№ 1444
гр. Варна, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. ПЕ.а
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. ПЕ.а Въззивно гражданско дело №
20243100502339 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. К. Т.
чрез адвокат А. П. против решение № 2956 от 05.08.2024 г., постановено по
гр.д.№ 20243110103364 по описа на Районен съд – Варна, осемнадесети
състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивницата иск с правно
основание член 344, алинея 1, точки 3 във връзка с член 225, алинея 1 от
Кодекса на труда /КТ/ за разликата над сумата от 18 271,44 лева до пълния
предявен размер от 19 575 лева, както и за периода от 23.07.2024 г. до
04.08.2024 г., представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа поради уволнението – за периода от 05.02.2024 г. до
22.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 20.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението,
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Излага се, че към настоящия момент въззивницата
продължава да не полага труд по трудово правоотношение, поради което и
така предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, каквото искане прави във
1
въззивната си жалба.
Направено е доказателствено искане за извършване на справка по
оригинала на трудовата книжка на въззивницата, както и за представяне в
съдебно сазедание на регистрационна карта от Бюрото по труда за доказване
на обстоятелството, че М. Т. не полага труд към момента.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, в които се излага, че решението е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Постъпила е и въззивна жалба от Детска градина *** – Варна ,
представлявана от директора И.Е.Г. чрез адвокат Р. Е. против решение № 2956
от 05.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 20243110103364 по описа на Районен
съд – Варна, осемнадесети състав, в частта, с която е признато за незаконно и
е отменено уволнението на М. К. Т., извършено със заповед № 370 от
05.02.2024 г, издадена от директора на Детска градина *** - Варна, на
основание член 344, алинея 1, точка 1 от КТ; в частта, с която е възстановена
М. К. Т. на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-директор
учебна дейност“ в Детска градина *** - Варна, на основание член 344, алинея
1, точка 2 от КТ; в частта, с която е осъдена Детска градина *** – да заплати
на М. К. Т. сумата от 18 271,44 лева, представляваща обезщетение за времето,
през което ищцата е останала без работа поради уволнението – за периода от
05.02.2024 г. до 22.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба /20.03.2024 г./ до окончателното изплащане на
задължението, на основание член 344, алинея 1, точка 3 във връзка с член 225,
алинея 1 от КТ.
В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че
единствената цел на работодателя при въвеждането на допълнително
изискване за професионална квалификация за заеманата на длъжността, която
е заемала въззивницата, е била по този начин да се прекрати трудовото й
правоотношение, като в тази връзка се прави подробен анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, включително и по кредитирането на
свидетелските показания. Счита се, че съдът е обосновал решението си на
предположения, а не на установени по делото факти. Излага се, че не отговаря
2
на съдебната практика становището, че е необходимо да е налице промяна в
нормативните изисквания, за да бъде направена промяна в изискванията на
работодателя, като се базира на тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г.,
постановено по тълк.д.№ 4/2017 г. на ОСГК на ВКС. Също така се възразява и
против направеният от първостепенния съд извод, че работодалеят е избегнал
необходимостта да спази правилата за предварителна закрила по член 333 КТ,
от каквато е установено, че Т. се ползва. Намира, че районният съд не е
извършил доклад по делото, респективно обсъждането на показания, за които
не са изложени твърдения и които не са включени в доклада, представлява
процесуално нарушение. Иска се отмяна на обжалваните части на решението
и отхвърляне изцяло на исковете.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, в които се излага, че решението в обжалваните му части е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Оспорва се
приемането на писмени доказателства, като се твърди, че същите са съставени
с оглед процеса, а останалите касаят период след прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата и са неотносими. Също така се възразява и против
преразпит на свидетелката Златарова за опровергаване показанията на
свидетелката С., като се набляга, че в случая единственият способ е да бъде
извършена очна ставка между тях.
Постъпила е и частна жалба от Детска градина *** – Варна ,
представлявана от директора И.Е.Г. чрез адвокат Р. Е. против определение №
10447 от 17.09.2024 г., постановено по гр.д.№ 20243110103364 по описа на
Районен съд – Варна, осемнадесети състав, с което е оставена без уважение
молбата от 16.08.2024 г. на Детска градина *** – Варна за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските.
Отговор на частната жалба от насрещната страна е постъпил, с който
същата се оспорва.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
3
следното:
Ищцата твърди, че в периода от 01.06.2018 г. до 03.02.2020 г. работила по
трудов договор по член 67, алинея 1, точка 1 от КТ като заместник-директор
по учебна дейност в Детска градина *** - Варна, филиал 2, находящ се на ***.
На 04.02.2020 г. й била връчена заповед за прекратяване на трудовото й
правоотношение поради съкращаване на щата, която оспорила пред съда и
искът й бил уважен с решение № 2947 от 08.07.2020 г., постановено по гр.д.№
3173/2020 г. по описа на Районен съд - Варна. Със заповед № 919 от 11.09.2020
г. на директора на детската градина била възстановена на длъжността
„заместник-директор учебна дейност“, считано от 14.09.2020 г., при условията
преди прекратяването, определени с трудов договор № 865 от 01.06.2018 г. и
допълнително споразумение към него № 702 от 28.01.2020 г., длъжностна
характеристика, връчена на 05.01.2018 г., както и професионален профил към
длъжността, утвърден със заповед № 794 от 14.08.2019 г., връчен на
16.09.2019 г. Заявява, че в цитираната длъжностна характеристика е вписано
следното изискването за образование: „висше образование на образователно-
квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“. На 18.10.2021 г. й била
връчена нова длъжностна характеристика, утвърдена със заповед № 21 от
29.09.2021 г. на директора, в която е вписано, че длъжността „заместник-
директор учебна дейност“ се заема от лица, придобили висше образование в
съответното на длъжността професионално направление и професионална
квалификация, необходима за изпълнението на съответната длъжност. На
29.01.2024 г. й била връчена длъжностна характеристика, с която било
въведено изискване длъжността „заместник-директор учебна дейност“ да се
заема от лица, които притежават „магистър“ по „Управление на
образованието“ или „Образователен мениджмънт“, получена в акредитирано
висше училище или завършено специализация в акредитирано висше училище
с продължителност една година по специалност „Управление на
образованието“ или „Образователен мениджмънт“. На 05.02.2024 г. й била
връчена заповед № 370 от 05.02.2024 г. за прекратяване на трудовото й
правоотношение на основание член 328, алинея 1, точка 6 от КТ – поради
липса на необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа. Ищцата поддържа, че връчената й на 29.01.2024 г.
длъжностна характеристика е напълно идентична с предходно действалата,
утвърдена със заповед № 21 от 29.09.2021 г., като единствената разлика се
4
състои в изискването за допълнителна квалификация. Позовава се на Наредба
№ 15 от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти, издадена от министъра на
образованието и науката, в приложения към която са вписани
компетентностите, които следва да притежава за заемането на длъжността
„заместник-директор учебна дейност“. Сочи, че притежава свидетелство за
професионална квалификация „детски учител“ по специалност
„предучилищна педагогика“. Заявява, че е придобила професионално-
квалификационна степен „магистър“ по специалността „Начална училищна
педагогика“, а наред с това има и професионална квалификация „учител по
информатика и информационни технологии“. Счита, че тази й квалификация
напълно отговаря на нормативното изискване за заемане на длъжността
„заместник-директор учебна дейност“. Черпи аргументи за
незаконосъобразността на уволнението от задължителното тълкуване, дадено
с тълкувателно решение № 4 от 01.02.2017 г. на ОСГК на ВКС, постановено по
т.д.№ 4/2017 г. Поддържа, че прекратяването на трудовото й правоотношение,
както и изменението на изискванията за заемане на длъжността, представляват
злоупотреба с право. Твърди, че директорът е избрал да прекрати трудовото
правоотношение именно на посоченото основание с цел заобикаляне на
специалната закрила по член 333, алинея 1, точка 2 и точка 3 от КТ, тъй като
на ищцата е призната трайно намалена работоспособност и същата е
председател на СС при КТ Подкрепа ДГ „***“. Сочи, че промяната в
изискванията за изпълнение на длъжността противоречи и на член 18, алинея
1 от Общинския колективен трудов договор, сектор „Образование“, с рег.№:
Д23000226ВН/22.02.2023 г., в сила от 01.01.2023 г., съгласно който
прекратяването на трудовото правоотношение с работник или служител се
осъществява само при наличие на съответните нормативни основания.
Изтъква, че не са въвеждани промени в нормативната уредба относно заемане
на длъжността „директор“, което да води до промяна в изискванията за
заеманата от нея преди уволнението длъжност. Наред с това твърди, че няма
промяна в извършваната работа от постъпването й през 2018 г., което да
предполага изменение на квалификационните изисквания. Заявява, че
директорът е прекратил трудовото й правоотношение, тъй като не желае да
работят заедно. Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение
останала без работа и доходи, поради което претендира от работодателя
5
заплащането на обезщетение за оставане без работа в периода от 05.02.2024 г.
до 04.08.2024 г. в размер на 19 575 лева, формирано като сбора от месечното й
брутно трудово възнаграждение за посочения период /в размер на 3262,50 лева
месечно/.
Отправя искане до съда за признаване за незаконно на уволнението,
извършено със заповед № 370 от 05.02.2024 г., издадена от директора на
Детска градина *** - Варна, и отмяна на същото; за възстановяването й на
заеманата преди уволнението длъжност „заместник-директор учебна
дейност“; за осъждане на ответника да й заплати сумата от 19 575 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа поради уволнението – за периода от 05.02.2024 г. до 04.08.2024 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
/20.03.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.
В срока по член 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен
отговор, в който оспорва предявените искове. Излага, че процесната заповед е
законосъобразна и издадена при спазване на материалните и процесуалните
разпоредби. Не оспорва притежаваните от ищцата образование и
професионална квалификация, описани в исковата молба. Сочи, че към
05.02.2024 г. тя не е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността
„заместник-директор учебна дейност“, въведени с утвърдена на 26.01.2024 г.
длъжностна характеристика. Навежда доводи, че работодателят има право да
променя с длъжностните характеристики изискванията за образование и
квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в
нормативен акт, като се позовава на практика на ВКС. Заявява, че с новата
длъжностна характеристика е въведено изискване за допълнителна
квалификация, на което ищцата не отговаря, поради което трудовото й
правоотношение е прекратено на основание член 328, алинея 1, точка 6 от КТ.
Заявява, че с новата длъжностна характеристика е въведена и нова основна
цел на длъжността, а именно: „да отговаря на потребностите от подпомагане
на директора при организирането и контрола на цялостната дейност в сградата
на *** и подпомага директора при анализирането, координирането,
изпълнението, контрола, оценяването на учебната дейност с оглед внасянето
на подобрения в работата на институцията и реализиране на политиките на
ДГ“. Пояснява, че сградата на филиал 2 е отдалечена от другите сгради на
6
детската градина, което изисква самостоятелно управление, като заместник-
директорът учебна дейност следва да упражнява не само педагогическо, но и
административно ръководство, което именно налага изискването за
допълнителна квалификация. Поддържа, че директорът е въвел това изискване
не с цел прекратяване трудовото правоотношение на ищцата, а поради
извършена преценка по целесъобразност, че това изискване е необходимо за
изпълнение на работата. Поради изложеното оспорва да е налице злоупотреба
с право. Намира за неотносимо към делото предходното уволнение на ищцата,
тъй като то е извършено преди настоящият директор да започне работа в
детската градина. Сочи, че в настоящия случай, предвид основанието за
прекратяване на трудовия договор, предварителната закрила при уволнение по
член 333, алинея 3 от КТ е неприложима. Оспорва доводите в исковата молба,
че е заобиколена закрилата по член 333, алинея 1, точка 3 от КТ. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, а и не са събирани
доказателства по реда на член 266 от ГПК пред въззивната инстанция, поради
което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите
досежно фактическата обстановка.
Предявените искове се квалифицират като такива по член 344, алинея 1,
точки 1, 2 и 3 от КТ. Съобразно разпределението на доказателствената тежест
по правилата на член 154 от ГПК и с оглед наведените твърдения в исковата
молба за успешното провеждане на иска ищцата следва да докаже пълно и
главно, че е възникнало валидно трудово правоотношение с ответника, по
силата на което е заемала посочената длъжност „заместник-директор учебна
дейност“; че трудовото й правоотношение е прекратено с процесната заповед
на твърдяното основание; че е останала без работа за посочения период – от
05.02.2024 г. до 04.08.2024 г.; както и размерът на полученото от нея трудово
възнаграждение за последния пълно отработен месец. С оглед наведените
доводи от ищцата в исковата й молба, че е налице злоупотреба с право, то
ищцата следва да докаже също и недобросъвестността на работодателя при
осъществяване на правото му на уволнение предвид установената в член 8,
7
алинея 2 от КТ оборима презумпция за добросъвестност.
При успешното доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника -
работодател - е да докаже законосъобразността на предприетите от него
действия по прекратяване трудовото правоотношение с ищцата, и по-
конкретно наличието на промяна на изискванията за образование и
квалификация за заемане на длъжността „заместник-директор учебна
дейност“, настъпила след сключването на договора, която е била наложителна
с оглед оптимизиране на работния процес; фактът, че е налице твърдяното
прекратително основание – несъответствие с конкретни изискванията за
образование и квалификация за заемане на длъжността „заместник-директор
учебна дейност“.
С доклада по делото съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства:
1/ Че същите са страни по валидно възникнало трудово правоотношение,
въз основа на което ищцата е заемала длъжността „заместник-директор учебна
дейност“ в Детска градина *** - Варна;
2/ Че с длъжностна характеристика, утвърдена на 26.01.2024 г., връчена
на ищцата на 29.01.2024 г., е въведено изискване длъжността „заместник-
директор учебна дейност“ да се заема от лица, които притежават „магистър“
по „Управление на образованието“ или „Образователен мениджмънт“,
получена в акредитирано висше училище или завършена специализация в
акредитирано висше училище с продължителност една година по специалност
„Управление на образованието“ или „Образователен мениджмънт“;
3/ Че ищцата не притежава такава квалификация;
4/ Че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено със заповед №
370 от 05.02.2024 г.;
5/ Че последното полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение е
в размер на 3 262,50 лева;
6/ Че ищцата страда от заболяване, поради което й е призната трайно
намалена работоспособност 50 %;
7/ Че същата е председател на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ в
Детска градина ***.
Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание член
328, алинея 1, точка 6 от КТ – поради липса на необходимото образование и
8
квалификация за изпълняваната работа.
Прекратяването на трудовия договор по член 328, алинея 1, точка 6 от КТ,
а именно, когато работникът или служителят не притежава необходимото
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, е
безвиновно. Приложното поле на посоченото основание обхваща следните
хипотези: при начална липса на нормативно установените минимални
изисквания за образование и/или професионална квалификация за заемане на
длъжността или след възникване на трудовото правоотношение - появило се
несъответствие между притежаваните от работника или служителя
образование и/или професионална квалификация и необходимите такива,
което несъответствие е последица от промяна в нормативната уредба или във
вътрешните правила на работодателя. В конкретния случай няма спор, че
условията за заемане на длъжността не са нормативно уредени, а са били
предвидени от работодателя с длъжностната характеристика. Прекратяването
на ТПО е извършено, след като в последваща длъжностна характеристика за
заеманата от ищцата длъжност „заместник-директор учебна дейност“ са били
вписани нови изисквания за специалност /наличие на образователно-
квалификационна степен „магистър“ по „Управление на образованието“ или
„Образователен мениджмънт“, получена в акредитирано висше училище или
завършена специализация в акредитирано висше училище с продължителност
една година по специалност „Управление на образованието“ или
„Образователен мениджмънт“/.
Съдебната практика по приложението на член 328, алинея 1, точка 6 от
КТ е константна за това, че въпросът какво образование и квалификация са
необходими за съответната длъжност е от компетентността на работодателя.
Той е в правото си с оглед на изпълняваните от съответната длъжност
функции, да прецени какво образование и квалификация и на какво ниво са
необходими за тяхното изпълнение и да предвиди такива, като условие за
заемане на длъжността или съответно да ги измени, ако това е необходимо.
Тази негова преценка е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен
контрол, като съдът не е компетентен да се произнася какво образование и
квалификация са необходими за заемане на съответната длъжност или за това
дали извършеното изменение на изискванията е било необходимо. Съдебен
контрол върху преценката на работодателя за изменение на изискванията за
образование и квалификация за заемане на длъжността е допустим в случаите
9
на оспорване на уволнението само при надлежно въведени от работника
твърдения за злоупотреба с право. В тази насока са редица решения на ВКС –
решение № 321 от 31.10.2011 г., постановено по гр.д.№ 13/2011 г. на ІІІ ГО;
решение № 192 от 14.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 680/2012 г.; решение
№ 345 от 06.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 3868/2013 г.; решение № 55 от
16.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 3086/2014 г.; решение № 183 от
08.06.2015 г., постановено по гр.д.№ 7381/2014 г.; решение № 216 от
23.06.2015 г., постановено по гр.д.№ 633/2014 г.; решение № 60276 от
06.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 4103/2020 г., последните на ІV ГО.
В тази връзка следва да бъде разгледано наведеното от ищцата твърдение
за злоупотреба с права, което се свежда до това, че при прекратяването на
трудовото й правоотношение е налице такава от страна на работодателя,
защото с въвеждането на посочените изисквания за специалност се цели
прекратяване на трудовото й правоотношение, поради влошени
взаимоотношения с директора на детската градина. Както бе посочено по-горе
презумпцията за добросъвестност е оборима, поради което доказателствената
тежест за установяване на злоупотребата с право от страна на работодателя се
носи от работника или служителя. За да бъде установено наличието или не на
злоупотреба с право от страна на работодателя следва да бъдат установени
конкретни факти и обстоятелства, от които може да се направи извод за това.
Същите следва да бъдат включени в предмета на делото по установения за
това ред от страната, която има интерес от установяването им.
В съдебната практика се приема, че злоупотреба с права от страна на
работодателя в хипотезата на член 328, алинея 1, точка 6 от КТ е налице,
когато се установи, че единственото му желание е чрез законово допустими
средства да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор
с конкретен служител или работник.
Безспорно се установява от събраните по делото гласни доказателства, че
между ищцата и директора на детската градина са налице влошени
взаимоотношения. Констатира се, че ищцата нееднократно се е
противопоставяла на директора И. Г.ева, в това число като е сезирала
различни институции по въпроси, касаещи дейността в детската градина.
Няма данни, че вследствие на тези сигнали са настъпили неблагоприятни
последици за директора, но несъмнено подаването им е рефлектирало
10
негативно върху взаимоотношенията между директора и заместник-
директора. Обстоятелството, че те често са били на противоположни позиции
се потвърждава и от показанията на свидетелите П.Т. и Т. С.. Установено е и,
директорът на детската градина е имал резерви относно избора на ищцата
като председател на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ в детската
градина. Показателно в тази насока е обстоятелството, че И. Г.ева се е явила
без покана на второто общо събрание на синдикалната организация под
претекст за осъществяване на контрол относно спазване на работното време
във филиала, предвид липсата на доказателства подобен контрол да е бил
осъществяван в други случаи.
От анализа на представените по делото длъжностни характеристики е
видно, че единствената промяна, въведена с утвърдената със заповед № 354 от
26.01.2024 г. длъжностна характеристика касае изискването за допълнителна
квалификация, каквато ищцата в настоящото производство безспорно не
притежава. Не е променена нито една от трудовите функции или
отговорностите на длъжността „заместник-директор учебна дейност, не е
налице промяна и в основната цел на длъжността, тъй като същата дословно
преповтаря основната цел, вписана в първата по време длъжностна
характеристика, връчена на ищцата при сключване на трудовия й договор, не
са налице нови задължения, които да са възложени на заместник-директора,
които да предполагат необходимост от допълнителна квалификация.
Също така следва да се има предвид, че в хода на производството ищцата
е представила доказателства, че се ползва от закрилата по член 333, алинея 1,
точки 3 и 5 от КТ, тъй като боледува от болест, определена в наредба на
министъра на здравеопазването и е избрана за представител на работниците и
служителите по реда на член 7, алинея 2, тоест работодателят е избрал е да
прекрати ТПО по член 328, алинея 1, точка 6 от КТ, за да избегне
предварителното разрешение на инспекцията по труда.
Както бе посочено и по-горе, несъмнено работодателят има право да
променя изискванията за образование и квалификация за определена
длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, като волята му в
този случай е подчинена на негова суверенна преценка. Безспорно обаче в
случая то е продиктувано от субективни обстоятелства, свързани с ищцата.
Събраните по делото доказателства сочат, че прекратяването на
трудовоправното отношение с М. Т. е в резултат на междуличностни
11
конфликти между нея и директора на детската градина, така както се твърди в
исковата молба. Прекратяването на трудовото правоотношение се явява
злоупотреба и тенденциозно упражняване на работодателска власт, поради
което се явява незаконосъобразно.
Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и искът за
възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност по член
344, алинея 1, точка 2 от КТ.
Поради достигането до идентични изводи с тези на
първоинстационния съд, атакуваното решение по исковете с правно
основание член 344, алинея 1, точка 1 и точка 2 от КТ следва да бъде
потвърдено.
Съгласно член 225, алинея 1 от КТ при незаконно уволнение работникът
или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, а при положение,
че в посочения период работникът или служителят е работил на по-
нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите – алинея 2.
От представеното по делото копие от трудовата книжка на ищцата става
ясно, че след прекратяването на ТПО тя не е полагала труд по трудово
правоотношение. След като съобрази размера на последното получено от
ищцата възнаграждение за пълен месец /3 262,50 лева/, то дължимото
обезщетение за периода от 05.02.2024 г. до 05.08.2024 г. е в размер на 19 575
лева.
С оглед изложеното предявения иск по член 344, алинея 1, точка 3 от
КТ следва да бъдат уважен изцяло, респективно първоинстанционното
решение в отхвърлителната му част да бъде отменено.
По разноските
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78, алинея 3 от
ГПК М. Т. има право да й бъдат репарирани направените пред настоящата
инстанция разноски, които са в размер на 2 200 лева за адвокатско
възнаграждение съгласно представените доказателства.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
12
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2956 от 05.08.2024 г., постановено по гр.д.№
20243110103364 по описа на Районен съд – Варна, осемнадесети състав, в
частта, с която е отхвърлен иска на М. К. Т. ЕГН ********** против Детска
градина *** – Варна за разликата над сумата от 18 271,44 лева до пълния
предявен размер от 19 575 лева, както и за периода от 23.07.2024 г. до
04.08.2024 г., представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба /20.03.2024 г./ до окончателното
изплащане на задължението, на основание член 344, алинея 1, точка 3 във
връзка с член 225, алинея 1 от КТ, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Детска градина *** – *** да заплати на М. К. Т. ЕГН
********** от град *** още 1 303,56 /хиляда триста и три 0,56/ лева,
представляваща обезщетение за периода от 23.07.2024 г. до 04.08.2024 г., през
което ищцата е останала без работа поради прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба /20.03.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението,
на основание член 344, алинея 1, точка 3 във връзка с член 225, алинея 1 от
КТ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Детска градина *** – *** да заплати на М. К. Т. ЕГН
********** от град *** сумата от 2 200 /две хиляди и двеста/ лева,
представляваща направени разноски по делото пред въззивната инстанция, на
основание член 78 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок, считано от
датата на обявяването му /20.12.2024 г./ с касационна жалба чрез
Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280
и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14