Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 12 883 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за сумата от 150 000 лв.
В исковата молба на С.П.Й. се твърди, че на 29.08.2016 г. е осъществено ПТП
на път ІІІ-902 от водача на лек автомобил „Тойота Ярис“ с ДКН ******– П.Ц.Й., който
загубил контрол над управляваното от него МПС, което се завъртяло и блъснало в
крайпътно дърво. Вследствие на ПТП-то починала М.П.Й., пътник в лекия автомобил.
Твърди се, че ищцата е дъщеря на починалата в ПТП-то. Изложени са твърдения, че
смъртта на майка й й причинила болки и страдания.
Предвид тези фактически твърдения ищцата
е мотивирала правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО”
на водача на лек автомобил „Тойота”, да й заплати сумата от 150 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди. Претендира се законна лихва и
сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.”, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Ищцата е депозирала допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор в срока по ГПК не е заявен от ответника.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 445000-1397
г. на ОД на МВР – Варна, от който се установява, че на 29.08.2016 г. по път
ІІІ-902, посока с. Оброчище, на около 1 км преди „Чатал чешма“ е осъществено
ПТП от водача на лек автомобил „Тойота Ярис”
с рег. № ******, управляван от П.Ц.Й., който при ляв завой се завърта и
се блъска в крайпътно дърво вляво извън пътя, при което е загинала М.П.Й..
По делото е представено удостоверение за наследници
с изх. № 14-3765/09.09.2016 г. на Община Плевен, от което се установява, че М.П.Й.
е починала на 29.08.2016 г. и е оставила за свои наследници по закон П.Ц.Й./преживял
съпруг/ и С.П.Й. /дъщеря/.
По делото е изслушана съдебно
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.А.С.. В заключението си
вещото лице е посочило, че спри процесното ПТП М.П.Й. е получила контузия на
мозъка като не може да се даде категоричен отговор дали е налице причинно
следствена връзка между увредата и факта на нейната смърт. Посочено е, че при
постъпването й в „Спешна помощ“ М.Й. е била мъртва като от приложената
документация леталният изход за лицето е настъпил в линейката. В изслушаната по
делото допълнителна СМЕ вещото лице е посочило, че от описаните увреди при
починалата няма такива, които биха могли да се определят като специфични за
поставен предпазен колан. Вещото лице е посочило, че при механизма на ПТП
/страничен удар в дясната врата/ основната травма на главата, причинила смъртта
на пострадалата може да се получи и при поставен предпазен колан като е напълно
възможно част от травмите на пострадалата да бъдат получени от притискане на
главата и тялото от деформираните части на автомобила.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. В заключението си вещото лице е посочило, че автомобилът
е загубил напречна устойчивост в района на кривата, най-вероятно от управление
със скорост, по-висока от критичната скорост без загуба на устойчивост, която
съгласно заключението на експертизата е 133, 81 км/ч или от въздействие на
водача върху органите за управление.
В съдебно заседание на 04.06.2018 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите П.Ц.Й., баща на ищцата и водач на автомобила, причинил
ПТП и Д.А.Н..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник като към датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл. 496
ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което същият е процесуално допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Налице е формиран спор между страните по делото досежно вината като
субективен елемент от фактическия състав на деликта. При съвкупна преценка на
ангажираните по делото доказателства – заключението на САТЕ респ. констатациите
на протокола за ПТП настоящият съдебен състав намира, че вината на водача на
лек автомобил «Тойота» е установена като същият е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото СМЕ.
Ищцата е низходяща от първа степен на починала в ПТП, предвид което
притежава активна материалноправна легитимация да претендира репарация на
причинените им, вследствие смъртта на нейната майка, вреди. Същата е от кръга
на близки родственици, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на
ВС, което настоящият съдебен състав следва да съобрази.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на родител, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968
г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, отношенията му с починалото лице и
други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от ищцата. Настоящият съдебен състав счита, че предвид интензитета на страданието,
вследствие загуба на родител, с който са живели дълги години заедно справедливо
би било да се присъди сумата от 150 000 лв. т.е. искът като основателен и
доказан следва да се уважи изцяло. При проведено насрещно доказване ответникът
е противопоставил възражение за съпричиняване с оглед на обстоятелството, че пострадалата
е пътувала без поставен предпазен колан. С оглед изводите на СМЕ настоящият съдебен състав възприема същото като
неоснователно.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща
изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от 07.10.2017
г. като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание на 28.10.2019 г. процесуалният
представител на ищцата е заявил искане да му се заплати възнаграждение по реда
на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане е заявено в преклузивния по ГПК
срок. В представения по делото договор за правна помощ и съдействие е
отбелязано, че процесуалното представителство е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА /между стр. 3 и стр.4/. С оглед заявения размер на иска и при съблюдаване
Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата възлиза на 4 530 лв. С оглед фактическата и правна
сложност на делото респ. извършените по делото процесуални действия, настоящият
съдебен състав намира, че това е адекватния размер на адвокатското
възнаграждение.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски в размер на 6 350 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на С.П.Й., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. В.А. сумата от 150 000
/сто и петдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в смъртта на М.П.Й. в резултат на ПТП, реализирано на 29.08.2016
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.10.2017 год.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СГС на основание чл.
78 ал.6 от ГПК сумата от 6 350 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА
на адв. В.А. сумата 4 530 лв.– адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
СЪДИЯ: