
справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 6 от делото) е видно, че на
монтирания в имота водомер (1715/780) са правени отчитания за периодите периодите 05.10.2017г.
– 25.10.2018г. (31 куб. м.) и 26.10.2018г. – 03.10.2019г. (19 куб. м.). За същите периоди са правени
отчитания и на централния водомер в сградата 1715/751 (справка на л. 7 от делото), като за имота
на ответника за първия период са начислени 6,28 куб. м. от разпределение, а за втория – 3 куб. м.
От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени, като по фактура №
***** от 26.11.2018г. била начислена сума за плащане от 98,58 лв. за 31 куб. м. (разпределени за
различните отчетни периоди) и 6,28 куб. м. – от разпрделение, а фактура № ***** от 26.10.2019г. –
64,55 лв. (за 19 куб. м. и 3 куб. м. – от разпределение от централния водомер).
С решение № Ц-11 от 31.05.2016г. на КЕВР били определени цени, считано от 01.06.2016г.,
както следва: за доставяне вода на потребителите - 1,14 лв., 0,21 лв. – за отвеждане и 0,54 лв. за
пречистване. Според Решение № БП-Ц-20 от 30.11.2017г. от 01.12.2017г. тези цени били, както
следва: 1,287 лв., 0,286 лв. и 0,557 лв. Видно от Решение № Ц-34 от 15.12.2017г. на КЕВР цената за
услугата доставяне вода на потребителите към 2018г. била в размер на 1,335 лв., 0,380 лв. – за
отвеждане и 0,559 лв. за пречистване. Според Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР цената за
услугата доставяне вода на потребителите към 2019г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за
отвеждане на отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. В
двете цитирани фактури, касаещи периодите 2017г., 2018г. и 2019г., били начислени суми според
посочените цени.
Налага се извод, че до имот, находящ се в к. к. С.Б.З., комплекс Х.С.6, сграда № 1, ет. 2, ап.
274, с идентификатор *****, за процесния период (05.10.2017г. – 03.10.2019г.), е доставено
фактурираното количество вода. По делото се установява, че между страните е действал договор за
доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер.
Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по
силата на която ответникът е бил потребител на вода. Съдържанието на фактурите не е оспорено по
делото, поради което съдът приема за доказано, че ответникът е бил потребител за доставената до
цитирания адрес вода. Наред с това по делото не са оспорени Общите условия на ВИК, действали
за процесните периоди, поради което съдът намира за доказано, че за процесните периоди са
действали общите условия и същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и
ответника. От представения нотариален акт се доказа и качеството на ответника – собственик на
процесния самостоятелен обект.
В случая отчитането на процесните водомери е станало на 05.10.2017г., 25.10.2018г. и
2
03.10.2019г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, при обекти, имащи
сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Следва да се обърне
внимание и на разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, която дава възможност дори за
отчитане и в рамките на по-дълги периоди – от една година (в случай на липса на достъп до
процесните обекти). Отчитане по този ред е извършено в процесния случай. С оглед
обстоятелството, че се касае за обект, който се ползва от чужд гражданин, то е напълно логично
отчитането да се извърши при условията на чл. 23, ал. 1, т. 3 или при необходимост чл. 24, ал. 4 от
Общите условия (както в процесния случай). Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на
потребителя, тъй като след като отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са
отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от
ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не
биха съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане е
извършено при спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия и в рамките на сроковете по чл.
24, ал. 4 от ОУ, като са избегнати по-неблагоприятни последици за ответника (отчитане по чл. 49
от ОУ) и е отчетено действително потребеното количество вода. Ето защо възраженията на
особения представител на ответника срещу извършеното отчитане са неоснователни.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – на
26.11.2018г. и 28.10.2019г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от
Общите условия сумите по фактурите са станали изискуеми на 26.12.2018г. и 27.11.2019г.
Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от
съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените
данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се
кредитира от съда. Както се установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД,
който лично е видял водомера. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално
потребени.
Ето защо се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са потребени
от ответника. Отчитането е извършено лично от инспектор (който е отразил в карнета, че
водомерът е видян), поради което очевидно е бил наличен достъп до водомера.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответника
са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на неплатени
задължения възлиза общо на 163,13 лв., поради което искът се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за посочения период – 27.12.2018г. – 16.11.2021г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените
фактури са с краен срок за плащане до 26.12.2018г. и 27.11.2019г., поради което ответникът
действително е изпаднала в забава още към 26.12.2018г. За посочения в исковата молба период
размерът на дължимата лихва е от 41,65 лв., който е съобразен с действалите редакции на чл. 6 от
3
действалия за този период Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и обстоятелството, че за периода
13.03.2020г. – 08.04.2020г. не следва да се начислява лихва за забава.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да се присъдят разноски.
Ищецът е направил следните разноски: сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 150
лв. – платено възнаграждение за особен представител на ответника. Наред с това, съдът намира, че
при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл.
78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна
сложност по настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната
сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал.
8 от ГПК в размер на 100 лв. Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото
производство е 350 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. В. З., родена на **********г., гражданка на Р.Ф. Ф., с постоянен адрес в
гр.Н., к.кС.Б.З. вак.к-с Х.С.6, ет.*, ап.***, БУЛСТАТ: *****, да заплати на В.К. ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. Б., кв. П., ул. Г.В.В. №*, сграда „М.П.К.”, ет.*
представлявано от изпълнителния директор – Г. Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
сумата от 163,13 лв., представляваща незаплатена стойност по издадени фактура № ***** от
26.11.2018г. и фактура № ***** от 26.10.2019г., за доставена, отведена и пречистена вода през
отчетен период 05.10.2017г. – 03.10.2019г. до имот, находящ се в к. к. С.Б.З., комплекс Х.С.6,
сграда № 1, ет. 2, ап. 274, с идентификатор *****, аб. № ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 41,65 лв. – лихва върху
главницата за периода 27.12.2018г. – 16.11.2021г, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350
лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които 100 лева държавна такса, 150
лв. – внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона Б., IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, BIC: CECBBGSF
Решението може да бъде обжалвано пред Б.ки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
4
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5