Решение по дело №712/2019 на Районен съд - Тетевен

 

                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№                             

                        13.03.2020 година  

                            

                             град  Тетевен

      

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи  състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

      

               районен съдия: АНИ ГЕОРГИЕВА

                                              

при участието на секретаря :ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА ,

 

          Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 712 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

                Постъпила е искова молба от  ищцата П.М.П. *** ,  против ответника М.В.  М. ***8 . В исковата молба се твърди ,че ищцата станала поръчител  на осн. чл.138 ал.1 от ЗЗД по сключения договор между ответника М. и Б „ДСК” ЕАД от дата 13.12.2019г.Ответника не е погасявал редовно вноските  по кредита и Бта се снабдила на основание чл.417 и сл. от ГПК с изпълнителен лист.по ч.гр.д. №776/2011г на Р.С.Тетевен , образувано било против ищцата като солидарен длъжник и ответника  изп.д. №............ на ЧСИ-В.П.. Бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата , която тя получавала от „Л.М.”АД  и на разплащателната и сметка в Б „ДСК”ЕАД . По този начин ищцата е заплатила  следните суми :687,12лв  от запорираното и трудово възнаграждение за м. април 2018г до м. ноември 2018г  , вкл. и 2 273,09лв от банковата и сметка  на дата 25.04.2019г  или общо сумата в размер на 2960,21лв . Ответника лично е предал на ищцата  2 пъти сумата от по 100 лв.  и веднъж съпругата на ответника и предала 56 лв. , тоест общо 256лв . Многократно ищцата е молила ответника да и се издължи, но същия не желаел да и заплати остатъка от 2650,21лв. 

         Ищецът моли съдът да осъди ответника да и заплати сумата от 2650,21лв  представляващи размера на изплатеното  от нея като поръчител  парично задължение  на ответника  в едно със законната лихва върху тази сума от 01.12.2018г , когато била изплатила задължението  до окончателното изплащане на сумата, претендира разноски . Ищцата се представлява по делото от адв. Т.Ц. от ЛАК .

         Ответникът М.В.  М., редовно призован  не е подал писмен отговор . В съдебно заседание при даване ход на делото е заявил /л.31/ ,че искането е основателно  , не казвал ,че нямал да се изплати , но не било по негова вина. Признава иска /л.34/, но  за по-малка сума , като счита ,че дължи сума в размер на  2273лв. 

            По делото на осн. чл.214 ал.1 изр. 3-то ГПК ищеца е направил изменение на иска , като е увеличил претенцията си от претендираната с иска сума от 2650,21лв на 2704,21лв , като искът следва да се счита  предявен за сумата от 2704,21лв.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на исковете факти, имащи значение за спорното право, намери за установено следното:

         Според нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, поръчителят разполага с личен обратен иск срещу главния длъжник при наличието на три условия. Първото е да е погасил дълга на главния длъжник към кредитора чрез изпълнение. Второто е изпълнението да има погасителен ефект спрямо главния длъжник. И третото е поръчителят да е уведомил главния длъжник, че има намерение да изпълни или че е предявен от кредитора иск за изпълнение срещу него. Неизпълнението на третото условие има две последици. Поръчителят губи личния си обратен иск срещу главния длъжник в случай, че последният изпълни задължението си към кредитора преди да е бил уведомен от поръчителя за направеното от него плащане (чл. 143, ал. 2, изр. 1 ЗЗД). Втората е, че ако поръчителят е изпълнил задължението, без да е уведомил за това длъжника и без последният да го е изпълнил, не губи обратния си иск срещу него, но трябва да търпи възраженията на длъжника, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението (чл. 143, ал. 2, изр. 2 ЗЗД). Именно поради това в задължителната си практика по чл. 290 ГПК ВКС приема, че когато кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя (законодателят използва термина "иск" в материалноправното му значение на "вземане"), последният трябва да уведоми длъжника, за да узнае възраженията му. Инак рискува да плати недължимо или в повече. А и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора. Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати тези усложнения. Когато обаче поръчителят има доверие на кредитора, той плаща на свой риск (за да избегне разноските по делото и разноските по принудителното изпълнение) и ако задължението е съществувало, получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. При неуведомяване длъжникът запазва поради това единствено възраженията си срещу кредитора, защото само тях той може да противопостави на платилият поръчител, защото не получава никакви права срещу него поради неуведомяването  (Р 229-2012-IV г.о. и Р 306-2014-IV г.о.).Според нормата на чл.146 ал.1 ЗЗД поръчителят , който е изпълнил задължението ,встъпва в правата , които кредитора има срещу длъжника макар и длъжникът да не е знаел за даденото от поръчителя.

