№ 266
гр. Пещера, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело №
20255240100002 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. К. Ч.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *****, чрез адв. П. П. от САК, против
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ж.к. Мотописта, бул. България №
49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД във вр с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10а, ал. 1, ал. 2, ал. 4 от ЗПК,
чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, с които се иска да бъде
прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт № 40014209143 от 16.12.2022 г., сключен между ищцата Х.
К. Ч. и ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответникът е сключен
Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40014209143,
по силата на който е усвоена главница в размер на 3000,00 лв. за срок от 24
месеца при уговорен лихвен процент е в размер на 41 % и ГПР в размер на
48,22 %. Сочи се, че в раздел V от договора е уговорено задължение за
потребителя за заплащане на застрахователна премия в размер на 68.40 лв.
Излага твърдения, че по силата на договора кредитополучателят е задължен да
закупи допълнителни услуги, упоменати в раздел VI от същия - допълнителна
услуга „Фаст", за която е предвидено възнаграждение в размер на 1 200 и
допълнителна услуга „Фекси", за която е предвидено възнаграждение в размер
на 1200 лв., като общият размер на двете услуги възлиза на 2400 лв.
Поддържа, че възнаграждението за двете услуги е дължимо към датата на
подписване на договора, но е разсрочено към погасителните вноски по
кредита. Сочи, че в резултат на това за усвоена главница в размер от 3000 лв.
1
от ищцата се изисква да заплати сума в размер на 6844,42 лв.
Твърди, че ищцата има качеството потребител по смисъла на ЗПК,
поради което счита, че сключеният между страните договор за заем е нищожен
на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като излага
подробни аргументи в подкрепа на становището си.
Поддържа, че таксите за допълнителни услуги представляват разход по
кредита, като кредиторът, в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, не ги е включил
към годишния процент на разходите (ГПР), който при включването им би
възлизал на повече от 2411 %.
Сочи, че в договора е уговорен лихвен процент за срока на договора в
размер на 41 % и ГПР в размер на 48.22 %, като твърди, че не става ясно какво
представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.
Поддържа, че отделно от това са предвидени такси, които поставят
потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му
по кредита, което обуславя и пороците на договора по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от
ЗПК
Освен това излага съображения и че посочването в договора на размер
на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните
представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1,
и ал.2 т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС, като цитира съдебна
практика в този смисъл.
На следващо място сочи, че договорът за паричен заем е нищожен и на
друго основание, а именно тъй като клаузата за заплащане на договорна лихва
накърнява „добрите нрави", за което излага подробно становище.
Акцентира и върху това, че клаузите, изискващи заплащане на такси за
допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси", противоречат на разпоредбите на чл.
10а, ал. 1, ал. 2, ал. 4 от ЗПК, съгласно които кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Поддържа, че в настоящия случай изисканите такси за
допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" представляват именно такси,
свързани с усвояването и управлението на кредита, което пряко противоречи
със закона, поради което счита, че клаузите, които ги уреждат, са нищожни на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Счита също, че клаузите, изискващи заплащане на такси за
допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси", са неравноправни, като нарушават
изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Сочи, че
така уредените клаузи противоречат на добрите нрави и добрите търговски
практики като илюстрират директно уговорки във вреда на потребителя, които
не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като
не позволяват на последния да прецени икономическите последици от
сключването на договора за кредит. (чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП).
2
Твърди още, че клаузите, изискващи заплащане на такси за
допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси", са нищожни поради противоречие с
добрите нрави, за което излага подробни съображения.
В заключение сочи, че в процесния случай хипотезата на чл. 26, ал. 4 от
ЗЗД се явява неприложима по отношение на нищожността на частта от
договора, в която се уговарят годишния процент на разходите и годишния
лихвен процент, тъй като същите са незаместими по право от повелителните
правила на закона, като сделката не би била сключена при годишен процент от
разходите, надвишаващ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявения
иск. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, в който оспорва
основателността на предявения иск, за което излага подробни съображения.
На първо място твърди, че по делото е безспорно обстоятелството, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит № 40014209143
на 16.12.2022 г., по силата на който ответното дружество е представило на
ищеца Х. К. Ч. заем в размер на 3000,00 лева, а ищеца се е задължил да върне
на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна
възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст" и „Флекси" съгласно условията на договора. Сочи, че от представените
по преписи от процесния договор за кредит, както и приложенията към него,
се доказа по недвусмислен начин, че всички условия по договора за кредит са
предварително уговорени между страните, като ищеца изрично е изявила воля
да сключи договора за кредит при посочените условия.
Поддържа, че при сключване на процесния договор за кредит са спазени
всички императивни изисквания на ЗПК.
Сочи, че в договора годишният процент на разходите е фиксиран като
абсолютна процентна стойност - 48.22 %, сочи че и уговореният лихвен
процент е фиксиран - 41.00 %, поради което не е необходимо посочването на
взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен,
формиран е от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се
променя, при никакви условия. Твърди, че въпреки това с разпоредбата на чл.
5.2. от Общите условия, неразделна част от договора, са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин
Намира, че от формулираните клаузи и от съдържанието на договора
става ясно, че още към момента на сключването му, потребителят е бил
уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към
кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията
им. В тази насока оборва твърдението, че в отношенията между страните е
3
налице заблуждаваща търговска практика от страна на дружеството-ответник.
На следващо място излага съображения в подкрепа на твърдението си,
че таксата за предоставената услуга „Фаст" и „Флекси", не представлява
разход по кредита и не следва да участва във формирането на размера на
общите разходи по кредита. Поддържа, че потребителят е наясно относно
задълженията си и конкретните разходи, които ще възникнат за него по силата
на договора за кредит, които формират общия размер на разходите за
потребителя по смисъла на чл. 3, буква „ж" от Директива 2008/48/ЕО, а оттам
формират и годишния процент на разходите. Сочи още, че потребителят е
наясно и с конкретните разходи, които ще възникнат за него за закупената
допълнителна услуга, поради което счита, че щом има яснота за задълженията
на потребителя отделно по кредита и отделно за допълнителната услуга, а
също така е посочена и общо дължимата сума по кредита и по закупената
допълнителна услуга, няма как да се приеме, че годишният процент на
разходите е неточно посочен в договора за кредит, а още по-малко, че липсва.
Освен това твърди, че дори да се приеме, че има нарушение - неточно
посочване на годишния процент на разходите, то не е толкова съществено, че
да доведе до недействителност на целия договор. Изтъква, че в такава
хипотеза приложение следва да намери разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД,
което кореспондира и с практиката на Съда на ЕС. В този смисъл твърди, че
клаузата за допълнителна услуга не съставлява част от основния предмет на
договора за кредит, поради което договорът за кредит може да бъде сключен и
да съществува валидно, независимо от клаузата за допълнителна услуга, дори
в случай, че има основание за недействителност на тази клауза.
Сочи още, че дори и да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-
висок от законово-допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това е
недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на
същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит.
На следващо място оспорва твърдението в исковата молба за нарушение
на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, като твърди, че закупените от
ищцата допълнителни услуги не са такси за дейности, свързани с усвояване и
управление на кредита. Сочи, че допълнителните услуги, които кредиторът е
предоставил на ищцата, й дават възможности да извършва едностранна
промяна на погасителния план по кредита си, а не представляват
възнаграждение за кредитора за извършени неизбежни административни
действия по кредита.
Оспорва и твърдението за нищожност на клаузата за размера на ГЛП,
поради противоречие на закона и добрите нрави, за което излага подробни
аргументи.
По изложените съображения ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД моли съда да постанови решение, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на насрещно
4
претендираното адвокатско възнаграждение с искане същото да бъде
определено в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г. Ангажира
писмени доказателства. Възразява срещу доказателственото искане на ищцата
за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като намира същото за
ненужно, поради липсата на спор по отношение на това, че уговореното
възнаграждение за допълнителни услуги не е включено в размера на ГПР по
процесния договор.
В открито съдебно заседание ищцата Х. Ч., редовно призована, не се
явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило
писмено становище от адв. П. П., с което поддържа исковата молба и моли за
уважаване на предявения иск. Претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение от ответната страна.
В открито съдебно заседание ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. От
юрисконсулт Ивета Тенева, в качестовото й на пълномощник на ответника, е
депозирано писмена молба, с която поддържа представения отговор на
исковата молба и моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
разноски. Сочи, че с плащанията си ищцата е заплатила и сумата от 270,00 лв.,
представляваща начислени такси по Тарифа. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, като
счита че същото следва да бъде определено под законовия минимум по
Наредба № 1/2004 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД във вр с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10а, ал. 1, ал. 2, ал. 4 от ЗПК, чл. 11, ал.
1, т. 9, т. 10 и т. 20 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно
доказване: сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба
съдържание, че договорът за кредит е недействителен на сочените основания -
поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 от ЗПК, както и че същият
съдържа оспорените клаузи, които противоречат на императивни
материалноправни разпоредби - чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК
и/или накърняват добрите нрави, както и наличието на неравноправни клаузи
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си,
както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и
коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени
икономическите последици от сключването на договора с оспорените клаузи.
Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
5
ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищцата
Х. К. Ч. и ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е сключен
Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40014209143
от 16.12.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата
сумата от 3000,00 лв., която е изцяло усвоена от ищцата, както и че
договореното между страните възнаграждение за закупени допълнителни
услуги „Фаст" и „Флески" не е включено в ГПР по този Договор за кредит.
Обстоятелството, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит се установява и от представения по делото като
писмено доказателство Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт № 40014209143 от 16.12.2022 г.
От сключения между страните договор за потребителски кредит се
установява, че е уговорен годишен лихвен процент от 41,00 % и годишен
процент на разходите – 48,22 %. Установява се още, че ищцата е закупила и
две допълнителни услуги „Фаст" и „Флески", като заедно с тях крайната сума,
която Х. Ч. е следвало да върне е в размер на 6844,42 лв. за срок на договора
от 24 месеца.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че ответникът „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД представлява финансова институции по смисъла
на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които
не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Обстоятелството, че дружеството предоставя кредити, го определя
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищцата е потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК.
От това следва изводът, че сключеният между страните договор по
своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1
ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.
В т. VI от сключения между страните договор за потребителски кредит е
посочено, че възнаграждението за закупената допълнителна незадължителна
услуга става изискуемо с подписването на договора, но се разсрочва за срока
на договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за
погасяване на кредита. В договора е посочено също, че редът за използване на
закупените незадължителни доплънителни услуги „Фаст“ и „Флески“ е
подробно описан в общите условия на дружеството-кредитодател.
В т. 15.1 от Общите условия е посочено, че всеки закупил допълнителна
услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане и становище на искането за
отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена
доплънителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1 (един) час, считано от
постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД.
6
В т. 15.2 Общите условия е посочено, че всеки закупил допълнителна
услуга „Флески“ получава право да променя едностранно погасителния си
план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в
общите условия, като за извършената промяна на погасителния план страните
подписват анекс, като промяната влиза в сила от датата на печат, посочена в
анекса.
При извършената проверка настоящата инстанция, като съобрази в
какво се изразяват предоставените допълнителни услуги, намира, че клаузата
от сключения между страните Договор за потребителски кредит ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт № 40014209143 от 16.12.2022 г., с която е уговорено
заплащането им, е неравноправна. Дефиницията за неравноправна клауза в
договор сключен с потребител се съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП, към която изрично препраща чл. 24 от ЗПК и гласи следното: всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като за неравноправните клаузи в
договорите, съдът следи служебно. В чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е регламентирано,
че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. А по арг. от чл. 146, ал. 2 от ЗЗП се приема, че клаузите по
сключените договори не са индивидуално уговорени, когато те са
предварително изготвени от доставчика, поради което потребителят не е имал
възможност да влияе върху тяхното съдържание. Законодателната
регламентация по този въпрос е в съответствие и с Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на
ЗЗП. С посочената клауза е уговорено, че срещу заплащане на възнаграждение
за допълнителни незадължителни услуги, кредитополучателят може да се
ползва от различни привилегии – приритетно разлгеждане на искането му за
кредит и възможност едностранно да променя погасителния си план, но при
условия, поставени от кредитора. В процесния случай неравноправният
характер на посочената клауза произтича от липсата на еквивалентност между
поетото задължение за заплащане на възнаграждения по допълнителни услуги
и поетите ангажименти от страна на кредитора, тъй като предоставянето на
изброените по – горе привилегии не е обусловено от настъпване на
предвидени в договора условия, а зависи единствено от волята на кредитора.
Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и чл.
146, ал. 1 от ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК урежда възможността кредиторът
да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, а ал. 2 на същата разпоредба
въвежда забрана кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото искането
7
за отпускане кредит представлява елемент от фактическия състав по
сключване на договора за кредит, то услугата по разглеждането му от
кредитора представлява необходимо условие за отпускането и усвояването на
кредита и не би могла да се квалифицира за "допълнителни услуги" по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, за която дейност е предоставена законова
възможност кредиторът да събира допълнителни такси. В действителност
уговорената такса не се дължи за предоставяне на каквато и да било услуга, а
за разглеждане на подаденото искане чрез извършване на оценка на
кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК, която
дейност законът възлага като преддоговорно задължение на кредитора и за
чието извършване законът не урежда събиране на допълнителна такса извън
възнаграждението на кредитора по договора за кредит. От друга страна,
аргумент за неравноправния характер на претендираното възнаграждение за
допълнителната услуга „Флекси" от потребителя, е и това, че същото е
предварително дължимо без значение дали услугата ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните договор за потребителски
кредит. Подобно договаряне е в противоречие с изискването за
добросъвестност, в съответствие с което потребителят следва да заплати такса
за реалното ползване на определена услуга, и неминуемо води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя.
От изложеното дотук се налага изводът, че уговорката за заплащане на такси
за приоритетно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем и за
промяна в погасителния план се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143
от ЗЗП, респ. нищожни, като противоречащи не само на добрите нрави, но и
на императивните правни норми - разпоредбите на чл.10а, ал. 2 - ал. 4 от ЗПК.
В обобщение следва да се посочи, че клаузите, с които е уговорено
възнаграждение срещу предоставяне на допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флески“ касаят действия по усвояване (по отношение на приоритетното
разглеждане и изплащане на сумата по кредита) и управление (по отношение
на възможността за промяна на погасителния план) на кредита, за които
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и
комисиони от кредитора. От това следва изводът, че вземанията по посочените
услуги са уговорени с цел обогатяване на кредитодателя чрез заобикаляне на
императивни правни норми и получаване на допълнително възнаграждение в
противоречие с добрите нрави и в нарушение на принципите на
добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските отношения.
Освен това така уговореното възнаграждение за допълнителни услуги
представлява скрита добавка към възнаградителна лихва – този извод се
подкрепя и от начина на изплащане на възнагражденията за допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флески“ – същите от самото начало са разсрочени и
включени в месечните погасителни вноски. По този начин възнаграждението
за допълнителни услуги реално увеличава печалбата на кредитора, защото при
плащането на всички задължения се получават още едно допълнително
възнаграждение. С оглед на тези съображения, съдът приема, че вземането за
8
възнаграждение за допълнителни услуги е следвало да се включи и отчете при
изчислението на ГПР по кредита, доколкото дължимата сума реално
представлява разход по кредита по смисъла на § 1 от ДР на ЗПК. В контекста
на дадената дефиниция в § 1, т. 2 ЗПК „обща сума, дължима от потребителя“ е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Следователно, при
включването на възнаграждението за допълнителните услуги към разходите
по кредита, то ГПР по договора неминуемо би прехвърлил законоустановения
лимит на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно ще бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, който е около 50 %. В този смисъл е и заключението на изготвената
по делото съдебно-икономическа експертиза, което настоящата инстанция
кредитира като компетентно изготвено, обективно и обосновано. Видно от
погасителния план общият размер на дължимото възнаграждение за
допълнителни услуги възлиза на сумата от 2400,00 лв., разсрочена на 24
месечни вноски по 100,00 лв., от което е видно, размерът на възнаграждението
по допълнителните услуги е близък до размера на отпуснатия заем – 3000,00
лв. Тоест в рамките на 24 месеца заемателят е следвало да възстанови сума в
общ размер на 6844,42 лв. при отпуснат и усвоен заем в размер на 3000,00 лв.
или повече от двойно повече от получената в заем сума. В този смисъл
посоченият в договора годишен процент на разходите от 48,22 % не отговаря
на действителния и в него следва да се включат и сумите за дължимото
възнаграждение за допълнителни услуги, при което действителният размер на
ГПР би бил равен на 152,12 %.
Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на
размера на годишния процент на оскъпяване на кредита представлява частна
хипотеза на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в
потребителските кредити, тъй като води до неравноправие между двете
страни, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя,
последният от които е задължен да заплати неоправдано висок разход за
предоставения му финансов ресурс. Освен това невключването на вземането
за възнаграждение за допълнителни услуги към разходите по договора следва
да се окачестви и като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, доколкото подвежда потребителя относно спазването на забраната
9
на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Посочването на стойност по-малка от
действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а по
силата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4 ограничения, се считат за нищожни.
В процесния случай умишленото невключване на вземането за
възнаграждение за допълнителни услуги в ГПР по Договора за заем обуславя
санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно недействителност
на целия Договор за паричен заем.
Изложеното дотук мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме,
че предявеният иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт № 40014209143 от 16.12.2022 г., е нищожен, следва да бъде
уважен като основателен.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има ищцата.
В полза на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат
присъдени сторените от нея разноски за заплатена държавна такса в размер на
275,78 лв. и депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза в размер
на 450,00 лв.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно
който на ищцата е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от
Закона за адвокатурата (ЗА). Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвоката се
определя размер не по-малък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, накратко наричана
Наредбата.
От процесуалния представител на ответника е направено възражение за
прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като
са изложени становища, че съгласно практиката на СЕС съдът не е обвързан
от правилата за определяне на адвокатско възнаграждение, установени с
НМРАВ. По така релевираното възражение за прекомерност на размера на
претендираното адвокатско възнаграждение, настоящата инстанция намира
следното:
По въпроса за размера на адвокатските възнаграждения, които се
определят съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, към която
препраща и разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв е налице практика на Съда на
Европейския съюз, обективирана в решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22,
с което е прието, че чл. 101, § 1 от ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС следва да
се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
10
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.
В посоченото решение е прието още, че национална уредба, съгласно която, от
една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от
ДФЕС. Посочено е също, че при наличие на такова ограничение не е
възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани
от посочената национална правна уредба.
От така приетото в решението на СЕС, което съобразно чл. 633 от ГПК е
задължително за съдилищата, следва, че при определяне размера на
адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът действително не е
обвързан от минималните размери, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. на
ВАдвС, респ. - от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, което
препраща към Наредбата, а следва да съобрази единствено действителната
фактическа и правна сложност на делото, съответно - положения от адвоката
труд за осъществяването на защитата по това дело (аргум. и от чл. 78, ал. 5 от
ГПК, предвид и разясненията, дадени в мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012 от
06.11.2013 г. на ОСГТК).
В случая настоящият съдебен състав счита, че за реално положения труд
от страна на пълномощника на ищцата и предвид защитавания материален
интерес по делото, в полза на адв. П. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 450,00 лв. за осъществено процесуално
представителство по предявения установителен иск. При определяне на
посочения размер настоящата инстанция съобрази, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, като предоставената правна помощ се е
изразила в изготвяне и завеждане на искова молба и депозиране на писмено
становище по хода и по същество на делото, което е приключено в две
съдебни заседания (поради неизготвяне на експертното заключение),
проведени без личното явяване на страните и техните представители. Освен
това при извършена служебна справка в Единната информационна система на
съдилищата /ЕИСС/ съдът констатира, че само в рамките на период от година
и пет месеца по описа на Районен съд - Пещера има заведени общо единадесет
искови производства от ищцата Х. Ч. чрез пълномощника й адв. П. П.,
всичките касаещи идентични или сходни казуси, по които са депозирани
идентични или сходни искови молби. При това положение така присъденото
възнаграждение в размер на 450,00 лв. за процесуално представителство по
предявения иск, съдът счита за справедливо и кореспондиращо с действително
положения от адвоката труд по делото, при съобразяване и с обстоятелството,
че същото е резултат на осъществена висококвалифицирана дейност и
определяне на по- нисък размер от посочения ще е израз на обезценяването й.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
11
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 10а, ал. 1, ал. 2, ал. 4, чл. 11, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22
от ЗПК Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №
40014209143 от 16.12.2022 г., сключен между ищцата Х. К. Ч. и ответникът
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, по предявения от Х. К. Ч., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. *****, против „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Средец, ж.к. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7,
иск за прогласяване на нищожността на сключения между страните договор.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ж.к. Мотописта, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на Х. К. Ч., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. *****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата в размер на 725,78 лв. (седемстотин двадесет и пет лева и седемдесет
и осем стотинки) - разноски за държавна такса и депозит за съдебно-
счетоводна експертиза по делото.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ж.к. Мотописта, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. С. П. от САК,
с код по БУЛСТАТ: *********, сумата в размер на 450,00 лв. (четиристотин и
петдесет лева) - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
12