№ 211
гр. Русе, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:M.Петров
Членове:М. Велкова
С. Павлова
при участието на секретаря М. Пейнова
като разгледа докладваното от С. Павлова Въззивно гражданско дело №
20244500500265 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Г. Й. М. от гр.Русе, против
решението, постановено по гр.д.№6624/2022г. по описа на РРС, с което са
отхвърлени предявени от него против ЧСИ В. М. искове за сумата 2450лв.-
неоснователно начислени разноски за адвокатски хонорари по посочени
изпълнителни дела и за сумата 1252.98лв.-мораторни лихва върху всяка от
главниците, за посочени периоди.
Иска решението да бъде отменено като неправилно, по изложени в
жалбата съображения и постановено друго, с което исковете да бъдат
уважени.
Насрещната страна ЧСИ В. М. не е подал отговор на въззивната жалба.
Третото лице-помагач ЗК“ЛЕВ ИНС“АД е подал отговор на въззивната
жалба чрез юрисконсулт И.К, с който заявява становище за нейната
неоснователност. Иска решението да бъде потвърдено, с присъждане на
разноските за въззивната инстанция.
1
С обжалваното решение №1816/19.12.2023г., постановено по гр.д.
№6624/2022г. по описа на РРС, първоинстанционният съд е отхвърлил
исковете, предявени от Г. Й. М. против ЧСИ В. М., рег.№833, с район на
действие РОС и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 970лв. адвокатско възнаграждение.
Съдът е приел, че не е установено по делото ищецът да е претърпял
имуществени вреди, представляващи неоснователно заплатени адвокатски
хонорари /наречени „съдебни разноски“/ по седем броя изпълнителни дела,
подробно посочени. След анализ на събраните доказателства съдът е приел,
че по всяко от изпълнителните дела молбите за образуването им са подадени
от пълномощници на съответните взискатели, към които са приложени
пълномощни и договори за правна защита и съдействие, с отбелязване за
съответно заплатено възнаграждение. Разноските на взискателите са
възложени на Г. М.-длъжник по изпълнителните дела и са събрани от него.
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна,
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Установено е от събраните в първоинстанционното производство
доказателства, че ищецът, настоящ жалбоподател е длъжник по седем броя
изпълнителни дела, образувани пред ответника ЧСИ В. М., всяко от които е
образувано по молба на взискател, представляван от пълномощник-адвокат,
като към молбата за образуване на всяко от изпълнителните дела е представен
изпълнителен лист, издаден срещу Г. Й. М., адвокатско пълномощно, договор
за правна защита и съдействие между адвоката и взискателя, с договорено
възнаграждение, като е отразено заплащането му в брой. Т.е. договорът
съдържа разписка за заплащане в брой на уговореното възнаграждение и
предвид това, друг документ за заплащането му не се представя. Не се спори,
че адвокатското възнаграждение по всяко от седемте дела, в общ размер
2450лв. е събрано от ищеца-длъжник по всяко от делата.
С решение № 264/08.04.2010 г. по гр. дело № 474/2009 г. на ВКС, IV
ГО по чл. 290 ГПК е прието, че при установяването на предпоставките, при
които частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно
е причинил при изпълнение на своята дейност следва да се има предвид, че се
2
касае се за специален закон, който изключва приложението на общия. Прието
е, че по реда на Закона за частните съдебни изпълнители/ЗЧСИ/ пасивно
легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които изпълняват дейност по
принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по
повод на тази дейност. Определящ е вида дейност, като частните съдебни
изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Пряка означава директно
въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не
би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или
бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези
вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. При
искът предявен на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ отговорността ще е налице
когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване
при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка.
В случая не е установено по делото наличието на нито един от
елементите на фактическия състав, за ангажиране отговорността на
ответника, които следва да са налице в кумулативна даденост. Сумата общо
2450лв., по 350лв. по всяко от изпълнителните дела, представляваща
адвокатско възнаграждение на адвокат-пълномощник е законосъобразно
начислена и събрана от ответника, съответно-преведена на всеки от
взискателите по делата. В т.2 на ТР№3/10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС се
приема, че разноските по изпълнението не са материализирани в
изпълнителния лист и съставляват всички разходи, които взискателят прави в
изпълнителното производство-за адвокатско възнаграждение, за дължими
такси по изпълнението и други разходи, свързани с принудителното
изпълнение. Събирането на вземането за разноски по изпълнението се
осъществява в рамките на образуваното изпълнително производство. В
случая, ЧСИ е събрал сумите за заплатено адвокатско възнаграждение,
заплащането на което е удостоверено по всяко от изпълнителните дела с
договор за правна защита и съдействие, а сумите са заплатени на всеки от
взискателите, следователно това негово действие е законосъобразно. ЧСИ
няма правомощие да изследва дали посоченото в документа плащане е реално
направено. Не е доказано по делото наличие на вреда, настъпила в
патримониума на жалбоподателя, в резултат на действия на ответника, поради
3
което правилно с обжалваното решение искът му е отхвърлен, като
неоснователен. Решението на първостепенният съд е правилно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, в тежест на
жалбоподателя са направените от насрещната по делото страна разноски.
Ответникът по жалбата е представляван от пълномощник адвокат В. В., с
договорено възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 ЗА, като се претендира такова в
размер на 500лв. Настоящия състав намира, че на адвокат В. се дължи
възнаграждение в размер на 100лв., като съображенията за това са следните:
Процесуалният представител, оказващ безплатна правна помощ не е подал
отговор на въззивната жалба, явил се е в единственото проведено съдебно
заседание. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС, е прието, че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се
тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи,
както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при
наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски,
включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда
на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за
всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият
съдебен състав следва да направи преценка дали нормата на чл.38, ал.2 ЗА,
която препраща към Наредба № 1/2004 г. и задължава съда да определи
адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в
4
случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на
материално затруднено лице, е съответна на правото на ЕС. Решението на
Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на
минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява
съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и
преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат
да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно
процесуално представителство възнаграждението да бъде в посочения в
наредбата минимален размер.
Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в
определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-
висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда
да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава
изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на
участниците в гражданския процес и представлява нарушение на
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща
към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да
се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение
следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и фактическата и правна сложност на делото/ в т.см. Определение №
50015/16.02.2024 г. на ВКС по т.д.№1908/2022 г., I т.о./.
Настоящият състав на съда намира, както бе посочено, че в полза на
адвокат В. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на ЧСИ В. М. по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗА в размер
под минималния по наредбата, а именно-100лв. За определянето му съдът
съобразява, че правната помощ е само за осъществено представителство в
съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания по въззивна
жалба на насрещната страна при обжалваем интерес от 3702.98лв., при което
претендирания размер от 500.00 лв. е прекомерен и непропорционален
5
спрямо извършената работа. Делото не се отличава и с особено висока
фактическа или правна сложност.
На третото лице-помагач Застрахователна компания „ЛЕВ
ИНС“АД не се дължат разноски /чл.78, ал.10 ГПК/.
Решението не подлежи на касационно обжалване, предвид
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
По тези съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1816/19.12.2023г., постановено по гр.д.
№6624/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Г. И. М., ЕГН **********, от гр.Русе, ******, да
заплати на адвокат В. М. В., сумата 100 лв. разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Застрахователна
компания „ЛЕВ ИНС“АД, трето лице-помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, предвид
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6