ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
61
гр. Несебър, 06.03.2020г.
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД, шести състав в закрито
съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Валери Събев
като
разгледа ЧНД № 192 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 243 от НПК.
Образувано е въз основа на жалба, подадена от пълномощника
на В.Л.Б. – гражданин на Република Украйна, срещу Постановление от 24.10.2019г.
за прекратяване на ДП № 304 ЗМ - 41/2019г. по описа на РУ Несебър, вх. пр. № 151/2019г.
на РП Несебър.
В жалбата се излага, че лек автомобил „Волво ХС 90”
с рег. № AE 2333 ВВ, е обсебен от
съпругата на Б.. Твърди се, че в Република Украйна всяка вещ, придобита от съпрузите
докато са в режим на „разделно семейно съжителство” си е негова лична
собственост. Обръща се внимание, че Ольга Б. не е представила по ДП пълномощно
за управление на автомобила, като е уведомена официално от съдебните органи в
Република Украйна, че същото е оттеглено. Сочи се, че по ДП не са проведени
целенасочени издирвателни мероприятия по установяване, идентифициране и
задържане на МПС от органите на МВР. Навежда се, че не са постъпили документите
по ДМОС, които да решат проблемите със собствеността, владението и
разпореждането с автомобила. Твърди се, че не са установени и разпитани като
свидетели В. Б. – син на жалбоподателя и пазачът на паркинга, които са
последните хора, видели процесното МПС. Представеният от Ольга Б. документ от
Жовтневи районен съд в гр. Днипропетровск, Украйна, се оспорва като неистински.
Сочи се, че е необходимо да се изиска официално заверено копие от съдебните
власи на Република Украйна. Оспорва се извършеното снемане от издирване на
автомобила. Развиват се доводи за късно връчване на постановлението за
прекратяване на ДП. От съда се иска да отмени постановлението и да върне делото
на прокурора с даване на задължителни указания.
Районен съд Несебър като обсъди доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите
на закона и извърши цялостна проверка на атакувания акт, намери за установено
следното:
Съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК пострадалият може да
обжалва постановлението по чл. 243, ал. 1 от НПК в седемдневен срок от получаване
на препис. Жалбата е подадена в законоустановения срок, а Б. се явява пострадал
от престъплението, във връзка с което е водено ДП, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
ДП № 304 ЗМ - 41/2019г. по описа на РУП гр. Несебър, вх.
пр. № 151/2019г. на РП Несебър е образувано на 06.02.2019г. за това, че през 2018г. е присвоен лек
автомобил, с украинска регистрация, собственост на украинския гражданин В.Б. –
престъпление по чл. 206, ал. 5 от НК.
С постановление от 24.10.2019г. на наблюдаващия
прокурор наказателното производство е прекратено.
В хода на досъдебното производство са разпитани свидетели,
събрани са писмени доказателства.
От така описания доказателствен материал (събран до
момента) се установява следната фактическа обстановка:
Повод за образуване на ДП е молба, подадена от Б.
на 28.01.2019г., в която от негова страна е изложено, че автомобилът му марка „Volvo
XC 90” с номер АЕ 2333
ВВ, е докаран в Република България от съпругата му Ольга Б. през месец юли
2018г., като същата отказва да го върне.
От представено по ДП решение на Жовтневи районен съд
в гр. Днипропетровск, Украйна, влязло в сила на 08.08.2005г., се установява, че
е разрешен режим на разделност между Ольга Б. и В.Б., които са сключили брак,
регистриран от отдела за гражданска регистрация на район Жовтневи Днипропетровск.
Видно от представено от процесуалния представител на В.Б. адвокатско разяснение
режимът на отделно местожителство е определен в чл. 119 от СК на Украйна. Този
режим не прекратява правата и задълженията на съпрузите, но имуществото
придобито от тях за в бъдеще няма да се смята за придобито по време на брака. От
Б. било представено и уведомление за досъдебно разследване, видно от което в ОП
ДОП ГУНП в Днипропетровска област било образувано производство (с №
12018040650003194) по подадено от В.Б. заявление за незаконно присвояване на
чужда собственост – автомобил „Volvo XS 90” с номер АЕ 2333 ВВ
– престъпление по чл. 356 от НК на Украйна. Видно от уведомлението на
16.01.2019г. по образуваното разследване били снети обяснения от Ольга Б., в
които тя посочила, че използвала колата съгласно пълномощно за управление, но
поради лоши отношения между съпрузите не я върнала, като по време на разпита
била запозната с обстоятелството, че пълномощното е оттеглено. Заявила, че
автомобилът се намира в к. к. „Слънчев бряг”. От представено от Б. извлечение
от Единния регистър на пълномощните в Република Украйна действително се
установява, че на 26.11.2018г. пълномощното било прекратено. Именно В.Б. бил
вписан като собственик на цитираното превозно средство (видно от представените
от него документи за този автомобил).
От показанията на св. В.Б. се установява, че за
автомобила „Волво” сключил договор за лизинг на 29.11.2017г., като на
18.12.2017г. издал пълномощно в полза на Ольга Б. да управлява автомобила.
Около 23-24 юли 2018г. Ольга Б. отново взела за управление автомобила, като
дошла в България заедно със сина си - Алексей, където да празнуват рождения ден
на внука на В. и Ольга Б. в жилище, находящо се в комплекс „Форд Нокс” –
апартамент 503. След юли 2018г. Ольга Б. не върнала автомобила на В.Б. с
обяснението, че иска да запази семейството им. Посочените обстоятелства се
потвърждават и от показанията на Ольга Б., която потвърждава, че използвала
джипа през лятото на 2018г. и последно го видяла на паркинга на хотел „Форт Нокс”
през ноември 2018г.
От показанията на св. Пламен Камбуров (пълномощник
на Б.) се установява, че през февруари 2019г. в к. к. „Слънчев бряг”, на
кръстовището за с. Тънково, видял джип марка „Волво”, бял на цвят, да минава по
пътя с посока от гр. Бургас към гр. Варна. Възприел украински номер на
автомобила, както и, че същият се управлява от Ольга Б.. По данни на Камбуров в
този период автомобилът бил спрян на паркинга в комплекс „Форт Нокс” всяка
вечер.
От изготвена справка по ДП се установява, че
въпросният автомобил е засичан на различни места на територията на Република
България (предимно на пътя Бургас – Варна, но и на пътищата Провадия – Ветрино,
Варна – Русе, Разград – Русе, София – Варна, в к. к. „Слънчев бряг”, Поморие,
Ахелой, Бургас, Равда) в периода 11.12.2018г. – 11.01.2019г.
От пълномощника на Ольга Б. по ДП били представени
постановление от 01.02.2019г. (с превод на български език) на съдия от Районен
съд в гр. Днипропетровск, Украйна, по гражданско производство № 2-з/201/37/2019г.,
съгласно което върху лек автомобил „Волво”, собственост на В.Б., е наложена
възбрана и същият е предаден на съхранение на Ольга Б. до приключване по
същество на гражданско дело № 201/895/2019г. Посоченото решение е представено и
в заверен препис на украински език, с печатите на съда и със съответната
заверка. Представено е й постановление от 17.04.2019г., видно от което е
прекратено наказателното производство, водено във връзка със своеволно
завладяване на автомобила „Волово”. От решението на съда в Днипропетровск
(представено с превод на български език) се установява, че до приключване на
образуваното дело за подялба на семейно имущество върху процесния автомобил е
наложена възбрана и е разпоредено същият да се предаде на съхранение на Ольга Б.
(по ДП е представено и заверено по надлежния ред постановление за откриване на
производството за подялба на имущество, със заверен превод на български език).
От постановлението (представено с превод от украински език) се установява, че
наказателно производство с № 12018040650003194 е прекратено с доводите, че
между В.Б. и Ольга Б. е налице гражданско-правен конфликт във връзка с поделяне
на имуществото, който трябва да бъде решен в рамките на гражданския кодекс на
Украйна.
Съдът намира, че представените заверени препис на
украински език (със заверен препис на български език) от решенията на Районен
съд в гр. Днипропетровск, Украйна за откриване на дело за подялба на имущество
и за обезпечение върху автомобила „Волво” следва да се кредитират. В тях
фигурират изрична заверка и печати от посочения съд. Съгласно чл. 17 от Договор
за правна помощ по граждански дела между Република България и Украйна документите, които на
територията на едната от договарящите страни са изготвени или заверени от орган
или от специално упълномощено за това лице в границите на компетентността им и
в установената форма и са подпечатани с официален печат, се приемат на
територията на другата договаряща страна, без каквато и да е специална заверка.
Същото се отнася и до заверка на подписи на граждани, копия и преводи на
документи. Документите, посочени в ал. 1 на този член, имат еднаква доказателствена
сила на териториите на двете договарящи страни. Ето защо посочените документи
отговарят на изискванията, въведени между Република България и Република
Украйна и не се приема възражението в жалбата, че следва да се изискват
допълнителни документи от съдебните власти в Украйна.
При така установената фактическа обстановка Районен
съд Несебър счита, че извършвайки проверката по чл. 243, ал. 1 НПК, представителят
на Р.п.Б.Т.Н. е достигнал до законосъобразни изводи, че наказателното
производство следва да бъде прекратено.
В процедурата по чл. 243, ал. 1 и сл. НПК
правомощията на съда са контролни и са свързани с проверка на основанията за
прекратяване на наказателното производство. В конкретния случай, основанието за
прекратяване е по чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а именно – деянието
не представлява престъпление. В мотивите на постановлението се съдържат доводи,
че вещта се владее от Ольга Б. на правно основание и деянието е несъставомерно.
За да провери правилността на изводите на прокурора, съдът е длъжен да направи
преценка дали от събраните по делото доказателства не се установява нечие
поведение, осъществяващо състав на престъпление по наказателния закон, респ.
дали е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените в доказателствената
дейност на органи на ДП.
При извършена собствена преценка на събраните по
делото доказателства, Районен съд Несебър на първо място достига до извод, че
липсват данни за поведение на лица по делото, което да попада в обхвата на
престъплението по чл. 206 от НК. Както е посочено в тази норма на наказание
подлежи лице, което противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или
пази. Т.е. задължителна предпоставка за съставомерността на престъплението е
съответната вещ (вкл. и пари) да е предоставена на дееца на някакво фактическо
или правно основание, въз основа на което той владее или пази вещта. Деянието
се характеризира с това, че деецът има право единствено да владее или пази
вещта, но той извършва нещо повече – разпорежда се с нея. Т.е. за реализирането
на престъплението обсебване е необходимо вещта да се намира у дееца на правно
основание, което му позволява да осъществява фактическа власт върху нея само
временно, поради което той дължи нейното връщане на собственика, или разпореждането
с нея по точно определен начин, който е предварително уговорен. В случая от
материалите по ДП се установява, че до 16.01.2019г. Ольга Б. е осъществявала
владение върху автомобила „Волво” (собственост на нейния съпруг) на основание
дадено й от него пълномощно. Установява се, че на тази дата тя е разпитана по
досъдебно разследване в Република Украйна и е уведомена, че пълномощното е
оттеглено. Събрани са обаче достатъчно доказателства, че непосредствено след
това тя е предприела нужните постъпки и се е сдобила с решение от надлежния съд
в Република Украйна – на 01.02.2019г., с което владението върху автомобила й е
предоставено по съдебен ред. Ето защо обстоятелството, че автомобилът не е
върнат от нея на В.Б. не е съставомерно по смисъла на чл. 206 от НК. Това е
така, тъй като са налице доказателства, че през целия период Ольга Б. е имала
правно основание да съхранява вещта и респ. да не я връща на собственика й.
Очевидно е налице гражданско-правен спор между съпрузите, който е отнесен към
съдилищата в Република Украйна. За момента няма данни той да е разрешен, поради
което за Ольга Б. съществува правно основание да държи автомобила и да не го
връща на В.Б.. Последното изключва съставомерност на действията й по смисъла на
чл. 206, ал. 1 от НК.
При установена липса на съставомерност на
поведението на Ольга Б. е безпредметно да се извършват и посочените от
жалбоподателя действия по разследването. Разпитите на свидетели – синът на Б. и
пазачът на паркинга, биха имали значение само ако беше установено, че вещта се
задържа противоправно от Ольга Б.. Издирване на автомобила също не е необходимо
да се извършва, тъй като разследващите органи следва да извършат нужните
издирвателни действия само във връзка с определено престъпление, каквото към
момента не се установява да е извършено.
Извън горното съществуват и други основания за
прекратяване на производство. Както самият В.Б. изрично е посочил той е сезирал
с твърдения за същото престъпление (като това, относно което е сезирана РП
Бургас, ТО Несебър) и компетентните разследващи органи в Република Украйна.
Самият той е представил доказателства за образувано в тази връзка наказателно
производство с № 12018040650003194 от 22.12.2018г. От Ольга Б. обаче са
представени доказателства, че това наказателно производство е прекратено. Т.е.
спрямо същото лице, за същото твърдяно престъпление е налице постановление за
прекратяване на делото – основание за прекратяване на образуваното в Република
България ДП по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
Наред с това В.Б. не оспорва, че страните и към
момента са съпрузи, като бракът им не е прекратен по окончателен начин. Това се
установява и от представените на ДП доказателства. Разпоредбата на чл. 218в,
ал. 2 от НК предвижда, че за обсебване, когато предмет на престъплението е
частно имущество, ако пострадалият е съпруг на виновния, наказателното
преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. В случая твърденията на В.Б.
са, че е налице обсебване на частно имущество, извършено от неговата съпруга,
поради което са налице основанията на чл. 218в, ал. 2 от НК.
Всичко изложено до тук води до краен извод на съда,
който съвпада с този на представителя на Р.п.Б.Т.Н. че от доказателствата по
делото не може да се изведе престъпно поведение. При съвпадение на тези изводи
и след като съдът установи, че по досъдебното производство са събрани всички
относими доказателства, то атакуваното постановление за прекратяване на
наказателно производство следва да бъде потвърдено. Забавеното връчване на това
постановление има отношение към спазване на срока за обжалването му, но съдът
приема, че този срок е спазен, поради което от възраженията на жалбоподателя не
могат да се установят други пороци на атакувания акт, водещи до отмяната му.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на
прокурор от РП Бургас, ТО Несебър, от 24.10.2019г. за прекратяване на ДП № 304
ЗМ - 41/2019г. по описа на РУ Несебър, вх. пр. № 151/2019г. на РП Несебър.
Определението подлежи на обжалване или протест пред
Окръжен съд Бургас в 7-дневен срок от съобщаването му на Р.п.Б.Т.Н. и на адв.
Иво Димитров Младенов от ВТАК – пълномощник на В.Б..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: