Разпореждане по дело №498/2021 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 ноември 2021 г. (в сила от 29 ноември 2021 г.)
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20217140700498
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

497/25.11.2021 г.

 

гр. Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

         Административен съдия: Соня Камарашка

 

при секретаря Александрина Александрова и с участието на прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 498 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 276 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

 

Образувано е по жалба и уточнение по нея К.Д.Д. с ЕГН * изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ „Б*** ” към Затвора гр.В*** за прекратяване на бездействие на орган по изпълнение на наказанията, свързано с неосигуряване на питейна вода отговаряща на изискванията и вода за битови нужди за периода от 10.08.2021г. до 13.08.2021г. представляващо нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗ. Иска се преустановяване на бездействието на Началника на Затвора гр.В*** в бъдеще.

В съдебно заседание жалбоподателя в настоящето производство редовно призован, се явява лично доведен от органите на ОЗ "Съдебна охрана" Монтана. Поддържа искането си по доводи изложени в него. По съществото на делото желае да се преустанови бездействието на Началника на Затвора гр.В*** в бъдеще свързано с неосигуряване на питейна вода и вода за битови нужди.

Ответната страна– началника на Затвора – В*** , чрез процесуалния си представител Г*** Х*** ст. юрисконсулт към Затвора В*** , оспорва жалбата. В писмено становище излага доводи за нейната неоснователност свързани със спазване на разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Счита, че не е налице незаконосъобразно действие или бездействие от страна на органа по изпълнение на наказанието, тъй като се касае до възникнали обективни причини касаещи авария на водопровода. Моли да бъде отхвърлен.

Окръжна прокуратура Монтана уведомена за образуваното производство и конституирана на осн. чл.16, ал.1,т.3 от АПК чрез представителя си прокурор Галя Александрова дава заключение, че искането е неоснователно тъй като са спазени разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. В подробно писмено заключение излага доводи по съществото на искането свързани с неговата недоказаност и неснователност.

Съдът, като разгледа оплакванията, изложени в жалбата след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото и се установява от приложените справки, че К.Д.Д. изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“ по влязла в законна сила присъда в размер на шестнадесет години, за извършено престъпление по чл.116, ал.1 от НК. Същият е преведен в ЗООТ В*** на 14.07.2020г. за доизтърпяване на наложеното му наказание.

В жалбата си лишения от свобода Д. сочи, че за периода от 10.08.2021г. до 13.08.2021г. от ответника не е осигурена питейна вода и вода за битови нужди, което е нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗ. Твърди, че не е разполагал с налични по сметка парични средства за закупуване на вода от намиращата се в ЗООТ Затворническа лавка. Излага доводи, че липсата на вода е довела до невъзможност да си мие ръцете и да ползват същата в тоалетната. Твърди, че никакви стекова с вода не са били докарвани в Затвора, за което е писал и преди това жалби.

Видно от приложените по делото писмени доказателства в ЗООТ В*** не се използва собствен водоизточник, а водата както за битови нужди, така и питейна се доставя от „Водоснабдяване и канализация“ ООД Монтана. Видно от приложеното писмо на л.10 от делото ВиК – Монтана са уведомили ЗОЗТ Б*** , където се намира и ЗООТ към Затвора гр.В*** са възникнал проблем с водоснабдяването поради авария на водопровода от ПС „П*** лула“ за гр.Б*** който е единствения водоизточник за подаване на вода. Сочи се, че аварията е станала на 10.08.2021г. и на 13.08.2021г. е възстановено нормалното водоснабдяване в ЗОЗТ и ЗООТ гр.Б*** към Затвора – В*** . Приложена е справка  от медицинско лице по делото, че в периода от 10.08.2021г. до 13.08.2021г. в ЗОЗТ гр.В*** няма регистрирани случай на лишени от свобода със стомашно-чревни проблеми в това число и жалбоподателя. От приложената по делото разпечатка от ползваната карта за пазаруване в Затворническата лавка за периода от 01.08.2021г. до 31.08.2021г. на жалбоподателя е видно, че същият не само е разполагал с налични парични средства, но и на 12.08.2021г. е пазарувал бутилки с минерална вода.

От приложената справка от ИСДВР се сочи, че за обезпечаване на затворниците са били предприети действия от затворническата администрация за снабдяване на ЗООТ с питейна вода, както и че определени служители на затворническото общежитие по два пъти на ден с бус и линейка са докарвали вода в бидони, шишета и туби от градската чешма.

По делото са приложени сведения снети от лишените от свобода С*** Г*** Г*** и А*** К*** С*** в който потвърждават факта, че в посочения от жалбоподателя период не им е подсигурена питейна вода.

При така изложената фактическа обстановка, съобразно събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид становищата на страните съдът приема от правна страна следното:

Искането с правно основание чл. 276, ал. 1 ЗИНЗС е депозирано от активно процесуално легитимиран да го предяви, тъй като изтърпява наказанието си лишаване от свобода в ЗООТ към Затвора гр.В*** , като поради факта, че е бил лишен от питейна вода и за битови нужди чрез бездействие от Началник Затвора гр.В*** се твърди, че нарушава забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Настоящия съдебен състав намира, че искането е и допустимо тъй като твърдяното бездействие освен сочения период, прекратено към момента на подаване на искането е очевидно и обективно предстоящо.

Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал. 2 на чл.3 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: по т. 1- прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; по т. 2 – извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Съгласно ал. 2 на чл.276 от ЗИНЗС липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението по чл. 3. Съгласно чл. 280, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът се произнася с разпореждане в срока по чл. 278, ал. 1, като съгласно ал. 2, с разпореждането съдът може да отхвърли искането /т. 1/ или да разпореди на органа по изпълнение на наказанията или на съответно длъжностно лице да извърши конкретни действия, с които да предотврати или да прекрати безусловно действията или бездействията, представляващи нарушение на чл. 3, като определи срок за това /т. 2/. Съгласно чл. 283 от ЗИНЗС, за неуредените в тази част въпроси се прилагат съответно разпоредбите на глава петнадесета, раздел І от АПК.

Разпоредбите на чл. 276-283 от ЗИНЗС се прилагат само за фактически действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията или на длъжностни лица, които действия/бездействия нарушават забраната по чл. 3 по отношение на лицето, търсещо защита.

Съгласно чл. 277, ал.4 от ЗИНЗС съдът е изискал от началника на Затвора В*** предоставяне на данни във връзка с твърдяното бездействие по лишаването му от питейна вода и такава за битови нужди за сочения период и понастоящем. С постъпилия от ответника писмен отговор и приложените писмени доказателства в депозирано писмо от ВиК - Монтана с което се уведомява ЗОЗТ Б*** , където тогава се намира и ЗООТ към Затвора гр.В*** е възникнал проблем с водоснабдяването поради авария на водопровода от ПС „П*** лула“ за гр.Б*** който е единствения водоизточник за подаване на вода. Сочи се, че аварията е станала на 10.08.2021г. и на 13.08.2021г. е възстановено нормалното водоснабдяване в ЗОЗТ и ЗООТ гр.Б*** към Затвора – В*** .

За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗИНЗ препраща към ППЗИНЗ, като съгласно а чл.20, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС „..на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода…“ В чл.74, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е предвидено, че „Началниците на местата за лишаване от свобода отговарят за осигуряването на питейна вода…“

В случая обаче вмененото на ответника задължения за доставка на питейна вода е било обективно неизпълнимо, тъй като е възникнала авария в местния водопровод, което се установява от приложеното по делото писмено доказателство, това е наложило лишените от свобода да закупуват вода от затворническата лавка, което се потвърждава и от приложената по делото разпечатка от ползваната карта за пазаруване за периода от 01.08.2021г. до 31.08.2021г. на жалбоподателя от която се установява, че същият не само е разполагал с налични парични средства, но и на 12.08.2021г. е пазарувал три литрови бутилки с минерална вода, като такива е закупувал както преди спиране на водоснабдяването, така и впоследствие. От друга страна видно от приложената справка от ИСДВР е отразено и не е опровергано от други доказателства, че за обезпечаване на затворниците са били предприети действия от затворническата администрация за снабдяване на ЗООТ с питейна вода, както и че определени служители на затворническото общежитие по два пъти на ден с бус и линейка са докарвали вода в бидони, шишета и туби от градската чешма. Наред с това предвид факта, че жалбоподателя изтърпява наказанието си в открит тип, то по аргумент от чл.71а, ал.1 от ППЗИНС същите се движат в района на затворническото общежитие самостоятелно и могат да ползват обособените места в които е осигурена вода за битови нужди. Не се установиха нито действия, нито твърдяното бездействие, което да е противоправно и неправомерно и което да е в нарушение на чл. 3 ЗИНЗС за да бъде прекратено на основание чл. 276 ЗИНЗС.

Предвид горното, поради липса на противоправни и неправомерни фактически бездействия в нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията - длъжностни лица и началника на Затвора В*** , относно неосигуряване на питейна вода отговаряща на изискванията и вода за битови нужди за периода от 10.08.2021г. до 13.08.2021г. и по настоящем, искането се явява неоснователно и следва да се отхвърли.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, Административен съд Монтана ІІ-ри състав,

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на К.Д.Д. изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ „Б*** ” към Затвора гр.В*** с искане по чл. 276 ЗИНЗС да бъдат прекратени противоправни и неправомерни бездействия на Началника на Затвора гр.В*** .

 

Разпореждането на основание чл. 281 от ЗИНЗС може да се обжалва с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Монтана, в тридневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се разглежда по реда на глава ХІІІ от АПК и не спира изпълнението.

 

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от разпореждането, да се изпрати незабавно на страните по реда на чл.137 от АПК.

 

 

Административен съдия: