О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                                           05.10.2017 г.                        гр.Търговище

 

Окръжен съд Търговище                                                       осми           състав

На пети октомври                                   две хиляди е седемнадесета година

В закрито заседание в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРЯНА ПЕТРОВА

 

Като разгледа докладваното от Председателя

т.д. № 47/2017 г. по описа на съда,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.374 от ГПК.

            Постъпила е искова молба от “ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД, със седалище и адрес на управление:***, пререгистрирана в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявана от изпълнителните директори Анна Иванова Аспарухова и Мартин Емилов Ганчев, деъстващи чрез пълномощника им Катерина Христова Христова - юрисконсулт, против  „КООПТРЕЙД” АД, със седалище и адрес на управление:***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, представлявано от Й.Л.Б. – Управител; КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ ”, със седалище и адрес на управление:***, вписана в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, представлявана от Й.Л.Б. – Председател „СП - ПЪРВИ МАЙ” ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, представлявано от Й.Л.Б. - Управител и Й.Л.Б., ЕГН ********** *** на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и с цена на иска: 249 783.67 лева.

В исковата молба се твърди, че с Договор кредит № 0565.0111 от 22.02.2011 г. “ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД е предоставила на „КООПТРЕЙД” АД, с ЕИК ********* - кредитополучател, стандартен кредит за оборотни средства в размер на максимум 170 000 евро (сто и седемдесет хиляди евро), с краен срок за издължаване до 25.01.2016 г. Съгласно чл. 1.5. от договора КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ”, с ЕИК *********, „СП - ПЪРВИ МАЙ” ЕООД, с ЕИК ********* и Й.Л.Б., с ЕГН ********** се конституират като съдлъжници, изцяло и солидарно във всяко и всички задължения на кредитополучателя по горепосочения договор за кредит. Съдлъжниците отговарят спрямо Банката в пълен обем и солидарно, при условията на чл. 121-127 от ЗЗД, за задълженията на Кредитополучателя по цитирания договор за кредит. Кредитът е предоставен за рефинансиране на два активни кредита, предоставени от «Райфайзенбанк (България)» ЕАД на Кредитополучателя по договори с №65967/30.12.2008 г. и №67744/11.09.2009 г. в общ размер на 65 000 евро (шестдесет и пет хиляди евро) и допълнително финансиране на средства при обслужване на текущи разплащания/покупка на стоки, материали и други текущи разходи, свързани с бизнес оборота на дружеството. Съгласно чл. 3.1.3. от цитирания договор, кредитополучателят и/или съдлъжниците дължат лихва, формирана от Базисен лихвен процент за корпоративни клиенти (БЛПКК) на Банката за евро, увеличен с надбавка в размер на 5,079 (пет цяло, нула седемдесет и девет хилядни) процентни пункта, но не по-малко от 10 % (десет процента) годишно. Към датата на сключване на договора за кредит БЛПКК на Банката за евро е в размер на 4,921 % (четири цяло, деветстотин двадесет и еднахиляднипроцента),или лихвеният процент, приложим по кредита към датата на сключване на договора за кредит, е в размер на 10 % (десет процента) годишно. БЛПКК на Банката се определя с решение на Управителния съвет на Банката. Банката може по всяко време и по своя свободна преценка да променя действащия БЛПКК. Съгласно чл. 3 на Анекс № 3/30.06.2014 г. към договора, чл. 3.1.3 от договора се променя, като кредитополучателят и/или който и да е от съдлъжниците се задължават да заплащат на Банката годишна редовна лихва, формирана от Базисен лихвен процент за корпоративни клиенти (БЛПКК) на Банката за евро, увеличен с надбавка в размер на 3,079 (три цяло, нула седемдесет и девет хилядни) процентни пункта, но не по-малко от 8 % (осем процента) годишно. Промените относно лихвата влизат в сила от следващия лихвен период. Към 30.06.2014 г. БЛПКК на Банката за евро е в размер на 4,921 % (четири цяло, деветстотин двадесет и една хилядни процента). Съгласно чл. 3.1.4. от договора, лихвата се изчислява на база АСТ/360 (действителни дни/360), начислява се от датата на фактически тегления на суми, дължи се и е платима ежемесечно на 25-то число на всеки календарен месец или ако е неработен ден, предходния работен ден на всеки календарен месец. Съгласно чл. 3.2. до чл. 3.4. от договора за кредит, кредитополучателят и/или съдлъжниците дължат и различни по вид и размер такси. Кредитът е усвоен в пълен размер, съгласно чл. 2 от договора, като в периода от 28.02.2011 г. до 03.06.2011 г. са извършени неколкократни усвоявания на обща стойност 170 000 евро. С оглед на договореното в чл. 1 на Договора за кредит във вр. чл. 4.1. на Договора за кредит крайната падежна дата на кредита, предоставен съгласно Договор за кредит № 0565.0111 от 22.02.2011 г., изменен с Анекс № 1 от 28.02.2011 г., Анекс № 2 от 20.05.2011 г. и Анекс № 3 от 30.06.2014 г. към него е 25.01.2016 г. Или, след 25.01.2016 г. е настъпила окончателна изискуемост на задълженията по цитирания договор за кредит. С оглед на горното банката е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за дължимите й суми, както следва: 87 720,00 ЕВРО (осемдесет и седем хиляди седемстотин и двадесет евро)- неизплатена главница по Договор за кредит № 0565.0111 от 22.02.2011 г., Анекс № 1 от 28.02.2011 г., Анекс № 2 от 20.05.2011 г. и Анекс № 3 от 30.06.2014 г. към него; 9 511.22 ЕВРО (девет хиляди петстотин и единадесет евро и двадесет и два евроцента), представляваща възнаградителна договорна лихва съгласно чл. 3.1.3. от Договора за кредит, считано от 25.01.2015 г. до 25.01.2016 г. вкл.; 29 603.94 ЕВРО (двадесет и девет хиляди шестстотин и три евро и деветдесет и четири евроцента), представляващи наказателни лихви за просрочени главници по чл. 3.1.7. от Договора за кредит, считано от 25.01.2015г. до 28.02.2017г. вкл., от които наказателна лихва по чл. 3.1.7. от Договора за кредит за периода от 25.01.2015 г. до датата на настъпване на краен падеж 25.01.2016 г. в размер на 12 016,08 евро (дванадесет хиляди и шестнадесет евро и осем евроцента) и наказателна лихва по чл. 3.1.7. от Договора за кредит за периода след датата на настъпване на краен падеж 25.01.2016 до 28.02.2017 г. включително в размер на 17 587.86 евро (седемнадесет хиляди петстотин осемдесет и седем евро и осемдесет и шест евроцента); 877,20 ЕВРО (осемстотин седемдесет и седем евро и двадесет евроцента), представляваща просрочена такса за обслужване на кредитна сметка, дължима на 25.01.2015г. На  21.03.2017 г. по ч.гр. дело №326/2017г Районен съд - Търговище, е издал Заповед № 225 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която разпоредил издаването на изпълнителен лист и постановил незабавно изпълнение на основание чл. 418, ал. 1 от ГПК, и Изпълнителен лист, с който осъдил длъжниците „КООПТРЕЙД” АД, с ЕИК *********, КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ”, с ЕИК *********, „СП - ПЪРВИ МАЙ” ЕООД, с ЕИК ********* и Й.Л.Б., с ЕГН ********** да заплатят СОЛИДАРНО на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД (по-долу наричано „Банката”) сумата от: 87 720,00 ЕВРО (осемдесет и седем хиляди седемстотин и двадесет евро) - неизплатена главница; Възнаградителна договорна лихва съгласно чл. 3.1.3. от Договора за кредит, считано от 25.01.2015 г. до 25.01.2016 г. вкл., в размер на 9 511.22 ЕВРО (девет хиляди петстотин и единадесет евро и двадесет и два евроцента) и наказателни лихви за просрочени главници по чл. 3.1.7. от Договора за кредит, считано от 25.01.2015г. до 28.02.2017г. вкл. в размер на 29 603.94 ЕВРО (двадесет и девет хиляди шестстотин и три евро и деветдесет и четири евроцента), от които наказателна лихва по чл. 3.1.7. от Договора за кредит за периода от 25.01.2015 г. до датата на настъпване на краен падеж 25.01.2016 г. в размер на 12 016,08 евро (дванадесет хиляди и шестнадесет евро и осем евроцента) и наказателна лихва по чл. 3.1.7. от Договора за кредит за периода след датата на настъпване на краен падеж 25.01.2016 до 28.02.2017 г. включително в размер на 17 587.86 евро (седемнадесет хиляди петстотин осемдесет и седем евро и осемдесет и шест евроцента), просрочена такса за обслужване на кредита, съгласно чл.3.3 от Договора за кредит, дължима на 25.01.2015г. в размер на 877,20 ЕВРО (осемстотин седемдесет и седем евро и двадесет евроцента), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, по Договор за кредит № 0565.0111 от 22.02.2011 г„ Анекс № 1 от 28.02.2011 г., Анекс № 2 от 20.05.2011 г. и Анекс № 3 от 30.06.2014 г. към него, както и сумата от 4 995,67 лева (четири хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща направени по делото разноски за внесена държавна такса и сумата от 150 лева (сто и петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.  Против издадената заповед, на основание чл. 414 от ГПК длъжниците „КООПТРЕЙД” АД, КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ”, „СП - ПЪРВИ МАЙ” ЕООД, и Й.Л.Б. са подали писмени възражения. Съдът, на основание чл. 415 от ГПК е указал на банката, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу „КООПТРЕЙД” АД, КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ”, „СП - ПЪРВИ МАЙ” ЕООД, и Й.Л.Б. в едномесечен срок от получаване на съобщението. Предвид изложеното и с оглед представените към исковата молба доказателства ищецът твърди, че има безспорно, ликвидно и изискуемо вземане спрямо длъжниците „КООПТРЕЙД” АД, с ЕИК *********, КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ”, с ЕИК *********, „СП - ПЪРВИ МАЙ” ЕООД, с ЕИК ********* и Й.Л.Б., с ЕГН **********, които са в забава: налице е валидно сключен договор за кредит с кредитополучателя и съдлъжниците; отпуснат и изцяло усвоен от длъжника кредит в размер на 170 000 евро; налице е неизпълнение на договорни задължения от страна на кредитополучателя и съдлъжниците по кредита, както и неплащане на дължимите суми по кредита; налице е окончателна изискуемост на целия дълг по договора за кредит, поради настъпила крайна падежна дата на кредита .Ето защо ищцовата банка моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземането на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД срещу „КООПТРЕЙД” АД, с ЕИК *********, КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ”, с ЕИК *********, „СП - ПЪРВИ МАЙ” ЕООД, с ЕИК ********* и Й.Л.Б., с ЕГН **********, произтичащо от Договор за кредит № 0565.0111 от 22.02.2011 г„ Анекс № 1 от 28.02.2011 г„ Анекс № 2 от 20.05.2011 г. и Анекс № 3 от 30.06.2014 г. в размер на 87 720,00 ЕВРО (осемдесет и седем хиляди седемстотин и двадесет евро) - неизплатена главница; Възнаградителна договорна лихва съгласно чл. 3.1.3. от Договора за кредит, считано от 25.01.2015 г. до 25.01.2016 г. вкл„ в размер на 9 511.22 ЕВРО (девет хиляди петстотин и единадесет евро и двадесет и два евроцента) и наказателни лихви за просрочени главници по чл. 3.1.7. от Договора за кредит, считано от 25.01.2015г. до 28.02.2017г. вкл. в размер на 29 603.94 ЕВРО (двадесет и девет хиляди шестстотин и три евро и деветдесет и четири евроцента), от които наказателна лихва по чл. 3.1.7. от Договора за кредит за периода от 25.01.2015 г. до датата на настъпване на краен падеж. Претендират се и разноски в заповедното производство, както и тези направени в настоящото такова. Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

           В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците чрез адв. Г.М. – САК, съдебен адрес ***, вътрешна сграда, 3 етаж, с който оспорват исковата молба като недопустима, а евентуално като неоснователна и недоказана. Считат, че предявените искове са недопустими, поради отвод за пресъдено нещо. Твърдят, че спорът е решен  с влязло в сила съдебно решение, постановено по т.д.№ 153/15 по описа на Окръжен съд Търговище. По това дело е отречено със сила на пресъдено нещо, че вземането на ищеца по договор за банков кредит № 0506.0111 от 22.02.2011 г. и анексите към него, за сумата от 87 720 евро главница по предоставена кредитна линия в размер на 170 000 евро и свързаните с нея акцесорни вземания като възнаградителна лихва, наказателна лихва, такса за обслужване на кредита и др. Ищецът тогава не се е позовал в производството пред ОС Търговище и АС Варна, настъпилата на 25.01.2016 година изискуемост, а е следвало да го направи. Доколкото не е въвел всички основания на претенцията си в образуваното производство, то за него е преклудирана възможността да направи това в последващо такова.

           Ответниците изразяват становище, че от исковата молба не става ясно кои вноски не са били платени по кредита като главница и лихви и за неизпълнение, как е е достигната главницата в исковия размер от 87 720 евро, с оглед „преструктурирането” на кредита. Ответниците оспорват исковите претенции по основание и по размер поради следните съображения: твърдят, че договорът за банков кредит и анексите към него не са подписани от лица, имащи правото да задължават банката. Оспорват съдържанието и авторството на представените от ищеца договори и анекси. Поради което молят да бъде открито производство в тази връзка. Освен горното оспорват даденото на Румен Димитров Петров пълномощно. Едновременно с това твърдят, че същото е твърде общо и не дава право за сключване на договори и анекси. Считат че т. нар. съдлъжници, всъщност представляват поръчители за задълженията на кредитополучателя. Оспорват размера на БЛПКК и надбавките, като твърдят, че посочената в договора не е тази приета от управителните органи на банката, като в тази връзка твърдят, че има грешка в пресмятането при подписването на договора и анексите към него. Твърдят, че не са подписвали Общи условия към договора за кредит. Клаузите на т. 3.1.5, т. 3.1.7, т. 4.4 и свързаните с тях клаузи даващи право на банката да променя без обективни причини размерът на възнаграждението си - т. нар. „редовна лихва”, респ. по причини които да позволяват да се проследи промяната на лихвата по точни и ясни правила, са неравноправни и нищожни. Оспорват съдържанието на представеното извлечение от банката, представляваща справка по чл. 366 ГПК.

           В срока по чл. 372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се дава подробен отговор на възраженията на ответниците. Считат, че от издаденото извлечение от счетоводните регистри на банката ясно се вижда размерът на дължимата главница, размерът и периодът на дължимите лихви, както и видът на лихвите. На следващо място отбелязват, че Договорът за кредит № 0565.0111 от 22.02.2011 г. и Анекс № 1 от 28.02.2011 г. към него са подписани от изпълнителните директори и заедно законни представители на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД към датите на подписване на документите, а именно Пламен Петров и Радка Никодимова, което обстоятелство може да бъде установено чрез справка в Търговския регистър по партидата на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД. Анекс № 3 от 30.06.2014 г. е подписан от Изпълнителния директор Мартин Ганчев, заедно с пълномощника Румен Петров съгласно Пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите peг. № 1579 от 12.03.2014 г. и с нотариално удостоверяване на съдържанието peг. № 1580 от 12.03.2014 г., том 1, акт 106 по описа на нотариус Богдана Бъчварова. Освен това се позовава на разпоредбата на чл.301 от ТЗ, като заявяват, че дори и да е липсвала представителна власт за банката към момента на подписване на договорите и анексите, то банката е изпълнявала задълженията си по тях и не се е противопоставила, с което потвърждава тези действия. Възразяват срещу твърдението на ответниците, че задължението да отговарят солидарно, на основание чл. 121-127 от ЗЗД, за задълженията на кредитополучателя по цитирания договор за кредит всъщност представлява задължаване да отговарят като поръчители. Солидарната отговорност на ответниците, в качеството им на съдлъжници, е ясно и недвусмислено уточнена в чл. 1.5 от Договор за кредит № 0565.0111 от 22.02.2011 г. като ответниците „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ”, „СП - ПЪРВИ МАЙ” ЕООД И ЙРДАН Л.Б. са подписали в това си качество всички анекси към договора за кредит. Считат, че клаузите на чл. 3.1.5., чл. 3.1.7. и чл. 4.4. от Договор за кредит № 0565.0111 от 22.02.2011 г. са действителни, не са неравноправни и приложението им е ясно дефинирано при сключването на договора, като впоследствие не се променя или е зависимо от настъпването на обективни предпоставки. Банката не е променяла едностранно размерът на редовната лихва. Освен горното кредитът не е потребителски, поради което страните по него не могат да се позовават на неравноправни клаузи. Не на последно място клаузата в чл.4.4 е приложима към предсрочната изискуемост на кредита, а ищеца основава вземането си на настъпил краен падеж на договора.

           В срока по чл. 373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответниците с който поддържат изложеното за недопустимостта на иска и искането за присъждане на разноски.

           Съдът счита, че исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими. Твърденията на ответниците, че спорът е решен между страните със сила на пресъдено нещо, съдът не възприема. Видно от приложеното с отговора на ответниците Решение № 36 от 21.06.2016 година, постановено по т.д.№ 153/15 по описа на ОСТ, е прието за установено в отношенията между страните, че вземането на банката против ответниците не съществува, тъй като не е настъпила валидна предсрочна изискуемост на кредита. В това производство предмета на спора е бил очертан от посоченото в заявлението, въз основа на което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1454/15 по описа на РСТ, основание -предсрочна изискуемост.  В настоящото производство предмет на спора е съществуване на вземане, което банката основава на настъпил краен падеж по договор за кредит между същите страни, по същия договор, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 225 от 21.03.2017 г., по ч.гр.д.№ 326/17 по описа на РСТ. С оглед изложеното следва да се приеме, че не е налице обективно тъждество на делата, водени между същите страни, исковете са с различен предмет и не е формирана сила на пресъдено нещо с решението, постановено по иска за установяване на вземането на банката по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК

 за което й е издадена заповед на основание чл. 417 т. 2 ГПК,