Р Е Ш Е Н И Е
№495 27.11.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На седемнадесети ноември 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
ПРОКУРОР: Румен
Арабаджиков
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №610 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба от 30.09.2020г, на И.С.С., представляван от редовно упълномощен адвокат,
против ОД на МВР Стара Загора, за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2200,00/ две хиляди
и двеста/лв., представляващи заплатата по трудов договор за остатъка от два
месеца от срока за изпитване, причинени от незаконосъобразна Заповед за
задържане №35/25.03.2020г., отменена с влязло в сила съдебно решение
№48/16.04.2020г, постановено по АНД №117/20г по описа на РС Чирпан. Претендира
законната лихва, считано от 25.06.2020г., когато според ищеца, окончателно е
отменен незаконосъобразния административен акт, до датата на окончателното
плащане, както и разноските по делото.
Исковата молба се основава на следните
фактически обстоятелства:
Ищецът е назначен на работа на 19.03.2020г по
трудов договор, сключен с „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД с място на работа
Централен склад в село Стряма, с уговорен срок за изпитване от три месеца
и брутно трудово възнаграждение в размер
на 1100лв. Със Заповед №35/25.03.2020г издадена от разузнавач при РУ Чирпан
ищецът е задържан на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа на 26.03.2020г
по време на изпълнение на трудовите му задължения. Ищецът не е допуснат до
работа след освобождаването му от РУ Чирпан, а трудовият му договор е прекратен
със Заповед №6100-051/31.03.2020г на основание чл.71 ал.1 от КТ считано от
същата дата, при упражняване правото на работодателя по собствена инициатива в
рамките на срока за изпитване. Заповедта за задържане е отменена с Решение
№48/16.04.2020г, постановено по АНД №117/20г по описа на РС Чирпан, което
според жалбоподателя е влязло в законна сила на 25.06.2020г , когато с
Определение №209/25.06.2020г, състав на АС Стара Загора прекратява
производството по адм.д.№330/20г, образувано по жалбата на полицейския орган
срещу Решение №48/16.04.2020г постановено по АНД №117/20г по описа на РС
Чирпан. Според ищеца с отмяната на
Заповед №35/25.02.2020г издадена от полицейски орган при РУ Чирпан е налице
първата предпоставка от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ –
незаконосъобразен административен акт, който е причинил имуществена вреда под
формата на пропуснати ползи. Ищецът е изведен от мястото му на работа, без
полицейските органи да уведомят работодателя, а поради незаконното му задържане
се е стигнало и до незабавното прекратяване на трудовия му договор.
Ответника ОД на МВР Стара Загора в
писмен отговор оспорва да е налице причинно-следствена връзка между
незаконосъобразния административен акт и прекратяването на трудовото
правоотношение и иска от съда да бъде отхвърлена исковата молба като
неоснователна и недоказана с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ищецът
не може да бъде сигурен, че трудовият му договор при продължил да съществува
поне до края на срока за изпитване. Посочената от ищеца вреда би могла да се
обсъжда като причинена от незаконното задържане, ако трудовият договор е
безсрочен, но при положение, че същият е със срок на изпитване, твърдението му,
че изпълнението би продължило до края на този срок е такова за бъдещо несигурно
събитие. Сумата на пропуснатите ползи, представляваща сбор от уговореното
брутно трудово възнаграждение не представлява реалната вреда, която се твърди
да е причинена, тъй като от този размер се дължат задължителни осигурителни
вноски, а от остатъка и данъци. Освен това би могло в посочения двумесечен срок
ищецът да ползва отпуск по различни причини и да липсва основание за получаване
на трудово възнаграждение.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара
Загора счита исковата молба за основателна, доказана и предлага на съда да бъде
уважена в пълния предявен размер.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Предявения иск е допустим като подаден след отмяната на
административния акт, от който се твърди да са настъпили вреди, пораждащи право
на обезщетение, поради неговата незаконосъобразност. Разгледан по същество се
явява основателен, а претенцията за лихви е основателна от датата на поканата –
датата на упражняване правото на иск, поради това, че ЗОДОВ не определя момент,
от който длъжникът на обезщетението изпада в забава, нито такъв е определен в
ЗЗД с правилата относно последиците от унищожаване на недействителни фактически
състави.
Датата, на която административния акт е
отменен е тази, на която решението на РС Чирпан е влязло в сила, а именно
21.07.2020г, тъй като Определение №209/25.06.2020г, постановено по
адм.д.№330/20г по описа на АС Стара Загора за прекратяване на производството по
касационната жалба на полицейския орган срещу Решение №48/16.04.2020г,
постановено по АНД №117/20г по описа на РС Чирпан, не е окончателно, подлежи на
обжалване в 7-дневен срок с изтичане на който и при липса на частна жалба,
обжалваното решение влиза в сила. На тази дата се сбъдва юридически факт
–унищожаване на административен акт, от който се поражда материалното право на
иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, но длъжникът е в забава не от този момент, нито от
момента на настъпване на вредите, а от датата, на която е поискано от него да
изпълни задължението си. Момента на възникване на основанието по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е определен от чл.204 от АПК, която норма поради това има и материално
правно значение, освен поставеното условие за допустимост към правото да се
сезира съда. Задължението за обезвреждане, съответното му право да се получи
обезщетение и правото на иск за заплащане на обезщетение възникват от юридическия
факт на унищожаване на порочния административен акт. Унищожаването на
административния акт променя правното положение към момента на неговото
издаване –няма последваща недействителност, поради което неблагоприятното
засягане на правната сфера на неговите адресати се явява настъпило при
отпаднало основание. След унищожаване на акта се дължи отстраняване на засягането
по силата на правната норма на чл.1 ал.1 вр. с чл.4 от ЗОДОВ. Ето защо и фактическия
състав на чл.1 ал.1 вр. с чл.4 от ЗОДОВ спрямо настоящия казус има следните
елементи: унищожаване на порочния административен акт с влязло в
сила съдебно решение или решение на горестоящия орган, настъпили вреди в имуществената или лична
сфера на неблагоприятно засегнатия адресат като пряка и непосредствена
последица от постановеното волеизявление на органа. На първо място и вън от
съмнение такива вреди са неблагоприятните правни и фактически промени, които
самия акт разпорежда – промените в правната и социална реалност са целения от
органа резултат и други факти не стоят между тях. В настоящия случай
ограничаването на правото на свободно придвижване е пряката целена промяна на
незаконната заповед за задържане, която е настъпила с неговото изпълнение
и представлява вреда за личната сфера на
задържания – засяга лично неимуществено право с причиняване на стоящи вън от
съмнение негативни преживявания. Не за тяхното обезщетяване обаче е предявен
настоящи иск, а за имуществени вреди – пропуснати ползи, които не са били целен
резултат на порочното волеизявление за задържане на лицето. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят обективно, без виновно за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица, а това означава, следното: не само за вредите, върху онези
засегнати права и вменени задължения, които са били предмет на самото
властническо разпореждане, но които стоят в причинно-следствена връзка с неговото постановяване. Необходимо е да се
установят факти от обективната
действителност, които доказват, че унищожения административен акт е причината
за неблагоприятния вредоносен резултат. Пряка причинно - следствена връзка е
налице, когато деянието е необходимото и закономерно условие, за да настъпи
вредата. Без него тя не би настъпила. Следователно актът трябва да стои в хода
на събитията довели вредата, а когато тя е настъпила и поради други
неправомерни юридически факти или при съпричиняване, отговорността не се
изключва, а се намалява нейния обем – размера на обезщетението. В настоящия
случай, поредицата от факти изискват да се прецени дали връзката между тях е
случайна – просто съвпадение между датата на задържането и датата на
прекратяване на трудовия договор при упражняване правото на работодателя да се
откаже от него, докато не е изтекъл срокът на изпитване, или се касае за
съотношение причина към резултат.
Заповедта
за задържане произвежда преки и непосредствени последици в личната сфера на
адресата. Вън от съмнение е заключението, че с действията по нейното изпълнение
се засяга пряко и непосредствено правото на свободно придвижване на лицето. Но
също така, вън от съмнение е и заключението, че заповедта за задържане има
способността да засегне и други лични или имуществени права, когато е станала
достояние на трети лица - това е неизбежно при изпълнението й на обществено място, на работното място или при
разгласяване на факта за нейното издаване. Издаването на заповед за задържане
срещу конкретно лице има способността да създаде у всички, които узнават
за това полицейското разпореждане,
съмнения относно личните качества на нейния адресат.
В настоящия случай ищецът е постъпили на
работа на 19.03.2020г в Централен склад на Кауфланд България ЕООД енд КО КД
като носач-товарач на стоки и от него се изисква да изпълнява добросъвестно
възложените му с длъжностната характеристика задължения: безгрешно вземане на
стоки от склада, складиране/извеждане от склада на стоки по задание на
системата за сортиране, почистване, както и изпълнение на други поставени
задачи по указания и при спазване на съответните организационни правила. От
работника се изисква надежност, освен точност и гъвкавост като е длъжен и да
уведомява ръководството за обстоятелства, които могат да доведат до накърняване
на собствеността или други неблагоприятни имуществени последици – това е точно
изискването за добросъвестност. Условието за надежност по силата на граматично
и логично тълкуване на думата в изречението и нейното място на употреба
означава, че се очаква работодателя да може да разчита, да се надява на добросъвестно
и точно изпълнение на трудовите функции. Трудовия договор е сключен при
уговорен три месечен срок за изпитване в полза на двете страни като всяка от
тях може да го прекрати едностранно и с незабавно действие, без да обосновава причината за това тоест в
този срок е уговорено право на отказ от сключения договор. Работодателя ще
провери в този срок на първо място дали работника отговаря на изискванията за
надежност, точност и гъвкавост, които са субективни качества на лицето и се
проверяват в хода на изпълнение на задълженията. На 26.03.2020г – съгласно
решението на РС Чирпан, е извършен арест
по месторабота на лицето, който е станал достояние на неговия работодател, а
причина за полицейската заповед са данни за участие в опит за грабеж. Съгласно
решението на РС Чирпан в преписката липсват данни за арестуваното лице. Ищецът
твърди, а с показанията си неговия колега Ч. установява, че след тази дата С.
не е допуснат до работното си място, в деня на задържането на ищеца не е бил на
работа. На следващия ден чул от колегите, че началниците казали, че е задържан
докато е бил на работа. След задържането му не е допуснат до работно си място,
а когато се явил в деня, след освобождаването му, началниците го уведомили, че
докато не приключи разследването няма да го вземат на работа. На 31.03.2020г
неговото трудово правоотношение е прекратено поради отказ на работодателя от
сключения трудов договор. Други факти между извършения незаконен арест и отказа
на работодателя от сключения договор не са установени по делото. За
субективните причини, поради които работодателя решава да упражни правото си на
отказ се съди само по обективните факти, а те сочат, че между началото на
изпълнение на трудовия договор -19.03.2020г и 31.03.2020г не стои друг факт,
който има способността да даде информация и да създаде мнение за надежността на
ищеца да бъде работник в склад и да борави с поверено му имущество, освен
издадената заповед за задържане.
