Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Ловеч,17.01.2012г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,гражданска колегия, V състав, в публичното заседание на деветнадесети декември,през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА
РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря…Р. Б. и в присъствието на прокурора…уведомен………………………...като разгледа докладваното от
съдията ……гр.дело №1796 по описа за 2011 год,за да се произнесе съобрази:
Производство за промяна на бащино и фамилно име с правно основание чл.19,ал.І от ЗГР вр.чл.542 и сл.от ГПК.
Съдът е сезиран с молба с вх.№7720/14.10.2011г.,подадена от Х. Ц. П.,ЕГН:**********,***,действащ чрез пълномощника си-адв. С.Д. ***-партер ,с искане на основание чл.19,ал.1 от Закона за гражданска регистрация да бъде допусната промяна на бащиното и фамилното му име.
Молителят посочва,че е роден на ***г*** с рождени родители:майка-С.К. Петкова и баща-Цветозар Христов П..Твърди,че не познава биологичния си баща Цветозар Христов П.,който е емигрирал в САЩ на 24.08.1994г.и до този момент не е потърсил контакт със сина си.Изтъква,че обективните обстоятелства относно загубване на връзката между родител и дете са установени в мотивите на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№1148/1995г.по описа на Ловешки РС,с което е прекратен гражданския брак между родителите му.Посочва,че съгласно мотивите на решението за развод,девет месеца след раждането на молителя майката е заминала на обучение в Германия,,а два месеца по-късно за Германия заминал и биологичният му баща.През този период детето е било оставено на грижите на своите баба и дядо по майчина линия в с.Баховица,обл.Ловеч.След завършване на обучението си майката се завърнала в България и продължила да се грижи за детето,установявайки се в дома на родителите си в Баховица,а биологичният баща Цветозар Христов П. останал на работа в Германия.След кратко пребиваване в България при семейството си,от есента на 1992г.между биологичните родители настъпила трайна фактическа раздяла.Посочва се,че на 24.08.1994г.бащата Цветозар П. е напуснал България и се е установил да живее в Чикаго,САЩ.
Наведени са твърдения,че от момента на заминаването си в САЩ до настоящия момент биологичният баща на молителя не е установил контакти с него,не е изразил желание да го види,не го е търсил чрез други средства за комуникация и не е осигурявал средства за издръжката и отглеждането му до навършване на 18-годишна възраст,нито за образованието му във висши учебно заведение понастоящем.
Молителят излага,че от 1996г.живее в дома на С.В.В.-втори съпруг на майката от 1997г.,който го приема като свое дете и се грижи за него като баща.Твърди,че винаги е приемал и понастоящем приема съпруга на майка си като свой баща и от дете до настоящия момент го нарича”татко”,като изтъква,че дори и раждането на дете от втория брак на майка му със С.В. през 1999г.не е променило отношенията между молителя и С.В. като отношения между родител-дете.Посочва,че С.В. никога не е проявявал различно отношение между него и рожденото си дете Христина и е полагал към двете деца еднакви грижи .Молителят изтъква ,че винаги е общувал с В. като със свой баща,приема го като такъв и получава него всички бащини грижи.Релевира твърдения,че подобни са отношенията му и с роднините на С.В. ,като родителите на последния нарича баба и дядо,а същите от своя страна приемат него и сестра му по един и същ начин като свои внуци.Твърди ,че не познава родителите на своя биологичен баща/негови кръвни роднини/,който въпреки че живеят в гр.Ловеч никога не са поискали да го видят.Заявява,че привързаността му и уважението му към С.В. като към свой рожден родител през цялото му детство са го мотивирали при контактите със свои приятели и роднини да се представя с фамилията В.,като именно с тази фамилия е регистриран във Фейсбук.Не желае да носи бащино и фамилно име,различно от имената на неговата сестра и фамилия,различна от фамилията на единственото семейство,което е имал.
Счита,че са налице важни обстоятелства по смисъла на ЗГР,които налагат промяна на бащиното и фамилното име ,поради което се поражда правен интерес да поиска промяна в бащиното и фамилното си име,отразени в акт за раждане №726 от 26.08.1991г,съставен от Община-Ловеч,а именно да носи бащино име Стефанов и фамилно име В..
МОЛИ да бъде образувано производство по разглеждане на молбата и след като се убеди в основателността на искането,на основание чл.19,ал.1,предл.последно от ЗГР да постанови решение,по силата на което да допусне промяна на бащиното и фамилното име на молителя,вписани в акт за раждане №726 от 26.08.1991г,съставен от Община-Ловеч,както следва:бащиното име на молителя да бъде променено от Ц. на Стефанов и фамилното име на молителя да бъде променено от П. на В..***.молителят,редовно призован,се явява лично и с процесуален представител-адв.Св.Д..Поддържа молбата,като подробни фактичес ки и правни доводи излага в хода на делото по същество.
Заинтересуваното лице-Община-гр.Ловеч,редовно призована,не е изпратила представител и не е изразила становище по постъпилата молба.
Районна прокуратура-гр.Ловеч,редовно призована,не е изпратила представител и не е изразила становище по подадената молба.
Съдът като съобрази становищетона страните,както и събраните по делото писмени и гласни доказателства,преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Молителят е роден на ***г*** от майка-С.К. Петкова и баща-Цветозар Христов П..Установява се,че в съставения акт за раждане №726/26.08.1991г.същият е бил записан с имената Х.Ц.П..
Установява се,че с Решение от 19.07.1996г.по гр.д.№1148/1995г. по описа на Ловешки РС,е прекратен гр.брак между родителите на молителя-С.К. Петкова и Цветозар Христов П.,като упражняването на родителските права на малолетния тогава Х. Цв.П. са били предоставени на майката ,при определен режим на лични контакти с бащата.Със същото решение бащата Цветозар Хр.П. е бил осъден да заплаща за сина си месечна издръжка в размер на 1000.00 лв/преди деноминацията/,начиная от 01.01.1995г.до настъпване на причина,която би изменила или прекратила заплащането на тази издръжка.С цитираното решение съдът е постановил след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име-Стойчева.
По делото са събрани и гласни доказателства,чрез разпита на свидетелите :-С.К.В.,С.В.В. и Н.К.Л..От твърденията,съдържащи се в показанията на св.В./майката на молителя/ се установява,че синът й чувства като свой баща именно вторият й съпруг С.,тъй като с биологичния си баща не е живял и не го познава,а след като установеното със св.В. съжителство през 1996г.,в негово лице молителят е припознал своя баща.Твърди,че детето много отдавна,още в началните класове,е заявило желанието си за промяна и дори надписвал тетрадките си с фамилното име В..Заявява,че и в момента неговото желание е такова.
В този смисъл са и показанията на св.Л.-леля на молителя.Видно от същите,още от много малък молителят е задавал въпроси защо имената му не са като на неговата сестра.Посочва,че детето не познава баща си и чувства като такъв св.В.,който през целия период се е грижил за него.Споделя,че молителят е много привързан към В. и винаги се обръща към него с „татко”,като и цялата фамилия Витанови не е проявявала различие между едното и другото дете и са го приели като свой внук.
В показанията си,дадени пред съда
св.С.В. потвърждава,че още от 3-годишна възраст се грижи за молителя като за
свой син и детето винаги го е приемало като свой баща.Твърди,още от първи клас Х.
е започнал да изявява желание за промяна в имената ,тъй като се притеснявал в
училище от разликата между неговите и тези на сестра му бащино и фамилно
име.Свидетелят споделя,че винаги,когато има възможност,в т.ч.и в социалните
мрежи,молителят се идентифицира с
фамилното име В..Заявява,че няма нищо против Х. да носи неговата фамилия с
оглед установената връзка като между баща и син.
При така очертаните факти по делото съдът приема,че е сезиран с претенция с правно основание чл.19,ал.1 от ЗГР-за промяна на бащиното и фамилното име на молителя.
Подадената молба съдът намира за допустима.Разгледана по същество обаче,същата е неоснователна по следните съображения..
Съгласно разпоредбата на чл.13 от ЗГР, бащиното
име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с
наставка –ов или –ев и окончание съобразно пола на детето,освен когато
собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те
противоречат на семейните,етническите или религиозните традиции на родителите.Текста
на разпоредбата на чл.14, ал.1 от същия закон пък предписва,че фамилното име на
всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка –ов или –ев и
окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или
религиозните традиции на родителите налагат друго.В конкретния случай не е
спорно,че името на молителя е определено в съответствие със законоустановените
изисквания на чл.13,ал.1 от ЗГР.
Промяната на имената е уредено
с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР,съгласно
която собственото, бащиното и фамилното име на лицето могат да бъдат променяни
от съда в случаите, когато са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи,
както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
Поради липсата на легална дефиниция кои
точно обстоятелства следва де се определят като важни, то тяхното наличие с
оглед субсимирането им под нормата на чл.19,ал.1 от ЗГР,следва да се преценява
в контекста на всеки отделен случай. Съгласно практиката/в този смисъл Р.434 от
24.06.2010г.по гр.д.№712/2009г.на ВКС/ предвид основните принципи на
гражданското право и общественият морал, важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР
биха били такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили
носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо.Във всички
случаи обаче тази преценка следва да бъде обвързана с императивните изисквания
на чл.13 и чл.14 от ЗГР относно начина на образуване на бащиното и
В настоящия казус не са налице
факти,които да се квалифицират като лични и обществени обстоятелства,правещи носенето
на имената на биологичния баща лично или обществено неудобно или неподходящо.Името
на молителя е структурирано съобразно императивно установените законовите
изисквания и доколкото действията на съда в производството по Глава 50 от ГПК
са изцяло обвързани от императивните норми,то не е налице възможност съдът да
се отклони от императивната норма на закона.
Молителят обосновава направеното
искане за промяна на бащиното и фамилното му име с трайно установените добри отношения с втория
съпруг на майката-св.С.В.,привързаността и уважението му към него като към свой рожден родител през
цялото му детство и досега;факта,че с такова фамилно име е известен в
контактите си с приятели и в социалната мрежа ,както и с нежеланието си да носи бащино и фамилно име ,различно от
имената на неговата сестра и фамилия, различна от фамилията на единственото
семейство,което е имал.В този смисъл са и дадените от него,по реда на чл.176 от ГПК обяснения в проведеното на 19.12.2011г.с.з.
Така наведените обстоятелства
,които безспорно се установяват и в хода на охрантителното производство,не биха
могли обаче да се приемат за предпоставки по смисъла на чл.19 от ЗГР.Няма данни
имената да са осмиващи,опозоряващи или обществено неприемливи,като съдът
приема,че не са налице и важни обстоятелства , налагащи промяната.С досегашните
си бащино и фамилно име Х.Ц.П. се е идентифицирал и легитимирал в един продължителен период от
време, отчитайки че същият е роден през 1991г.и промяната на същите би създала известна
несигурност в социалните контакти и комуникацията с различни институции.
От друга страна, липсата на грижи
от страна на биологичният му баща, както и това, че той е изцяло дезинтересиран
от сина си Х.Ц.П. и не му плаща издръжка,още по.малко може да се приеме за
обстоятелство ,относимо към някоя от хипотезите на чл.19, ал.1 от ЗГР и не
могат да са основание за съда да допусне промяна на презимето и фамилията на
молителката.Следва да се отбележи,че с евентуалното допускане на исканата промяна на бащиното и фамилното
име на молителя би произвела ефекта на промяна в произхода,чието осъществяване
по този ред е недопустимо.Съдената
практика е катогерична,че промяната на име е допустима в изключителни случаи и
не зависи от субективното отношение на молителя,а от безспорно установени и предвидени от закона
обективни предпоставки.В конкретния случай именно императивните разпоредби
досежно формирането на бащиното и фамилното име на лицето налагат молителят
да носи като свое бащино и
фамилно име съответно личното и фамилно
име на своя биологичен баща.
С оглед на изложените по-горе съображения съдът намира за неоснователно и необосновано искането на молителя Х. Ц.П. за промяна на бащиното и фамилното му име,вписани в акт за раждане №726 от 26.08.1991г,съставен от Община-Ловеч,както следва:бащиното име на молителя да бъде променено от Ц. на Стефанов и фамилното име на молителя да бъде променено от П. на В..
За да достигне до горния извод настоящият съдебен състав се съобрази и с установената непротивречива съдебна практика-т.напр.Р.142 от 25.02.2003г.на ВКС по гр.д.№703/ 2002г;Р.382/20.05.2009г.по гр.д.№217/2008г.на ВКС,Р.№527/08.06.2009г.по гр.д.№1232/ 2008г.на ВКС;Р.№200/14.04.2010г.по гр.д.№25/2009г.на ВКС.
Водим
от горното и на основание чл.546 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. Ц. П.,ЕГН:**********,***,
действащ чрез пълномощника си-адв. С.Д. ***, съд. адрес: гр.Ловеч, бл.”Кокиче”-партер
с искане за промяна,пораси
наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл.19,ал.1 от ЗГР, на бащиното и фамилното му име,вписани
в акт за раждане №726 от 26.08.1991г,съставен от Община-Ловеч,както
следва:бащиното име на молителя да бъде
променено от Ц. на Стефанов и фамилното име на молителя да бъде променено от П.
на В. .
Съгласно чл.538,ал.1 от ГПК решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: