№ 147
гр. Велико Търново , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000157 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана от „Дженерали застраховане“ АД въззивна
жалба срещу Решение № 260029/ 25.01.2021 г. по Гр.д. № 680/ 2020 г. по описа на ОС –
Русе в частта, с която съдът е осъдил дружеството да заплати на Л.. СТ. Ф.
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП на
15.03.2019 г. ведно със законната лихва, считано от 02.08.2019 г. до окончателното
изплащане за сумата над 20 000 лв. до сумата 30 000 лв. Счита решението в тази му
част за неправилно и необосновано. Съдът определил обезщетението в силно завишен
размер, който не отговарял на критериите за справедливост, защото не съответствал на
реално претърпените неблагоприятни последици, установени от събраните по делото
доказателства. Съдът направил необоснован извод относно областта на десния горен
крайник, засегнат от причинената на пострадалото лице фрактура, като приел, че се
касае до раменната става, докато медицинската документация установявала фрактура
на лакътната става. Това обстоятелство било съществено с оглед начина на
обездвижване, срока на възстановяване, причинените неудобства и пр., относими към
определяне размера на обезщетението. По делото било установено възстановяване на
пострадалата в нормалния срок за такива травми, без усложнения, с минимални
1
остатъчни последици за здравния статус. Вещото лице дало заключение, че
ограничението в движението е с 3 градуса, което е минимално и не пречи при
ежедневната функция на ръката. Позовава се на съдебна практика относно
справедливия размер на обезщетението при случаи със сходни травматични
увреждания. Моли съдът да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли
исковата претенция за присъждане на обезщетение над 20 000 лв. като неоснователна.
Претендира разноски за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна е подала отговор на въззивната
жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност. Счита, че съдът
подробно и при правилна преценка на събраните доказателства е обосновал
определения от него размер на обезщетението, което е справедливо при съобразяване
на релевантните за определянето му факти. Моли решението да бъде потвърдено.
Процесуалният представител претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира
следното:
Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени
документи, свидетелски показания и експертизи – по делото са безспорно установени
като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства,
изложени в исковата молба: настъпилото по време – на 15.03.2019 г. около 11 ч., място
– в гр. Русе, на ул. ***** и като механизъм ПТП – при движение на заден ход товарен
автомобил, управляван от А. Н. В., е блъснал пешеходката – ищца по делото; валидна
към датата на ПТП застрахова „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по
отношение на автомобила, сключена с ответното дружество; вина на водача за
настъпване на процесното ПТП, установена с влязло в сила Решение от 23.01.2020 г. по
АНД № 2475/ 2019 г. по описа на РС – Русе; настъпилите вследствие на ПТП вреди за
ищеца Л.. СТ. Ф. на 69 г. към датата на инцидента – разкъсно-контузна рана на главата
2
и фрактура в областта на дясната лакътна става, водеща до трайно затруднение на
движенията на горния крайник за срок повече от 30 дни; проведеното на ищцата
лечение: оперативна интервенция на 19.03.2019 г. с поставяне на метална остеосинтеза
и имобилизация с гипсова шина, без настъпили усложнения, изписана на 25.03.2019 г.
с предписана медикаментозна терапия, проведена в периодите 22.04.- 03.05.2019 г. и
20.05. – 29.05.2019 г. рехабилитация, оперативна интервенция на 24.09.2019 г. за
изваждане на металните импланти; възстановителен период при този тип фрактури 5-6
месеца, като при ищцата не е доказан по-дълъг период, видно и от свидетелските
показания на сестра й; липса на болки към момената на извършване на преглед от
вещото лице – 04.09.2020 г., изпитва дискомфорт при натоварване и промяна на
времето, констатация за блед розов постоперативен белег в задната част на лакътната
става и предмишницата около 10-15 см без груби ръбове и за ограничение в
движението на лакътната става, което прави невъзможно да опъне ръката си напълно, а
остава сгъване от около 3 градуса, като същото не пречи на ежедневната функция на
оперираната ръка, за в бъдеще не се очаква възстановяване в по-голяма степен от
постигнатото, нито влошаване; заявяването пред застрахователя на претенция за
обезщетяване на вредите на 02.05.2019 г. и отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение от 01.08.2019 г.
Въззивният съд изцяло възприема фактическите констатации, изложени в
мотивите на обжалваното решение относно тези обстоятелства, и намира за ненужно
детайлно да ги преповтаря. ВТАС напълно споделя и формираните въз основа на
изяснената фактическа обстановка правни изводи на първоинстанционния съд за
основателност на предявения иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, поради което на
основание чл.272 ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви. Доказани са
изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за
обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП – налице е
виновно противоправно поведение на водач на МПС, чиято отговорност е предмет на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, вследствие на това
поведение са причинени вреди на ищеца и при наличието на застрахователно събитие
по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят следва да заплати застрахователно
обезщетение. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във
връзка с така формирания извод, при което страните са преустановили спора по този
материалноправен въпрос. Спорът по делото пред въззивния съд е сведен само до
справедливия размер на дължимото обезщетение при преценяване обема и степента на
засягане на телесния интегритет на ищеца.
За да определи справедливия размер на обезщетението, съобразно указанията,
дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и
3
съдебната практика по сходни случаи, съдът в настоящия казус отчете следните
фактори: на ищцата е причинена една сериозна травма, представляваща средна телесна
повреда и довела до трайно затрудняване движението на горния й десен крайник за
срок повече от 30 дни, и отделно лека телесна повреда – разкъсно- контузна рана на
главата; тя е претърпяла оперативна интервенция с поставяне на имплант, с болничен
престой от 10 дни и изискваща последващо домашно лечение и рехабилитация с цел
възстановяване на двигателната функция на засегнатия крайник, каквато тя е провела;
тя е претърпяла и втора оперативна интервенция за отстраняване на металната
остеосинтеза, по отношение на която в исковата молба, подадена непосредствено след
извършването на операцията, не са изложени твърдения за търпени болки и страдания;
по делото е доказано, че ищцата е приемала аналгетици, но конкретната
продължителност и интензивност на претърпените от нея болки и страдания не е
установена, при което съдът приема, че те са обичайните при подобен род травматични
увреждания – най-интензивни непосредствено след инцидента и след операциите и при
последващото раздвижване; пострадалата е търпяла ограничения в ежедневието си
докато дясната й ръка е била шинирана и докато е приключила рехабилитацията й –
около 2,5 месеца, не е можела да използва този крайник и е имала нужда от чужда
помощ, която съдът приема, че е само в известна степен, тъй като другата й ръка не е
била увредена; вследствие на претърпяната травма не са настъпили усложнения за
здравния й статус и макар да продължава да чувства дискомфорт при промяна на
времето и при натоварване, болковата симптоматика е напълно отшумяла към датата
на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд; функцията на
лакътната й става е възстановена почти напълно с ограничение от 3 %, което за в
бъдеще няма да бъде преодоляно, но същото следва да се приеме за минимално,
предвид заключението на вещото лице, че то не препятства използването на
оперираната ръка при изпълнение на дейности от ежедневието на ищцата; негативните
емоционални преживявания на пострадалата са в степен, обичайна за хората,
претърпели такива увреждания, а не се доказа да се отличават със специфика и по-
голяма интензивност; при сходни травматични увреждания от ПТП през 2019 г.
съдилищата са определяли обезщетения в рамките между 10 000 лв. и 30 000 лв., като
по-високите размери са свързани с наличието на съчетани травматични увреждания,
по-продължителен период на цялостно възстановяване, усложнено лечение, остатъчни
последици за здравето. Съдът съобрази и лимита на застрахователно покритие по
чл.492 КЗ и средната работна заплата в страната по данни на НСИ за първото
тримесечие на 2019 г. – 1208 лв. При съвкупния анализ на тези обстоятелства съдът в
настоящия му състав счита, че обезщетение в размер на 20 000 лв. е годно да обезщети
причинените на Ф. неимуществени вреди.
По изложените съображения съдът намира за основателно оплакването на
жалбоподателя срещу определения от окръжния съд размер на обезщетението – 30 000
4
лв., като намира, че този размер не отговаря на критериите на справедливост съгласно
чл.52 ЗЗД при съобразяване на действително претърпените от ищцата болки и
страдания и цялостните последици за здравето й, икономическата конюнктура в
страната и при следване на принципа, че обезщетението следва да служи единствено за
репариране на причинените вреди, а не да представлява средство за повишаване на
стандарта на живот на пострадалия. Това обуславя изменение на решението на ОС –
Русе, като същото бъде отменено в частта, с която застрахователят е осъден да заплати
на Ф. обезщетение над 20 000 лв. до 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
02.08.2019 г. до окончателното изплащане и исковата претенция за този размер бъде
отхвърлена като неоснователна.
По разноските: При този изход на спора, предвид основателността на
въззивната жалба, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него
разноски за въззивното производство – за заплатена държавна такса в размер на 200
лв., както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лв.
Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта, с която
застрахователят е осъден да заплати на адв. Ц.В. на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
адвокатско възнаграждение с начислен ДДС за сумата над 1083.43 лв. – съразмерно на
уважената част от предявения иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260029/ 25.01.2021 г. по Гр.д. № 680/ 2020 г. по описа на
ОС – Русе в частта, с която „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на Л..
СТ. Ф. обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП на
15.03.2019 г. ведно със законната лихва, считано от 02.08.2019 г. до окончателното
изплащане, за сумата над 20 000 лв. до сумата 30 000 лв. и в частта, с която е осъдено
да заплати на адв. Ц.В. на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение над
1083.43 лв. /хиляда и осемдесет и три лв. и 43 ст./, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.. СТ. Ф. против Дженерали застраховане“ АД иск
за обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП на
15.03.2019 г. ведно със законната лихва, считано от 02.08.2019 г. до окончателното
изплащане, за сумата над 20 000 лв. до 30 000 лв., като неоснователен в тази му част.
ОСЪЖДА Л.. СТ. Ф. с ЕГН ********* от гр. Русе, да заплати на „Дженерали
застраховане“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков № 68, направените по В.т.д. № 157/
2021 г. по описа на ВТАС разноски – сумата 200 /двеста/ лв., както и сумата 100 /сто/
5
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6