За причинно-следствената връзка между
незаконното задържане и издадената Заповед № 6100-051/31.02.2020г на
Ръководител направление „Логистика“ при Кауфланд България ЕООД енд Ко. КД,
сочат последователността на фактите, както и свидетелските показания на
разпитания колега на ищеца – свидетеля Ч.. Ищецът е задържан по време на
изпълнение на трудовите му задължения в склада на веригата магазини, при което
подозренията за извършено от него престъпление против собствеността са станали
достояние и на работодателя. В резултат той не е допуснат до работното си място
след преустановяване на задържането и трудовия му договор е прекратен на
31.03.2020г, само четири дни след 26.03.2020г,
а е започнал работа на 19.03.2020г, при оставащ срок за изпитване от два
месеца. Съгласно решението на РС Чирпан
в заповедта за задържане и приложената преписка липсват факти в смисъл на
данни, които да свързват личността на задържания с престъплението опит за
грабеж. Но това не може да бъде узнато от неговия работодател, който формира
изводите си за годността на работника и най-вече за доверието, което трябва да
му се гласува при работа с повереното му имущество, от обективно възприетия
факт на задържане. Подозрението, което се създава у колегите му и работодателя
е вън от съмнение, а то житейски логично представлява и мотив за упражненото право на отказ от сключения трудов
договор в срока за задържане. Именно незаконното задържане е факт, който да
обуслови преценката на работодателя, че работника не се е справил с тежестта да
докаже годността си за работа в срока за изпитване. За субективните елементи на
едно волево човешко поведение се съди по обективните факти и в случая
оставането без работа е пряка и непосредствена последица от незаконното
задържане, тъй като е създало подозрение за престъпни качества у задържания работник, които работодателя не
рискува да провери за вярност в оставащия срок за изпитване.
По въпроса за пропуснатите ползи: Ищецът
е лишен от възможността да престира труда си по причина на незаконното
задържане до сигурния срок на изпитване – след неговото изтичане, продължаването
на договора зависи от съгласието на двете страни по него. Следователно
възможността да получи трудово възнаграждение срещу престиране на труд е
сигурна до края на срока за изпитване, а след като е лишен от нея, то ищецът
пропуска полза в размер на уговореното трудово възнаграждение за този период. Пропускането
а ползата по своето съдържание представлява
отнемане на възникналата сигурна възможност за лицето да извърши такива
правни и фактически действия по вече създало се правоотношение, с които да увеличи
размера на своето имущество. Незаконното задържане осуетява възможността на
ищеца да престира труд срещу уговореното възнаграждение и така да получи
парична престация равна на неговия размер. Възражението, че ползата е равна на
нетното трудово възнаграждение, а не на уговорения размер е неоснователно.
Публичните задължения възникват в зависимост от източника на дохода, а техния
размер е функция от сумата на доходите тоест с него не се намалява уговорената
престация, която ищецът пропуска да получи като възнаграждение по причина на незаконното
задържане. Данъците и осигуровките се дължат върху получените доходи.
Единствения въпрос, който е относим към дължимия размер на обезщетението е за
евентуално признато право на обезщетение, поради безработица, който факт не е
наведен от ответника.
Претендирания размер на обезщетение е доказан
от представения трудов договор – сумата за всеки месец е равна на 1100лв, а
общо за оставащите два месеца / април и май/ е равна на 2 200лв. Ответника
не е възразил и доказал, че ищецът е обезщетен за оставане без работа поради
прекратяване на трудовия договор, който въпрос има отношение към размера на
следващото се обезщетение – за разликата до пълния размер на трудовото
възнаграждение. Ответника следва да заплати и разноските по делото- 10лв
държавна такса и 400лв възнаграждение за един адвокат. С отмяната на заповедта
за полицейско задържане всички тези преки и непосредствени вреди за имуществото
на нейния адресат се явяват настъпили без основание, поради неговото унищожаване
и подлежат на възстановяване. Те са правно нетърпими, но тъй като фактически са променили социалната реалност и
тя не може да бъде възстановена, държавата дължи да обезщети в пълен размер
всички преки и непосредствени вреди – чл.4 от ЗОДОВ.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати
на И.С.С. ЕГН********** сумата от 2100лв/две хиляди и сто/, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи от незаконосъобразно задържане по силата на
Заповед №35/25.03.2020г, издадена от разузнавач при РУ Чирпан, ведно със
законната лихва, считано от 30.09.2020г до окончателното плащане, както и
сумата от 410/четиристотин и десет/лв, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: