РЕШЕНИЕ
№ 872
гр. Варна, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110203956 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„ТОНЕКС 2000“ ЕООД. ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Д-р Л. Заменхоф" 32, вх. 1, ет.
3. ап. 8. представлявано от Н.Б. - управител, депозирана чрез пълномощник адв. Н.Б. -
САК против Наказателно постановление № МТМ-12/07.07.2021 г. издадено от М.Й.
на длъжност главен директор на ГД „Надзор на пазара“ при Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор , с което на основание 51в от Закона за
техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ за нарушение на чл.22 от същия
закон на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/.
С жалбата се моли за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Твърди се, че вмененото нарушение не е извършено. Сочи се, че направените с НП
изводи са неправилни. Излагат се аргументи, че продуктът, пуснат на пазара от възз.
дружество не може да бъде квалифициран като „ лично предпазно средство“, нито по
смисъла на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, нито по смисъла на
Регламент /ЕС/ 2016 / 425 относно гарантиране па безопасни лични предпазни средства
за потребителите, а така също и по Наредба за съществените изисквания и оценяване
съответствието на личните предпазни средства /НСИОСЛПС, в сила от 21.04.2018 г./.
приета па основание чл. 7, ал. 1 от ЗТИП.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, законен и упълномощен
1
представител не се явява и не се представлява. Не излага и писмено становище по
делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител по делото. Чрез
надлежно упълномощен процесуален представител депозира писмено становище по
делото за законососъобразност на НП. Моли и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Във връзка с постъпили сигнали от различни институции по повод предлагани
онлайн на пазара лични предпазни средства – маски, шлемове и други, в ГД „Надзор
на пазар“ при ДАМТН била разпоредена извънредна проверка. На 16.12.2020 г.
служители на ДАМТН, Регионална дирекция „Надзор на пазара“-гр.Русе при ГД
„Надзор на пазара“ сред които и св.М.М. извършили проверка на интернет сайт
https://www.studioprint.bg, стопанисван от „ТОНЕКС 2000“ ЕООД, ЕИК *********. На
посочения сайт те установили, че се предлага за продажба детски защитен шлем. На
страницата на продукта - https://\vw\v.studioprint.bg/magazin-podaruci/detski-zashtitcn-
shlem/ била налична следната информация за него: Детски защитен шлем с мека
дунапренена лента „ГОТИНИ ХЛАПЕТА“. Визуално, на лентата, към която бил
закрепен защитния шлем, били изобразени деца - момичета и момчета и имало надпис
„ГОТИНИ ХЛАПЕТА“. Посочено било още, че вътрешната страна е с мека,
дунапренена лента, уплътняваща към челото. Налична била и информация за различни
физични и химични свойства на материалите, от които е изработен шлемът. Продуктът
бил с обявена цена 9,50 лв. За горепосоченият продукт нямало обявен произход,
информация за производител/вносител. От наличните на сайта снимки на проверения
продукт, бил виден начинът на поставяне и носене от потребителя. От наличните на
сайта описание и информация за неговите свойства, търговското наименование -
„Предпазен шлем“, проверяващите преценили, че провереният продукт е проектиран и
произведен за носене или използване от едно лице за защита срещу един или повече
рискове за здравето или безопасността на това лице, поради което попада в обхвата на
Регламент (ЕС) 2016/425 на Европейския парламент и па Съвета от 9 март 2016 г.
относно личните предпазни средства и за отмяна на Директива 89/686/ЕИО на Съвета,
и за него са приложими изискванията на Наредба за съществените изисквания и
оценяване съответствието на личните предпазни средства (НСИОСЛПС, в сила от
21.04.2018 г., Обн. ДВ. бр. 6/2018 г.), приета на основание чл. 7, ал. 1 от ЗТИП и
осигуряваща прилагането на Регламент (ЕС) 2016/425.
При проверката било установено, че продуктът се предлага:
2
без име, регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска
марка и пощенския адрес, на който може да се осъществи връзка с производителя
и вносителя, изискващи се съгласно чл. 9. ал. 2 и чл. 11, ал. 2 на НСИОСЛПС във
връзка съответно с чл. 8, параграф 6 и чл. 10, параграф 3 на Регламент (ЕС)
2016/425;
без нанесена маркировка „СЕ", изискваща се съгласно чл. 8, an. 1 на
НСИОСЛПС, във връзка с чл. 8, параграф 2, втори абзац на Регламент (ЕС)
2016/425, и нанесена съгласно чл. 16 и чл. 17 от регламента, върху самия продукт,
или върху опаковката и в придружаващите го документи;
без да е придружен от ЕС декларация за съответствие, или интернет адреса, на
който може да се намери ЕС декларацията за съответствие, изискваща се
съгласно чл. 7, ал. 1 на НСИОСЛПС във връзка с чл. 8, параграф 2, втори абзац и
чл. 8. параграф 8 на Регламент (ЕС) 2016/425.
Констатациите от проверката били отразени в Констативен протокол за извършена
проверка № 006725 от 16.12.2020 г. и формуляр „Данни за проверен продукт" с номер
012434, съставени при проверката на продукта, съгласно приложените снимки и цялата
придружаваща го информация на сайта https://www.studioprint.bg.
В хода на проверката, с писмо изх. № 81-00-1793-( 1 )/01.02.2021 г. на ДАМТН, от
„ТОНЕКС 2000" ЕООД са били изискани заверени копия от оригинални счетоводни,
търговски или други книги и документи (фактури, митнически декларации и/или др.).
Във връзка с изисканата информация от страна на възз. дружество „ТОНЕКС 2000"
ЕООД в ДАМТН били предоставени следните документи:
Декларация за съответствие от 25.03.2020 г. на Защитен шлем, модел - Комфорт,
сериен номер HM3BG. за съответствие с изискванията на Директива RoHs-2,
относно ограниченията за употреба на опасни вещества, подписана от Н.Б.,
управител на „ТОНЕКС 2000"' ЕООД и подпечатана с печата на дружеството;
Производствена работна карта към поръчка № 2953/03.02.2021 г. за 6 броя
шлемове;
Фактури с номера: № **********/27.03.2020 г., № **********/23.03.2020 г., № не
се чете/23.03.2020 г., № **********/18.03.2020 г., № **********/02.04.2020 г. и
**********/01.04.2020 г. за закупуване на материали от различни доставчици:
Лист, с отпечатани на него: Производител: Тонекс 2000 ЕООД. Адрес: гр. Варна,
ул. Замснхоф 32, подпечатано с мокър печат.
В придружителното писмо, с което документите били изпратени на проверяващите
възз. дружество посочило, че при потвърждаване на поръчка, за клиента се стартира
бележка с декларация за съответствие.
В писмото, получено в ДАМТН на електронна поща възз дружество посочило, че
при получаване от крайния потребител на закупен продукт в същия фигурирала
3
изискваната маркировка и информация. Указано било още, че информацията се
съдържа на интернет адрес, без посочване на такъв.
От постъпилата в ДАМТН информация и от представените от възз. дружество
документи, проверяващите преценили , че „ТОНЕКС 2000“ ЕООД, ЕИК *********, е
производител по смисъла на §1, ал. 1, т. 5 от Допълнителни разпоредби на ЗТИП, на
проверения и описан продукт. Било преценено още, че дружеството не е представило
доказателства за нанесена маркировката за съответствие „СЕ“ и за съставена от
„Тонекс 2000“ ЕООД, в качеството му на производител на проверения продукт
декларация за съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/425.
При горните факти, отчитайки резултатите от проверката, св.М. преценил, че на
16.12.2020г. в гр.Варна „Тонекс 2000“ ЕООД в качеството си на производител по
смисъла на §1, ал. 1, т. 5 от Допълнителни разпоредби на ЗТИП е пуснал на пазара,
чрез интернет сайта https://www.studioprint.bg., продукта - лично предпазно средство
Детски защитен шлем с мека дунапренена лента ГОТИНИ ХЛАПЕТА без маркировка
за съответствие „СЕ“ и без ЕС декларация за съответствие, в нарушение на чл. 22 от
ЗТИП, във връзка с чл. 9, ал. 1 от НСИОСЛПС. във връзка с чл. 8, параграф 2, втори
абзац от Регламент (ЕС) 2016/425. Поради това с писмо-покана, изх. № 81-02-
139/15.02.2021 г. на ДАМТН възз. дружество чрез неговия представляващ, било
поканено за съставяне и връчване на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН). Тъй като представител на дружеството не се явил на 26.02.21г.,
въпреки надлежното поканване, АУАН бил съставен в отсъствие на възз. дружество.
Впоследствие, със съдействието на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, на 17.05.21г.
АУАН бил надлежно връчен на представляващия дружеството, който го подписал без
възражение. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
АНО приел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя и въз
основа на материалите по преписката на 07.07.2021г., издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
В хода на съдебното производство бе разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят- М.М.. Приобщени са към материалите по делото материалите по
АНП.
Съдът напълно кредитира показанията на св М.М.. Съдът намира, че показанията
на този свидетел са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях той
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел в хода на извършената
4
проверка. Показанията на свидетеля изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства, които служат за тяхната проверка. Не се установяват и основания, по
които свидетелят да се счита за заинтересован или предубеден. По тези съображения
настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на св.М..
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени
към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-гл.директор на ГД
„Надзор на пазара“ в ДАМТН съгласно чл.54, ал.2 от ЗТИП и приложената по АНП
Заповед №А-440/12.06.2017г. на Председателя на ДАМТН . В случая АУАН е съставен
от инспектор в РО „НП“, който в унисон с разпоредбата на чл.54, ал.11 от ЗВ е
оправомощен от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор със Заповед №А-641/16.11.2020г. Затова и съдът намира, че АУАН и НП не са
съставени от компетентен орган.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52,
ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
5
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения
по съставения АУАН не са депозирани и пред АНО не са стояли спорни обстоятелства.
Следва да бъде посочено, че задължителните реквизити на НП са изчерпателно
изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и излагане на мотиви за издаване на НП
не са сред тях.
В хода на административнонаказателното производство, настоящата инстанция не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
препятстващи адекватно упражняване на правото на защита от страна на общината,
спрямо която е наложена имуществената санкция. Съставеният АУАН и издаденото
НП притежават изискуемите реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено и
законовите разпоредби, които са били нарушени са посочени пълно и ясно. Отдавна в
теорията и съдебната практика е утвърдено разбирането, че наказаният субект се
защитава срещу фактите описани в АУАН и НП. А фактите в АУАН и НП ясно
посочват каква е волята на АНО и за какво нарушение е санкциониран въззивникът.
Съдът намира, че датата и мястото на извършване на нарушението са
недвусмислено ясно посочени както от АУАН, така и от НП. Вменено е нарушение
чрез действие- пискане на пазара, чрез интернет сайта https://www.studioprint.bg. на
продукта - лично предпазно средство Детски защитен шлем с мека дунапренена лента
ГОТИНИ ХЛАПЕТА без маркировка за съответствие „СЕ“ и без ЕС декларация за
съответствие. Правилно е била определена и датата на нарушението, тъй като именно
на 16.12.2020г. продуктът се е предлагал на пазара в онлайн магазин, намиращ се на
сайта на дружеството.
Съдът намира, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин. В
подкрепа на този извод са както показания на разпитания по делото свидетел М.М.,
така и останалите събрани по АНП и приобщени в с.з. писмени доказателства.
По делото, от обективна страна, по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят „ТОНЕКС 2000“ ЕООД, ЕИК ********* стопанисва сайт
https://www.studioprint.bg, на който се предлагат за продажба защитни продукти. Не е
спорно и между страните, че на 16.12.2020г. на посочения сайт се е предлагал продукт
с търговско наименование „Детски защитен шлем с мека дунапренена лента ГОТИНИ
ХЛАПЕТА“. От събраните по делото доказателства е видно и че възз. дружество е
производител по смисъла на § 1. ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗТИП на
посочения продукт. Съгласно цитираната разпоредба "Производител" е всяко
физическо или юридическо лице, което е отговорно за проектирането и производството
на продукт и за съответствието му с изискванията на закона с оглед пускането му на
6
пазара и/или пускането му в действие от негово име или което променя, съществено
модифицира и преправя продукта или го произвежда за собствени нужди. От
представените от възз. дружество декларация за съответствие и производствена
работна карта е видно, че именно дружеството е производител на посочения продукт.
Спорът по делото е дали продуктът с търговско наименование „Детски защитен
шлем с мека дунапренена лента ГОТИНИ ХЛАПЕТА“, предлаган за продажба на сайта
на дружеството е лично предпазно средство по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/425 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно личните предпазни
средства.
Дружеството е наказано за нарушение на чл.22 от ЗТИП във връзка с чл. 9, ал. 1 от
НСИОСЛПС, във връзка с чл. 8, параграф 2, втори абзац от Регламент (ЕС) 2016/425.
Първият текст изисква производителят или неговият упълномощен представител, или
други лица, посочени в наредбите по чл. 7 да нанасят маркировка за съответствие,
допълнителна маркировка и съставят на български език декларация за съответствие,
когато това се изисква от наредбите по чл. 7.
С Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на личните
предпазни средства /Приета с ПМС № 5 от 11.01.2018 г., обн., ДВ, бр. 6 от 16.01.2018
г., в сила от 21.04.2018 г./ се определят:
1. съществените изисквания към личните предпазни средства;
2. процедурите за оценяване на съответствието и начините за удостоверяване на
съответствието със съществените изисквания;
3. задълженията на икономическите оператори;
4. редът за издаване на разрешения за извършване на оценяване на съответствието и
задълженията на нотифицираните органи.
Изрично в чл.2 от Наредбата е посочено, че тя се прилага за личните предпазни
средства, които са обхванати от Регламент (ЕС) 2016/425 на Европейския парламент и
на Съвета от 9 март 2016 г. относно личните предпазни средства и за отмяна на
Директива 89/686/ЕИО на Съвета (ОВ, L 81/51 от 31 март 2016 г.). От своя страна
Регламент (ЕС) 2016/425 установява изисквания за проектирането и производството на
лични предпазни средства (ЛПС), предвидени за предоставяне на пазара, за да се
осигури защитата на здравето и безопасността на ползвателите, както и правила за
свободното движение на ЛПС в Съюза.
В чл.3, т.1 от Регламента се съдържа и определение на ЛПС.
Съгласно него „лични предпазни средства" означава: а) оборудване, проектирано и
произведено за носене или използване от едно лице за защита срещу един или
повече рискове за здравето или безопасността на това лице; б) взаимозаменяеми
компоненти за оборудването, посочено в буква а), които са съществени за неговата
7
защитна функция; в) свързващи системи за оборудването, посочено в буква a), които
не се използват или носят от едно лице, които са проектирани да свързват това
оборудване с външно устройство или с надеждна точка на закрепване, които не са
проектирани да бъдат постоянно закрепени и не налагат дейности по закрепване преди
употреба.
В чл.2 от Регламента изрично са посочени ЛПС, за които той не се прилага и това са:
а) специално проектирани за използване от въоръжените сили или при поддържането
на законността и реда;
б) проектирани за използване при самозащита с изключение на ЛПС, предназначени за
спортни дейности;в) проектирани за лично ползване за предпазване от: i) атмосферни
условия, които не са екстремни;
ii) влага и вода при миене на съдове;г) за използване само на борда на плавателни
съдове или самолети, които са обект на съответните международни договори,
приложими в държавите членки; д) за защита на главата, лицето или очите на
ползвателите, които са обхванати от правило № 22 на Икономическата комисия за
Европа на Организацията на обединените нации относно единни разпоредби във
връзка с одобряването на защитни каски и техните визьори за водачи и пътници на
мотоциклети и мотопеди.
Регламентът съдържа и легални дефиниции на „производител" на ЛПС, което означава
всяко физическо или юридическо лице, което произвежда ЛПС или което възлага
тяхното проектиране или производство и ги предлага на пазара със своето име или
търговска марка; „пускане на пазара" означава предоставянето на ЛПС на пазара на
Съюза за първи път /чл.3, т.3 и т.4/
Съдът намира, че безспорно от установените по делото доказателства- наличната
информация на продукта на сайта /налична и към момента на постановяване на
решението / , на който към 16.12.2020г. се е предлагал от възз. дружество, а именно
снимка /приложена и в декларацията за съответствие от възз. дружество/, описанието и
информацията за неговите свойства- посочени като „детски зaщитен шлем за лице от
капки и пръски“, с възможност за използване върху медицински маски, с висока
плътност на материала, търговското му наименование, с което е предлаган на пазара, а
именно : предпазен шлем -„детски защитен шлем“, безспорно явства, че същият е
проектиран, произведен и предлаган като лично предпазно средство за защита,
предвид наличната в световен мащаб пандемия от Ковид 19 и безспорно представяла
ЛПС по смисъла на горепосочения Регламент. Предлаганият от възз. дружество
продукт може да бъде категоризирано като ЛПС в Категория III, Приложение 1,
включваща защита от рисковете, които могат да предизвикат много сериозни
последици, като смърт или необратимо увреждане на здравето / свързани с вредни
биологични агенти- Приложение 1, Категория III, б.“в“/. Под името „шлем“, такова
предпазно средство фигурира и в редица заповеди на министъра на здравеопазването,
8
издадено по повод пандемията и ограничаване разпространяването на заболяването
Ковид 19 и достъпни на сайта на Министерството на здравеопазването. Нещо повече,
продуктът е описание за защита от капки и пръски, а ноторно известен факт е, че
заболяването Ковид 19, както и редица други вируси се предава по въздушно-капков
начин. Аналогията направена в жалбата с дефиницията дадена в Закона за
здравословните и безопасни условия е необоснована, тъй като този закон се прилага по
отношение на работници и служители, а в случая се предлагат детски защитни
шлемове, като очевидно е че не се касае за работно оборудване, а за защита на лица,
които по закон не могат да полагат труд. Поради това и съдът прие, че безспорно
предлаганият от възз. дружество продукт съставлява ЛПС по смисъла на Регламент
(ЕС) 2016/425, не попада в изключенията на Регламента и следователно спрямо него са
приложими изискванията на Наредба за съществените изисквания и оценяване
съответствието на личните предпазни средства /Приета с ПМС № 5 от 11.01.2018 г.,
обн., ДВ, бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 21.04.2018 г./
Съгласно чл. 9, ал.1 от Наредбата производителят изпълнява задълженията по чл. 8
от Регламент (ЕС) 2016/425, както и задълженията, определени в съответния модул на
процедурата за оценяване на съответствието съгласно приложения IV – VIII на
Регламент (ЕС) 2016/425. Регламентът в чл.8 изисква от производителите, когато
пускат ЛПС на пазара да гарантират, че те са проектирани и произведени в
съответствие с приложимите съществени изисквания за опазване на здравето и за
безопасност, установени в приложение II. Производителите изготвят техническата
документация, посочена в приложение III (наричана по-долу „техническа
документация“), и провеждат или организират провеждането на приложимата
процедура за оценяване на съответствието, посочена в член 19.
Когато съответствието на ЛПС с приложимите съществени изисквания за опазване на
здравето и за безопасност е доказано чрез подходящата процедура, производителите
съставят ЕС декларацията за съответствие, посочена в член 15, и нанасят маркировката
„CE“, посочена в член 16. Производителите съхраняват техническата документация и
ЕС декларацията за съответствие в продължение на 10 години, след като ЛПС е било
пуснато на пазара.
Съгласно чл.7 от Наредбата за личните предпазни средства, чието съответствие е
било оценено съгласно процедура за оценяване на съответствието по чл. 19 от
Регламент (ЕС) 2016/425, се съставя ЕС декларация за съответствие съгласно
изискванията на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/425.
В случая от наличните по делото доказателства е видно, че възз. е предлагал за
продажба ЛПС без маркировка за съответствие „СЕ“ и без ЕС Декларация за
съответствие. Представената в хода на административнонаказателното производство
декларация за съответствие не отговоря на изискванията на Приложение IХ от
9
Регламент (ЕС) 2016/425 относно личните предпазни средства, а каса съответствие с
директива на ЕС относно ограничаване употребата на опасни вещества. Предлаганият
за продажба продукт е бил и без маркировка са съответствие /СЕ/. Поради това и съдът
намира, че правилно АНО е преценил, че възз. е нарушил чл.22 от ЗТИП във връзка с
чл. 9, ал. 1 от НСИОСЛПС, във връзка с чл. 8, параграф втори абзац от Регламент (ЕС)
2016/425.
В разпоредбата на чл.51в от ЗТИП е предвидена имуществена санкция имуществена
санкция от 1500 до 3000 лв. за лице, което пуска на пазара и/или пуска в действие
продукти без маркировка, без допълнителна маркировка, или без декларация за
съответствие, когато такава се изисква от наредбите по чл. 7 , и/или с изискванията за
екопроектиране, определени в мерките по прилагането по чл. 26а. Съгласно параграф
1, т.3 от ДР на ЗТИП "Пускане на пазара" е предоставянето на всеки отделен продукт,
предназначен за крайна употреба, безплатно или срещу заплащане, независимо от
техниката на продаване, за първи път на пазара на Европейския съюз и на държавите
от Европейското икономическо пространство, при което той преминава от етапа на
производство или внос към етапа на разпространение и/или използване. В случая от
обективна страна като е пуснал на пазара, предлагайки за продажба на 16.12.20г. ЛПС -
детски защитен шлем без маркировка и без декларация за съответствие, възз. е
осъществил съставът на горепосоченото нарушение.
За възз. е регламентирана отговорност, в отклонение от принципа, установен в чл.
24 от ЗАНН, която е обективна и безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно
само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължения към държавата при
осъществяване на тяхната дейност. По тези съображения съдът намира, че правилно
АНО е определил субектът на нарушението, като правилно е приложи и санкционната
разпоредба.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО
правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на
административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се
установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед
липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи
обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната
действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по
делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на
обществена опасност. Следователно преценката дали едно административно
нарушение представлява маловажен случай не е субективна и абстрактна, а винаги
трябва да почива на конкретни факти, т.е. винаги трябва да бъде установено с какво
10
конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. В тази връзка следва да се посочи,
че липсата на настъпили вредни последици в резултат от деянието не е обстоятелство,
обосноваващо такъв по-нисък интензитет на обществената опасност. Това е така,
защото нарушението, за извършването на което е наказан жалбоподателят, е формално.
Законодателят е предвидил административнонаказателната отговорност в тези случаи
да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от
настъпване на някакъв допълнителен резултат. По тези съображения съдът намира, че
обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на
процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид
разкриват същата степен на обществена опасност. Нещо повече, съдът напълно
споделя становището на АНО, че преките и непосредствени последици от
неизпълнение на разпоредбите свързани с изискванията към ЛПС са свързани с
човешкия живот и здраве и особено в условията на пандемия. По тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че процесното нарушение не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид и за това не представлява маловажен случай.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно
разпоредбата на чл. 51в от ЗТИП е наложена имуществена санкция в минимален
размер от 1 500 лв.. В наказателното постановление наказващият орган не е посочил
как е определил именно този размер на следващата се на нарушителя санкция, нито
кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят.
Административнонаказващият орган няма задължение във всеки случай на първо по
ред нарушение да налага най-лекото предвидено наказание, тъй като това би
противоречало на правомощията му по чл. 27 ЗАНН. Безспорно от данните по делото е
видно, че нарушението е първо по ред за жалбоподателя, или поне липсват
доказателства за противното. По тези съображения настоящата инстанция намира, че
правилно е отмерена санкцията в минимален размер. Съдът намира, че този размер
съответства на конкретната степен на обществена опасност на деянието и ще съдейства
за постигането на предупредителен ефект спрямо нарушителя.
С оглед гореизложеното съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно, и като
такова следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното искане за присъждане на разноски по делото, съдът
установи от правна страна следното:
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
11
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуалния представител на въззивника не се претендират разноски.
От процесуален представител на ДАМТН е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство,
като е депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното
от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да
заплати на ДАМТН юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено
съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да
предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни
дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в
минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност
на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к
по поддържане на обвинителната теза на АНО, ограничило се до вземане на писмено
становище, че НП е правилно и законосъобразно. Това мотивира съда да присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—80лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № МТМ-12/07.07.2021 г. издадено
от Мирослав Йотов на длъжност главен директор на ГД „Надзор на пазара“ при
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор , с което на „ТОНЕКС 2000“
ЕООД. ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Д-р Л. Заменхоф" 32, вх. 1, ет. 3, ап. 8
представлявано от Н.Б. - управител на основание 51в от Закона за техническите
изисквания към продуктите /ЗТИП/ за нарушение на чл.22 от същия закон на
дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/.
ОСЪЖДА „ТОНЕКС 2000“ ЕООД. ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Д-р Л.
Заменхоф" 32, вх. 1, ет. 3, ап. 8 представлявано от Н.Б. - управител да заплати на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 80 /осемдесет / лева,
12
представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №3956/2021г. на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13