ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 481
гр. Силистра, 13.09.2021 г.
Административен съд – Силистра, в закрито заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
разгледа адм.дело № 181 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от М.Г.К., ЕГН **********, срещу „ГДИН (Затвора Белене)“, с която се претендира обезщетение в размер на 10000 лв. от на основание чл. 284 ЗИНЗС.
С определение № 1126 / 02.09.2021 г. по адм.дело № 563 / 2021 г. Административен съд – Плевен е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Силистра с мотива, че постоянният и настоящият адрес на ищеца е в гр. Силистра и че ищецът е освободен от Затвор-Белене на 06.07.2021 г.
Съгласно чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС, искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения, т.е. цитираната разпоредба урежда една алтернативна подсъдност. Настоящият адрес на ищеца е в гр. Силистра (л. 11 от делото), а мястото на увреждането – според твърденията в исковата молба – е Затвор-Белене, обл. Плевен. С оглед на това, местно компетентни да решат правния спор са административните съдилища или в гр. Плевен, или в гр. Силистра. Въпросът в случая се свежда до това кой е юридическият факт, от който зависи прилагането на алтернативата на чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС в една или друга насока.
Отговорът на поставения въпрос би изглеждал по един начин, ако ищецът изтърпява лишаване от свобода, тъй като тогава явяването му в съдебно заседание би изисквало конвоиране до съответния съд. Но в конкретния казус ищецът вече е освободен. Поради тази причина само и единствено неговото волеизявление определя кое от двете алтернативни съдилища по чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС трябва да разгледа делото. С други думи, ищецът решава дали ще улесни своето явяване пред съда или ще предпочете да облекчи доказателствените си действия, която биха се реализирали по-ефективно – в темпорален и материален аспект – по местоизвършването на увреждащите действия. В случая ищецът е избрал Административен съд – Плевен чрез адресирането на исковата си молба до този съд и по този начин е превърнал алтернативата по чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС в еднозначна определеност. При това положение е недопустимо Административен съд – Плевен да игнорира волеизявлението на ищеца и да поставя изборната алтернатива по чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС единствено в зависимост от своя избор за подсъдност (обратното би означавало, че Административен съд – Силистра също би могъл да извърши противоположен по съдържание и същевременно също толкова правнорелевантен избор по чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС, което би довело подсъдността до състояние на пълна неопределяемост). Разбира се, съвсем различно би било положението, ако ищецът се намираше понастоящем в ареста в гр. Силистра; тогава, ако и местоизвършването на увреждането да е в друг съдебен район, би било в разрез с елементарната прагматичност делото да не се разгледа от Административен съд – Силистра, дори ищецът да е посочил друг съд в исковата си молба. Случаят обаче не е такъв.
Изложените съображения налагат извода, че е налице спор за местна подсъдност в хипотезата на чл. 135, ал. 6 във вр. с ал. 4 АПК, което налага изпращане на делото на Върховния административен съд за определяне на подсъдността.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 181 / 2021 г. на Административен съд – Силистра.
ИЗПРАЩА горепосоченото дело на Върховния административен съд за определяне на подсъдността.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: