Решение по гр. дело №992/2025 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1372
Дата: 15 октомври 2025 г.
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20254110100992
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1372
гр. Велико Търново, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20254110100992 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „И. П.“ ЕООД, с която се
иска да бъде прието за установено по отношение на А. с. – Велико Търново, че
ищецът не дължи сумата от 1 200.00 лева, претендирана по изп. дело №
53/2025 г. на СИС при Районен съд – Велико Търново, за която сума е издаден
изпълнителен лист по в.т.д. № 24/2016 г. на А. с. – Велико Търново, поради
погасяване на задължението по давност.
Ищецът твърди, че срещу него е издаден изпълнителен лист в полза на А.
с. – Велико Търново, като за събиране на вземането е образувано
изпълнително дело № 933/2018 г. по описа на ДСИ при Районен съд – София,
което е прекратено на 25.8.2022 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Заявява, че впоследствие по искане на ответника е образувано изпълнително
дело № 53/2025 г. на СИС при Районен съд – Велико Търново, в което като
взискател е посочен Окръжен съд – Велико Търново. Счита, че вземанията по
изпълнителния лист са погасени по давност.
Ответникът оспорва предявения иск. Заявява, че с влязло в сила решение
по в.т.д. № 24/2016 г. на ВТАС ищецът е осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВТАС сумата от 1 200.00 лева,
представляваща държавна такса. Сочи, че въз основа на посочено решение е
1
издаден изпълнителен лист № 101/24.7.2018 г. по регистъра на ВТОС, който е
изпратен за изпълнение на ДСИ при Софийския районен съд и въз основа на
него е образувано изпълнително дело № 933/2018 г. по описа на СИС при
СРС, прекратено на 25.8.2022 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди,
че като публично, процесното вземане се погасява с 5-годишна давност, която
съгласно чл. 172, ал. 2, изр. 1 ДОПК се прекъсва с издаването на акта за
установяване на същото или с предприемане на действия по принудително
изпълнение. Счита, че давността е прекъсната на 10.6.2021 г. с извършването
на справка за банковите сметки на длъжника, след което от 1.1.2022 г. е
започнала да тече нова давност, която не е изтекла. Заявява, че по тази
причина е образувано изпълнително дело № 53/2025 г. на СИС при Районен
съд – Велико Търново, което понастоящем е висящо.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване
и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателства се установява, че на основание
изпълнителен лист от 24.7.2018 г., издаден въз основа на решение по в.т.д. №
24/2016 г. на А. с. – Велико Търново, по възлагане на Окръжен съд – Велико
Търново срещу „И. П.“ ЕООД е образувано изпълнително дело № 933/2018 г.
по описа на ДСИ при СРС, по което дело са извършени следните действия:
на 31.7.2018 г. е отправено искане до БНБ за получаване на информация
за банковите сметки на длъжника;
14.8.2018 г. е наложен запор върху установените банкови сметки на
длъжника;
на 4.10.2018 г. е изискана информация от ОД на МВВ – София, сектор
„Пътна полиция“ за притежаваните от длъжника ППС;
на 10.6.2021 г. отново е отправено искане до БНБ за получаване на
информация за банковите сметки на длъжника;
25.8.2022 г. делото е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С писмо от 26.6.2024 г. на А. с. – Велико Търново издаденият
изпълнителен лист е изискан от ДСИ при СРС.
2
С писмо от 3.2.2025 г. на А. с. – Велико Търново издаденият изпълнителен
лист е изпратен на ДСИ при ВТРС за изпълнение, като с разпореждане от
3.2.2025 г. е образувано изпълнително дело № 53/2025 г., по което са
извършени следните действия:
на 24.2.2025 г. е връчена ПДИ;
на 17.3.2025 г. е отправено искане до БНБ за получаване на информация
за банковите сметки на длъжника, за изискване на справки от АВп, НАП,
КАТ и Община Велико Търново;
на 17.3.2025 г. е насрочен опис на движими вещи по седалището на
длъжника.
Понастоящем изпълнително дело № 53/2025 г. по описа на ДСИ при ВТРС
е висящо.
При установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване
несъществуването на вземания по изпълнителен лист, като ищецът е посочил
факта, от който извежда основанието за отричане правото на ответника –
изтекла погасителна давност. Ето защо съдът, в рамките на диспозитивното
начало, следва да установи дали това основание за погасяване се е
реализирало и само ако погасяването е настъпило поради неговото
реализиране – да уважи иска.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно
установената съдебна практика, влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща сила, че
вземането съществува към момента на изтичане на срока за възражение,
поради което и установеното с нея парично вземане се погасява с изтичане на
общата 5–годишна давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително
действие започва да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено
в т. 10 от ТР № 2.26.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - „При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
3
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ...”. От друга
страна, съгласно разрешението по ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането, а според ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителния
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В процесния случай изпълнително дело № 933/2018 г. по описа на ДСИ
при СРС е образувано при действието на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, като същото е прекратено на 25.8.2022 г., тъй като в
продължение на повече от две години не е поискано извършването на
изпълнителни действия. В случая давността относно процесното вземане е
започнала да тече на 14.8.2018 г., когато е извършено последното
изпълнително действие /наложен запор върху банкови сметки на длъжника/ и
е изтекла на 14.8.2023 г., което прави основателен предявения иск. Изисканата
на 10.6.2021 г. справка за банковите сметки на длъжника не представлява
действие за принудително изпълнение по смисъла на ТР № 2.26.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и същото не е водело до прекъсване на
давността. Дори да се приеме тезата на ответника, че давността е започнала да
тече на 1.1.2019 г., то същата е изтекла на 1.1.2024 г., което отново води до
извод за основателност на предявения иск.
По разноските:
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените от същия разноски в общ размер от 550.00 лева, включващи
държавна такса в размер от 50.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер
от 500.00 лева. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото
възнаграждението е в минимален размер. Искането на ищеца да му бъдат
присъди разноските по изпълнително дело № 53/2025 г. по описа на ДСИ при
ВТРС е неоснователно, тъй като тези разноски следва да се присъдят именно
по въпросното дело, ако са налице основания за това.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. с. – Велико
Търново, че правото на принудително изпълнение срещу „И. П.“ ЕООД, ЕИК
********* за събиране на сумата от 1 200.00 лева, претендирана по изп. дело
№ 53/2025 г. на СИС при Районен съд – Велико Търново, за която сума е
издаден изпълнителен лист по в.т.д. № 24/2016 г. на А. с. – Велико Търново, е
погасено, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА А. с. – Велико Търново да заплати на „И. П.“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 550.00 лева, представляваща направените по делото
разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5