Р Е
Ш Е Н И Е
№ 235
от 27.10.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административно дело №285
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 285, ал. 1, изр. 2 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Делото е образувано по касационна жалба от Н.Я.К.,
с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затворническо
общежитие „Самораново” към Затвора –
Бобов дол, срещу Решение № 125/09.06.2020 г., постановено по административно
дело № 189/2019 г. по описа на Административен съд– Кюстендил. С обжалваното решение са
отхвърлени предявеният от К. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
(ГДИН) при Министерството на правосъдието иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за
заплащане на обезщетение в размер на 300 000,00 лева за неимуществени
вреди (болка, страдание, страх и несигурност за живота, уронване на авторитета
като гражданин и правата му), претърпени през периода от 01.02.2012 г. до
04.10.2019 г. поради нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в това, че през
месец февруари 2012 г. върху него в спящо състояние е упражнен физически
натиск, след което противоправно са му сложени белезници и поставена инжекция
по нареждане на д-р И.Ч.от психиатъра д-р И. с помощта на служителя З.Г.и двама
негови колеги, както и акцесорната му претенция за присъждане на законна лихва
върху сумата от 300 000,00 лева, считано от 15.04.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане. В касационната жалба са
изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон и необоснованост – касационно основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението
и уважаване на предявения иск.
В
съдебното заседание по делото Н.К. поддържа жалбата.
С отговор с вх. № 2814/06.07.2020 г. и в съдебното заседание по делото юрисконсулт
Е. г. – процесуален представител по пълномощие на ГДИН, оспорва жалбата.
Прокурорът дава заключение
за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла
на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
От
фактическата страна на спора първоинстанционният съд е
установил, че К. е постъпил в Затвора – гр. Бобов дол за изтърпяване на наказание
лишаване от свобода на 29.03.2007 г., а
от 2017 г. е преместен в Затворническо общежитие „Самораново” към затвора. Съгласно
медицинска справка от 23.04.2019 г. същият не страда от хронични заболявания и
не посещава Медицинския център (МЦ) към затворническото общежитие по време на
плановите прегледи. Видно от амбулаторни листове №53/08.01.2015 г. и №
1157/30.05.2018 г., издадени от д-р И.И. К. (психиатър и невролог в затвора),
считано от 17.12.2014 г. К. е с поставена диагноза „биполярно афективно
разстройство, сегашен епизод – смесен” с изписана медикаментозна терапия и
отказ от комплексно диспансерно наблюдение. В здравния му картон на 30.01.2012
г. има записване от д-р К. за извършен на 13.01.2012 г. преглед по повод негово неадекватно
поведение след завръщане от процесуални действия на 11.01.2012 г., изразяващо
се в това, че плаче непрекъснато, като е дадено заключение за променен мисловен
процес по форма и структура. На 09.12.2015 г. д-р К. е отбелязала на гърба на
молба от К. от 07.12.2015 г., че след преглед е дала препоръка за инжекции с
витамин В12. След отразяването има записване от д-р Ч. (ръководител на МЦ към
затвора), според което при проведената беседа с д-р К. на К. е обяснено, че
през 2012 г. му е поставена подобна ампула в условията на спешност.
На
06.01.2012 г. К. е преведен в Следствен арест – Благоевград за срок от 7 дни за извършване на действия по
разследването по ДП № 292/2011 г. по описа на ОД на МВР – Благоевград. В следствения
арест той е написал молба с вх. №
16/11.01.2012 г. до министъра на правосъдието с оплаквания относно превеждането
му в ареста. Молбата е изпратена по компетентност на началника на затвора за
проверка. Видно от докладната записка от Х.К.Г.(зам.-началник РНОД в Затвора – Бобов дол) от
26.01.2012 г. и справката с рег. № 271/06.02.2012 г. от началника на затвора,
след завръщането на К. от следствения арест същият е показал външни признаци на
възбудимо емоционално състояние и афект, поради което за гарантиране на неговата
безопасност е поставен в условия, даващи възможност за активно наблюдение от
страна на надзорния състав и са проведени комплекс от разговори с психолог,
психиатър, ИСДВР, зам.-началник РНОД и регулярните (по график) медицински
прегледи. Съгласно писмото с изх. 281/19.03.2019 г. от началника на затвора до окръжния
прокурор при Окръжна прокуратура – Кюстендил след завръщането на К. от
Следствения арест – Благоевград поради
констатираните външни признаци на възбудено емоционално състояние настаняването
му е осъществено в първа група на затвора. На 25.01.2012 г. К. е представен в
съдебно заседание на Окръжен съд – Благоевград по гр. д. №262/2011 г., като на
26.01.2012 г. отново е върнат в затвора. В периода 01.02.2012 г. – 03.02.2012
г. отново е преведен в Следствения арест – Благоевград за участие в извършване
на действия по разследването по ДП № 26/2012 г. по описа на ОД на МВР–
Благоевград.
От
показанията на свидетелката И.И. К. се установява, че тя е дала препоръката за
инжекция с витамин В12 при прегледа на К. през 2015 г. От показанията на свидетеля Р.В.П.(началник
сектор НОД в
Затвора – Бобов дол) се установява, че през 2012 г. К. е настанен в
самостоятелно спално помещение с непрекъснато наблюдение и охрана поради
подаване на жалби и негодуване от другите лишени от свобода, настанени с него в
едно спално помещение, както и че след преглед от д-р К. му е назначено лечение, а служителите от сектор
НОС оказали съдействие при прегледа и лечението поради отказ на К. да му бъдат
поставяни инжекции. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал
показанията на останалите свидетели по делото – М.В.Л.и З.С.Г., доколкото същите не сочат релевантни
за случая фактически обстоятелства. При тези
фактически установявания съдът е приел за основателно
възражението на ответника за изтекла погасителна давност за предявяване на
иска, както и че не е доказано
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС през месец февруари 2012 г., и е отхвърлил иска.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно
основание настоящият касационен състав намира, че
решението на първоинстанционния съд е валидно и
допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото,
събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е
в тяхната взаимна връзка и е направил верни правни изводи, които се споделят от
настоящата инстанция.
Правилен
е изводът на първоинстанционния съд за изтекла погасителната давност за предявяване
на иска. К. претендира вреди от незаконни действия на служители на
затворническата администрация, които са преустановени през месец февруари 2012
г. Съгласно задължителните указания в т. 4
от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК, при незаконни действия на
административните органи началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за заплащане на обезщетение за вреди е
моментът на преустановяване на действията. Давността за предявяване на иска е
5-годишна по чл. 110 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
В случая няма основания за прекъсване или спиране на давността, поради което след месец февруари 2017 г. процесното вземане е погасено по давност и предявеният иск
подлежи на отхвърляне само на това основание.
Правилен е и изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в ал. 1
предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Фактическият
състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: акт, действие
или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
който/което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС;
настъпили вреди за ищеца, като настъпването на
неимуществените вреди се предполага до доказване на противното
(чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС); и
пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на
неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило
на чл. 52 от ЗЗД. В
случая Н.К. не е доказал твърдяното нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС през месец февруари 2012 г. – поставянето му в неблагоприятни условия от
затворническата администрация.
По
изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено
в сила.
Независимо
от изхода на спора пред касационната инстанция на ГДИН не следва да се присъжда възнаграждение за юрисконсулт. Такова не се
дължи в
нито една от хипотезите на чл. 286,
ал. 2 и 3 от ЗИНЗС, в
това число и за касационното производство.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 285, ал. 1, изр. 2 от ЗИНЗС,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 125/09.06.2020
г., постановено по административно дело № 189/2019
г. по описа на Административен съд – Кюстендил.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.