ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 687
гр. Варна, 09.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20253100900036 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени активно субективно и
обективно кумулативно съединени искове от „Ивелин Иванов” ЕООД, ЕИК
********* и Д. Т. К., ЕГН ********** срещу „Аргус Инвест” ЕООД, ЕИК
********* за осъждането на ответника да заплати на 1. „Ивелин Иванов”
ЕООД сумата от 50 400 евро, с левова равностойност 98 574 лв.,
представляваща неустойка за забава за периода 21.02.2022 год. – 21.01.2025
год., уговорена в чл. 5.2 от сключен между ищците и ответника на 27.06.2018
год. договор за учредяване на право на строеж, оформен в Нотариален акт №
**, том I, рег. № ****, дело № **/27.06.2018 год., вписан в СВ с вх. №
*****/29.06.2018 год., акт № ***, том XLII, дело № ****/2018 год., дв. вх. №
*****, съобразно притежаваните от ищеца 70 % от поземлен имот с
кадастрален идентификатор № *****.****.****, върху който е учредено
правото на строеж, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
подаването на исковата молба - 21.01.2025 год. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; и 2. Д. Т. К.
сумата от 10 800 евро, с левова равностойност 21 123 лв. представляваща
неустойка за забава за периода 21.02.2022 год. – 21.01.2025 год., уговорена в
чл. 5.2 от сключен между ищеца и ответника на 27.06.2018 год. договор за
учредяване на право на строеж, оформен в Нотариален акт № **, том I, рег. №
****, дело № **/27.06.2018 год., вписан в СВ с вх. № *****/29.06.2018 год.,
акт № ***, том XLII, дело № ****/2018 год., дв. вх. № *****, съобразно
притежаваните от ищеца 15 % от поземлен имот с кадастрален идентификатор
№ *****.****.****, върху който е учредено правото на строеж, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба -
21.01.2025 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищците обективират искане за приемане на
1
приложените писмени доказателства.
В законоустановения срок, ответникът депозира писмен отговор, с който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете и също
моли за приемане на приложените към отговора писмени документи.
Депозирана е допълнителна искова молба, с която ищците поддържат
предявените искове и отправят допълнителни доказателствени искания.
В отговора по допълнителната искова молба ответникът поддържа
позицията си за неоснователност на исковете и възразява срещу уважаването
на допълнителните доказателствени искания.
Съдът приема размяната на книжа за приключила.
По предварителните въпроси:
Доколкото исковете са породени от твърдяно неточно изпълнение на
абсолютна търговска сделка, те следва да бъдат разгледани по реда на глава
XXXII от ГПК - Търговски спорове.
Без уважение следва да бъде оставено отправеното в отговора на
допълнителната искова молба искане за разглеждане на делото в закрито
заседание на основание чл. 376 ГПК, доколкото в хода на размяната на книжа
не са представени всички доказателства и е необходимо разглеждането на
спора в открито съдебно заседание за изслушване на заключението по
поисканата от ищците съдебно-техническата експертиза.
В отговора на първоначалната искова молба, ответникът се е позовал на
чл.90 ЗЗД с твърдението за неизпълнено ищцово задължение по т.7 от
договора, което неизпълнено задължение на ищците е основание за отказ на
ответника да изпълни своето задължение. Липсва обаче обективирано искане
за евентуално осъждане на ответника да изпълни задължението си
едновременно с ищците. Поради горното, на ответникът следва да бъде
указано да уточни изрично дали релевира възражение по чл.90 ЗЗД, при така
очертаните твърдения за неизпълнено насрещно задължение по договора и ако
да - наведе фактически твърдения с оглед изпълнение на задълженията му по
т. 7 от договора, касателно настъпване на изискуемостта на задължението за
прехвърляне на ид. ч. на ищците и формулира искането, с което сезира съда
или се позовава на неизпълнено ищцово задължение като основание за
освобождаване от отговорност с оглед ищцовата забава.
По доказателствата:
Съдът намира, че представените с исковата молба и отговора по
исковата молба писмени доказателства следва да бъдат допуснати до
приемане в открито съдебно заседание като допустими и относими към
предмета на спора. На ищците следва да бъде указано, че най-късно в първо
открито съдебно заседание документите, находящи се на гърба на л. 7-21
следва да бъдат заверени за вярност с оригинала по реда на чл. 183 ГПК, като
в противен случай същите ще бъдат изключени от доказателствения материал
по делото.
2
На ответното дружество, депозирало отговора си на исковата молба чрез
ССЕВ, следва да бъде указано същото, касателно документите, находящи се на
л. 43-56 и л. 62, доколкото върху тях липсва поставен квалифициран
електронен подпис в съответствие с чл. 102ж, ал. 2 ГПК, или саморъчно
удостоверяване за тяхната идентичност с оригинала.
Съдът счита, че допустимо и относимо към предмета на спора се явява
и искането на ищците за провеждане на съдебно-техническа експертиза.
Възражението на ответника относно първия формулиран в искането въпрос се
явява неоснователно, доколкото съставеният констативен акт отразява
състоянието на сградата към 06.12.2024 год., а искането е за установяването
му към датата на подаване на исковата молба – 21.01.2025 год. Не може да
бъде споделено и възражението срещу допускането на втория въпрос,
доколкото ищците твърдят, че съставеният констативен протокол от
23.04.2023 год. не е окончателен, въпреки подписването му от тях. С
експертизата се цели установяване и дали констатираните от
административния орган забележки са отстранени от ответника.
Възражението на последния касателно третия въпрос съдът също намира за
неоснователно, тъй като прерогатив на самите ищци е преценката по какъв
начин да бъде събрано конкретното необходимо доказателство. Овен това
съдът намира, че отговорът на въпроса дали са отстранени констатираните
нарушения изисква специални знания от компетентността на съдебен експерт.
Съобразеното от съда относно прерогативите на ищците е относимо и
към искането на ищците за задължаване на ответника на основание чл. 190, ал.
1 ГПК да предостави по делото Констативен акт № */25.04.2023 год., съставен
по реда на чл. 224а ЗУТ от Директора на дирекция „Управление на
сигурността и контрол на обществения ред” при Община Варна. В този
смисъл, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
документът следва да бъде събран по друг процесуален ред.
СЪДЪТ счита, че на страните следва да се укаже възможността в
съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото,
както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор,
например чрез сключване на спогодба.
СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на
страните, на основание чл. 374, ал. 2 ГПК.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да
бъде изслушан и устния доклад на съдията.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ активно субективно и обектино кумулативно
3
съединени искове от „Ивелин Иванов” ЕООД, ЕИК ********* и Д. Т. К., ЕГН
********** срещу „Аргус Инвест” ЕООД, ЕИК ********* за осъждането на
ответника да заплати на 1. „Ивелин Иванов” ЕООД сумата от 50 400 евро, с
левова равностойност 98 574 лв., представляваща неустойка за забава за
периода 21.02.2022 год. – 21.01.2025 год., уговорена в чл. 5.2 от сключен
между ищците и ответника на 27.06.2018 год. договор за учредяване на право
на строеж, оформен в Нотариален акт № **, том I, рег. № ****, дело №
**/27.06.2018 год., вписан в СВ с вх. № *****/29.06.2018 год., акт № ***, том
XLII, дело № ****/2018 год., дв. вх. № *****, съобразно притежаваните от
ищеца 70 % от поземлен имот с кадастрален идентификатор №
*****.****.****, върху който е учредено правото на строеж, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба -
21.01.2025 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; и 2. Д. Т. К. сумата от 10 800 евро, с
левова равностойност 21 123 лв. представляваща неустойка за забава за
периода 21.02.2022 год. – 21.01.2025 год., уговорена в чл. 5.2 от сключен
между ищеца и ответника на 27.06.2018 год. договор за учредяване на право
на строеж, оформен в Нотариален акт № **, том I, рег. № ****, дело №
**/27.06.2018 год., вписан в СВ с вх. № *****/29.06.2018 год., акт № ***, том
XLII, дело № ****/2018 год., дв. вх. № *****, съобразно притежаваните от
ищеца 15 % от поземлен имот с кадастрален идентификатор №
*****.****.****, върху който е учредено правото на строеж, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба -
21.01.2025 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на глава XXXII от
ГПК – „Търговски спорове ”.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отправеното от ответника искане за
разглеждане на делото в закрито заседание на основание чл. 376 ГПК.
УКАЗВА на ответника, в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение с препис за насрещните страни, да уточни изрично
дали релевира възражение по чл.90 ЗЗД, при така очертаните твърдения за
неизпълнено насрещно задължение по договора и ако да - наведе фактически
твърдения относно това дали владението върху обектите от сградата, отредени
за ищците им е предадено и ако да – кога и по какъв начин и формулира
искането, с което сезира съда или се позовава на неизпълнено ищцово
задължение като основание за освобождаване от отговорност с оглед
ищцовата забава.
ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:
Ищците твърдят, че по силата на сключен между тях и ответника на
27.06.2018 год. договор за учредяване на право на строеж, оформен в
Нотариален акт № **, том I, рег. № ****, дело № **/27.06.2018 год., вписан в
СВ с вх. № *****/29.06.2018 год., акт № ***, том XLII, дело № ****/2018 год.,
4
дв. вх. № ***** са учредили в полза на ответното дружество право на строеж
за шестетажна жилищна сграда със застроена площ от 475,60 кв. м. и
разгърната застроена площ от 1723 кв. м. в поземления имот с кадастрален
идентификатор № *****.****.**** Пояснява се, че според уговореното,
ответникът се е задължил да изгради изцяло за своя сметка сградата,
включително отредените за ищците обекти в нея, както и да извърши
необходимите действия по въвежданет й в експлоатация в двугодишен срок от
сключването на договора, а именно до 27.06.2020 год. Ищците сочат обаче, че
към момента на депозиране на исковата молба сградата не е била въведена в
експлоатация, като съгласно констативен протокол за установяване на степен
на завършеност, издаден на 06.12.2024 год. от комисията на район
„Приморски” към община Варна, сградата е изградена в груб строеж, с
изпълнени носеща и покривна конструкция и напълно изпълнени
довършителни работи по смисъла на § 5, т. 46 ДР на ЗУТ. По тази причина,
считат, че на всеки един от тях, съобразно процентното му участие в правото
на собственост от поземления имот, върху който е учредено ограниченото
вщно право – съответно за „Ивелин Иванов” ЕООД – 70% и за Д. Т. К. – 15%,
се дължи неустойка за забава, уговорена в чл. 5.2 от договора за периода
21.01.2022 год. – 21.01.2025 год. Пояснява се, че съгласно визираната клауза
неустойката се равнява на 2000 евро за всеки месец забава.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил отговор на
исковата молба, с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на исковете, като същите се оспорват по основание и размер.
Ищецът признава сключването на процесния договор и фактът, че сградата е
следвало да бъде построена до 27.06.2020 год. Уточнява обаче, че този срок е
бил приложим, освен в хипотезите, предвидени в т. 5.1.1 от съглашението,
според която клауза сроковете по т. 5 и т. 5.1 от договора спират да текат по
времето на обжалване на неправилни и незаконосъобразни административни
актове и действия на Община Варна. Ответникът твърди, че на 24.08.2023 год.
за сградата е бил съставен и надлежно подписан от собствениците
(възложители) и други участници в строителството Констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа, представляващ Образец №
15, Приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3/31.07.2003 год.
Излага и че с писмо с рег. № ***************_*****/26.10.2022 год. на
Община Варна е започната преписка по подаден до общинската
администрация сигнал, във връзка с който е бил съставен Констативен
протокол № */25.04.2023 год. По това производство, ответникът твърди, че е
депозирал възражение против констатациите в протокола. Пояснява и че до
съставянето на Констативния акт за установяване годността за приемане на
строежа на 24.08.2023 год. административното производство не е било
приключило с надлежен административен акт. Излага, че при съставянето на
Констативния акт за установяване годността за приемане на строежа от
24.08.2023 год., лицето подало сигнала, е възразило, че подобен акт не следва
да бъде съставян поради неприключилото административно производство.
5
По тези съображения ответникът счита, че за периода от 26.10.2022 год.,
евентуално от 25.04.2023 год., до 24.08.2023 год., срокът за изпълнение не е
текъл на основание т. 5.1.1 от договора. Счита, че за периода от 25.08.2023 год.
до 21.01.2025 год. искът на всеки от ищците е неоснователен, тъй като след
24.08.2023 год. той е престирал дължимото на ищците. Счита и че всеки от
исковете е неоснователен и за периода 26.10.2022 год. – 24.08.2023 год.
Излага, че исковете биха били евентуално основателни за периода 21.01.2022
год. до 26.10.2022 год.
На следващо място, твърди и неизпълнено задължение на ищците по чл.
7 от договора задължение, съгласно в срок до 10 дни от подписването на
Констативния акт за установяване годността за приемане на строежа – образец
№ 15, същите са следвали да му прехвърлят съответните им проценти ид. ч. от
поземления имот, върху който е учредено правото на строеж, представляващи
съответните за частта на ответника от сградата ид. ч. от посочения поземлен
имот. Счита, че падежът за изпълнението на това задължение е настъпил на
05.09.2023 год.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищците депозират допълнителна
искова молба, с която поддържат предявените искове. Не оспорват, че са
подписали Констативния акт за установяване на годността за приемане на
строежа от 24.08.2023 год., но подчертават, че това не е сторено от трето лице,
тъй като е имало уведомително писмо от 24.08.2023 год. Поддържат, че
сградата не е въведена в експлоатация, като обръщат внимание, че видно от
констативния протокол от 06.12.2024 год. за степента й на завършеност,
съставен от комисия от район „Приморски”, в описанието на приложените
документи не е посочен Констативния акт за установяване на годността за
приемане на строежа, като данните на комисията са, че към 06.12.2024 год.
сградата е била изградена в груб строеж, с изпълнени носеща и покривна
конструкция и напълно изпълнени довършителни работи по смисъла на § 5, т.
46 от ДР на ЗУТ. Ищците твърдят, че до момента на подаване на
допълнителната искова молба не им е бил връчван екземпляр от подписания
Констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа от
24.08.2023 год., като ответникът ги е уведомил, че трябва да бъде направен
нов такъв, без забележки, но излагат, че подобен все още не им е бил
предоставен. Ищецът „Ивелин Иванов” ЕООД признава получаването на
уведомително писмо за съставен Констативен акт № */25.04.2023 год. по реда
на чл. 224а ЗУТ, но твърди, че към него не е бил приложен въпросният акт.
След получаването му се е свързал с ответника, от който е получил уверение,
че той ще изпълни предписанията на Община Варна.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил отговор на
допълнителната искова молба. В него той се противопоставя на
становището на ищците, че констативният акт от 24.08.2023 год. не е подписан
от въпросното трето лице – Л. К., като счита, че той всъщност е подписал
документа, доколкото собственоръчно изписания от него текст, че отказва да
стори това се опровергава от подписа му. Освен това сочи, че в акта липсват
6
каквито и да са забележки от страна на възложителите за неизвършени,
незавършени или лошо извършени СМР, които да бъдат отстранени до
подаването на искане за издаване на разрешение за ползване (удостоверение за
въвеждане в експлоатация). Ако такива е имало, то те е трябвало да бъдат
отразени в констативен протокол. Възразява и срещу позицията на ищците, че
констативния акт за установяване на годността за приемане на строежа не
произвежда правно действие за тях, тъй като е съставен съобразно чл. 176, ал.
1 ЗУТ и чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3/31.07.2023 год. за актовете и
протоколите, съставяни по време на строителството и обвързващата му
доказателствена сила следва да се преценява по правилата на ГПК,
съобразявайки и че ищците не оспорват авторството или съдържанието му.
Счита за ирелевантно за спора е обстоятелството дали ищците са получили
или не Констативен акт № */25.04.2023 год., посочен в уведомително писмо от
03.05.2023 год., като в допълнение изтъква, че ищците са адресати на
административната процедура, в която е издаден документът, поради което те
са могли да се запознаят с и да получат копие от него.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ
ОТ ДОКАЗВАНЕ:
1. сключването между ищците и ответното дружество на 27.06.2018 год. на
договор за учредяване на право на строеж, оформен в Нотариален акт №
**, том I, рег. № ****, дело № **/27.06.2018 год., вписан в СВ с вх. №
*****/29.06.2018 год., акт № ***, том XLII, дело № ****/2018 год., дв. вх.
№ ***** по силата на който са учредили в полза на ответното дружество
право на строеж за шестетажна жилищна сграда със застроена площ от
475,60 кв. м. и разгърната застроена площ от 1723 кв. м. в поземлен имот
с кадастрален идентификатор № *****.****.****.
2. срокът за построяване на сградата е 24 месеца, считано от датата на
сключване на договора 27.06.2018 год., а именно до 27.06.2020 год.
3. ищците са подписали Констативен акт за установяване на годността за
приемане на строежа от 24.08.2023 год.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на всеки от ищците да
докаже наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника; наличието на задължение на ответника да построи и
въведе в експлоатация сградата, предмет на учреденото право на строеж, до
27.06.2020 год.; наличеито на валидна неустоечна клауза; периодът на забавата
на ответника; размерът на неустойката.
Ответникът, от своя страна, следва да докаже, че е построил и въвел в
експлоатация сградата в уговорения срок; съставянето на окончателен
7
Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа,
представляващ Образец № 15, Приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от
Наредба № 3/31.07.2003 год.; образуването на административно производство
по сигнал, за който е бил съставен Констативен протокол № */25.04.2023 год.
и съответно образуването на преписка по сиганал с писмо с рег. №
***************_*****/26.10.2022 год. на Община Варна, както и изходът на
административното производство.
УКАЗВА на страните, че се позовали на всички релевантни за
очертаване на основанието на иска и насрещните възражения факти и са
ангажирали допустими доказателства за обстоятелствата, за които носят
доказателствена тежест, с оглед изразеното от тях становище по същество, с
изключение на:
ищците, които не сочат и не представят доказателства за обема на
правото му на собственост върху поземления имот, върху който е учредено
правото на строеж – съответно за „Ивелин Иванов” ЕООД – 70% ид. ч. от
правото на собственост и за Д. Т. К. – 15 % ид. ч. от правото на собственост
и
ответника, който не сочи и не представя доказателства за изхода от
административното производство, във връзка с което е бил съставен
Констативен протокол № */25.04.2023 год. и съответно образувана
административна преписка с писмо с рег. №
***************_*****/26.10.2022 год. на Община Варна.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат
становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или
чрез съдействие на медиатор.
ДОПУСКА до събиране в открито съдебно заседание представените с
исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищците, че най-късно в първото открито съдебно
заседание документите, находящи се на гърба на л. 7-21 от делото следва да
бъдат заверени за вярност с оригинала по реда на чл. 183 ГПК, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищците, че в случай че това не бъде сторено, същите ще
бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
УКАЗВА на ответника, че най-късно в първото открито съдебно
заседание документите, находящи се на л. 43-56 и л. 62 от делото, следва да
бъдат заверени за вярност с оригинала по реда на чл. 183 ГПК, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че в случай че това не бъде сторено, същите
ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
ДОПУСКА провеждането на съдебно-техническа експертиза, вещото
лице по която, след запознаване с материалите по делото, извършване на оглед
на УПИ ****-***, ****, поземлен имот с кадастрален идентификатор №
*****.****.****, кв. *, ж. к. „Б.” и построената в него сграда, цялата
8
документация на ответника, свързана с нейното изграждане, актуване и
въвеждане в експлоатация, както и други необходимите му справки и
действия, за които при необходимост може да му бъде издадено съдебно
удостоверение, да даде заключение по следните въпроси:
1. Каква е степента на завършеност на процесната сграда към датата на
подаване на исковата молба – 21.01.2025 год.?
2. Издаден ли е Акт № 15 за сградата? Отстранени ли са от изпълнителя
забележките по него?
3. За какво е съставен Констативен акт № */25.04.2023 год. по реда на чл.
224а ЗУТ от Директора на дирекция „Управление на сигурността и
контрол на обществения ред” при Община Варна и остранени ли са от
ответника констатираните нарушения?
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по допуснатата експертиза С.
К., което да се уведоми за поставената задача след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 800
лева, вносим от по равно от ищците в едноседмичен рок от получаване на
настоящото определение с представяне по настоящото дело на доказателства
за извършеното плащане.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по
чл. 199 ГПК – най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателния размер на
дължимото по експертизата възнаграждение следва да представи справка –
декларация, съгласно Наредбата за вещите лица.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в двуседмичен срок от получаване на
настоящото определение да представи с препис за ответника Констативен акт
№ */25.04.2023 год., съставен по реда на чл. 224а ЗУТ от Директора на
дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред” при
Община Варна, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че на основание чл. 190, ал. 2 ГПК вр.
чл. 161 ГПК при непредставяне на документа, съдът ще приеме за доказано, че
с въпросният акт са констатирани нарушения във връзка със строителния
процес, които не са били отстранени, както и че не е издаден окончателен
Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа,
представляващ Образец № 15, Приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от
Наредба № 3/31.07.2003 год.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на
основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
9
разрешаване на спорове, на основание чл. 140, ал. 2 ГПК и чл. 11, ал. 2 Закона
за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За съдействие към
Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район
на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към
Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в
която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден
от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да
изпратят запитване на e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на
процедура по медиация следва да уведомят съда.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявка за участие в медиация.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
08.07.2025 год. от 10.30 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение, като на ищците бъде връчен и препис от
отговора на допълнителната искова молба.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10