РЕШЕНИЕ
№ 20120
гр. С, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110130406 по
описа за 2024 година
Предявен е иск от Е. Л. С., ЕГН: **********,с адрес: гр.С, ж.к. Д..., бл....., чрез адв.Б.,
със съдебена дрес гр.С, ул.“Г...“ № .., офис партер, насочен срещу С О, БУЛСТАТ ......, с
адрес: гр.С, ул.“М“ № 33, представлявана от кмета В Т, за признаване за установено спрямо
ответника, че дължи на ищеца сумата от 36.93 лв., представляваща вземане за законна лихва
за периода от 14.09.2022 г. до 18.03.2024 г. върху сумата от 200.00 лв., присъдена с решение
№ 18351/08.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 2992/2023 г. по описа на СРС, 166 състав.
Претендира се присъждане на направените по настоящето дело и предходно
заведеното заповедно такова, разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение н апрачино задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата от 200.00
лв., получена от последния без основание по изп.дело № 2020849... по описа на ЧСИ А П.
Според ищеца, ответникът е подал възражение, при което е образувано исково
производство, а именно гр.д.№ 2992/2023 г. по описа на СРС, 166 състав, приключило с
влязло в сила решение, с което е установено вземането на Е. С. от С О.
Ищецът изразява становище, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 50128/2022 г. по
описа на СРС, 166 състав, представлява покана до С О за заплащане на сумата от 200.00 лв.,
поради което от датата на депозирането му се дължи лихва за забава. Уточнява се, че такава
не е претендирана в ч.гр.д.№ 50128/2022 г., респ. гр.д.№ 2992/2023 г. по описа на СРС, 166
състав, поради което щиецът иска да бъде установено вземането му за лихва за периода от
14.09.2022 г. до 18.03.2024 г.
В срока за отговор, ответникът С О, е депозирала такъв, в който изразява становище
по основателността на предявения иск.
В отговора са изложени доводи досежно дължимостта на сумата от 200.00 лв., като
ответникът оспорва тази претенция като неоснователна. С оглед на това оспорва и
задължението му за заплащане на законна лихва.
1
По така изложените съображения, ответникът иска съдът да отхвърли предявения
иск, като му присъди направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в
издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето ч.гр.д.№ 17507/2024 г. по описа на СРС, е видно,
че въз основа на подадено от Е. С., съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу сумата С О за сумата от 36.93 лв., представляваща
вземане за законна лихва за периода от 14.09.2022 г. до 18.03.2024 г. върху сумата от 200.00
лв., присъдена с решение № 18351/08.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 2992/2023 г. по описа
на СРС, 166 състав,
При тези данни съдът приема, че ищецът е провел заповедно производство по
отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради
което и същият се явява процесуално допустим.
Страните по делото не спорят, а и от събраните писмени доказателства се установява,
че с влязло в сила на 28.11.2023 г. решение № 18351/08.11.2023 г., постановено по гр.д.№
2992/2023 г. по описа на СРС, 166 състав, е признато за установено, че С О дължи на Е. Л. С.
сумата от 200.00 лв., представляваща получена без основание сума по изпълнително дело №
2020849... по описа на ЧСИ А П. Производството пред 166 състав на СРС се е развило по
реда на чл.422 от ГПК, като видно от доклада на секретаря на 128 състав, заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, е подадено на
14.09.2022 г., на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се приеме, че е
предявен иска.
Доколкото по делото пред 166 състав не е претендирана законна лихва, то няма
пречка същата да бъде заявена в отделно производство.
В същото време следва да се има предвид, че вземането за лихва е от една страна
акцесорно такова, но от друга страна - то е самостоятелно и различно от главното, като
правопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо
поведение по отношение на главното задължение, дата на забавата, откогато се дължи
обезщетението, размер на същото за времето до датата на подаване на исковата молба.
Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичането на
срока, а когато няма определен ден, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/. Както в правната теория, така и в съдебната практика,
безпротиворечиво се приема, че исковата молба има значението на такава покана /в този
смисъл решение № 3405 от 03.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 1536/2023 г. по описа на
ВКС, III г.о., ГК/.
В случая, както се посочи вече, исковата молба, с която се претендира главницата
от 200.00 лв., е подадена на 14.09.2022 г. по арг. от чл.422, ал.1 от ГПК и именно това е
2
денят, в който ответникът С О е поставен забава и денят, от който той дължи обезщетение за
забавено плащане на главното задължение.
По делото не се представиха доказателства установеното в производството пред
166 състав вземане на ищеца от 200.00 лв. да е заплатено от ответника. Нещо повече –
липсват и твърдения в тази насока.
Ето защо искът се явява основателен и доказан за периода от 14.09.2022 г. до
18.03.2024 г. в предявения размер от 36.93 лв., който се потвърди и след справка, извършена
от съда в специализиран изчислителен модул.
Възраженията на ответника, че се касае за публично вземане, за което не се дължи
лихва, не се възприемат от настоящия състав. Същото не намира опора в позитивната правна
уредба. Липсва разпоредба, която да изключва отговорността на общината за лихви.
Ето защо предявеният иск следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане
е направил още с исковата молба и пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК
с молба от 25.09.224 г. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС,
следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото
преди това заповедно такова.
Освен заплатената от ищеца такса, претендира се присъждане и на адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца, по реда на чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА и чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от
приложените на л.5 от делото пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, ищецът
е упълномощил адвокат К. И. Б. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, която със списъка
по чл.80 от ГПК претендира възнаграждение от 480.00 лв. с вкл. ДДС. Освен него следва да
се присъди и определеното в заповедното дело възнаграждение на адв.Б. от 480.00 лв.,
доколкото и срещу двата хонорара не е направено възражение за прекомерност от
насрещната страна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С О, БУЛСТАТ ......, с адрес: гр.С,
ул.“М“ № 33, представлявана от кмета В Т, че дължи на Е. Л. С., ЕГН **********, с адрес:
гр.С, ж.к. Д..., бл....., следната сума, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 17507/2024 г. по описа на СРС, а именно сумата от
36.93 лв., представляваща вземане за законна лихва за периода от 14.09.2022 г. до 18.03.2024
г. върху сумата от 200.00 лв., присъдена с влязло в сила на 28.11.2023 г. решение №
18351/08.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 2992/2023 г. по описа на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА С О, БУЛСТАТ ......, с адрес: гр.С, ул.“М“ № 33, представлявана от кмета В
Т, да заплати на Е. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр.С, ж.к. Д..., бл....., сумата от 51.13 лв.,
представляваща направи от последната разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
17507/2024 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА С О, БУЛСТАТ ......, с адрес: гр.С, ул.“М“ № 33, представлявана от кмета
В Т, да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Г...“ № .. /офис-
партер/ на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от от Закона за адвокатурата, сумата от
960.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
3
ищеца Е. Л. С., ЕГН ....., по настоящето гр.д.№ 30406/2024 г. по описа на СРС и по ч.гр.д.№
17507/2024 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 17507/2024 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4