№ 117
гр. София , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
в присъствието на прокурора Стоил Георгиев Тойчев (АП-София)
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000601348 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава 21- ва НПК.
Образувано е по жалба на адв. С.Г., защитник на подс. Ж. Д. Х. и на а.Б.,
повереник на частните обвинители С. А. М., С. А. М., А. М. Х. и А. С. Х., срещу
присъда № 18 от 06.10.2020г. на Врачански окръжен съд, Наказателно отделение,
постановена по нохд № 299/2020.
С присъдата подсъдимият Ж.Х. е признат за виновен в това, че на 13.06.2019г.,
около 7:15ч. на път I -1, км. 136+660, в землището на с. ***, при управление на товарен
автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“ с рег. № ***, нарушил правила за движение
– чл. 21, ал. 2 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на А. А. М. и Т. Г. С. -
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.2, алт. 2, б. „б“ , пр. 1 вр. чл. 342, ал.1 НК и на
основание чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание две години лишаване от
свобода.
На основание чл. 66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок
от четири години.
На основание чл. 343г вр. чл. 37, т. 7 НК на подсъдимия е наложено и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.
Подсъдимият е осъден да заплати разноски по делото в размер на 1724, 88 лв.
Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.
1
Защитникът на подсъдимия обжалва присъдата по отношение размера на
наказанията и на изпитателния срок по чл. 66, ал.1 НК. Излага доводи, че съдът е
надценил генералната превенция, че е наложил несъразмерно тежко наказание, че
неправилно е отказал да приложи чл. 55, ал.1, т. 1 НК. В подкрепа на тезата си за
приложимост на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК посочва и многобройни смекчаващи
обстоятелства, които го обуславят. Възразява срещу приетите от съда отегчаващи
обстоятелства. Моли присъдата да се измени на основание чл. 337, ал.1, т. 1 НПК като
се приложи чл. 55, ал.1, т.1 НК и се намали размерът на наказанието „лишаване от
свобода“, на изпитателния срок и на наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“. Алтернативно моли за намаляване на изпитателния срок както е определен на
основание чл. 54 НК от четири на три години, както и намаляване на размера на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ до размера на наказанието
„лишаване от свобода“.
Повереникът на частните обвинители обжалва присъдата също по отношение на
наказанието, което счита за изключително занижено. Моли присъдата да се измени
като се увеличи размерът на наказанието „лишаване от свобода“ и „лишаване от право
да управлява МПС“.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частните обвинители
жалбоподатели - а.Б., поддържа жалбата. Излага аргументи за неправилно
индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия и заниженост на
наказанието. Релевира редица отегчаващи обстоятелства, с оглед на които моли и двете
наложени наказания да бъдат увеличени.
Представителят на САП счита жалбите за неоснователни. Намира, че
първоинстанционният съд е определил наказанията правилно, че е отчел релевантните
за това обстоятелства, като ги е аргументирал подробно. Посочва, че срещу резултата
на два смъртни случая стои значителният обем от смекчаващи отговорността
обстоятелства, в това число и съпричиняването от страна на един от пострадалите.
Моли присъдата да се потвърди.
Повереникът на частните обвинители Н.Д., Г.С. и Г.С., адв. Д. Д. пледира
жалбите да се оставят без уважение като неоснователни. Счита размера на наказанието
за справедлив.
Защитникът на подсъдимия адв. С.Г. поддържа жалбата. Представя доводи за
несправедливост на наказанията, тъй като съдът е надценил генералната превенция.
Посочва смекчаващите отговорността обстоятелства. За налаганите на подсъдимия
административни наказания като водач на МПС аргументира, че те са за незначителни
нарушения. Изтъква значението и на съпричиняването на резултата. Моли жалбата да
бъде уважена. Възразява срещу доводите на жалбата на частните обвинители, която
моли да се отхвърли.
Софийският апелативен съд, като съобрази изложените от страните съображения
и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено
следното:
2
Жалбите са подадени в срок и са допустими за разглеждане. По същество са
неоснователни.
За да постанови присъдата си, първостепенният съд
е провел надлежно съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК след
признаване от подсъдимия на фактите на обвинителния акт и преценката, че те се
подкрепят от доказателствата по делото.
Изводите по фактите са направени въз основа на всички приети по делото
доказателства: показанията на св. Х. К., св. Д. И., на свидетелите частни обвинители,
обяснения на подсъдимия, писмените доказателства и доказателствени средства и
веществени доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие и
приложения към него фотоалбум, справки за нарушител/водач за пострадалия водач С.
и за подсъдимия, характеристики за подсъдимия, свидетелство за съдимост, диплом за
завършено образование, трудов договор, експертизи – съдебно- медицинска и съдебно-
химикотоксикологична, комплексна видеотехническа и автотехническа.
Обосновано съдът е приел, че подсъдимият е правоспособен водач на МПС, кат.
В, ВЕ, ТКТ, М, АМ, С. Работи като шофьор към фирмата на родителите си ЕТ „М.-М.
И.“" гр. ***.
На 13.06.2019год. подсъдимият потеглил от гр. Брусарци за гр. Ловеч с
микробус марка „Фиат Дукато", с per. № ***, собственост на неговите родители М. К.
И. и Д. Х. И.. Движел се по главен път Е – 79/1-1/ с посока от гр. Монтана към гр.
Враца и към 7,15ч. се намирал в близост до разклона за с. ***. Времето било слънчево,
топло, със суха пътна настилка, при нормална видимост.
В същото време пострадалият Т. С. бил паркирал управлявания от него лек
автомобил „Тойта Корола“ с peг. № *** до крайпътно заведение „Караваните“, в
землището на с. ***, вдясно по посока на движението от гр. Монтана към гр. Враца.
Заедно с пострадалия С. бил и другият пострадал – А. М..
След като се нахранили в заведението, двамата пострадали се качили в
автомобила и потеглили към изхода на паркинга. Управлявал пострадалият С., а
пострадалият М. седял до него, на предна дясна седалка.
Изходът на паркинга бил сигнализиран с пътен знак В 2 - „Стоп“ и Г 2 -
„Движение само надясно“.
В този момент подсъдимият се движил в своята дясна лента, със скорост 89,4
км/ч при разрешена 60 км/ч с оглед на знак В26, по прав хоризонтален участък, с
видимост към отбивката-изход от паркинга от около 100 метра. Движението в този
участък било двупосочно, регулирано както с пътен знак В 26- ограничение на
скоростта от 60 км/час , така и В 24 - забранено изпреварването.
Когато подсъдимият се намирал на 49,66 метра от мястото на последвалия удар,
пострадалият С. в нарушение на пътни знаци Б 2- „Стоп“ и Г-2 – „Движение само
надясно“, поставени на изхода на крайпътния паркинг, навлязъл в главния път, в
3
лентата за движение на подсъдимия, с маневра „завой наляво“, без да осигури
предимство на движещите се по главния път и ускорявайки от 0 км/час до около
21,78км/час.
Опасната зона за спиране на автомобила на подс. Х. при скорост от 89,4км/час
била 82,18метра, а при движение със законосъобразната скорост от 60 км/ч, опасната
зона би била 45,24метра.
Подсъдимият възприел автомобила на пострадалия С. като опасност и реагирал с
аварийно спиране, но поради липса на време и разстояние настъпил удар между
предната броня на товарния автомобил и предна лява врата на лекия автомобил.
Ударът между двете МПС настъпил в лентата за движение на товарния автомобил
„Фиат Дукато", на около 4 метра вляво от десния ръб на пътното платно, като предната
част на автомобила е била навлязла на около 1,2 метра в лентата за насрещно движение
- посока Враца.
От причинените от удара травми пострадалият М. починал на място, а
пострадалият С. починал три дни по- късно, на 16.06.2019г. в болница „Христо Ботев“
гр. Враца, където бил откаран след произшествието от екип на Спешна помощ.
От заключението на вещото лице по СМЕ № 82/2019 год. на трупа на
пострадалия Т. С. се установява, че в резултат на ПТП е получил следните увреждания:
закрита черепно мозъчна травма, с кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни обвивки
и общомозъчен оток; гръдна травма, изразяваща се в счупване на ребра двустранно и
на гръдната кост с кръвоизлив в лява гръдна кухина; коремна травма - подкапсулен
кръвоизлив на черния дроб, счупване на долното рамо на срамната кост, множество
охлузвания и драскотини
Непосредствената причина за смъртта била съчетаната травма, довела до остра
сърдечно съдова и дихателна недостатъчност.
Всички описани по-горе увреждания са прежизнени и по механизъм отговорят
да бъдат получени в условията на ПТП - в иупето на лек автомобил.
Смъртта е в пряка причинна връзка с установените травматични увреждания и е
настъпила бързо.
От заключението на вещото лице по СМЕ № 80/2019 год. на трупа на
пострадалия А. М. се установява, че в резултат на ПТП е получил следните
увреждания: гръдна травма, изразяваща се в счупване на ребра двустранно с
кръвоизлив в двете половини на гръдната кухина, двустранна белодробна контузия,
кръвонасядане и охлузвания на гръдния кош; охлузвания в областта на главата и
лицето и десет горен крайник, разкъсно контузии рани на главата и ляв горен крайник.
Причината за смъртта на М. е гръдната травма, довела до остра дихателна и
сърдечно съдова недостатъчност. Смъртта е в пряка причинна връзка с установената
гръдна травма и е настъпила бързо. По механизъм уврежданията отговарят да са
получени от удари с/върху твърди тъпи предмети, както и от притискащо действие и
4
могат да бъдат получени в условията на ПТП - травма в купето на лек автомобил.
В кръвта, иззета от водача - пострадалия С., не било установено наличие на
етилов алкохол.
Настоящата инстанция преценява анализа на първостепенния съд на събраните
доказателства като обосноваващи обвинителните факти като верен. Съдът мотивирано
е разгледал и обосновал механизма на произшествието въз основа най-вече на
протокола за оглед на местопроизшествието и на комплексната авто-техническата и
видео-техническата експертиза. Експертизата е прецизна и правилна като основаваща
се на иззет от товарния автомобил „Фиат Дукато“ управляван от подсъдимия носител
на дигитална информация – микро СД карта, с видеозапис. Изследваният видеофайл
представлявал запис на пътната обстановка пред моторното превозно средство. Съдът
вярно е съобразил и всички други доказателства като: съдебно- медицинската
експертиза – относно травматичните увреждания довели до смъртта на двамата
пострадали, и гласните доказателства, по-голямата част от които и нямат пряко
отношение към процесните събития, доколкото изясняват роднинските връзки на
пострадалите с частните обвинители.
При така установените факти правилно първостепенният съд е приел от правна
страна, че подс. Ж. Д. Х. е извършил вмененото престъпление по чл. 343, ал.3, пр.2,
алт. 2 б. „б“, пр.1, вр. чл. 342, ал.1 НК. При управление на МПС като нарушил
правилото на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, указващо на позволената за това място скорост от 60
км/ч., причинил по непредпазливост смъртта на две лица - А. А. М. на 53 год. и на Т.
Г. С. на 57 год.
Безспорно е установено, че ако подсъдимият бе управлявал автомобила с
разрешената скорост от 60 км/ч. в този участък той е имал възможност да предотврати
удара. Опасната зона за спиране при разрешената скорост на движение е по-малка от
разстоянието, на което е възприел автомобила на пострадалите като навлизащ в
пътното платно.
Обосновано контролираният съд е приел и че между нарушението на
подсъдимия на правилата за движение и настъпилия резултат е налице пряка и
непосредствена причина връзка.
Верен е изводът на съда и от субективна страна – че подсъдимият е извършил
деянието при несъзнавана непредпазливост – небрежност, по смисъла на чл. 11, ал.3,
пр.1 НК, тъй като не е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасния резултат.
Настоящата инстанция се съгласява напълно с довода на съда, че с поведението
си пострадалият С. е допринесъл съществено за настъпване на произшествието. Той
грубо е нарушил две правила за движение. Пренебрегнал е пътен знак В 2 „Стоп" и
нормата на чл. 37, ал.3 от ЗДвП, тъй като не е преценил с оглед разстоянието, на което
се е намирал автомобилът на подсъдимия и неговата скорост, че следва да го пропусне.
Не е спазил и знак Г 2, задължаващ го да се движи само надясно, а е предприел завой
5
наляво. С това си поведение, както е отбелязал първият съд, той е поставил както себе
си, така и водача на товарния автомобил – подсъдимия, в невъзможност да избегне
ПТП при тази скорост, с която се е движел. Такова поведение като в разрез със закона
не подлежи и на надлежно предвиждане от страна на другите участници в движението.
Навлизането по този начин в главния път е поставило във висока опасност самия него,
неговия спътник и подсъдимия.
По установените факти и приложението на материалния закон не се повдигат
възражения в жалбите. Същите съдържат недоволство единствено от размера на
наказанието, а що се отнася до жалбата на частните обвинители – и от начина на
неговото изтърпяване.
Въззивният съд намира наложеното на подсъдимия наказание, както по неговия
размер, така и относно приложението на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане на изпълнението
му за изпитателен срок за правилно и справедливо.
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия престъпление е
лишаване от свобода от три до петнадесет години, както и на основание чл. 343г НК
лишаване от право чл. 37, ал. 1, точка 7 – „лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност“, факултативно и лишаване от право по точка 6 –
„лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност“.
Видно е от материалите по делото, обусловили наложеното наказание, че от
релевантните за индивидуализиране на наказателната отговорност обстоятелства
преобладават смекчаващите такива. И това са чистото съдебно минало, много добрите
характеристични данни за подсъдимия, дадени и от полицейски инспектор, и от
служител на общинската администрация по местоживеене. Към това следва да се
прибави и поведението на подсъдимия в досъдебното производство, при което не
отрича и своя вина за инцидента. Правилно като смекчаващо обстоятелство съдът е
преценил и изразеното съжаление за стореното. Към това следва да се добави и че
подсъдимият упражнява общественополезен труд, тъй като работи като шофьор в
семейната фирма. С особено значение за смекчаване на отговорността на подсъдимия
се явява същественото съпричиняване на резултата от страна на пострадалия С. поради
допуснатите груби нарушения на правилата за движение.
Първоинстанционният съд не е изложил съображения защо приема като
смекчаващо обстоятелство и тежестта на извършеното от подсъдимия нарушение на
правилата за движение по пътищата. Тя не е обоснована като по-лека. Преценявайки
степента на превишение на скоростта - от разрешената 60 км/ч до процесната 89, 4
км/ч, се вижда, че превишаването е близо с 30 км/ч., което не обуславя нарушението
като леко. Ето защо, не може да бъде споделен изводът, че размерът на превишение на
разрешената скорост е такъв, че то да се разглежда като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Настоящият съд преценява тежестта на нарушението като средна към тежка. За
целта стъпва на критериите, уредени в състава на административното нарушение за
управление на МПС над разрешената скорост - чл. 182 ЗДвП, съгласно който
6
минималната степен на превишаване на скоростта е 10 км/ч., а максималната – 50 км/ч
и повече. Ето защо нивото на превишаване на скоростта в случая, в абсолютен размер,
клони към средна степен на превишаване, но като относителен размер клони към
висока степен на превишаване. Това е така, доколкото конкретно разрешената скорост
в случая е била 60 км/ч. и сравнено с нея превишаването от почти 30 км/ч. е
значително - една втора над допустимото.
Настоящата инстанция не споделя съображението на защитника, че по-лекият
характер на административните нарушения на правила за движение по пътищата, които
подсъдимият е допускал, без конкретизация поради какво по – точно те се явяват леки
нарушения, следва да се тълкува като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Същото обстоятелство - на налагани административни наказания, обратно, се
обосновава от повереника като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
представяли водача като безотговорен и то следва да се приеме като такова доколкото
разкриват подсъдимия като недисциплиниран водач независимо от конкретното
естество на нарушенията.
Видно от справка за нарушения на правилата за движение, за които подсъдимият
е бил административно наказван, опровергава се доводът на защитата, че се касае за
маловажни нарушения. В справката са отразени пет издадени срещу подсъдимия
наказателни постановления, за нарушения: неизползване на предпазен колан,
непредставяне на МПС за технически преглед и несключване на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Последно регистрираното наказване на
подсъдимия е с наказателно постановление в сила от 30.03.2019 за нарушение на чл.
183, ал.5,т.1 ЗДвП – преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването /червен сигнал/, което не се явява нарушение с ниска степен на
опасност. Наред с това срещу подсъдимия има издадени и девет фиша, четири от които
в периода 2017г. – 2019г. са за управление на МПС с превишена скорост в диапазона -
10 км/ч и от 21 до 30 км/ч. – нарушения по чл. 182, ал.1, т. 2 и т. 3 ЗДвП. Следователно
подсъдимият е допускал и преди нарушения от вида на процесното и
административните наказания не са постигнали целта си да го поправят. Нарушенията,
с оглед техния брой, показват систематичност в извършването им. У подсъдимия се
обосновава определен маниер на управление на МПС със скорост над разрешената.
Поначало превишената скорост е ноторно известна като основен фактор при
причиняване на пътно-транспортни произшествия с фатален резултат, поради което не
може да се приеме за пренебрежимо по обществената си опасност нарушение.
Изложеното се явява отегчаващо отговорността обстоятелство
противопоставимо на смекчаващите. Значението му обаче му не е такова, че да
обуслови завишаване на определеното от първостепенния съд наказание, нито
постановяване на ефективното му изтърпяване, доколкото то би довело до
прекомерност и непропорционалност на санкцията отнесена към тежестта на деянието,
към чийто резултат определящо значение, според настоящата инстанция, има
поведението на другия водач.
Настоящата инстанция също така не открива съображения в мотивите на
7
първия съд относно тежестта и обществената опасност на деянието, които да го правят
с по-висока степен на опасност, така че да се отчита като отегчаващо отговорността
обстоятелство.
Независимо от това, въззивният съд приема, че наказанието е правилно
определено и при отчитане на тежестта на извършеното. Този извод се налага най- вече
с оглед степента на превишаване на разрешената скорост, която не е малка и дава
основание за по-висока степен на укоримост към дееца. С оглед именно на стойността
на относителното превишаване, при положение, че за това място като безопасна е
преценена скорост не повече от 60 км/ч., процесната скорост носи завишена степен на
риск за настъпване на произшествия.
Като вярно е преценил степента на опасност на деянието и неговата тежест и е
съобразил принципа за съответност на наказанието по чл. 35, ал. 3 НК и за неговите
цели по чл. 36 НК наказанието определено по чл. 54 НК от три години лишаване от
свобода се явява справедливо. Правилно съдът не е индивидуализирал отговорността
на подсъдимия при условията на чл. 55 НК, тъй като не са налице нито многобройни,
нито изключителни смекчаващи обстоятелства, които да правят и най-лекото
предвидено наказание несъразмерно тежко. Несъмнено, налице са смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства, но техният обем не такъв, който да им придава
многобройност. Не може да обуслови наличието на хипотезата на чл. 55 НК и
изразеното съжаление от стана на подсъдимия. Значението му се и преувеличава от
защитата, доколкото подсъдимият изразява съжаление, но заедно с него акцентира на
приноса на другия водач чрез изявлението, че ако той не бил отнел предимството му,
произшествие нямало да настъпи. С това подсъдимият показва, че омаловажава
значението на собствената отговорност и критичността към собственото поведение не
е пълна.
Що се отнася до добросъвестното процесуалното поведение на подсъдимия, то
също не се разглежда от този съд като смекчаващо отговорността обстоятелство,
доколкото такова поведение се дължи под страх от санкция. Не се откриват данни за
свръх изискуемото отношение на подсъдимия към процеса и неговите задачи, така че
да се отчитат като самостоятелни релевантни към отговорността обстоятелства.
Не е налице и макар едно, но изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Настоящата инстанция не се съгласява с довода на повереника, че от
подсъдимия като професионален водач се очаква по-висока степен на грижа и
внимание при управлението на МПС в сравнение с водачите-любители. Вниманието и
грижата към останалите участници в движението следва да е еднаква както при
професионалните водачи, така и при любителите.
Не е основателно възражението на повереника и относно причинения тежък
резултат като обуславящ необходимост от по-високо наказание. Този резултат е
съставомерен признак и е отчетен от законодателя при диференциране на наказанието.
8
Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства мотивира и настоящата
инстанция да приеме, че подсъдимият е добре вграден в обществото, приносът му за
причиняване на престъпния резултат е по-малък от този на самия пострадал, което не
показва такъв профил на личност, който да изисква по-високо наказание.
Увеличаване на наказанието не се налага и с оглед генералната превенция,
доколкото за тази цел следва да се преценява значението и на двете наложени санкции
на подсъдимия– освен лишаване от свобода, още и лишаване от право да управлява
МПС. За реализиране на целите на наказанието, включително и за оказване на
предупредително и възпиращо въздействие спрямо останалите членове на обществото
е необходимо и достатъчно деецът да бъде лишен от възможността да върши
престъпления от същия вид за един по-продължителен период, какъвто в случая е този
от три години лишаване от правоуправление.
Следва да се отбележи, че генералната превенция не се основава само и
единствено върху размера на наказанието, а и на неизбежността на същото и на
своевременното санкциониране на престъпните посегателства. /в този смисъл Решение
№ 151 от 07.10.2019 г. по н. д. № 657/2019 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС/
Правилно при този размер на наказанието съдът е определил и редуцираното с
една трета по реда на чл. 58а НК, а именно – две години лишаване от свобода.
Въззивната инстанция намира за правилно и приложението от първостепенния
съд на нормата на чл. 66, ал.1 НК за отлагане на изпълнението наказанието за срок от
четири години с оглед на данните за личността на подсъдимия. Те не го представят с
такава степен на опасност, която да налага за неговото поправяне, а така също и
постигане на генералната превенция непременно ефективно изолиране от обществото.
Не са налице основния за намаляване на размера на изпитателния срок, който е
напълно съобразен с тежестта на деянието и данните за личността на подсъдимия.
Неоснователно е възражението на защитата за надценяване от страна на съда на
изискванията за постигане на генералната превенция. Напротив. Генералната
превенция е съобразена от съда в минимално необходимата степен, тъй като поначало
тя обосновава като най-въздействащо и възпиращо членовете на обществото
налагането на ефективни наказания.
Кумулативно наложеното наказание по чл. 343г НК и чл. 37, т. 7 НК- „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от три години от влизане на присъдата в сила
също се явява правилно определено, съразмерно на тежестта на извършеното и
личността на дееца и не са налице основания за намаляването му.
При служебна проверка на присъдата въззивният съд не намери основания за
нейното изменение или отмяна и връщане на делото за ново разглеждане поради
допуснати съществени процесуални нарушения.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 338 НПК, Софийски апелативен
съд, Наказателно отделение, 1 – ви състав
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 18 от 06.10.2020г. на Врачански окръжен съд,
Наказателно отделение, постановена по нохд № 299/2020.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 15 дневен срок от
съобщение до страните пред Върховен касационен съд на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10