РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Ловеч, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН И.
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
в присъствието на прокурора Д. Т. Д.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20234300600418 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази :
С присъда № 7/02.05.2023 г., постановена по НОХД №
20214340200002/2021 г. Троянският районен съд е признал подсъдимия П. Ц.
П., ЕГН ********** от гр. Б.С., обл.В., ул. ***, за виновен за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 във вр. с чл. 129, ал. 1, във вр. с
ал. 2, пр. 2, алт. 2, предл. предпоследно, алт. 1 и 2 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК като
го е осъдил на 12 (дванадесет) месеца лишаване от свобода, което да изтърпи
при първоначален общ режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
С цитираната присъда подсъдимият П. е бил осъден да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител Х. В. З. от гр. Т., ул. ***, ЕГН
**********, сумата 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2019 г. до
окончателното й изплащане, като искът до пълния размер от 70 000 лева
(седемдесет хиляди лева), е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.
1
С цитираната присъда подсъдимият П. е бил осъден да заплати на ГИ и
ЧО Х. В. З., сумата 1 528,40 лв. (хиляда петстотин двадесет и осем лева и
четиридесет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на делото 06.01.2021 г. до окончателното й
изплащане.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият П. е бил осъден да
заплати на адв. Ц. В. А., ЕГН **********, гр.Т., ул. *** - повереник на ГИ и
ЧО Х. В. З. на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА, сумата 9 822.27 лв. (девет
хиляди осемстотин двадесет и два лева и 27 ст.) - разноски за осъществена
безплатна адвокатска защита.
С цитираната присъда подсъдимият П. е бил осъден да заплати в полза
на Държавата, по бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд гр.
Троян, сумата 1 461.14 лв. (хиляда четиристотин шестдесет и един лева и 14
ст.), представляваща 4% държавна такса върху размера на уважените
граждански искове.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият П. е бил осъден да
заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 1
153,20 лв. (хиляда сто петдесет и три лева и двадесет стотинки) - разноски по
делото от досъдебното производство.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият П. е бил осъден да
заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт по сметка на
Районен съд гр. Троян, сумата 3 822.02 лв. (три хиляди осемстотин двадесет и
два лева и 02 ст.) - разноски по делото от съдебното производство.
Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е
постъпила въззивна жалба от подсъдимия П. Ц. П., чрез защитника му адв. С.
Г. от ЛАК. В жалбата се развиват доводи, че присъдата е необоснована,
незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Счита, че с оглед анализа на доказателствата съдът е
следвало да приеме, че обвинението против подзащитния му не доказано и да
го оправдае. Твърди, че постановявайки осъдителна присъда, съдът е
допуснал нарушение на закона.
В заключение моли настоящата инстанция да отмени обжалваната
присъда и вместо нея да постанови нова, с която да признае П. Ц. П. за
невиновен в извършване на престъплението по чл. 131, а. 1, т. 12, във връзка с
2
чл. 129 НК и да го оправдае по така повдигнатото му обвинение.
В подкрепа на въззивната жалба е депозирано и допълнение към нея от
подсъдимия П., чрез защитника му адв. С. Г.. В същото се прави и
алтернативно искане за изменение на обжалваната присъда, като се оправдае
подсъдимият да е извършил деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във връзка с
чл. 129, ал. 1 НК и последният да бъде осъден да е извършил престъпление по
чл. 129, ал. 1, във връзка с ал. 2, пр. 2, алт. 2, пр. поел., алт. 1 и 2 НК, като му
бъде определено наказание пробация на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК
с подходящи пробационни мерки. Молят в случай, че съдът приеме, че
подсъдимият е виновен в извършено престъпление, да измени присъдата и в
гражданско-осъдителната й част, като намали размера на присъденото
обезщетение. Направени са и доказателствени искания свързани с
допускането на повторна автотехническа експертиза с посочени задачи.
Срещу цитираната присъда, в гражданската й част е постъпила въззивна
жалба от гражданския ищец и частен обвинител Х. В. З. чез повереника му
адв. Ц. А. от ЛАК. Твърди, че обжалва присъдата, в която ТРС е отхвърлил
искът над сумата 35 000 лв. до пълния претендиран размер от 70 000 лева.
Счита, че присъдата в тази си част е неправилна, тъй като е нарушен
материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения и е
необоснован акт. Счита, че неправилно съдът е приел, че искът не е
неоснователен и недоказан, развива съображения в тази връзка.
В съдебно заседание, въззивникът П. Ц. П., редовно призован, се явява
лично и със защитника си - адв. Г.. Изтъква, че поддържа казаното от своя
процесуален представител. Заявява, че не знае по какви причини пострадалият
е бил подведен така безусловно да го набеди в престъпление, което не е
извършил. Твърди, че той едва ли не му е спасил живота тогава, защото той е
бил човекът, който втори там, след сина му и П. са слезли да помогнат на З.,
излага доводи в тази връзка. Не се признава за виновен и желае да бъде
оправдан.
Защитникът адв. Г. развива подробни съображения защо счита, че
обжалваната присъда е необоснована, незаконосъобразна и постановена в
нарушение на процесуални правила.
Твърди, че св. Н. Н. се намирал на мястото на басейна, където виждал и
чувал всичко, което се случвало около него, но същият не е чувал да се говори
– тогава, в момента, че някой е хвърлил нещо и че някой е събирал стъкла на
3
пътя. Твърдо и категорично заявява, че алкохол не е употребяван от
подзащитния му и св. П. Г.. Твърди, че за тях той е неутрален свидетел, нищо
че се познава със свидетеля Г. и отчасти с подсъдимия. Твърди, че св. К. К.
заявява пред настоящата инстанция, че пострадалият казал в болницата,
когато го откарали, че бил ударен с бутилка или камък, другата свидетелка Д.
Н. също от медицинския екип, заяви, че пострадалият бил притеснен, защото
майка му ще му се кара, на място не била чула някой да коментира, че е
хвърлено нещо по него, като тази мълва се понесла няколко дни след това.
Сочи, че св. Т. П. заявява, че е видял как П. махнал с ръка да карат по-
бавно, никой не е чул или видял да хвърля нещо, при прочитането на
показанията му, дадени в наказателното производство няма различия, заявява,
че моторите са вдигали много шум, прах и хвърляли камъни, П. не е пил или
предлагал нещо за пиене.
Твърди, че св. С. Д. казва, че минали мотористите и хвърляли много прах
и камъни, нищо не е хвърляно от басейна, никой не е коментирал в този
момент, че някой е хвърлил нещо.
Изтъква, че св. Д. М. казва, че е видял как П. замахва към пътя, все едно
хвърля нещо, все едно че някой хвърля нещо като камък и Д. – техен приятел,
после казал, че видял П. да хвърля халба с бира, сам той не видял да хвърля
нещо, но е видял замахване от страна на П., но не изхвърлял каквото и да
било.
Твърди, че св. П. Г. излага, че З. казал да не се звъни на полицията, защото
е пил алкохол. Заявява твърдо, че не са консумирали алкохол нито той, нито
подсъдимия, че стъклени чаши не е имало, П. не е хвърлял нищо, а
пострадалият му казал, че е пил бира и ракия. Отрича да са събирали стъкла на
пътя, както и някой да хвърлял с нещо по мотористите, заявява, че халби в
обекта, който той стопанисва - няма.
Излага, че св. Д. Ж., на когото се позовава цитирания по-горе свидетел Д.
М., заявява, че един от тези мъже, като посочва подсъдимия, замахнал към
мотористите с някакъв предмет. Той твърди, че имало халби с бира, видял на
пътя парчета стъкла и П. подал на жена счупена халба, но казва „Не съм видял
в ръката на обвиняемия нещо“ и казва, че това са били предположения.
Възприел счупени стъкла, а не от халба, не е видял предмет в ръката на П., а
само замахване. Сочи, че на този свидетел се позовава Д. М., който казва, че Д.
казал какво е видял.
4
Твърди, че св. Д.И. - след събитието момчетата казвали, че П. хвърлил
бутилка или халба, някаква жена събирала стъкла на пътя. Предположил е, че
е от стъклен предмет, П. е бил на терасата, когато е отишъл, З. в бил в дерето.
П. П. е бил от един от първите хора, който е отишъл с пострадалия З., заедно
със своя син и св. П. Г.. Счита, че тези факти и обстоятелства не са
анализирани по този начин от РС – Троян, съществува законово изискване на
чл. 305, ал. 3 от НПК, където се казва, че когато съществуват противоречия
или са налице противоречиви доказателства, съдът следва да изложи
съображения защо приема едните, а отхвърля другите, така е разписано в тази
правна норма, затова сочи тези противоречия в показанията на едната група
свидетели и на другата, излага съображения в тази връзка.
Твърди, че единственият свидетел, който категорично заявява, че е видял
как П. хвърля по посока към пътя и се чул удар и трясък, е свидетелят Ц. М.,
даже той твърди, че е видял как П. хвърля халба бира, която била празна.
