РЕШЕНИЕ

 

№645/01.12.2020г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на първи октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета Атанасова.......……………………………………и в присъствието на прокурор………………………………………………………………......................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №434 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е  по жалба от Г.К.А. ***, с посочен съдебен адрес ***, против Решение №Ц1012-26-99-1/13.05.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-00743964/08.04.2020г. на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково.

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди, че изложените в същото фактически и правни основания не съответстват на действителното фактическо положение. Сочи, че като самоосигуряващо се лице – управител на „Бузи“ ЕООД, е подал Декларация ОКД 5 по НООСЛБГРЧМЛ (в сила от 01.01.2013г.) за осигуряване за всички осигурителни случаи, както и че е подал Декларация ОКД 5 за прекъсване на дейността от 16.03.2020г. по повод извънредното положение. През целия този период внасял в срок дължимите за всички осигурителни случаи осигурителни вноски и подавал в срок следващите се Декларации обр.1 като в нито един момент не бил посочвал прекъсване на дейността или осигуряването, което се потвърждавало и в оспореното решение. Сочи, че като самоосигуряващо се лице придобил право на пенсия по инвалидност, считано от 06.10.2016г. съгласно разпореждане от 14.03.2017г. Към 14.03.2017г. бил в сила старият текст на НООСЛБГРЧМЛ. Цитира указание №91-01-119/22.04.2013г.  на Директора на Дирекция ОКП на НОИ и счита, че не е загубил осигурителните си права.  Становище, съответстващото на указанието било възприето и в Решение №5089/24.04.2017г. по адм.д.№5648/2016г. на ВАС. Излага съображения, че в оспореното решение се съдържа позоваване на редакция на НООСЛБГРЧМЛ, в сила от 07.04.2017г., както и на съдебно решение на ВАС, касаещо идентичен случай, но за 2018г. В обжалваното решение била допусната очевидна фактическа грешка относно месеца и годината на отпускане на пенсията му и вида на същата, като към датата на отпускането й била в сила старата редакция на НООСЛБГРЧМЛ. Счита, че не са налице основания за заличаване на информацията като осигурено лице за периода от 03.2017г. до 16.03.2020г. , което ще го лиши от осигурителен стаж,  а сумата от 4164.11лв , която внесъл на законово основание не подлежи на възстановяване.

По изложените съображения моли да бъде отменено обжалваното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Подробни съображения в подкрепа на твърденията в жалбата се излагат в писмени бележки.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ – гр.Хасково, се представлява от пълномощник, който моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Счита, че към момента на издаването му, оспореното решение е законосъобразно.   Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Декларация за регистрация на самоосигураващо се лице от 11.04.2008г.  Г.К.А. е заявил, че като собственик на „Бузи“ ЕООД упражнява дейност от 07.04.2008г. и от същата дата ще се осигурява за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт. С Декларация вх.№185/04.01.2013г. е променил вида на осигуряването, считано от 01.01.2013г., а именно за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. С Декларация от 17.03.2020г.  Г.К.А. е заявил, че от 16.03.2020г. прекъсва дейност.

Във връзка с  представени  в ТП на НОИ-Хасково болнични листовe за Г.К.А. и предвид данните, че е пенсионер, а в регистъра на осигурителите за осигуряващия се няма обявяване прекъсване /прекратяване на осигуряването, от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите до началника на отдел КПК в ТП на НОИ-Хасково е подаден сигнал изх.№Ц1043-26-10/18.03.2020г. за извършване на проверка относно установяване правото на лицето на обезщетение в качеството на самоосигуряващо се такова.

При извършената проверка е установено, че Г.К.А. като собственик на „Бузи“ ЕООД упражнява дейност от 07.04.2008г. и от същата дата е заявил осигуряване за фонд „Пенсии“ . На 04.01.2013г. е променил вида на осигуряването – за фонд „Пенсии“ и „Общо заболяване и майчинство“, считано от 01.01.2013г. Към момента на проверката не са били установени данни за прекъсване на дейността. Установено е също, че считано от 06.10.2016г. лицето е пенсионер като му е отпусната пенсия за инвалидност,  разпореждането за което е получил на 14.03.2017г.

 С писмо изх.№Ц9101-26-150/23.03.2020г. Директорът на ТП на НОИ-Хасково е поискал от ТД на НАП- Пловдив, офис Хасково информация дали за лицето има подадена декларация за регистрация по образец, със заявено желание за осигуряване на основание чл.4 ал.6 от КСО като е посочено е, че лицето е пенсионер по инвалидност, поради общо заболяване от 06.10.2016г. В отговор е получено писмо вх.№ .№Ц9101-26-150-1/24.03.2020г., видно от което лицето няма подадена декларация ОКД 5, с която да заяви, че желае да се осигурява на основание чл.4 ал.6 от КСО след придобиване право на пенсия, в подадените декларации обр.1 няма и посочен последен ден в осигуряване, обявено е прекъсване на дейност от 16.03.2020г.

При проверката е било установено също, че за периода 15.03.2017г. до момента на извършването ѝ от осигурителя „Бузи“ ЕООД са постъпили удостоверения – приложение №9 с придружителни писма по три болнични листа с периоди на временна неработоспособност : от 25.09.2018г. до 04.10.2018г. вкл. ;  от 17.04.2019г. до 30.04.2019г., вкл. и от 19.02.2020г. до 28.02.2020г., вкл. , както и че в Регистъра на осигурителите информацията съгласно Наредба №Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигуренитте при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в сила от 03.01.2020г.  , информацията не е подадена коректно.

На база горните констатации, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО са издадени Задължителни предписания (ЗД) №ЗД-1-26-00743964/08.04.2020г. от контролен орган в ТП на НОИ – Хасково, с които на осигурителя  „Бузи“ ЕООД  е предписано да подаде в ТД на НАП Пловдив – офис Хасково Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващото се лице Г.К.А. с коригиращи данни за м.03.2017г. и за периода м.04.2017г.-до м.02.2020г. и с основни данни за периода от 15.03.2017г. до 31.03.2017г., както и да заличи приложения №9 за представени болнични листове с периоди на временна неработоспособност : от 25.09.2018г. до 04.10.2018г. вкл. ;  от 17.04.2019г. до 30.04.2019г., вкл. и от 19.02.2020г. до 28.02.2020г.

В мотивите на ЗД , въз основа на констатираните обстоятелства е прието, че самоосигуряващото се лице Г.К.А. към началната дата на временната неработоспособност по представените болнични листове, след датата на пенсиониране – 15.03.2017г. и до момента не е осигурено лице за съответния риск като е вмъкната забележка, че с получаването на разпореждането си за пенсия на 14.03.2017г., лицето е уведомено, че е пенсионер , считано от 06.10.2016г.

По административната преписка липсват данни за съобщаване на ЗД на адресата им.

На 22.04.2020г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково от Г.К.А. като отговорно лице за изпълнение на ЗД е подадена жалба против задължителните предписания.

С оспореното пред съда Решение №Ц1012-26-99-1/13.05.2020г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата Г.К.А. против ЗД №ЗД-1-26-00743964/08.04.2020г. на контролен орган на ТП на НПИ – Хасково. В решението си административният орган се е позовал на разпоредбата на чл.4 ал.6 от КСО, както и на тази на чл.1 ал.6 от КСО (в редакцията ѝ в сила от 07.04.2017г. като е приел, че когато през м.04.2018г. на жалбоподателя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, това е довело до отпадане на основанието за осигуряването му. Посочил е, че за да се осигурява след този момент, е следвало да подаде декларация ОКД-5, с която да изрази по определена форма и ред желанието си да за осигуряване, началото и вида му, а като не е подал такава след пенсионирането си, то по силата на закона пенсионирането му е прекъснало осигуряването му, поради което не е осигурено лице по смисъла на КСО. Посочил е също, че след като не е спазен установеният от закона ред за деклариране на желанието за осигуряване, заплатените осигурителни вноски не могат да заместят това деклариране като в тази връзка се е позовал на решение на ВАС. При безспорно установена липса на такава декларация, респ. на изрично волеизявление за осигуряване, е приел, че жалбоподателят не е следвало да се осигурява за ДОО и ДЗПО. Посочил е също, че при липса на такава декларация не може да се приеме, че видът на осигуряване е бил променен с внасянето на осигурителни вноски за всички осигурителни социални рискове. При неподадена декларация по  НООСЛБГРЧМЛ размерът на реално внесените в ДОО осигурителни вноски няма за последица промяна във вида на осигуряването, а платените такива над размера, определен за осигурителните рискове по чл.4 ал.3 от КСО са недължимо платени и самоосигуряващото се лице може да поиска възстановяването им.   

Решението е съобщено на жалбоподателя чрез упълномощено лице на 18.05.2020г., а жалбата е подадена на 01.06.2020г. чрез административния орган.

По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, прието без оспорване от страните, дължимите осигурителни вноски за жалбоподателя са плащани редовно и в законоустановения срок. За тях са подавани редовно и в срок съответните месечни декларации обр.№1 съгласно Наредба №Н-13/17.12.2019г. и предходната Наредба № Н-8/29.12.2005г. На жалбоподателя са изплащани от НОИ обезщетения за временна нетрудоспособност както следва : в размер 148.14 лв  за периода 25.09.2018г. – 04.10.2018г. и в размер 157.22 лв за периода 17.04.2019г. – 30.04.2019г. В НОИ е депозиран още един болничен лист за периода 19.02.2020г. – 28.02.2020г. , който към момента на проверката не е изплатен.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е постановено по реда и при условията на чл. 117, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 от КСО, т. е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. От компетентен орган по смисъла на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издадени и потвърдените с решението задължителни предписания.

Обжалваното решение е обективирано в изискуемата писмена форма като съдържа фактически и правни основания за издаването му и е подписано от издателя си. 

Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Спорният въпрос касае правилното приложение на материалния закон и в случая се свежда до това дали след като му е била  отпусната пенсия за инвалидност, жалбоподателят като не е подал декларация по чл.1 ал.6 вр. ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ, с която да заяви желанието си да се осигурява, е загубил качеството си на осигурено лице по смисъла на КСО, независимо, че е продължил да подава декларация бр.1 и да внася осигурителни вноски  за фонд „Пенсии“ и „Общо заболяване и майчинство“.

Жалбоподателят като собственик на ЕООД е задължително осигурен за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от  КСО.

Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 2, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.

Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.6 от  НООСЛБГРЧМЛ, в редакцията й, действаща към датата на пенсиониране на жалбоподателя, както и към 14.03.2017г., когато е бил уведомен, че му е отпусната пенсия,  лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по ал. 2, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.

Считано от 07.04.2017г. (Д.в. бр.29/2017г.) разпоредбата е изменена. Изменението е относно  момента на възникване на осигуряването и реда за промяна вида на същото, без да е отпаднало изискването за подаване на декларацията по чл.1 ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ.

Анализът на цитираните разпоредби сочи, че при пенсиониране отпада основанието за осигуряване. Ако самоосигуряващото се лице – пенсионер желае да се осигурява, следва да подаде декларация в компетентната ТД на НАП по утвърден образец, а именно т.нар. декларация ОКД-5.

В случая не е спорно, че на жалбоподателя е отпусната пенсия за инвалидност, считано от 06.10.2016г., за което е уведомен на 14.03.2017г. Не е спорно също, че след пенсионирането му и до прекъсване на дейността на 16.03.2020г. жалбоподателят е продължил да внася осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и „Общо заболяване и майчинство“, съобразно заявения вид осигуряване в декларацията, подадена на 04.01.2013г., както и да подава декларации обр.1 по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Установява се също от събраните по делото доказателства, че след пенсионирането си жалбоподателят е продължил да осъществява дейност , но не  е подал декларация ОКД-5 , в която да заяви, че желае да се осигурява.

Според трайно възприетото в съдебната практика становище, правото на самоосигуряващите се лица да не се осигуряват за ДОО възниква по силата на закона, с настъпването на факта на пенсиониране, а внасянето на осигуровки след датата на пенсиониране не замества декларирането и не променя вида на осигуряването – Решение № 25 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. дело № 11240/2016 г., VI о., Решение № 8452 от 05.06.2019 г. на ВАС по адм. дело № 995/2019 г., VI о., Решение № 16720 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12226/2019 г., VI о., Решение № 13525 от 2.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6681/2020 г., VI о.

Предвид горното, с оглед разпоредбите, действащи към момента на издаване на ЗД и на оспореното решение, което ги потвърждава, изводът, че жалбоподателят е загубил качеството си на осигурено лице е правилен.  В тази връзка правилни се явяват и дадените му ЗД за подаване на декларация обр.1 с коригиращи данни за м.03.2017г. и за периода м.04.2017г.-до м.02.2020г., и с основни данни за периода от 15.03.2017г. до 31.03.2017г., както и за заличаване на приложения №9 за представени болнични листове с периоди на временна неработоспособност : от 25.09.2018г. до 04.10.2018г. вкл. ;  от 17.04.2019г. до 30.04.2019г., вкл. и от 19.02.2020г. до 28.02.2020г.

Действително в оспореното решение административният орган се е позовал на редакция на чл.1 ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ, която към момента на пенсиониране на жалбоподателя не е била действаща. Това обаче в случая не е съществено, доколкото и според двете горекоментирани редакции на нормата е налице изискване за подаване на декларация ОКД-5, а такава след пенсионирането му не е подадена от жалбоподателя.

Независимо от гореизложеното, съдът съобрази, че считано от 11.08.2020г. разпоредбата на чл.1 ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ е изменена. В Д.в. бр.77/11.08.2020г. е  обнародвано Постановление № 199 от 07.08.2020 г. на Министерски съвет за изменение и допълнение на НООСЛБГРЧМЛ като според възприетото разрешение в § 4, ал.1 от ПЗР на същото, подаването от самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и  4 от КСО, на които е отпусната пенсия, на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО по реда на Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отменена) и/или на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (ДВ, бр. 1 от 2020 г.) до влизането в сила на §1, се счита за изразено желание за осигуряване по предвидения с наредбата ред. Ал.2 на § 4 от ПЗР на ПМС №199/07.08.2020г. предвижда ал.1 да намери приложение и спрямо самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и  4 от КСО, на които е отпусната пенсия, ако са подавали такива данни до влизането в сила на §1, и по отношение на тях е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение, или пенсия от държавното обществено осигуряване, или задължително предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от .

Във връзка с горното, съдът счита, че в настоящия случай е приложима хипотезата на §4, ал.2 от ПЗР на ПМС №199/07.08.2020г., като изцяло споделя становището на процесуалния представител на оспорващия, че нормата урежда заварени правоотношения и жалбоподателят попада в кръга на лицата, визирани в същата. Доказателствата по делото, вкл. заключението по допуснатата СИЕ сочат, а и не е спорно, че и след пенсионирането му жалбоподателят е продължил да осъществява дейност като е подавал декларации обр.1 с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вкл. е внасял осигурителни вноски,  поради което следва да се приеме, че макар и след 16.10.2016г. да не е подал декларация ОКД-5, с която да заяви, че е пенсионер и желае да се осигурява, осигурителните му права не са били прекъснати с пенсионирането му. Последното от своя страна обосновава извод, че липсва основание декларираните данни за периода м.03.2017г. и за периода м.04.2017г.-до м.02.2020г. да се коригират, респ. да се подават нови основни данни за периода от 15.03.2017г. до 31.03.2017г., както и да се да заличават приложения №9 за представени болнични листове с периоди на временна неработоспособност : от 25.09.2018г. до 04.10.2018г. вкл. ;  от 17.04.2019г. до 30.04.2019г., вкл. и от 19.02.2020г. до 28.02.2020г.

По изложените съображения, оспореното решение, както и потвърдените с него ЗД, следва  да се отменят.

При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, платими от бюджета на ответника. Същите възлизат общо в размер 690.00 лв, от които 10.00 лв – внесена държавна такса, 180.00 лв – внесена сума за възнаграждение на вещо лице и 500.00 лв договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №Ц1012-26-99-1/13.05.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, както и потвърдените с него Задължителни предписания №ЗД-1-26-00743964/08.04.2020г. на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково.

            ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ - гр.Хасково да заплати на Г.К.А. ***, с посочен съдебен адрес *** направените по делото разноски в размер 690.00 (шестстотин и деветдесет ) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                                 Съдия: