№ 3875
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512249 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 22. 02. 2021 год., постановено по гр. д. № 37497/2018 год. на СРС І ГО
46 състав, са отхвърлени претенциите на В. С. К., чрез родители В. Г. Н. и С. К. К. иск по чл.
49 вр. чл. 45 ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника М.к.*** ЕООД да заплати сумата от 4000
лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено
увреждане от 24. 05. 2018 год., ведно със законна компенсаторна лихва от настъпване на
увреждането 24. 05. 2018 год. до окончателно изплащане на главницата; както е евентуален
иск по чл. 79 ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за същия случай и сума. С решението са присъдени
разноски съобразно изхода на спора.
С въззивна жалба срещу решението се твърди, че не са доволни от него. Решението се
счита да е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Не са анализирани задълбочено
доказателствата от районния съдия. Не са обсъдени доводите на ищеца. Инцидентът не бил
оспорен от ответника. Районният съдия не е съобразил болките и страданията, и всички
неудобства, които ги съпътстват. Изложени са съображения, които в преобладаващата част
са такива по исковата молба, на която е даден отговор с решението на първоинстанционния
съд.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В становище ЗК у. АД в качеството на трето лице помагач на ответното дружество
намира решението за допустимо, валидно и правилно. Въззивната жалба се счита да е
необоснована и неоснователна и се моли съдът да я отхвърли изцяло.
Единственото основание в жалбата е голословното и необосновано несъгласие с
преценката на първоинстанционния съд и постановения съдебен акт.
Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно изцяло.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за въззивната съдебна инстанция.
Ответникът е депозирал отговор на жалбата, като я счита за неоснователна. Счита
1
решението да е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и
процесуалния закон, със събраните по делото доказателства на последващи съображения.
Иска се потвърждаване на решението заедно с произтичащите от това законни последици.
Претендират се разноски за втората съдебна инстанция.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок
и срещу акт, който подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна
материалноправна норма.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по
отношение на неговата правилност, съдът намира следното:
В жалбата конкретни пороци не се сочат, не се посочват нарушение
материалноправни норми, нито се релевират съществени нарушения на процесуални
правила.
Оплакването, че не са анализирани задълбочено доказателствата от районния съдия, е
несъстоятелно. Всички доказателства, които са допустими, относими и релевантни, събрани
по делото, са обследвани поотделно и в съвкупност от районния съдия, като доводите на
ищеца са обсъдени в тази връзка. Приетите и неоспорени доказателства по делото
удостоверяват фактическата обстановка, приета за установена от районния съдия и
доколкото пред въззивния съд нови доказателствени искания не са заявени и не са
представени други доказателства, то изводите на районния съдия оставят необорени.
Твърдението, че инцидентът не бил оспорен от ответника, остава неподкрепено на свой ред
с безпротиворечиви аргументи от страна на последния. Това, че районният съдия не бил е
съобразил болките и страданията, и всички неудобства, които ги съпътстват, би било порок
на решението, в случая, че претенциите бяха уважени, който не е настоящият случай.
Всички изложени съображения вече са били правилно интерпретирани от районния
съдия по исковата молба.
За ангажиране на деликтната отговорност на ответника няма данни и доказателства
по делото, следователно няма основание искът да бъде уважен – същият е недоказан и е
неоснователен.
Липсват доказателства, че ищцовата страна е претърпяла неимуществени вреди
вследствие на виновно поведение, съответно нарушение на правилата на конкретен
служител на дружеството ответник, респективно самото търговско дружество. Оспорено е
твърдението, че служител на дружеството е причинил и/или е отговорен за нанесените вреди
на ищеца, а последният не е ангажирал и пред двете съдебни инстанции доказателства за
направа на обратен извод.
Наред с горното дружеството не е поемало друг и различен ангажимент към гостите
си, освен този да се грижи за настроението на децата, като се организират игри от
аниматорите. В самата искова молба се твърди, че вина за инцидента има друго дете, което е
блъснало ищеца. Правилно е становището на ответника, че с това е направено формално
признание от ищеца липса на конкретно виновно поведение от страна на служител на
дружеството.
За да е налице основание за ангажиране на деликтната отговорност по чл. 45 ал. 1
ЗЗД, то предпоставка, която е императивна, е наличие на противоправно деяние от страна на
дружеството, от което да са настъпили и вредоносните последици за ищеца, които следва да
са в причинно-следствена връзка с деянието, както и вина на конкретен служител на
дружеството ответник.
Исковата молба съдържа твърдения и са представени доказателства, които не водят до
единствено възможен извод, че е налице основание за ангажиране на отговорността на
ответника.
2
В настоящия процес от страна на ищеца не е установено наличие на всички елементи
от фактическия състав на чл. 45 ал. 1 ЗЗД по отношение на ответника, поради което и на би
могло и не следва да се ангажира отговорността на ответното дружество по осъдителните
искове.
В проекта за доклад по делото районният съдия е обективирал в определението си по
чл. 140 и сл. ГПК конкретно кому се възлага доказателствената тежест, като това
определение е в последващо открито съдебно заседание без възражения финализирано като
окончателен доклад по спора.
Според конкретните показания на свидетелката К., ищецът е бягал, друго дете го е
гонило, бута го, той пада и си удря главата. … Дори майка му и баща му взеха решение да
го преместят от тази детска градина след инцидента, тъй като той – ищецът – вече беше
травмиран и се притесняваше от среща с детето, което го блъсна. На свой ред свидетелят И.
също е безпротиворечива, че аз лично изведох два пъти детето при майка му. Доста бяха
буйни. Те не играеха организирано с останалите деца. Предпочитаха да се гонят, да се бутат,
да се бият. Ние не сме възпитатели и го заведохме при родителите, за да вземат съответните
мерки. И още : след това децата ми разказаха, че някое друго дете го е бутнало и то се е
ударило в къщичката…къщичката има обезопасени части.
В този смисъл съдът давя вяра на показанията на свидетелите, още повече, че същите
категорично се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че тъй като не са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, не може да бъде ангажирана
отговорността на ответника на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.
При наличието на тези писмени и гласни доказателства, районният съдия е
постановил обосновано и правилно решение, което следва да бъде потвърдено от въззивната
инстанция изцяло.
Други доводи ищецът не заявява с въззивната жалба, както и не е представил каквито
и да било доказателства нито пред първата, нито пред втората съдебна инстанция, поради
което оплакванията за липса на доказателства е изцяло неоснователно, тъй като дори да
беше така, то би се дължало единствено и само на процесуалното поведение на ответника
по исковата молба. Въззивникът не представя доказателства за твърденията си в жалбата,
тоест тя се явява неаргументирана и неподкрепена с доказателства, а твърденията с нея –
само твърдения.
Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира от
въззивния съд, който действа при условията на ограничен въззив.
Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за
правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в
жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните
материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на
ВКС.
Доколкото въззивникът иска отмяна на решението на посочените вече твърдения, то
въззивната проверка следва да се ограничи до тези въпроси, за които въззивната съдебна
инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че
първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, тъй като
обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената
му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно,
предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното
решение в обжалваната част не се установяват и нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуване и упражняване правото на искане, /такива не се и
твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на
ответника е дадена възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил
равни възможности на страните за участие в производството и е постановил съдебно
решение по смисъла на закона.
При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени
императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава
3
на предоставената му от законодателя правна възможност, регламентирана за това с
разпоредбата на чл. 272 ГПК.
Други оплаквания и възражения въззивната на ответника жалба не съдържа, поради
което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я намира за изцяло неоснователна.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на искането, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в неблагоприятната
за въззивника част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на въззивника разноски не се следват и не се присъждат.
Въззиваемият е претендирал разноски без да представя списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за реално сторване, поради което не му се присъждат.
На трето лице помагач следват се разноски в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение за въззивната съдебна инстанция.
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в
чл. 280 ал. 3 ГПК, ограничение.
По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22. 02. 2021 год., постановено по гр. д. № 37497/2018
год. на СРС І ГО 46 състав.
ОСЪЖДА В. С. К. ЕГН **********, чрез родители В. Г. Н. ЕГН ********** и С. К.
К. ЕГН ********** да заплати на ЗК у. АД ЕИК **** сумата от 100 лева юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на ЗК у. АД – трето лице помагач на
страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4