РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Царево, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20252180100071 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
Я. Д. К., ЕГН **********, жив. в гр. Б., ж.к. „И.“ бл.****, *******чрез
пълномощник - адв. С. Ц., съдебен адрес гр. Б., ул. „С. П. Е." № **, вх. **,
ет.***, ап.*** тел. **********, e-mail: ***************, против Н. П. К., ЕГН
**********, от гр. Б., ж.к. „И.“ бл. *********, с която се иска от съда, да
постанови решение, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 17, ал. 1
от ЗЗД, вр. с чл. 22, ал. 1 от СК, да приеме за установено по отношение на
страните, че Я. Д. К., ЕГН **********, е изключителен собственик на
поземлен имот с идентификатор ************** по плана на с. П., общ. П., с
площ от 802 кв.м., с административен адрес с. П., ул. „Х. Б.“ №****, при
съседи: поземлени имоти *********, ************, *********** и
**********, ведно с построените в него постройки: двуетажна жилищна
сграда с идентификатор *********** със застроена площ от 77 кв.м.;
едноетажна сграда за обитаване с идентификатор ***********със застроена
площ от 52 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор
************със застроена площ от 12 кв.м. Да присъди на ищеца
направените по делото разноски.
1
С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е
искане за допускане на гласни доказателства.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и приложенията по нея на ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в
срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за
допустим, но неоснователен.
С исковата молба се сочи, че страните са бивши съпрузи. Твърди се, че
по време на брака, родителите не ищеца му прехвърлили процесния имот, като
сделката била оформена като продажба и обективирана в нотариален акт.
Ищеца твърди, че сделката оформена като покупко-продажба е привидна, като
с нея е прикрито дарение. Според исковата молба, предвид направеното
дарение, е налице пълна липса на принос от страна на ответницата в
придобиването на процесния имот, поради което и той е лична собственост на
ищеца, като придобит чрез дарение по време на брака.
В отговора на исковата молба, ответника заявява, че предявените
искове са допустими, но неоснователни. Твърди се, че имота е СИО, тъй като е
придобит по възмезден начин, по време на брака между страните. Сочи се, че
представеният с исковата молба документ, озаглавен “обратно писмо”, не
носи подписа на ответницата и не е годен за разкриване симулацията по
отношение на ответницата, която черпи права от претендираната за привидна
сделка.
В съдебно заседание, ищеца чрез процесуалния си представител,
подържа иска така както е предявен. Ангажира гласни и писмени
доказателства.
В съдебно заседание, ответника чрез процесуалния си представител,
подържа иска така както е предявен. Ангажира гласни и писмени
доказателства.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че
страните са бивши съпрузи, които са сключили граждански брак на 23.09.2006
2
г.
Не се спори, че брака е бил прекратен с влязло в сила решение № 169/
24.01.2024 г. постановено по гр.д. № 5967/ 2023 г. по описа на БРС.
Няма спор, че по време на брака между страните, родителите на ищеца
са му прехвърлили правото на собственост върху процесния имот, като сделка
е извършена под формата на покупко-продажба и е обективирана в нотариален
акт № 72, том 3, рег. № 2767, дело № 407/ 2023 г. на нотариус М. В., вписан в
СВ- Царево под акт № *****, том ******, дело № 474/ 31.05.2023 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, след като прецени представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достигна до следните
правни изводи:
Правната квалификация, на предявения положителен, установителен
иск е в чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 22, ал. 1 от СК, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска:
Установителният иск е субсидиарна форма на защита и се прилага само
тогава, когато не съществува друг ред за защита на спорното право. Не
съществува спор в съдебната практика и правната доктрина, че с иска по чл.
124 от ГПК, може да се установи съществуването или несъществуването на
едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване. Що се
касае до правния интерес- като абсолютна положителна предпоставка на
установителния иск по чл. 124 от ГПК- то този интерес винаги е налице,
когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца
несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярът на
правоотношението да е направил "разумна субективна преценка". Когато
противната страна оспорва правото на ищеца, или когато си присвоява едно
право спрямо последния, несигурността в правното положение на ищцовата
страна е и действителна. Затова и правният интерес от търсената с иска по чл.
124, ал. 1 от ГПК защита се преценява винаги конкретно- с оглед въведените с
исковата молба факти и доводите на ищеца. Наличието на правен интерес от
предявяване на установителен иск е абсолютна предпоставка за неговата
допустимост, за която съдът е длъжен да следи служебно. Действително, чл.
124, ал. 1 от ГПК позволява съществуването на всяко едно правоотношение да
бъде установявано, но само при наличие на правен интерес. Правният интерес
3
по начало произтича от естеството на търсената защита. Имайки предвид
естеството на заявените претенции в настоящия случай, доколкото се касае за
спор по отношение на право на собственост върху недвижим имот, което
право ищеца претендира за себе си и което твърди, че е смутено от ответника,
се налага извода, че страната би могла да получи защита на своите права
именно чрез предявяване на установителен иск. Следователно при тези
фактически твърдения в исковата молба, ищецът има интерес да предявява
положителен установителен иск, доколкото решението по един евентуален
установителен иск, би довело до търсената промяна в неговата правна сфера.
Изложените съображения, за наличие на правен интерес от предявения
положителен установителен иск- абсолютна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск и оттам неговата допустимост-
предпоставят допустимостта на производството, образувано въз основа на
депозираната искова молба и обуславят разглеждането на иска по същество.
По основателността на иска:
По настоящото дело е предявен положителен, установителен иск за
трансформация на лично имущество, а не отрицателен установителен иск за
оборване на презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 4 от СК.
Съгласно нормата на чл. 22, ал. 1 от СК, вещните права, придобити
преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по
дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил, т.е. новопридобитото
става лично по силата на закона. За него презумпцията за съвместен принос
изобщо не действа, поради което обосноваването на лично притежание не
преминава през оборването й. Съпругът, който твърди, че е титуляр на
конкретно вещно право поради това, че го е придобил по силата на дарение,
трябва да докаже именно факта на извършено в негова полза такова.
В настоящия казус, спорният момент по делото е дали посочената
сделка е привидна, като с нея е прикрито дарение към съпруга К., респективно
дали е налице основание да се приеме, че имотите са лично имущество само на
ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от СК.
В хода на делото, ищеца по един безспорен и категоричен начин доказа,
че сделката по прехвърлянето на правото на собственост върху процесния
имот- покупко продажба- е симулативна и прикрива извършено в негова полза
дарение.
4
Така, от показанията на разпитаната по делото свидетелка Б. К. -******-
се установява по безспорен и категоричен начин, че тя и съпругът й са
желаели да прехвърлят безвъзмездно имотите на сина си Я., т.е. да му ги
дарят, а не да му ги продават. Като мотив сделката да бъде оформена като
продажба, свидетелката посочи, че така са били посъветвани дарителите,
понеже не били в добри отношения с децата на другия си син, който към него
момент е бил починал. Със същите показания категорично се доказа, че
родителите на ищеца, не само не са получили никакви пари от сина си от
сделката, но и самите те са заплатили лично разноските по изповядването и.
От показанията на свидетелят Р.Т. категорично се установи, че именно
той е дал съвет на Я. К. да не изповядват сделката като дарение- каквато
реално е била волята на страните- а сделката да се обективира като покупко-
продажба. Този свидетел също потвърждава изложеното от св. К., че мотив за
това сделката да се изповяда като продажба, а не като дарение, са влошените
отношения между родителите на ищеца и бившата съпруга на покойния им
син.
Показанията на тези свидетели изцяло кореспондират и се подкрепят по
безспорен начин, от представеното писмено доказателство- „обратно писмо“.
Видно от същото е, че страните по сделката недвусмислено заявяват, че не са
желаели същата да е покупко-продажба, а дарение. Впрочем, такава е и
житейската логика, традиция и обичаи в България- родителите да прехвърлят
безвъзмездно на своите низходящи недвижимо имущество.
Предвид изложените по- горе доказателства, за съда се налага
категоричен извод, че процесната сделка- изповядана като покупко-продажба-
е привидна, като с нея се прикрива дарение, направено от родителите на
ищеца, като привидността е създадена с цел да се защитят правата на
приобретателя, тъй като страните по сделката са се притеснявали от
евентуални претенции на децата на покойния му брат, т.е. оформената като
покупко-продажба сделка е фиктивна и прикрива реалното намерение на
страните- дарение на имота в полза на ищеца. В тази връзка, с поред съда се
доказа категорично, че по сделката не е извършено плащане на уговорената в
нотариалния акт продажна цена, нито страните по него са имали намерение за
покупко-продажба. В подкрепа на горния довод е и обстоятелството, че
ответницата (съпругата на ищеца към онзи момент) не е участвала като страна
5
по привидната сделка.
Предвид горното и на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, в случая са
приложими правилата относно прикритото съглашение- дарение. При това
положение, е налице пълна липса на принос от страна на ответницата в
придобиването на процесния имот и с оглед разпоредбата на чл. 22, ал .1 от
СК, процесния имот се явява лична собственост на ищеца, тъй като е
придобит чрез дарение по време на брака.
С тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че ищецът
изпълни възложената му съгласно ГПК доказателствена тежест да установи,
че процесното недвижимо имущество е негова лична собственост по смисъла
на чл. 22, ал. 1 от СК. Ето защо предявеният иск се явява основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответника следва да
заплати на ищеца и направените от него съдебно-деловодни разноски, които са
в размер на 1272,71 лева, съгласно приложения по делото списък по чл. 80 от
ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 22, ал. 1 от СК, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на Я. Д. К., ЕГН
********** и Н. П. К., ЕГН **********, че Я. Д. К., ЕГН **********, е
изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор *********** по
плана на с. П., общ. П., с площ от 802 кв.м., с административен адрес с. П., ул.
„Х. Б.“ №*****, при съседи: поземлени имоти **********, **************,
************* и **********, ведно с построените в него постройки:
двуетажна жилищна сграда с идентификатор ************ със застроена
площ от 77 кв.м.; едноетажна сграда за обитаване с идентификатор
*********** със застроена площ от 52 кв.м. и едноетажна селскостопанска
сграда с идентификатор *********** със застроена площ от 12 кв.м.
ОСЪЖДА Н. П. К., ЕГН **********, да заплати на Я. Д. К., ЕГН
**********, сумата в размер на 1272,71 лева, за направени по делото
6
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд- Бургас,
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
7