РЕШЕНИЕ
№ 2712
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110157968 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на С. Л*. Т., ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС срещу СТ. Р. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес: АДРЕС живущ в АДРЕС, с
която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
-5 000 лв. - обезщетение за причинените й на 04.02.2020 г. в гр. София, във „Фитнес
залата“ на АДРЕС неимуществени вреди - физически болки и страдания от нанасените й
травматични увреждания кръвонасядания по предната, външната, задно външната и предно
външната повърхност на цялата лява мишница, включително и в областта на лакътната ямка,
сливащи се зони на оток и зачервяване на обща площ 23/24 см. и оток на средната става на
втори пръст на лявата ръка, съчетан с бледо синкаво кръвонасядане, и страдания от
обостряне на хроничните й заболявания от преживения стрес - чести сърдечни и асматични
пристъпи и обостряне на базедовата й болест
-5 000 лв. -обезщетение за причинените й психически болки и страдания - често
сънуване и повторно преживяване на кошмара от хулиганското насилие над нея от
отвтеника, постоянен страх от среща с ответника в района на жилищния блок, душевни
страдания от поруганите й чест и достойнство на възрастна, болна и беззащитна жена, ведно
със
-законната лихва върху сумата от 5000 лева- неимуществени вреди от датата на
причиняване на неимуществените вреди - 04.02.2020 г. до изплащане на сумите.
Ищцата твърди, че на 04.02.2020 г. бил насрочен час - 11.00 ч. за отчитане на
водомерите в етажната собственост с адрес: гр. София на АДРЕС, в която тя живеела и тя
като бивш домоуправител била упълномощена от настоящия домоуправител да съдейства на
инкасаторката. Ищцата посетила заедно с инкасаторката фитнес зала, управлявана от Т Ф,
като се установило несъответствие е отчитанията на един от водомерите. Поддържа се, че те
попитали управителката Ф, дали може да обясни причините за това, а тя се ядосала и
започнала да крещи на ищцата да се маха от частната й собственост, нахвърлила се
1
физически върху нея и започна да я изтласква с ръце към вратата. Ищцата се възпротивила и
настояла да присъства до края на отчитането. В този момент се появили дъщерята на Т Ф М
Ф и приятеля й- ответника С.Б..
Твърди се, че ответникът започнал да дърпа и блъска ищцата грубо с ръце, да я удря
по тялото, в резултат на което тя залитала и се блъскала в стените и мебелите докато била
избутана със сила на улицата.
Сочи се, че била сезирана СРП, която отказала да образува наказателно производство и
по частна тъжба било образувано НЧХД № 9478/2020 г, 104 състав, по което е постановена
осъдителна присъда спрямо ответника за извършено престъпление по чл. 130 ал.2 от НК.
Твърди се, че в следствие на нападението ищцата получила кръвонасядания по
предната, външната, задно външната и предно външната повърхност на цялата лява
мишница, включително и в областта на лакътната ямка, сливащи се зони на оток и
зачервяване на обща площ 23/24 см. и оток на средната става на втори пръст на лявата ръка,
съчетан с бледо синкаво кръвонасядане. Вследствие на тези травми пострадалата имала
затруднения при действия с лявата ръка в продължение на повече от 2-3 месеца, като през
цялото време изпитвала силни болки. През този период се обслужвала изключително с
помощта на съпруга си.
Твърди се, че ищцата е получила и сериозни психически травми. Постоянно я
преследвал споменът за хулиганското насилие над нея. Започнала често да сънува този
инцидент. Чувствала се омерзена и с поругана чест и достойнство, страхувала да не срещне
на входа ответника.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковата молба като неоснователна и недоказана по основание и размер.
Оспорват се твърденията, че на 04.02.2020 г. ответникът е упражнил спрямо ищцата
физическо насилие, изразяващо се в дърпане и блъскане с ръце, удряне по тялото, в
резултат, на което тя да е залитала и да се е блъскала в стените и мебелите
Твърди се, че на 04.02.2020 г., ищцата е използвала посещението на служител на ВиК
за отчитане на водомерите, за да влезе в собствената на Т Ф фитнес зала, за да предизвика
скандал, говорила е на висок тон, че има нередности и без разрешение си е позволила да
влезе зад изградения във фитнес залата бар - рецепция, отказала е да напусне помещението,
въпреки че през цялото време е била молена да напусне обекта, не е спирала да обижда Т Ф,
започнала да й крещи и да я удря по главата с взетата от нея тетрадка със счетоводна
документация
Ответникът твърди, че тогава е получил телефонно обаждане от съпругата си, слизал
във фитнес залата и видял, че ищцата държи Т Ф за блузата и шала, тогава помолил ищцата
да преустанови действията си и да напусне помещението, и след като тя отказала да стори
това, я хванал за качулката на дрехата й и се опитал да я издърпа към коридора, като през
цялото това време М била с лице към коридора, и се държала за жилетката и шала на Т Ф.
Твърди се, че ищцата не е получила описаните в СМУ увреждания.
Прави се възражение за съпричиняване.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С влязла в сила Присъда от 08.02.2021 г. по ч.х.н.д. №9478/2020 г. на СРС, потвърдена
с Решение от 28.07.2021 г. по в.н.ч.х.д. №1170/2021 г. на СГС СТ. Р. Б. е признат за виновен
в това, че на 04.02.2020 г. около 11,00 часа в гр. София, във фитнес зала, намираща се на
АДРЕС чрез хващане с ръце, дърпане и бутане е причинил на С. Л*. Т. лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядания и отоци на лявата мишница и оток на втори пръст
2
на лявата ръка, съчетан с бледо синкаво кръвонасядане, които й причинили болка и
страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
В настоящото производство са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Й В А Г е готвач във фитнес, собственост на тъщата на ответника. Тя
сочи, че познава ищцата по физиономия, като живуща в сградата, където свидетелката
работи. Тя разказва, че присъствала на инцидент с нея в началото на месец февруари 2020 г.,
като М била влязла във фитнеса заедно със инкасаторската, която отчита водомерите и
държала да участва в отчитането им. Свидетелката сочи, че собственичката на фитнесa Т Ф
пристигнала и помолила госпожа М да напусне, но тя не искала да излезе и обиждала, че
хората от фитнеса, че са мутри и крадци. Впоследствие слязъл и ответника С.Б., а
рецепционистката извикала полиция. Свидетелката сочи, че С помолил 3 пъти ищцата да
напусне, като я хванал за качулката. С М започнала да дърпа Т Ф и замахвала с тефтер да я
удари, като С се е опитал да я изведе извън помещението. Свидетелката разказва, че след
като дошла полиция снели сведения от присъствалите, попитали ищцата дали има нужда от
бърза помощ и тя отказала, като свидетелката не е виждала да има видими травми по нея.
След този ден свидетелката е виждала ищцата като се връща от пазар, -както със съпруга си
така и сама без да има нужда от придружител. Свидетелката сочи, че след инцидента е
виждала и ищцата в градината, докато ответникът работи в съседство от офиса си долу в
сградата.
Свидетелят М Т М, съпруг на ищцата сочи, че не е очевидец на инцидента, но след
това съпругата му се обадила, той я намерил на тротоара пред фитнеса и накратко му
разказал за инцидента. Тогава констатирали уврежданията, които тя имала по лявата ръка и
отишли до съдебна медицина, където издали медицинско удостоверение. Свидетелят сочи,
че цялата лява ръка от лакътя нагоре била зачервена и била започнала да се подува. А втория
пръст на лявата ръка бил посинял. Последиците от това били с по-висока интензивност през
първите две седмици и не можела сама да се обслужва и да извършва обичайните
домакински дейности и се наложило свидетелят да помага: при къпане, при миене на съдове,
при почистване на домакинството. Две седмици тя била непълноценна с лявата ръка и той й
помагал за всички дейности, които изискват действия с двете ръце. Макар и да става дума за
лека телесна повреда в продължение на 3 месеца ищцата не можела да извършва
домакински работи. Например за Великден тя месела козунаци, но тази година не направила
такива, защото като започнела да си служи с ръката я боляло. Свидетелят разказва, че в
психологически план й се отразило тежко. Сочи, че тя е чувствителна натура, много е
впечатлителна и психиката й се дебалансирала, загубила спокойствие, престанала да спи
нормално. Започнала да взима лекарства „Атаракс“ за сън, но то я привеждало в много
отпаднало състояние и тя го заменила с антидепресант „Лирика“, който приемала до
м.09.2021 г. Свидетелят твърди, че това момче, което е упражнило насилието живее в
същата ЕС и предизвикало у ищцата нещо като страхова невроза, като тя не искала сама да
отиде до мазето или до пазара и искала мъжа й да я съпровожда, като това състояние
продължило около половин година. След това нещата започнали да се уталожват, но тя
продължила да сънува кошмари свързани с този инцидент. Свидетелят определя съпругата
си като по-впечатлителна и по-по чувствителна, но не повече от обичайното. Споделя, че тя
има много заболявания и инцидента се е отразил на всичко от тях.
По делото е назначена, изслушана и приета комплексна съдебно-медицинска
експертиза, която се кредитира като компетентно изготвена и тя следва да намери израз в
доказателствените изводи на съда. Вещите лица, базирайки се на СМУ № 50 / 04.02.2020 г.
издадено на името на ищцата (л.17 от делото) сочат, че при извършеният преглед е
установено: „По предната, външната, задно външната и предно външната повърхност на
цялата лява мишница, включително и в областта на лакътната ямка има сливащи се зони на
оток и зачервяване на кожата, сред които има петнисти морави и червеникави
3
кръвонасядания с овални форми и размери от порядъка на 2.5/1.5 см с изразено по-светли
централни части. Общата засегната площ е от порядъка на 23/24 см. Находките са болезнени
при палпация. Средната става на втори пръст на лявата ръка е обхваната от оток, съчетан с
бледо синкаво кръвонасядане. Налице е палпаторна болка. Движенията в ставата са
ограничени и щадящи“. Вещите лица са заключили, че описаните медицински факти
свидетелстват за типичен отпечатък от пръсти, осъществили силен натиск от стискане върху
кожата на лявата мишница на ищцата - отделните обособени кръвонасядания са с размери
2,5 / 1,5 см и с централна част на светла исхемия, които се сливат в общия оток и
зачервяване на цялата лява мишница и лакътна ямка. Травматичната увреда на малката
средна ставичка на показалеца на лявата ръка, довела ток с ограничени движения, което по
същество е клиничната картина на едно навяхване, се получава по механизма на
компресията в ставните повърхности, получаван при пресрещане на пръста с твърда
повърхност. Описаните травматични увреждания могат да се получат при силно стискане с
ръце на лявата мишница на ищцата, с едновременното осъществяване на бутане и/или
дърпане на цялото тяло на ищцата за лявата мишница, като при това действие се е
осъществило и пресрещането на левия показалец в твърд предмет или повърхност.
Вещите лица са заключили, че понесените от ищцата травматични увреждания на
лявата ръка са повърхностни травми на кожата и подкожната тъкан на лявата мишница,
довели до оток и кръвонасядане (кръвна колекция под кожата), без да нарушават целостта
на кожата, ) и на навяхване на средната ставичка на левия показалец. Кръвонасядането на
кожата и навяхването на малка ставичка като медико-биологична характеристика
реализират признака болка и страдание, без засягане на общото здраве. Медицинските
критерии за пълно възстановяване от горните повърхностни травми е:
-До 20 дни за отока и кръвонасядането
-До 10 дни за навяхването на малка ставичка на пръст
Посочено е , че първите 1-2 дни болката би трябвало да е с висока интензивност,
намаляваща до отзвучаване към края на посочения период, дори без поставяне на
имобилизация.
В психологическата си част експертизата е приела, че С.Л. Т - М е с правилно
биологично и психично развитие. Завършила ВИТИЗ и Публична администрация към ТУ.
Вдовица с едно пълнолетно дете. Има едно внуче. От 2015 г. живее с втория си съпруг. Не се
води на отчет към психиатрична служба. Има множество соматични заболявания, за които е
присъдена група инвалидност от ТЕЛК. По характер е емоционална, с потребност за
отстояване собствените си нагласи, на лице е известна поведенческа ригидност, агресивност
само със защитен характер. В постигане на цели е упорита, с тенденция към доминиране;
Самостоятелна, предприемчива, оптимистична. Участвала в битов инцидент със съседи, в
който била потърпевша. Инцидентът възприема като „кошмарен”. След него за период от
около две седмици спряла да работи, „заради физическите болки в ръката”. За около две
седмици имала нарушен сън с кошмари, свързани със съседите, страхове да излиза сама,
имала избягващо поведение - твърди, че около месец и половина не е излизала от страх да
не ги срещне; криела се от тях. Имала преживявания за накърненото чувство за достойнство
- „прекършиха себеуважението ми”. Увеличила цигарите. Увеличила дозите на лекарството
за астма и сърце по собствено усмотрение. Не се е налагало да посещава извънредно личен
лекар или лекар - специалист. Не е търсила психиатрична или психологична консултация по
повод оплакванията си от инцидента. Вещото лице е заключило, че към днешна дата тези
оплаквания нямат актуалност. Останали са известна неприязън от евентуална среща със
конкретните съседи с остатъчни негативни преживявания за накърненото чувство за
достойнство и себеуважение - последици в психологичен план. Тези преживявания не са
довели до болестна значима житейска промяна, което да промени обичайния стереотипен
начин на живот. Преживяванията са пряк резултат от стресовото събитие и не биха
4
възникнали ако събитието не е налице.
Заключено е, че при инцидента С.Л. Т - М е преживяла психичен стрес - на фона на
болките, налагащи частична чужда грижа от близък, е имала емоционално състояние с
нарушен сън, мисли и преживявания на страх, обида за накърнено достойнство и
себеуважение, избягващо поведение. Тези преживявания са били с по-висок интензитет
първите две седмици след конфликта. Впоследствие постепенно за около месец са
отшумели. След втората седмица се е върнала на работа и възстановила предишните
занимания. За около месец са отшумели страховете да излиза сама от входа. Това
разстройство не е с качествата на психоза. Интензитетът на оплакванията са отзвучали,
възстановено е социалното функциониране и обичайния начин на живот - работи, грижи се
за внуче, поддържа домакинството, социални контакти. Посочено е, че при конфликта със
съседи лицето е преживяла психичен стрес. По принцип стресът повлиява в посока
влошаване и обостряне на соматичните заболявания. В случая, посочените от нея
обостряния, са възможни, но не са в степен да наложат необходимост от лекарска
консултация.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове с
правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за частично основателни.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Ето защо по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата относно осъществяване на деянието, вината и противоправността в
поведението на ответника съобразно влязлата в сила присъда на наказателния съд/ Присъда
от 08.02.2021 г. по ч.х.н.д. №9478/2020 г. на СРС/, а именно, че на 04.02.2020 г. около 11,00
часа в гр.София, във фитнес зала, намираща се на ул.“Пирин“ №10-12А ответникът СТ. Р. Б.
чрез хващане с ръце, дърпане и бутане е причинил на С. Л*. Т. лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядания и отоци на лявата мишница и оток на втори пръст на лявата
ръка, съчетан с бледо синкаво кръвонасядане, които й причинили болка и страдание без
разстройство на здравето.
Ето защо настоящият съд не следва да установява горепосоченото деяние, вината и
противоправността в действията на Б. спрямо М.
Съобразно разпределената доказателствена тежест не е проведено пълно и главно
доказване като не са събрани доказателства, от които може да се установят твърдените
факти и обстоятелства, които не се покриват от СПН на присъдата – че ответникът е удрял
ищцата по тялото, в резултат на което тя залитала и се блъскала в стените и мебелите.
Деянието, обхванато от присъдата е причинило лека телесна повреда на ищцата. Така
описаното деяние, вината и противоправността в поведението на Б. са установени с влязлата
в сила присъда на наказателния съд. Останалите елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане се установяват по безспорен начин от събраните по делото гласни
доказателства – вредите за ищцата по делото и причинната връзка с виновното деяние на
ответника.
Съдът възприема като достоверни и последователни показанията на свидетелите,
които възпроизвеждат в последователност възприети лично от тях факти. Свидетелят
Марков е с преки впечатления от състоянието на ищцата след инцидента, тъй като двамата
живеят в едно домакинство. Свидетелката А Г дава показания, за случилото се, съвпадащи с
установеното от наказателния съд, като нейните показания са относими за това, че след
инцидента ищцата се е движила и сама в рамките на етажната собственост,
Експертизата е приела, че травматичните увреждания могат да се получат при силно
стискане с ръце на лявата мишница на ищцата, с едновременното осъществяване на бутане
5
и/или дърпане на цялото тяло на ищцата за лявата мишница, като при това действие се е
осъществило и пресрещането на левия показалец в твърд предмет или повърхност. Ето защо
съдът намира за установена по безспорен начин причинно-следствената връзка между
деянието на Б. и причинените на М болки и страдания във връзка с извършеното от
ответника, както и наличието на претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се
във физически болки, както и психическа травма.
При определянето на размера на дължимото обезщетение съдът кредитира
показанията на свидетеля Марков, тъй като изразява непосредствени впечатления от
състоянието на ищцата след случилото се и до настоящия момент. Съдът отчита и личните
впечатления на съпруга на ищцата, че същата е по-чувствителна и впечатлителна, което
безспорно се потвърждава и от приетата КСМЕ и същото води до извода, че ищцата е
склонна да придава по-голямо значение на физическите и психическите болки от реално
претърпяното.
Вредата по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените
от закона права и интереси на увредения, като тя в настоящия случай засяга и здравето, и
психическото състояние на ищцата. Справедливо обезщетяване на нарушените права на
пострадалия по смисъла на чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи точен
паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и
психически сътресения, нанесени на конкретното лице.
Съществени при определяне на справедливия размер обезщетение за преживяното от
ищцата е обстоятелството, че същата е изпитвала силни болки в рамките на 1-2 дни с период
на отшумяване до 20 дни, а инцидентно е изпитвала и болки след възстановителния период.
В този период ищцата не е била в състояние пълноценно да осъществява домакинските си
задължения и е получавала помощта на съпруга си. При определяне на дължимото на
ищцата обезщетение следва да се вземе предвид и обстоятелството, че към датата на
инцидента последната е била на 53 години – на средна възраст с множество придружаващи
заболявания. След случилото се пострадалата е получила травматични увреждания, които са
се отразили негативно както на физическото и емоционалното й състояние, така и на начина
й на живот за продължителен период от време.
Ето защо и съдът намира, че с оглед претърпените от ищцата болки и травмата от
преживяното, справедливото обезщетение за претърпените от М неимуществени вреди
възлиза на 500 лева за физическите болки и страдания от нанасените й травматични
увреждания и 1500 лева за причинените й психически болки и страдания.
По отношение на наведените от ответника доводи, че е налице съпричиняване от
страна на ищцата съдът счита същото за основателно, като оценя приноса на ищцата за
настъпване на вредите в размер на 50 %. Става въпрос за шумен битов скандал на публично
място, чийто инициатор е ищцата, която не само е отказала да напусне помещението, но и
опитала физически да се саморазправи със собственичката/тъща на отвтеника/, посягайки да
я удари с тефтер. Ето защо съдът счита, че е налице съпричиняване от страна на ищцата,
като сумите от 500 и 1500 лева следва да бъдат намалени с 1/2, в каквато степен според съда
ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Поради това обезщетението
следва да бъде намалено до размера от 250 и 750 лева, в какъвто размер исковете следва да
бъде уважени като основателни и доказани За разликата до пълния претендиран размер от
по 5000 лева исковете следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на претенцията за заплащане на законни лихви върху присъденото
обезщетение до окончателното изплащане на сумата, то същата е основателна. В Решение №
1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о. е отбелязано, че „Лихвите
върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни, а не мораторни; те се
дължат от деня на събитието, като определянето на този момент е задължение на съда.
Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да претендира лихви от деня
6
на увреждането, откогато вземането му е станало изискуемо. Досежно размера на
дължимата лихва, която макар и компенсаторна, е законна, съдът счита, че тя не следва да се
присъжда в определен размер, тъй като задължение на съда е по посочи началния момент на
тази лихва, а размерът й се изчислява в изпълнителния процес в зависимост от момента на
плащане на главното задължение.”.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 100 лева- адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете.
Ищцата също следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете, които са в размер на 810 лева.
Ответникът следва да заплати държавна такса върху уважената част от исковете в
размер на 50 лева и сумата от 58.50 – депозит за вещи лица.
Водим от горното, Софийския районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТ. Р. Б. , ЕГН ********** с постоянен адрес: АДРЕС, живущ в АДРЕС,
да заплати на С. Л*. Т. , ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС сума в размер на 250 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - физически болки и страдания
от нанесените й травматични увреждания и сума в размер на 750 лева - обезщетение за
причинените й психически болки и страдания, за това че на 04.02.2020 г. около 11,00
часа в гр. София, във фитнес зала, намираща се на АДРЕС ответникът чрез хващане с ръце,
дърпане и бутане е причинил на С. Л*. Т. лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядания и отоци на лявата мишница и оток на втори пръст на лявата ръка, съчетан с
бледо синкаво кръвонасядане, които й причинили болка и страдание без разстройство на
здравето - престъпление по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху сумите от
250 лева и 750 лева от датата на увреждането – 04.02.2020 г. до окончателното плащане
на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетения за неимуществени вреди за разликата
над уважените до пълните претендирани размери от по 5000 лева.
ОСЪЖДА СТ. Р. Б. , ЕГН ********** да заплати на С. Л*. Т. , ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лева-съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА СТ. Р. Б., ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС държавна такса
върху уважената част от исковете в размер на 50 лева и сумата от 58.50 – депозит за
вещи лица.
ОСЪЖДА С. Л*. Т. , ЕГН: ********** да заплати на СТ. Р. Б. , ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 810 лева-съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7