Сочи, че за разлика от него, другият свидетел и негов приятел, който бил
особено активен в оказване на помощ на пострадалия, „правил се на много
знаещ“, който според свидетелката Г. се държал неадекватно, а именно Б. А.,
казва, че видял как подсъдимият хвърля халба бира, но халбата била пълна.
Счита, че налице е противоречие в показанията на тези свидетели.
Счита, че двама обективни свидетели, които няма как да са взели страна,
това са полицейските служители М. М. и С. Д., които напълно обективно
дават показания, свързани с това, като са извършили оглед на терена на
местопроизшествието, не са намерили следи, които да свързват с нещо, което
заявява тази част от свидетели, че имало стъкла, събирани парчета, халба
бира. Твърди, че св. М. заявява, че обходил много внимателно терена,
разговарял с всички присъстващи и като е разговарял - защо тези момчета не
са му казали, че са видели това или друго, той не е споделил това нещо.
Изтъква, че съдебно - трасологичната експертиза, изслушана и пред
настоящия състав дава заключение, че вещите лица са установили, че има
отпечатък върху очилата на каската на мотоциклетиста с определена форма,
като са сложили на фотоснимка за онагледяване пластмасова чаша, за да
покажат как дъното е кръгло и има два борда, а на въпроса само такава чаша
ли има такава форма, експертите са отговорили, че сигурно има много
предмети с двойно дъно. Сочи, че на въпроса може ли да се получи такъв
отпечатък не от удар с чаша върху очилата, а от падането на мотоциклетиста
5
върху терена, върху който е имал определен предмет с подобна кръгла форма,
вещите лица категорично са отговорили, че може, достатъчна е била
кинетичната енергия на движението на телата, за да се получи такъв
отпечатък, излага аргументи в тази връзка.
Твърди, че вещото лице по САТЕ проф. К. заявявя, че ако се изключи, че
този механизъм на произшествието е в резултат от удар, а той се позовава на
това обстоятелство и този механизъм главно от свидетелските показания на
горецитираните свидетели, че били видели как П. замахва, дали е имало или
не нещо в ръката му и, че видели на няколко фотоснимки, представени по
делото, стъкла от халба на пътя от където минал мотоциклетиста, ако се
изключи този механизъм, е налице друг втори, който е реален и при
положение, че не са изследвани тези стъкла, не е ясно какви са, дали са от един
предмет или от различни такива, не се знае тези снимки кога са правени, какво
е снимал с тях, този, който е снимал. Счита, че свидетелските показания в тази
връзка нищо не означава, тези снимки може и да са манипулирани, няма
експертиза, за да установи дали са автентични. При всички тези съмнения и
изисквания на закона обвинението да е доказано по безспорен и несъмнен
начин, счита, че настоящият съдебен състав спокойно може да отмени
обжалваната присъда и да постанови оправдателна такава.
В случай че съдът не възприеме тази теза на защитата, моли при
обсъждане на доказателствата по делото, настоящият състав да прецени
налице ли е извършено действие, което да доведе до този резултат от
подсъдимия по хулигански подбуди. Не вижда по какъв начин се доказва, а и в
мотивите липсват убедителни аргументи в тази връзка, защо районният съд е
приел, че деянието е извършено по хулигански подбуди, излага съображения в
тази връзка. Счита, че от доказателствата по делото, ако съдът приеме, че
хвърлянето на предмет от страна на подсъдимия, е причина за това, което се е
случило, да се приеме, че деянието е извършено по непредпазливост и същото
следва да се преквалифицира във връзка с чл.133 от НК, излага аргументи в
тази връзка.
Твърди, че присъдата в гражданската й част е неправилна, като счита
изключително завишен размера на присъденото обезщетение, сочи доводи в
тази връзка. Предлага на настоящата инстанция да редуцира същото.
Във връзка с горното, предлага на въззивната инстанция да редуцира и
размера на присъденото от първоинстанционния съд адвокатско
6
възнаграждение, излага съображения в тази връзка.
Повереникът адв. Ц. А. заявява, че изцяло поддържа въззивната жалба,
както и изложеното от прокуратурата. По отношение на обвинителната част,
сочи, че пред въззивната инстанция са били допуснати свидетелите Д. Ю. и И.
П., които не са били разпитвани в първоинстанционното производство, като
св. П., е син на подсъдимия. Твърди, че тези двама свидетели развиват изцяло
нова фактическа обстановка, която не се подкрепя от никакви доказателства,
дори от свидетелските показания на свидетели, които посочва защитата на
подсъдимия. Въпросният Д. твърди, че спрял с мотора си и първи с И. слезли
при пострадалото лице да му помогнат да отместят мотора, като разказват
цветущо обстоятелства, които се установи, че не са се случили. Твърди, че в
този смисъл са и показанията на св. Т. Г., която е съпруга на П., която
категорично заявява, че никой от другите мотористи не е спирал, всички са
бягали. Сочи, че тези двама свидетели, при положение, че единият е син на
подсъдимия, а другият някакъв негов приятел, в продължение на 5 години не
са били разпитани пред първата инстанция и в ДП, сега на един етап във
въззивното производство имат ясни спомни как тогава помогнали на З. във
въпросното дере да отмести мотора от себе си. Твърди, че тези свидетелски
показания не кореспондират с всички други свидетелски показания, които са
били дадени от групата свидетели, които са празнували на ергенско парти,
които явно са помагали на З.. Твърди, че по време на съдебното следствие
пред ЛОС е била въведена защитна теза от подсъдимия и неговия
представител, че З. употребил алкохол и наркотици и се молил да не се вика
полиция в тази насока, като въпросните двама свидетели К. К., Д. Ю. и Р. П. е
следвало да се явят в съдебно заседание, тъй като те се били видели със З. през
деня и видели той да употребява алкохол и наркотични вещества. Твърди, че
тези свидетели заявяват, че нито са го виждали да употребява алкохол и
наркотични вещества, нито са имали допирни точки с него във въпросния ден.
Изтъква, че важно обстоятелство, което иска да отбележи е, че всички
свидетели, които са били посочени от защитата, на всеки етап от
производството – на ДП, пред първата инстанция, при разпитите, очните
ставки, нито един път не са дали еднакви показания, за обстоятелства, които
твърдят. Някои от тях твърдят, че полицията грешно записали показанията,
пък се били подписали, други няколко пъти променят показанията си относно
съществени обстоятелства къде и с кого са били към този момент на
7
инцидента. В тази връзка счита, че правилно ТРС не е кредитирал техните
показания, тъй като се разминават помежду си, на база на фона обективните
показания те нямат нищо общо, излага аргументи в тази връзка.
По отношение показанията на св. Ц. М., който работил на една скара на
изхода на град Т. към село Бели Осъм и случайно трима човека, които той не
познавал, минали и той ги питал накъде отиват и тези свидетели били го взели
и закарали на с. Ч.О., счита, че заявеното от св. М. е изцяло недостоверно и не
следва да се кредитира от съда. Твърди, че този свидетел описва изцяло
различна фактическа обстановка от това, което описват дори други свидетели
на защитата.
По отношение на св. Т. Р. който е повикал от неговия телефон Спешна
помощ на 112, твърди, че последният заявява, че от неговата група – хората,
които са били също летуващи във въпросната къща, са видели хвърлянето на
чашата и обстоятелството, че това е било причината за настъпилия инцидент.
Сочи, че този свидетел не е бил разпитан в първата инстанция, не е била
издирена и групата от лица, с които е бил тогава. Той е бил разпитан по
настояване на защитата, като всъщност е дал показания в насока, че
подсъдимият е извършил деянието и следва да се отчете този свидетел.
Счита, че единствена причина за настъпването на инцидента е именно
виновното поведение на подсъдимия, с което той е хвърлил халбата и във
възможно най-неприятната ситуация, при извъртане главата на пострадалия,
той е ударен точно в лицето, което е довело до множество наранявания,
голяма част от които търпи и към настоящия момент. Твърди, че
първоинстанционният съд със своята присъда е осъдил подсъдимия да
заплати и обезщетение за неимуществени вреди, което счита, че е в
изключително занижен размер за размера и вредите, които са причинени от
извършването на престъплението. Счита, че не са отчетени много
обстоятелства, не са отчетени и предстоящите две операции по отстраняване
на металните елементи, които следва да бъдат извършвани. Всяка от тях е
свързана с индивидуално възстановяване, едната е във видимата част на
тялото - лицето, което е свързано с разрези, пак възстановяване, другата е по
премахването на металните пластини от рамото. Твърди, че всички тези
обстоятелства не са отчетени при определяне на гражданския иск, като
поддържа искането си подсъдимият да бъде осъден за пълния размер, който е
до 70 000 лева. Претендира да им бъдат присъдени сторените разноски за
8
настоящата инстанция.
Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от зам. окръжния
прокурор Д. дава становище да бъде постановено решение, с което да се
потвърди присъдата на първата инстанция като правилна, законосъобразна и
справедлива, развива съображения в тази връзка.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите въззивни жалби,
допълненията към тях, становищата на страните заявени пред съда и
събраните по делото доказателства от ОС – Ловеч и от РС – Троян, и след като
провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за
установено следното :
Подсъдимият П. Ц. П. е роден на 29.01.1973 г. в гр. Б.С., обл. В.,
български гражданин, със средно образование, женен, не работи, осъждан,
ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: гр. Б.С., обл. В., ул. ***. От
няколко години подсъдимият П. се установил да живее в с. О., обл. Ловешка
без съответна адресна регистрация.
Пострадалият Х. З. от гр. Т., обл.Ловешка към инкриминираната дата
бил 26-годишен. Той бил опитен мотоциклетист и лицензиран състезател по
„Ендуро“ като често осъществявал тренировъчна дейност в планински райони
с кросовия си мотоциклет марка „КТМ 300 ЕХС“ без регистрационен номер.
Х. З. не е осъждан, няма регистрирани нарушения, свързани с управление на
МПС след употреба на алкохол и/или наркотични или упойващи вещества.
Притежава свидетелство за управление на МПС със срок на валидност -
02.08.2023 г., придобити категории С, ТКТ, А, В, М, СЕ и АМ и се води на
отчет като водач на МПС в ОД на МВР -Ловеч.
Преди 24.08.2019 г. подсъдимият П. и пострадалият З. не се познавали и
нямали никакви отношения помежду си.
Подсъдимият П. поддържал близки приятелски отношения със
свидетеля П. Г. - управител на търговско дружество „ХРИПЕ 2012“ ЕООД -
собственик на къщи за гости „Р.Х.“ с административен адрес в с. Ч.О., обл.
Ловеч, ул. ***. Две от общо трите на брой къщи били регистрирани и
категоризирани по надлежния ред и функционирали като къщи за гости,
категория „Две звезди“, а третата обитавали свидетелят Г. и семейството му.
Непосредствено пред каменен зид - ограда на въпросните къщи за гости, се
намира прав пътен участък на отворен за обществено ползване път с местно
значение, настлан с трошено - каменна настилка. Височината на каменния зид
9
е 2,50 метра, като той започва от пътен скат с височина 1,20 метра над нивото
на пътя. Над зида има изградена дървена ограда с височина от 1,00 метър.
Същата огражда обособена каменна площадка - открита тераса с басейни на
къщите за гости.
На 24.08.2019 г. подсъдимият заедно със съпругата си – св.Н. П. и
сина си – св. И. П. П. гостували на св. П. Г. в къщите за гости „Р.Х.“, като
прекарали следобеда около басейна. Семейството на подсъдимия и само той
лично често гостували в посочените имоти, стопанисвани от семейството на
св. Г.. Същият ден в туристическия обект отседнали група млади мъже -
свидетелите Д. Б. М., Д. Н. Ж., И. В. Д., Й. Ц. Й., Ц. М. М. и Б. С. А., които
празнували ергенско парти на един от тях – Ц. М.. Около 15.00 часа
свидетелите се настанили около басейна, като пуснали музика и се
забавлявали. Употребили алкохолни напитки - мента със спрайт. В района на
басейна те прекарали целия следобед, като там се намирали и около 18.00
часа.
На 24.08.2019 г. през деня пострадалият З. направил преход в
планината със своя кросов мотор. Сутринта на посочената дата той тръгнал
сам от с. Балканец, общ. Т. и управлявал мотоциклета си в посока към
курортен комплекс „Беклемето“. Бил оборудван с екипировка от най-висок
клас, включваща наколенки, ботуши, каска, предпазни очила, предпазни
ръкавици и протектори. В КК „Беклемето“ той спрял, за да обядва в
ресторанта на хотел „Панорама“, където срещнал приятеля си - св. Р. П., който
също бил със своя мотоциклет. След като обядвали, двамата продължили
заедно да управляват моторите си, като обикаляли по планински пътища. Към
17:00 часа св. П. предложил маршрут, по който да слязат от планината в с.
Ч.О., обл. Л., откъдето да се приберат по домовете си. Преди да преминат З. и
П. с управляваните от тях мотоциклети покрай къщи за гости „Р.Х.“, там
преминали и други мотоциклетисти, които карали в група от движението на
които по чакълестия път се вдигал голям облак прах към района на басейна на
туристическия обект, като издавали и силен шум при движението си.
Намирщите се в близост до оградата откъм пътя подсъдим П. П. и свидетелят
П. Г., разположени на шезлонги, пиещи бира в стъклени халби с вместимост
от 500 мл., неколкократно изразявали шумно негодувание от мотористите,
като викали на същите на висок тон и с ръкомахане и псувни изразявали
негодуванието си.
10
От показанията на св. З. дадени пред настоящата инстанция (т.2, л.531 –
533 от ВНОХД) се установява, че пострадалият и св. П. срещнали другата
група мотористи, които се движели срещуположно на тях, те идвали от с. Ч.О..
Според св. З. : „Бяха няколко мотора - 7-8-10, не си спомням. Р. спря,
разговаря с тях, аз също спрях зад него. След което той тръгна, аз изчаках
определено време да направи разС.ие и тръгнах след него.“
Около 18.00 часа на 24.08.2019 г. св. П. и пострадалият З. наближили
къщи за гости „Р.Х.“, като се движили със скорост около 50 км/ч с
управляваните от тях мотоциклети в посока към с.Ч.О.. Р. П. управлявал на
около 200 метра преди З. през цялото време на тяхното слизане към
населеното място, както и в мах. „Жеравица“, когато приближили къщите за
гости „Р.Х.“ по настлания с трошено - каменна настилка равен път.
С приближаването им подсъдимият П. и св. Г. се изправили и застанали
до оградата откъм пътя и отново на висок тон изразили негодувание от
мотористите. Първи покрай тях преминал св. Р. П., а когато след него Х. З.
преминал покрай зида на оградата на къщите за гости, следвайки го на разС.ие
около 200 м., чул виковете, отправени от страна на подсъдимия П. и св. П. Г. и
инстинктивно погледнал леко наляво и нагоре. В показанията си пред ОС –
Ловеч, св. З. заявява : „ За да погледнеш нагоре и да видиш някого,
автоматично трябва да я вдигнеш повече, затова съм вдигнал глава повече -
повече нагоре и повече наляво, за да мога да отворя видимостта на визьора, да
видя кой вика и защо. Чух викове.“
В този момент разгневеният от преминаването на мотористи подсъдим П.
П. замахнал и хвърлил в посока към пострадалия в момента на преминаването
му покрай тях празната стъклена халба от бира, която държал в ръката си.
Траекторията на хвърлената чаша била почти фронтално и много малко вляво.
Халбата се ударила с долната си част (двойния борд) във визьора на
предпазните очила към каската на З.. В резултат на удара визьорът бил
счупен, без липсващи парчета, като върху него била оставена двойна следа -
едната с кръгла форма, а втората - с дъговидна форма, концентрично
разположена спрямо първата следа. Пострадалият за миг възприел хвърления
към него предмет, усетил удара и възпроизвел възклицание от болка „Ох!“.
Той за момент задействал спирачната система на мотоциклета, но загубил
контрол върху управляваното от него МПС. Последвало странично плъзгане
по терена на мотоциклета, с който З. паднал в дере до пътя, вдясно по
11
посоката на неговото движение и се ударил в дърво, като се оплел в бодлива
тел. З. се установил на място около 2.5 м. под нивото на пътя и на 2.5 м. вдясно
от пътя. В резултат на удара на стъклената халба в предпазните очила на З.,
същата се счупила на няколко парчета, паднали на чакълестия път,
непосредствено до следите, останали от задействаната спирачна система на
мотоциклета на З.. В показанията си пред ОС – Ловеч св. З. заявява :
„..Следващото нещо, което се случи, доближихме въпросната къща „Р.Х.“.
Движехме се до 40 км/час, сигурен съм, понеже знам колко си пазим гумите от
камъни и как се движим по такъв път, който е равен и не представлява интерес
за нас, ние стигнем ли до там, вече сме се прибрали. Наближихме въпросната
къща, Р. беше доста преди мен, виждах го в далечината. След това започнах да
чувам викове, инстинктивно се обърнах през лявото си рамо - наляво и нагоре
и видях над пътя на парапет, че има хора. След което буквално след секунди
просто нещо мина през очите ми – предмет, не мога да кажа какво е, нещо
идваше към мен и следващото нещо, което си спомням е как просто загубих
зрение и ужаса в това, че не знам какво да правя, спирам да виждам в момент,
в който се движа. Следващото нещо, което си спомням е, че се осъзнавам,
безпомощен съм, трудно ми всяко движение, изпивам болки по цялото тяло и
имаше хора около мен, над мен, беше ми трудно.
Непосредствено след удара с халбата в предпазните очила на З. и
последвалия силен звук от счупване на халбата на парчета и падането на
пострадалия в дерето, съпругата на подсъдимия притеснено извикала: „Оле, ти
го уби!“. Настанала всеобща паника и суматоха в района около басейна на
къщите за гости. Подсъдимият П., свидетелите П. Г., И. П., Й. Й. и Б. А.
веднага изтичали до мястото, където след удара се установил пострадалият.
Св. А. свалил предпазната му каска и З. неколкократно казал, че някой е
хвърлил нещо по него, че някой „искал да го убие“. СъС.ието му видимо било
изключително тежко.
Св. П. Г. съобщил на тел. 112 за пострадалия моторист в 18:07 часа на
24.08.2019 г., а преди него в 18:04 часа бил подаден сигнал на ЕЕНСП № 112 за
възникналото ПТП с пострадал моторист и от св. Т. Р. (ВНОХД – т.2, л.445)
Сигналът бил предаден на ЦСМП - Ловеч и ОДЧ при ОД на МВР - Ловеч в
18:06 часа на посочената дата.
Св. Й. Й. направил снимки с телефона си на парчетата от счупената
стъклена халба, които и св. Б. А. възприел по средата на пътя, като минал
12
покрай тях, тичайки към падналия в дерето пострадал моторист.
След като св. Й. направил снимките, св. П. Г. взел парчетата от счупената
халба от пътя и ги дал на св. Н. П., която ги отнесла от мястото, където били
паднали.
След подадения сигнал на тел.112 на място пристигнал екип на ФСМП-
Троян - свидетелите доктор Е. Т. и медицинския фелдшер Д. Н..
Непосредствено след тях на място пристигнали и изпратените служители на
РУ-Троян - свидетелите М. М. и С. Д..
С пристигането на дежурния екип на ФСМП - Т. били предприети
действия за изваждане на пострадалия от дерето, където бил позициониран
след отклоняване на мотора от пътя. С помощта на носилка Х. З. бил изнесен
до линейката и незабавно откаран във ФСМП-Т.. Там бил поет от следващ
медицински екип, в който участвала св. К. К.. Във ФСМП-Т. първоначално
били установени увреждания на пострадалия, изразяващи се в счупване на
дясната му ключица и черепно мозъчна травма. Предвид тежкото му общо
здравословно съС.ие същият бил транспортиран незабавно до приемно
спешно отделение на УМБАЛ „Д -р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен. В
посочената болница той бил хоспитализиран и му било проведено лечение.
По-късно на същия било проведено и стационарно лечение в УМБАЛСМ „Н.
И. Пирогов“ - София.
На мястото на произшествието свидетелите И. Д., Ц. М., Д. М., Д. Ж. и Б.
А. съобщили на пристигналите полицейските служители М. и Д., че са
възприели хвърляне на халба от страна на подсъдимия П. в посока към
преминаващия моторист, както и че са направени снимки на парчетата от
счупената стъклена халба. Снимките били показани на полицаите, но на място
не била изпратена оперативно-следствена група, която да извърши оглед на
местопроизшествието и да изземе веществени доказателства. Предвид
неустановяването на стъклен предмет или части от такъв при извършен
визуален оглед на пътния участък, двамата полицейски служители приели
отсъствие на безспорни данни в тази насока. По начина, по който свидетелите
М. М. и С. Д. предали информацията от местопроизшествието на дежурния
при ОДЧ на РУ-Троян, дежурният по график разследващ полицай Г. П.а - С.а
направила преценка, че се касае за самокатастрофиране на моториста и че не
са налице данни за извършено престъпление, което да налага извършването на
неотложни действия по разследване - оглед на местопроизшествие,
13
респективно образуване на досъдебно производство при условията на чл.212,
ал.2 от НПК.
Предвид, че на местопроизшествието не е бил извършен оглед по реда
на НПК с изземване на мотоциклета, каската, предпазните очила и ръкавиците
на пострадалия З., същите останали на мястото, след като той бил откаран с
линейка. Свидетелите Р. П., Д. И. и В. Б., които след като разбрали за
случилото се с техния приятел Х. З., отишли там, ги взели, като ги
транспортирали за съхранение до дома на свидетеля И., който се намирал
наблизо. Още тогава свидетелите Б. и П. възприели наличието в средната част
на предпазните очила на ясно отличил се белег с кръгла форма, останал като
отпечатък от предмета - бирена халба, с който бил ударен З.. Посоченият
отпечатък възприел по време на съхранението на въпросните очила в дома си
и св. И..
На 28.08.2019 г. в РП - Троян била депозирана писмена жалба от
пострадалия З., чрез повереника му – адв. Ц. А. от ЛАК, във връзка с
извършеното увреждащо деяние по отношение на телесната му
неприкосновеност от подсъдимия П..
С протокол за доброволно предаване от 18.09.2019 г. Х. З. е предоставил
на разследващия орган по досъдебното производство защитната каска и
предпазните очила, с които е бил екипиран към датата на деянието. При
извършения оглед на посочените веществени доказателства са установени
като обективни находки две счупвания вляво и вдясно на предпазната слюда
на предпазните очила с размери, фиксирани в протокола за оглед. При
извършен фронтален оглед на последните в централната им част била
установена побитост, видимо представляваща две - външна и вътрешна,
окръжности с диаметри, фиксирани в протокола за оглед. От вътрешната
страна на предпазната слюда на въпросните очила били установени пръски от
засъхнала червеникава материя.
От заключението на съдебно-медицинската (т.2, л.3 – 8 от ДП), и
допълнителнителна СМЕ (т.2, л.128 – 137 от ДП), се установява, че в
следствие на удара на пострадалия З. са причинени няколко телесни
увреждания, а именно:
Счупване на дясната ключица и дясната лопатка, обусловило трайно
затрудняване на движението на десния му горен крайник за срок не по-малък
от месец и половина-два месеца, след оперативното лечение, проведено на
14
20.09.2019 г.;
Излив на кръв и въздух в дясната му гръдна половина, наложили
оперативно лечение - торакоцентеза, евакуация на кръвновъздушната
колекция и поставяне на дренаж, обусловило разстройство на здравето,
временно опасно за живота
Счупване на носните му кости, довело до изкривяване на носната
преграда наляво и стесняване на левия му носен проход, пречещо на
нормалния въздушен поток, обусловило постоянно разстройство на здравето
му, неопасно за живота.
По отношение на разкъсно-контузна рана на челото със счупване на
подлежащата челна кост с проникване в челния синус, наложило оперативно
лечение, вещото лице е посочило, че същото не е причинило проникващо
наряняване в черепната кухина. По отношение на белега от разкъсно-контузна
и оперативна рана на челото, в основата на носа, вещото лице е посочило, че
този белег при втория преглед на 29.04.2020 г. е в значително по-добро съС.ие,
по-плитък, цветът е идентичен с този на околната кожа, като не променя
съществено външния вид на лицето, поради което не е налице обезобразяване.
По делото е прието и заключение по назначената съдебно -
автотехническа експертиза (т.2, л.141 – 153 от ДП), в което вещото лице е
посочило, че мотоциклетистът З. на 24.08.2019 г. около 18.00 часа е
управлявал мотоциклета си със скорост около 50 км/ч с посока центъра на
с.Ч.О.. На ул. „Жеравица“ до № 13 мотористът е ударен от летящ предмет в
предпазните очила на каската, като в резултат на удара той е загубил контрол
над управляваното МПС, паднал, движил се чрез плъзгане по терена, излязъл
от пътя вдясно по посоката си на движение, паднал в дере, като се ударил в
дърво и бил оплетен в бодлива тел. З. се установил на място около 2.5 м. под
нивото на пътя, на 2.5 м. вдясно от пътя.
Вещото лице е посочило, че мотоциклет, като управлявания от З., е
конструиран да поддържа скорости, много по-високи от изчислената по
пресечени и неравни терени. С оглед на което и предвид данните по делото, че
пострадалият е опитен мотоциклетист, вещото лице е приело, че единствената
причина за загуба на устойчивост и падане на мотоциклетиста е удара в
областта на главата от летящ към него предмет. По отношение на
деформациите и счупванията по предпазните очила вещото лице е посочило,
че същите са в пряка връзка с удара в предната част на каската.
15
По време на съдебното дирене първостепенният съд е назначил
комплексна експертиза, възложена на вещи лица от НИК - МВР гр. София. По
задачите на посочената експертиза са изготвени три протокола - от
дактилоскопна експертиза, трасологична експертиза и СМЕ по профила на
ДНК моделиране, и трите изготвени от специалисти от НИК-МВР. По
отношение на въпросите, на които посочените вещи лица не са имали
компетентност да отговорят, в тази част като вещо лице по експертизата е
назначен проф. С. К..
От заключението на дактилоскопната експертиза (т.2, л.402 – 405 от
НОХД), се установява, че по предпазната каска, представена за изследване, са
установени три броя годни дактилископни следи. Същите нямат идентичност с
отпечатъците на Х. З. и Р. П., както и с отпечатъци на лицата, записани в
базата данни на системата „AFIS“.
В протокола за извършената трасологична експертиза № 22/БАЛ-
141/31.08.2022 г. (т.2, л.418 – 429 от НОХД) е отразено, че представените за
изследване предпазни очила за каска са с визьор (предпазна слюда) с наличие
на червено-кафяви петна от вътрешната страна, наподобяващи засъхнала кръв.
При визуалното изследване вещите лица са установили, че визьорът е счупен,
без липсващи парчета. В счупения участък, леко в лявата част на визьора (в
областта на ляво око, лявата част на носа и челото) се наблюдава
повърхностна частична следа с кръгла форма с диаметър около 59 мм. На
около 6 мм. вдясно от тази следа, почти в средата на визьора, се наблюдава
втора следа с дъговидна форма, концентрично разположена спрямо първата
следа. В участъка на втората следа материалът на визьора е с нарушена цялост
и огънат навътре. Видът и формата на двете следи указват, че те са получени в
следствие от механично въздействие (удар) на твърд предмет с изпъкнъл
кръгъл двоен борд (с дебелина около 5-6 мм) и външен диаметър около 70-71
мм. Вещите лица са посочили, че подобна форма и структура имат дъната на
някои видове чаши.
В заключението е посочено, че предметът, счупил визьора и оставил
следа върху него, трябва да притежава известна маса и кинетична енергия.
При удара, причинил счупването на визьора, подобна следа от въздействащия
предмет ще се получи ако под очилата има опора. Вещите лица са уточнили,
че при нормално поставена каска с предпазни очила върху главата на човек,
такава опора може да бъде лицето на ползващия ги. Констатираната кръгла
16
следа върху визьора на очилата кореспондира по местоположение с описаните
в СМЕ наранявания на пострадалия З. - разкъсно-контузна рана на челото със
счупване на подлежащата челна кост, с проникване в челния синус, счупени
носни кости и белег от разкъсно-контузната рана на челото.
Вещите лица са посочили, че посоката на въздействие на твърдия
предмет е била отвън навътре, отпред назад и леко отляво Н.сно, почти
фронтално спрямо визьора на очилата.
По отношение на каменно-трошената настилка на пътя, по който е
преминал с мотоциклета си З., вещите лица са изключили възможността
констатираната кръгла следа върху визьора да е получена от удар с камък от
пътната настилка. Те са посочили, че е възможно следите да са получени от
удар със стъклена чаша.
Във връзка с приетото заключение по съдебно-трасологичната
експертиза първоинстонционният съд е допуснал по искане на адв. Г.
допълнителна задача към СМЕ. От заключението на допълнителната СМЕ
(т.2, л.454 – 457 от НОХД) се установява, че от данните по делото и
проведените прегледи е видно, че на лицето на пострадалия Х. З. има белег от
рана с дъговидна форма, който съвпада по локализация с раната на
представената снимка непосредствено след хирургичната обработка.
Разположението на раната (белега) напълно съвпада по разположение, форма
и размери на описания дефект по визьор на предпазните очила. Вещото лице е
посочило, че предметът, който е счупил визьора, е причинил раната на
пострадалия, както и счупването на костите на челния синус.
От заключението на комплексната експертиза (т.2, л.522 – 528 от
НОХД), изготвено от проф. С. К., се установява, че при дадените условия
скоростта на халбата в момента на удара е около 77-83 км/ч. Предвид масата й
в порядъка 500-700 гр. е възможно от удара мотоциклетистът да загуби
управлението на мотоциклета. Показател за ударната сила са й самите
поражения по каската, която е със значителна коравина на удар.
Вещто лице е посочило, че от мястото, на което се е намирал
подсъдимия (посочено от св. Б. А. на проведения следствен експеримент на
26.04.2022 г.), е напълно възможно да хвърли празна халба с физически
допустима начална скорост, при което тя да удари каската на моториста.
Вследствие на това е технически напълно възможно мотоциклетистът да
загуби управлението на мотоциклета, да напусне пътя и да падне в
17
крайпътното дере.
Мястото на удара е на около 20 м. преди мерната линия на ориентира,
около средата на платното за движение.
В с.з. при проведения разпит вещото лице уточнява, че се е съобразил
със заключението, което обсъжда деформациите на каската и според която
траекторията на хвърлената чаша е почти фронтално и много малко вляво.
По отношение на мястото, посочено от подсъдимия и собственика на
хотела - св. Г., с твърдения, че подсъдимия П. се е намирал там към момента на
падането на З. в крайпътното дере, съпоставено с намерените парчета стъкла
на средата на „черния“ път, вещото лице е дало заключение, че при това
местоположение на подсъдимия, тези стъкла не биха се намирали там. В с.з.,
вещото лице уточнява, че при посоченото от подсъдимия П. и св. Г. място
траекторията е твърде отляво на каската на водача, като деформациите не
съответсват на това. Освен това разС.ието на хвърляне през параболата е
много по-малко от изчисленото в експертизата. С оглед на което вещото лице
счита посочения от него вариант, съобразен с местоположението на
подсъдимия, посочен от св. А., за достоверен и отговарящ на физичните
закони.
От заключението на СМЕ по метода на ДНК профилирането (т.2, л.569 –
572 от НОХД) се установява, че върху представените за изследване предпазна
каска и очила е установена червено-кафява материя върху предпазните очила.
При изследването й е доказна човешка кръв, която произхожда от Х. В. З.. В
с.з. вещите лица уточняват, че намерения биологичен материал е в областта
около счупването на стъклото на очилата, на самия ръб на счупването, като
има и от вътрешната, и от външната част.
Настоящата инстанция кредитира заключенията на горецитираните
експертизи като компетентно изготвени от вещи лица, притежаващи
необходимите професионални познания и опит в съответната област,
обосновани и кореспондиращи си с приложените по делото гласни, писмени и
веществени доказателства.
По време на съдебното следствие пред въззивната инстанция беше
допусната допълнителна комплексна САТЕ, изготвена от проф. С. К., която да
отговори на поставените във въззивната жалба въпроси от подсъдимия П. П. и
неговия защитник, както и въпроси на съда (т.2, л.294 – 309 от ВНОХД). На
зададените му въпроси вещото лице дава следните отговори:
18
1. Скоростта на мотоциклета непосредствено преди да загуби
устойчивост е около 53 km/h.
2. Мястото на удара е на около 21 m преди мерната линия на ориентира,
около средата на платното за движение, на около 8,1 m преди намерените
стъкла.
3. Времето на полета на халбата при достоверни показания на свидетеля
А. е в границите t=0,98-M,08 s. Към момента на хвърлянето на жалбата
мотоциклетът е бил на около 14,4-Н5,8 m преди мястото на удара или на около
35,4+39,0 m преди линията на ориентира (17,8+21,4 m преди началото на
крайпътната стена).
4. При достоверни показания на свидетеля Г. към момента на хвърлянето
на жалбата мотоциклетът е бил на около 5,4 m преди мястото на удара или на
около 26,4 m преди линията на ориентира (8,8 m преди началото на
крайпътната стена).
5. Отговорът на зададения въпрос „щял ли е да настъпи удар върху
мотоциклетиста в случай, че същият се е движил със скорост от 50 km/h"
зависи от качествата на извършителя по отношение на хвърляне на предмет по
движеща се цел. Ако скоростта на мотоциклета е 50 km/h и подсъдимият
хвърля халбата по същия начин, то за времето на полета на халбата при
достоверни показания на свидетеля А. мотоциклетът ще е по-назад с около
0,8+0,9 m. В случая не би настъпил удар - халбата би преминала пред главата
на мотоциклетиста. При достоверни показания на свидетеля Г.
мотоциклетистът ще е по-назад с около 0,31 m. В този случай е възможно
чашата също да премине пред мотоциклетиста без да го удари, но с оглед на
физичната грешка е възможно и да удари главата на пострадалия. Ударът би
бил приплъзващ, а не фронтален, в дясната страна на главата. При налични
качества на подсъдимия и лека промяна на посоката и скоростта на хвърляне
на халбата при скорост на мотоциклета 50 km/h е технически напълно
възможно също да настъпи удар. Реално отговорът на зададения въпрос
зависи от качествата на хвърлящия предмета.
6. Ако се приемат показанията на свидетеля А. по отношение на
положението на подсъдимия П. в момента на хвърляне на халбата, главата на
пострадалия в момента на удара в каската е била завъртяна наляво под ъгъл
около 11° спрямо оста на пътя. Ако се приемат показанията на свидетеля Г. по
отношение на положението на подсъдимия П. в момента на хвърляне на
19
халбата, главата на пострадалия в момента на удара в каската е била завъртяна
наляво под ъгъл около 54° спрямо оста на пътя.
В с.з., вещото лице уточнява, че ако се приемат показанията на св. Б. А.
по отношение изходното положение на подсъдимия П., главата на пострадалия
в момента на удара в каската е била завъртяна наляво под ъгъл около 11°
спрямо оста на пътя, а ако се приемат показанията на св. П. Г. по отношение
изходното положение на подсъдимия П., главата на пострадалия в момента на
удара в каската е била завъртяна наляво под ъгъл около 54° спрямо оста на
пътя. Според вещото лице този ъгъл от 54° не е достоверен, но е теоретично
възможен.
Въззивната инстанция кредитира горецитираното заключение като
компетентно изготвено от вещо лице, притежаващо необходимите
професионални познания и опит в съответната област, обосновано и
кореспондиращо си с приложените по делото гласни, писмени и веществени
доказателства.
Съдът приема за установена тази фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства.
В съответствие с правилата на чл.13 и чл.107 ал.2 и ал.3 от НПК,
първоинстанционният съд е допуснал и събрал всички доказателства
необходими за разкриването на обективната истина и изясняване на
обстоятелствата по делото, влизащи в предмета на доказване по чл.102 от
НПК. Видно от мотивите на обжалваната присъда, вътрешното убеждение на
първостепенния съд, относно приетите за установени фактически положения,
е формирано при стриктно спазване на правилата на чл.14, ал.1 и чл.107, ал.5
от НПК, въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, съобразно изискванията на закона. Мотивите на
присъдата на решаващия съд са изготвени в съответствие с изискванията на
чл.305, ал.3 от НПК, като съдът е посочил какво приема за установено, въз
основа на кои доказателствени материали, какви са правните му съображения
за взетото решение, обсъдил е наличните противоречия в доказателствените
материали и е изложил убедителни съображения защо приема и кредитира
някой от тях, а други отхвърля. На въпроса за авторството в съответствие с
изискването на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е дал правилен и обоснован
отговор, изцяло почиващ на безпристрастно формираното в хода на съдебното
следствие вътрешно убеждение. Присъдата на първоинстанционния съд не
20
почива на предположения и не е нарушен чл.303 от НПК.
Лишени от основание са доводите на защитата, че подсъдимият не е
автор на деянието, като в тази връзка се възразява, че първостепенният съд е
дал вяра само на едната група свидетели, а именно на пострадалия З. и
групата младежи присъствали на ергенското парти на басейна на техния
приятел, а именно : Д. Б. М., Д. Н. Ж., И. В. Д., Й. Ц. Й., Ц. М. М. и Б. С. А..
Пред настоящата инстанция тези свидетели бяха преразпитани отново, но тъй
като всичките нямаха конкретни спомени от случилото се от преди около 6
години, бяха приобщени показанията им дадени по време на ДП и при
разглеждане на делото пред РС – Троян по реда на чл.281 от НПК.
Действително, показанията на посочените свидетели се различават в известна
степен относно възприята им досежно главния факт от предмета на доказване
- действията на подсъдимия П. по хвърляне на стъклената халба срещу
моториста и самият удар на халбата в предпазните очила на З.. Според
настоящата инстанция това се дължи на местонахождението на всеки един от
тях по време на осъществяване на инкриминираното деяние от страна на
подсъдимия - дали са били в басейна или на терасата около басейна. В тази
връзка са изложени подробни аргумнти от решаващия съд, които настоящият
състав изцяло възприема и няма смисъл да преповтаря. Следва да се има
предвид, че освен тези гласни доказателства дадени от свидетелите –
непосредствени очевидци на инцидента, в подкрепа на обвинителната теза са
и заключенията на вещите лица по трасологичната, допълнителната СМЕ и
двете комплексни САТЕ, изготвени от проф. С. К..
От допълнителната съдебно-медицинска експертиза безспорно се
установява, че разположението на белега на пострадалия З. напълно съвпада
по разположение, форма и размери на деформациите по визьора на
предпазните очила, като предметът, който е счупил визьора, е причинил
раната на пострадалия, както и счупването на костите на челния синус.
От трасологичното изследване пък е установено, че следите по визьора
са от твърд предмет с изпъкнал кръгъл двоен борд. На следващо място,
вещите лица напълно изключват възможността констатираната кръгла следа
върху визьора да е получена от удар с камък от пътната настилка, в каквато
връзка са показанията на част от свидетелите поддържащи защитната теза.
От проведения от ТРС следствен експеримент се установява мястото, на
което се е намирал подсъдимия, когато е хвърлил процесната халба, като
21
същото е посоченото от св. А.. В тази връзка получените данни от
следствения експеримент се потвърждават и от заключенията по
трасологичната експертиза и от допълнителна комплексна САТЕ, изготвена от
проф. С. К.. Последната подкрепя като достоверни показанията на св. А.
досежно изходното положение на подсъдимия П. и респективно навеждат на
извод за недостоверност на показанията на св. П. Г..
На следващо място, настоящият състав напълно споделя аргументите на
контролирания съд да не кредитира изцяло показанията на свидетелите П. Г. и
неговата съпруга Т. Г., като в тази връзка правилно са отчетени близките
приятелски отношения на посочените свидетели с подсъдимия П. и неговото
семейство, както и противоречията им с горецитираните доказателствени
източници – гласните доказателства на първата група свидетели и
заключенията на вещите лица по трасологичната, допълнителната СМЕ и
двете комплексни САТЕ, изготвени от проф. С. К..
По изложените съображения въззивната инстанция счита за изцяло
недостоверни показанията на разпитания пред нас за първи път свидетел – И.
П. П. (син на подсъдимия), в частта им, в която той твърди, че никой не е
хвърлял нищо по преминаващите мотористи, както и, че той е възприел как от
преминаващите мотори са се разхвърчали камъни, „от които най - вероятно
някой от камъните от другите мотори отхвръкна по пострадалия и може би го
удари по каската.“
По изложените съображения този състав на ЛОС не кредитира
показанията на св. Н. И. П. - съпруга на подсъдимия, като намира, че същите
са изцяло в съответствие със защитната теза на въззивника. В тази връзка
съдът счита за недостоверни твърдения за отхвръкнал камък от движещи се 2
мотоциклета пред този на пострадалия З., който станал причина последният да
загуби управление над мотора си.
Настоящият състав изцяло споделя съображенията на първостепенния
съд да не кредитира показанията на свидетелите Н. К. Н., Т. Е. П. и С. Д. Д.,
които навеждат твърдения, че на инкриминираната дата 24.08.2019 г. са
отишли в къщи за гости „Р.Х.“ по работа. Действително по делото няма данни
да е налице близост или познанство между горецитираните свидетели и
подсъдимия, но въззивният състав също констатира вътрешни противоречия в
горецитираните показания. В тях тримата свидетели сочат, че са посетили
туристическия обект, за да се срещнат със св. П. Г.. Св. Н. твърди, че тримата
22
са били около басейна, когато се е случил инцидент с преминаващ моторист :
„Разхождахме се около басейна и разглеждахме строителната част“, а
свидетелите Т. П. и С. Д. твърдят, че са били на пътя (ходили да гледат
някакви кучета), когато покрай тях са минали мотористите. Н. твърди, че три
мотора минали бързо, вдигнал се прахоляк и той разбрал, че мотористът се е
хлъзнал и паднал встрани до едно дърво.. „Ние с Т. и С. заедно бяхме в
градината на къщата за гости...“ Св. Т. П. заявява : „Докато ние бяхме в
къщата, не сме разбрали за инцидент, а като си тръгнахме с колата, тогава
разбрахме.. За инцидента разбрах, когато ми се обадиха, че трябва да дойда да
свидетелствам.“
В показанията си свидетелите П. и Д. са заявили, че непосредствено
преди деянието вървели по пътя пред въпросните къщи за гости, но същите не
са възприети нито от пострадалия З., нито от движещият се пред него с
мотоциклет свидетел Р. П..
От друга страна тези показания не кореспондират с гласните
доказателства дадени от първата група свидетели, както и със заключенията
на вещите лица по трасологичната, допълнителната СМЕ и двете комплексни
САТЕ.
На следващо място, настоящият състав напълно споделя аргументите на
контролирания съд да не кредитира показанията на св. Ц. М. поради
възможната му заинтересованост предвид заявеното му познанство с
подсъдимия и противоречието им с останалите доказателствени източници –
цитирани по-горе.
Този състав на ЛОС частично кредитира показанията на св. Д. Ю. и
изцяло на св. К. К. – допуснати в това им качество пред настоящата
инстанция. Двамата заявяват, че на инкриминираната дата са управлявали
мотоциклети в група заедно с други свои приятели в посока от Балкана към с.
Ч.О., като са били спрели да починат по пътя в една гора на около 2-3 км. от
къщите за гости „Р.Х.“. В същата посока са се движили пострадалият З. и св.
Р. П., които ги задминали, непосредствено преди инцидента. Св. К. заявява, че
около 2 минути след срещата със З. и П. тръгнали към с. Ч.О. и като
наближили къщите за гости „Р.Х.“ видял пушилка от пепел и видял
пострадалия паднал долу в дерето. Св. К. твърди, че от неговия телефон някой
се е обадил на телефон 112 за да съобщи за инцидента. Св. К. заявява, че няма
спомен св. Д. Ю. да е слизал в дерето да помага за изваждането на
23
пострадалия З., както и да е виждал там да слиза св. И. П..
Св. Ю. твърди, че той е слязъл в дерето да помага на св. И. П. да извадят
мотоциклета на З., като те двамата слезли първи. Настоящият състав не
кредитира показанията на св. Ю., в частта им в която той твърди, че е помагал
на св. П. да отместят мотоциклета, който бил затиснал пострадалия, тъй като
същите противоречат на заявеното от св. Б. А., че той е отместил процесния
мотоциклет. Никой от свидетелите Д. Ю. и К. К. не твърди, че е станал
очевидец на падането на З. в дерето, както и на причината за това.
Анализът на показанията на свидетелите Х. З., Д. Б. М., Д. Н. Ж., И. В.
Д., Й. Ц. Й., Ц. М. М. и Б. С. А., заключенията на вещите лица по
трасологичната, допълнителната СМЕ и двете комплексни САТЕ, изготвени от
проф. С. К., водят до единствено възможния и логичен извод за престъпната
деятелност на подсъдимия П. П. изразяваща се в хвърляне на процесната
стъклена халба от последния и уцелването с нея предпазната каска на
пострадалия З..
Настоящият състав не приема възраженията на защитата касаещи
приобщените към досъдебното производство фотоснимки, предадени с
протокол за доброволно предаване от св. Й. Й. (т.1, л.78-84 от ДП).
Свид. Й., изготвил с телефона си посочените снимки, които доброволно е
предал в хода на разследването, е показал още на местопроизшествието на св.
Д. снимка на жената, която преди това е отнесла парчетата от стъклената
халба, в уверение на заявеното от тях, че пострадалият е бил ударен с халба.
В проведения разпит св. Й. Й. заявява, че е снимал две парчета от
счупена халба : „стъклата изглеждаха неизцапани, по това съдя, че не са били
от преди“. Първите снимки, които е предал, посочва, че не е правил
целенасочено (на две от тях се виждат подсъдимият П. и св. П. Г.), а когато е
снимал хората от компанията си.
Въззивната инстнция изцяло споделя съображенията на контролирания
съд, че не следва да бъдат изключвани от доказателствената съвкупност
визираните фотоснимки, тъй като целта на изготвянето и приобщаването им е
именно с оглед доказване на конкретно престъпление. В тази връзка следва да
се има предвид, че в своята практика ЕСПЧ приема, че съдебните състави
следва да извършват преценка за пропорционалност между обществения
интерес за доказване на извършено престъпление и защитата на конкретната
личност, като в тези случаи е допустимо да бъдат използвани снимки,
24
изготвени извън наказателния процес. Известно е, че снимките са направени
от св. Й. с мобилния му телефон. Затова в случая преценката за
пропорционалност е в полза на обществения интерес за разкриване и
доказване на престъплението.
Този състав на ЛОС счита, че неправилно първостепенният съд е приел,
че в конкретния случай деянието е било извършено от подсъдимия по
хулигански подбуди. Повечето от разпитаните свидетели присъствали на
басейна заявиха, че преминаващите мотористи са карали с висока скорост,
вдигали са шум, прах и пепел, което е възмутило гостите на басейна. Следва
да се има предвид, че това не е било първото преминаване на мотористи за
деня покрай комплекса за гости, като всяко едно преминаване е било
съпровождано от увеличаване на скоростта, вдигане на шум и прахоляк, което
от своя страна е породило негативни емоции у почиващите. Ето защо,
настоящият състав не приема, че в конкретния случай подбудите на
подсъдимия са били чрез непристойността на деянието си той да демонстрира
явно неуважение към обществото, грубо нарушаване на обществения ред и
незачитане на установените в него и характерни за цивилизованото общество
етични норми на поведение и правопорядък. Същият, както и повечето гости
на басейна е бил силно подразнен от поведението на преминаващите
мотористи, което както се установи не е бил е бил инцидентет акт за деня. По
изложените съображения настоящият състав счита, че подсъдимият следва да
бъде оправдан по обвинението, че телесната повреда е извършена по
„хулигански подбуди“ по смисъла на чл.131, ал.1, т.12, пр.1 от НК.
На следващо място, въззивната инстанция счита за неправилно
становището на контролирания съд, че от субективна страна подсъдимият е
извършил престъплението умишлено, при условията на евентуален умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 2-ро във вр. с ал. 1, пр. 1 от НК. В тази връзка ТРС
е приел, че от интелектуална страна деецът е предвиждал вероятното
настъпване на конкретните общественоопасни последици от деянието си,
съзнавал е общественоопасния му характер, като от волева страна съзнателно
е допускал (при съгласие или проява на безразличие) настъпването на
общественоопасните последици. Също така ТРС е приел, че: „П. П. е имал
пряка, директна видимост към мотоциклетиста З.. Установеното целенасочено
и силно хвърляне от страна на подсъдимия на въпросната масивна празна
стъклена бирена халба посока към приближаващия се по пътя към него, с
25
горепосочената скорост мотоциклетист, при наличните му интелектуален
капацитет, социален и жизнен опит в т.ч. и заявения в обясненията му такъв,
касаещ лично притежание и управление на подобен вид моторни превозни
средства - кросови мотоциклети, обективира по недвусмислен начин, както
интелектуалната му възможност за съзнаването на общественоопасния
характер на собствената си деятелност, възможното вероятно настъпване на
общественоопасните последици от същата по отношение на самия пострадал,
така и проявеното от него обществено укоримо безразлично волево отношение
към последните.“
Тези изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Никой от разпитаните пред настоящата инстанция свидетели обаче, не говори
за „целенасочено хвърляне“ от страна на подсъдимия на процесната халба
конкретно по пострадалия. В тази връзка св. Б. А. заявява: „Хвърли халбата с
ръка, насочи я към пътя и непосредствено след това се чу удар .. Не хвърли
както се хвърля със замах.“ (т.2, л.443 от ВНОХД). Св. Ц. М. заявява : „Видях
как П. хвърля посока пътя и се чу трясък, след което се чу „Ох“ (т.2, л.443 от
ВНОХД).
На следващо място, настоящият състав приема, че налице е
съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия З.. Същият е
нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, която го задължава да
контролира непрекъснато пътното превозно средство което управлява. В
показанията си пред въззивната инстанция Х. З. заявява, че инстинктивно „се
е обърнал през лявото си рамо - наляво и нагоре и видял над пътя на парапет,
че има хора.“ Твърди, че е вдигнал главата си повече – „повече нагоре и
повече наляво, за да мога да отворя видимостта на визьора, да видя кой вика и
защо. Чух викове.“ От заключението на допълнителна комплексна САТЕ,
изготвена от проф. С. К., се установява, че в момента на хвърляне на халбата,
главата на пострадалия в момента на удара в каската е била завъртяна наляво
под ъгъл около 11° спрямо оста на пътя. Именно това разположение на главата
на пострадалия е допринесло ударът да попадне в предпазните очила към
защитната му каска, в резултат на което последният е загубил контрол върху
управляваното моторно превозно средство и заедно с него е паднал в дерето
до пътя, в дясно по посоката на неговото движение.
За да се приеме, че деянието е извършено при условията на евентуален
умисъл, от интелектуална страна деецът винаги трябва да предвижда само
26
конкретните последици от деянието, докато при престъпната самонадеяност
той предвижда най-често последици от определен вид, но не и конкретните
такива, какъвто е и настоящия случай. Няма как от събраните по делото
доказателства да се приеме, че подсъдимият би могъл конкретно да предвиди,
че хвърлената халба ще попадне точно с дъното си (двойния борд) в
предпазните очила към защитната каска на моториста и това попадение ще
предизвика настъпилите съставомерни последици.
По изложените съображения настоящият състав счита, че в конкретния
случай извършеното деяние от субективна страна следва да се
преквалифицира като извършено по непредпазливост във връзка с чл.133 от
НК при форма на вината престъпна самонадеяност по смисъла на чл.11, ал.3,
предл. 2-ро от НК.
За престъплението по чл.133 от НК, законодателят е предвидил
наказание до 1 (една) години лишаване от свобода или пробация.
Първостепенният съд е наложил наказанието на подсъдимия при
условията на на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като е приел наличието на едно
изключително смекчаващо вината обстоятелство, а именно голямата
продължителност на воденото наказателно производство срещу П. П. /от
привличането му като обвиняем на 11.11.2019 г. до момента на постановяване
на присъдата от ТРС почти 4 години, а към настоящия момент почти 6
години/, тъй като самият подсъдим с поведението си не е дал повод за
забавяне на водения срещу него наказателен процес. Настоящата инстанция
изцяло се солидаризира с тезата на контролирания съд, нещо повече, приема,
че налице е още едно изключително смекчаващо вината обстоятелство
посочено по-горе, а именно съпричиняването на резултата от страна на
пострадалия.
Изложените съображения дават основание на въззивния съд да наложи
наказание „Пробация“ по отношение на подсъдимия П. П. включващо
следните пробационни мерки : по чл.42 а, ал.2, т.1 от НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес в гр. Б.С., обл. В., ул. ***, за срок от 8 (осем)
месеца – два пъти седмично и по чл.42 а, ал.2, т.2 от НК – задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 (осем) месеца – два
пъти седмично. Съдът счита, че по този начин ще бъдат постигнати целите на
специалната и генералната превенция предвидени в чл.36 от НК.
Обстоятелството, че пострадалият със своето поведение е допринесъл за
27
настъпването на вредите, съобразявайки в тази връзка и разпоредбата на
чл.51, ал.2 от ЗЗД дава основание на настоящата инстанция да намали размера
на присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди от 35 000
(тридесет и пет хиляди) на 17 500 (седемнадесет хиляди и петстотин) лева.
Освен съпричиняването на резултата от страна на пострадалия допълнително
основание за редуциране на обезщетението е и формата на вината на
извършеното деяние – съзнаване непредпазливост, а не евентуален умисъл.
В връзка с горното следва да се редуцира и размерът на определената от
РС – Троян дължима се държавна такса върху така определения размер на гр.
иск със 700 (седемстотин) лева.
При този изход на процеса разноските за настоящата инстанция сторени
за експертизи и пътни разноски за свидетели в размер на 2 603,63 (две хиляди
шестотин и три лева и шестдесет и три стотинки) лева следва да бъдат
възложени в тежест на подсъдимия П. Ц. П..
Разноските за настоящата инстанция претендирани от повереника на
въззиваемия Х. В. З., а именно при условията на чл.38, ал.1, т.3, предл 2 от ЗА
(Закона за адвокатурата), във вр. с чл.13, ал.1, т.1, чл.13, ал.2 и чл.14 ал.2 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, с оглед този изход на
процеса следва да бъдат възложени върху въззивника П. Ц. П. или последният
следва да заплати на адв. Ц. В. А. от АК - Л., с адрес на упражняване на
дейността : гр.Т., ул. „*** сумата от 6 830 (шест хиляди осемстотин и
тридесет) лева адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Тази сума
съответства на представения по делото договор за правна защита и съдействие
(т.2, л.530 от ВНОХД) като същата е изцяло съобразена с разпоредбите на
чл.13, ал.1, т.1, чл.13, ал.2 и чл.14 ал.2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения.
Настоящият състав не приема възражението на защитата за
прекомерност на присъдените от първостепенния съд разноски. В тази връзка
РС – Троян на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА е осъдил подсъдимия П. да
заплати на поверените адв. А. сумата 9 822.27 лева - разноски за осъществена
безплатна адвокатска защита. Тази сума съответства на представения по
делото договор за правна защита и съдействие (т.2, л.576 от НОХД) като
същата е изцяло съобразена с разпоредбите на чл.13, ал.1, т.1, чл.13, ал.2 и
чл.14 ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Сумата
касаеща размера на гражданския иск е съобразена с присъденото от съда
28
обезщетение, а не с претендираното такова.
Изложените дотук съображения налагат присъдата да бъде изменена
като подсъдимият П. следва да следва да бъде оправдан по обвинението, че
телесната повреда е извършена по „хулигански подбуди“ по смисъла на
чл.131, ал.1, т.12, пр.1 от НК, а деянието по чл. 129, ал. 1, във вр. с ал. 2, пр. 2,
алт. 2, предл. предпоследно, алт. 1 и 2 от НК, следва да бъде
преквалифицирано по чл.133 от НК, като подсъдимият П. Ц. П. следва да бъде
признат за виновен в това, че около 18:00 часа на 24.08.2019 г. в с. Ч.О., обл.
Л., махала ***, на път, минаващ пред къщи за гости „Р.Х.“, с административен
номер 13, посредством хвърляне от намираща се над пътя оградена тераса с
басейн на празна масивна стъклена халба с вместимост 0,500 мл. и нанасяне с
нея на директен удар в предната част на защитната каска (предпазните й
очила) на движещият се по посочения път мотоциклетист Х. В. З. от гр. Т.,
обл. Л. (довело до загубата му на контрол върху управляваното от него
моторно превозно средство и последващото му падане в дере до пътя, в дясно
по посоката на неговото движение), по непредпазливост му причинил средни
телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясната ключица и лопатка,
обусловило трайно за срок не по-малък от месец и половина - два месеца
затрудняване на движението на десния му горен крайник; излив на кръв и
въздух в дясната му гръдна половина, наложили оперативно лечение -
торакоцентеза, евакуация на кръвно – въздушната колекция и поставяне на
дренаж, обусловило разстройство на здравето му, временно опасно за живота
и счупване на носните му кости, довело до изкривяване на носната преграда
наляво и стесняване на левия му носен проход, пречещо на нормалния
въздушен поток, обусловило постоянно разстройство на здравето му,
неопасно за живота.
Водим от гореизложеното и на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с
чл.334, т.3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 7/02.05.2023 г., постановена по НОХД №
20214340200002/2021 г. от Троянския районен съд, В ЧАСТТА, в която
подсъдимият П. Ц. П., ЕГН ********** от гр. Б.С., обл.В., ул. ***, е бил
признат за виновен за извършено престъпление във връзка с чл.131, ал.1, т.12,
предл. 1 от НК, като го признава ЗА НЕВИНОВЕН в това да е извършил
престъплението по хулигански подбуди и ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото
29
му обвинение по чл.131, ал.1, т.12, предл. 1 от НК.
ИЗМЕНЯ присъда № 7/02.05.2023 г., постановена по НОХД №
20214340200002/2021 г. от Троянския районен съд, като преквалифицира
престъплението по чл.133 от НК, като признава подсъдимия П. Ц. П. с
горната самоличност за виновен в това, че около 18:00 часа на 24.08.2019 г. в с.
Ч.О., обл. Л., махала ***, на път, минаващ пред къщи за гости „Р.Х.“, с
административен номер 13, посредством хвърляне от намираща се над пътя
оградена тераса с басейн на празна масивна стъклена халба с вместимост
0,500 мл. и нанасяне с нея на директен удар в предната част на защитната
каска (предпазните й очила) на движещият се по посочения път
мотоциклетист Х. В. З. от гр. Т., обл. Л. (довело до загубата му на контрол
върху управляваното от него моторно превозно средство и последващото му
падане в дере до пътя, в дясно по посоката на неговото движение), по
непредпазливост му причинил средни телесни повреди, изразяващи се в
счупване на дясната ключица и лопатка, обусловило трайно за срок не по-
малък от месец и половина - два месеца затрудняване на движението на
десния му горен крайник; излив на кръв и въздух в дясната му гръдна
половина, наложили оперативно лечение - торакоцентеза, евакуация на
кръвно – въздушната колекция и поставяне на дренаж, обусловило
разстройство на здравето му, временно опасно за живота и счупване на
носните му кости, довело до изкривяване на носната преграда наляво и
стесняване на левия му носен проход, пречещо на нормалния въздушен поток,
обусловило постоянно разстройство на здравето му, неопасно за живота,
поради което и на основание чл.133 от НК МУ НАЛАГА наказание
„Пробация“ включващо следните пробационни мерки : по чл.42 а, ал.2, т.1 от
НК – задължителна регистрация по настоящ адрес гр. Б.С., обл. В., ул. ***, за
срок от 8 (осем) месеца – два пъти седмично и по чл.42 а, ал.2, т.2 от НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 (осем)
месеца – два пъти седмично.
ИЗМЕНЯ присъда № 7/02.05.2023 г., постановена по НОХД №
20214340200002/2021 г. от Троянския районен съд, В ЧАСТТА, в която П. Ц.
П. е бил осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Х. В. З.
от гр. Т., ул. ***, ЕГН **********, сумата 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на престъплението, като намалява размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди на 17 500 (седемнадесет хиляди и петстотин) лева.
ИЗМЕНЯ присъда № 7/02.05.2023 г., постановена по НОХД №
20214340200002/2021 г. от Троянския районен съд, В ЧАСТТА, в която П. Ц.
П. е бил осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната
власт по сметка на Районен съд гр. Т., сумата 1 461.14 лв. (хиляда
четиристотин шестдесет и един лева и 14 ст.), представляваща 4% държавна
30
такса върху размера на уважените граждански искове, като намалява същата
на 761,14 (седемстотин шестдесет и един лева и 14 ст.) лева.
ОСЪЖДА П. Ц. П., с ЕГН ********** да заплати сумата от 2 603,63
(две хиляди шестотин и три лева и шестдесет и три стотинки) лева, по сметка
на Окръжен съд – Ловеч, както и 5 (пет) лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, представляващи разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА (Закона за адвокатурата), във
вр. с чл.13, ал.1, т.1, чл.13, ал.2 и чл.14 ал.2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения П. Ц. П., с ЕГН **********, да заплати на адв. Ц.
В. А. от АК - Ловеч, с адрес на упражняване на дейността : гр.Т., ул. ***
сумата от 6 830 (шест хиляди осемстотин и тридесет) лева адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
31