В случая по делото е установено, че на 13.12.2006 г. ответника е сключил с „Б ДСК .” ЕАД договор за кредит за текущо потребление (л. 12-13 ) за сумата от 6000 лв.  със срок на издължаване 72 месечни вноски  , с падеж на вноската  13 число на месеца , с лихвен процент 12,45% и годишен процент на разходите 14,31%. Страните не спорят, че този кредит е усвоен на датата на сключването му на 13.12.2006 г. Поради това уговореният в чл. 2 от договора срок за връщането му е настъпил на 13.12.2012 г.

На датата 13.12.2006 г. на сключване на този договор е сключен в писмена форма и договор за поръчителство между ищеца и „Б ДСК ”ЕАД (л. 13). По силата му ищецът се е задължил спрямо Б ДСК ”ЕАД  да отговаря за изпълнението на цялото задължение на ответника към нея по договора за кредит. Предвид нередовното плащане на дълга от ответника било образувано ч. гр.д. № 776/2011г на Р.С.Тетевен  издадена е заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК , по силата на която е разпоредено ищцата като поръчител  и ответника кредитополучател да заплатят солидарно на „Б ДСК ”ЕАД  следните суми : сумата в размер на 4545,19 лева /четири хиляди петстотин четиридесет и пет лева и деветнадесет стотинки/, от които 3889,00 лева /три хиляди осемстотин осемдесет и девет лева/ - главница, 453,76 лева /четиристотин петдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/ - договорна лихва за периода от 20.01.2011 г. до 26.10.2011 г. и 202,43 лева /двеста и два лева и четиридесет и три ст./ – мораторна лихва за периода от 27.01.2011 г. до 26.10.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 93,90 лева /деветдесет и три лева и деветдесет ст./ съдебни разноски и 276,00 /двеста седемдесет и шест/ лева юрисконсултско възнаграждение.

 Посочено е ,че вземането произтича от  следните обстоятелства: Извлечение от счетоводни книги  на „Б ДСК” ЕАД за сметка № 13264649 по Договор за кредит за текущо потребление от 13.12.2006 год. - извънсъдебно изпълнително основание  по чл. 417, т. 2 от ГПК, издаден е и изпълнителен лист .

Образувано е и изп.д. № ............ на ЧСИ В. П. с р-н на действие О.С.-Ловеч , видно от поканата  за доброволно изпълнение до ищцата П. /л.9/. Видно от удостоверение от „Б ДСК”ЕАД /л.7/,че от разплащателната сметка на ищцата служебно е преведена  сума от 2273,09лв по наложен запор от ЧСИ  по изп.д. № ............, като е приложена и извадка от  системата на Бта за служебно преведената сума от 2273,09лв и извлечение от банковата сметка на ищцата ./л.7-8 и 29/.Представено е и удостоверение от работодателя на ищцата „Л.М.”АД  за направени удръжки по изп.д. № ............ в общ размер на 687,12 лв.

От приетото заключение на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза  се установява ,че размерът на платената сума от ищцата П.М.П.   е общо 2 960,21лв , от които възстановени от ответника на ищеца 256 лв. и дължим остатък от 2704,21лв., като видно от представеното с експертизата удостоверение  от ЧСИ В.П. по изп.д. № ............  и заявление на вещото лице в с.з.  към експертизата на ищцата по посочена от нея сметка са и възстановени надвнесена сума от 119,85лв /л. 53 и л.60-61/, като ищцата потвърждава ,че тази сума и е възстановена  и платена през м. ноември , тоест задължението на ответника към ищцата е в размер на 2584,36 лв.

От своя страна ответника  по настоящото дело е изплатил  по изп.д. № ............ на ЧСИ В.П. част от дължимата се от него сума по дълга си в размер от 5856лв , а остатъка  е заплатен от ищцата като поръчител , поради което е предявила и настоящият иск.

Предвид извършеното плащане и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД ищецът, който е изпълнил чуждото задължение встъпва в правата на кредитора и е материално правно легитимиран да претендира от ответника размера на погасените задължения за главница, лихви и разноски, които е направил, след като го е уведомил с предявения срещу него иск, който е връчен в едно с доказателствата на ответната страна.  

Същевременно обстоятелството, че поръчителят не е уведомил длъжника за извършеното от него изпълнение, не е определящо за реализиране на регресния иск по встъпване в правата на удовлетворения кредитор. Дори същото да не е получено или пратката да не е потърсена, то уреждането в чл. 143 ЗЗД на задължение на поръчителя да уведоми длъжника, е за да узнае своевременно възраженията му, в противен случай рискува да плати недължимо или в повече, а длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора /в този смисъл Решение № 229/10.09.2012 г. по гр. д. № 452/2011 г. на ІV г. о. ВКС/.

Неуведомяването на длъжника не погасява регресните права на поръчителя при плащане на задължението, а има за последица непротивопоставимост на извършеното плащане на длъжника и поражда вземане спрямо кредитора за връщане на даденото, ако длъжникът е платил или плати, както и ако той не дължи плащане по друга причина. По настоящото дело не са представени доказателства, че ответника е изпълнила задължението си по процесния договор към кредитора в цялост , както и не е въвел възражения, че не дължи по други причини, с оглед на което следва да се приеме, че дължи на ищеца/поръчител по кредита/ претендираните в настоящото производство суми за главница в размер на 2584,36 лева, която съдът приема, че се доказа по основание и размер ,като иска следва да се отхвърли до претендираната сума от 2704,21лв. ,а именно за 119,85лв .

В тази връзка се явява и основателна претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата, видно е от представеното удостоверение от „Б ДСК” ЕАД , че на 20.04.2018г е преведена служебно сумата от 2273,09лв. от сметката на ищцата , както и от удостоверението от работодателя на ищцата „Л.М. ” АД ,че общата стойност на удръжките по изп.д. № ............  е 687,12 лв. , удържани в периода м. април 2018г. до м. ноември 2018г., а с исковата молба се претендира законна лихва от 01.12.2018год. , тоест претнцията по чл.86, ал.1, ЗЗД, вр. с чл.143, ал.1, изр.2 ЗЗД за вземане за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.

Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.По делото се установи наличие на главно задължение в размер на  2584,36  лева.Съгласно чл.143, ал.1, изр.2 ЗЗД поръчителят има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането. В случая нормативно е определено от кой момент длъжника изпада в забава, поради което не е нужна покана, за да възникне отговорността му за заплащане на обезщетение за забава, поради което законна лихва върху задължението на ответника от 2584,36лв. се дължи от дата 01.12.2018г.

         При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявения регресен иск е доказан напълно в своето основание (чл. 143, ал. 1 ЗЗД). С договора за поръчителство от 13.12.2006 г., ищецът е поел към кредитора на ответника  - „Б ДСК ” ЕАД, валидно задължение, да отговаря за изпълнение на задълженията му  към тази Б , по сключения на същата дата с него договор за кредит (чл. 138 ЗЗД).Ответникът от своя страна не е изплащал задължението си като кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление  от 13.12.2006г сключен между него и „Б ДСК”ЕАД като кредитодател. Поради което Бта е образувала по реда на чл.417 от ГПК ч. гр.д. № 776/2011г. на Т.Р.С. издадена е заповед за изпълнение №525 от 01.11.2011г. и изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело срещу ответника като кредитополучател и ищцата като поръчител. Видно от удостоверение от „Б ДСК ” ЕАД, удостоверение от работодателя на ищцата „Л.М.”АД  , ищцата е заплатила сума в размер на общо 2 960,21лв., от които ответника и е възстановил 256лв и ЧСИ  е възстановил на ищцата сумата от 119,85лв , които същата е надвнесла. Предвид горното ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2584,36  лв. в едно със законната лихва начиная от 01.12.2018г до окончателното изплащане на вземането .

         При този изход на делото, сторените от ищеца разноски съобразно представеният списък по чл.80 ГПК в общ размер от 512,16лева (от които 106,10лв за ДТ , 300 лв. адвокатско възнаграждение , 100 лв. за вещо лице ,2,16 лв. допълнителна ДТ, 4 лв. за преводни банкови такси ), следва да бъдат възложени в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете или за сумата от 489, 46 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото и ответника има право да иска присъждане на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, но по делото не е направено такова искане, поради което такива не му  се присъждат (чл. 6, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК).           

         Воден от горните мотиви Тетевенският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

          ОСЪЖДА М.В.  М.  ЕГН ********** *** , да заплати на поръчителя П.М.П. ЕГН ********** *** сумата от 2584,36  лева за главница от регресно вземане по чл. 143 от ЗЗД , като отхвърля иска до претендираната сума от 2704,21лв ,а именно за 119,85лв.  в едно със законната лихва начиная от 01.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането .

 ОСЪЖДА М.В.  М.  ЕГН ********** *** -, да заплати на поръчителя П.М.П. ЕГН ********** *** сумата от  489,46 лв. разноски по настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: