Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I
- 28 състав, в публичното
съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател:
ИВАЙЛО Д.
при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 4565/2021 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от А.Ц.Д. срещу „З.А.Д.Д.Б.: Ж.И. З.“ АД за заплащане на сумата от 25 280 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени
вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 17.09.2020 г., около 17:15 ч., в
гр. София, на кръстовището на бул. „Св. Климент Охридски“, в района на
кръстовището с ул. „Иван Боримечката", по вина на Е.Д.Т., водач на лек
автомобил марка „Опел", модел „Астра“ с ДК № ******, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното
застрахователно дружество, ведно със законната лихва от 29.01.2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, както и за заплащане на
застрахователно обезщетение от 2243,09 лв., представляващо настъпили от същото
ПТП имуществени вреди, изразяващи се в стойността на ремонт на мотоциклет
„Хонда“, модел „ВТХ 1300“ с ДК №******, ведно със законната лихва от 11.11.2020
г..
В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило
изцяло по вина на водача на л.а. „Опел", който, нарушавайки правилата за
движение по пътищата, е предприел маневра - завой наляво, пресякъл е
хоризонтална пътна маркировка М2 (двойна непрекъсната линия), навлязъл е в
лентата за насрещно движение, отнемайки предимството и блъскайки насрещно движещия
се мотоциклет марка „Хонда“, модел „ВТХ 1300" с ДК №******, управляван от
ищеца А.Ц.Д.. Последният вследствие на инцидента е изгубил съзнание, като е
получил разкъсно - контузна рана на лявото коляно; оток на лявата подбедрица; кръвонасядания
на лява тазобедрена област; кръвонасядания по вътрешната повърхност на ляво
бедро в долната му трета, над коляното; охлузване по предната повърхност на
лявата подбедрица на границата средна/горна трета; охлузване по предната
повърхност на дясната подбедрица в горната ѝ трета, по ръба на тибията; кръвонасядане
по вътрешната повърхност на дясната подбедрица в средната и долната и трета;
охлузване по вътрешната повърхност на десния глезен; охлузване по хода на
ахилесовото сухожилие на десния крак. Твърди се, че ищецът се е придвижвал с
помощно средство в лявата ръка като е установено ограничение в движението на
левия крак. Травматичните увреждания наложили домашно лечение за период от
19.07.2020 г. до 09.12.2020 г., в който лицето е било временно нетрудоспособно,
причинявайки му физически болки емоционален дискомфорт.
Сочи, че към датата на ПТП лекият автомобил е имал валидно сключена
застраховка с ответното дружество, като по предявена извънсъдебна претенция
застрахователят му е заплатил единствено сумата от 1220 лв. на 29.01.2021 г.,
както и сумата от 1036,91 лв. по претенцията за имуществени вреди. Според ищеца
действително полагащото му се обезщетение за неимуществени вреди е в размер на
26 500 лв., като ответното дружество следвало да заплати и разликата между
действителната стойност на ремонта от 3280 лв. и вече платеното застрахователно
обезщетение. Предвид изложеното счита, че за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящите претенции като моли същите да бъдат уважени в пълен
размер, ведно с дължимата законна лихва от датата на произнасяне на
застрахователя чрез плащане.
Ответникът Д.Б.: Ж.И. З.“ АД признава съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния лек
автомобил марка „Опел“, както и че е превел на ищеца горепосочените суми,
представляващи обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от
процесното ПТП. Последното обаче се оспорва досежно неговия механизъм с
твърдение, че ищецът е съпричинил за настъпването му, доколкото не се е
съобразил с пътните условия и не е контролирал с дължимата грижа и внимание
управлявания от него мотоциклет, нарушавайки чл. 20, ал. 2 от ЗДВП.
Възразява и срещу медико-биологичния характер на описаните като настъпили
увреждания при ищеца, включително твърдените травматични промени в тазовите
кости, лява подбедрица и лява глезена става. Липсвали доказателства за
предписано на ищеца използване на помощно средство - патерици. Оспорва
твърденията в исковата молба пострадалият да е бил със силно затруднена походка
и невъзможност за нормално извършване на обичайни ежедневни дейности и че
изпитвал болки и дискомфорт за дълъг период от време. Дори и да бъде
установено, че възстановителният процес е продължил до 09.12.2020 г., то това
се дължало изцяло и само на действията на пострадалия, а не на характера на
уврежданията, които е получил. Оспорва и твърдението на ищеца, че претърпеният
пътен инцидент се е отразил негативно на психиката му, доколкото няма обективни
данни, нито медицинска документация, и в този смисъл не е доказано А.Д. да е
изпитвал психически травми в по-голяма степен от обичайните за този род
събития. Възразява се и срещу размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, както и се твърди, че претендираното обезщетение за
имуществени вреди е завишено и не кореспондира със средната пазарна цена
ремонта на процесния мотоциклет – труд, материали и резервни части.
Третото лице помагач Е.Д.Т., конституирано на страната на ответника, в
първото по делото съдебно заявява, че не оспорва иска и признава, че е извършил
нарушение, пресичайки двойна непресечена линия, но твърди, че ищецът е карал с
несъобразена скорост.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните обстоятелства: в причинна връзка от виновно
противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на
деянието е застрахована при ответника, на ищеца са причинени травматични
увреждания, от които е претърпял неимуществени вреди, както и имуществени
такива, изразяващи в разходи за ремонт на мотоциклета му.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са били отделени следните обстоятелства: 1) че гражданската
отговорност на посочения от ищеца делинквент към датата на процесното ПТП е
била застрахована при ответника по застрахователна полица № BG/30/119002994367,
валидна от 25.10.2019 г. до 24.10.2020 г.; 2) че вина за настъпването на
процесното ПТП има застрахования при ответника водач на лек автомобил марка
„Опел", модел „Астра“ с ДК № ******; 3) че ответникът е изплатил на ищеца
застрахователно обезщетение за причинените му от процесното ПТП неимуществени
вреди от 1220 лв. на 29.01.2021 г., както и такова за имуществени вреди от
1036,91 лв. на 11.11.2020
г..
Извънсъдебното плащане от страна на ответника по своя
характер представлява признание, че са налице всички материалноправни
предпоставки за ангажиране отговорността му в качеството му на застраховател.
Вината на водача на л. а. марка „Опел", модел „Астра“ с ДК № ******,
се признава от застрахователя, от самия делинквент, а и се установява еднозначно
от приетата по делото и неоспорена от страните съдебна автотехническа
експертиза, според която на 17.09.2020 г., около 17:20 ч. в гр. София в района на
кръстовището на бул. „Климент Охридски” и ул. „Иван Боримечката”, управляваният
от А.Ц. Д. мотоциклет „Хонда ВХТ 1300” с peг. №******
е бил ударен от предприелия неправомерна маневра „ляв завой“ водач на
горепосочения л.а. „Опел“, който пресичайки двойната непрекъсната осева линия,
е ударил мотоциклета, който се е движил в лявата лента на своето пътно платно в
посока, противоположна на лекия автомобил..
Спорни по делото са видът и характерът на получените от
ищеца травматични увреждания, настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП и справедливия размер на обезщетението за търпените болки и
страдания, включително наличието на принос на ищеца за настъпването на
инцидента.
Свидетелят М.Н.Б., приятел на ищеца, сочи, че през м.
септември, преди две години, в деня на инцидента е разбрал от съпругата на А.Д.,
че той е бил ударен от лек автомобил. Веднага е посетил ищеца в Окръжна болница,
който му се оплакал, че изпитва болки в левия крак и е бил с множество
охлузвания. При изписването от болницата му е оказал помощ, тъй като се
наложило да използва патерици и много трудно се придвижвал. Поддържали са
ежедневно контакт по телефона, като има впечатления, че в много дълъг период от
време го е болял левия крак, което възпрепятствало спокойствието и съня му.
Сочи, че около един месец е ползва патерици, като понастоящем е налице промяна
в походката му, тъй като се притеснява да стъпва на левия си крак и се оплаква
от постоянни болки. Видимо било за свидетеля, че приятелят му е станал
по-притеснителен, дълго време изпитвал страх да управлява мотоциклет, като понастоящем
отново карал такъв, но не може да каже от колко време след инцидента. Знае от
ищеца, че същият е пиел обезболяващи и че е провеждал физиотерапия.
По делото са представени четири броя болнични листове за
временна неработоспособност от общо 84 дни, както следва: Болничен лист
с № Е20202208149 от 17.09.2020 г. за 34 дни с диагноза: открита рана на други
части на подбедрицата; Болничен лист с № Е20202067129 от 21.10.2020г. за 15 дни
с диагноза: открита рана на други части на подбедрицата; Болничен лист с №
Е20202558722 от 05.11.2020 г. за 15 дни с диагноза: открита рана на други части
на подбедрицата; Болничен лист с № Е20202558784 от 20.11.2020 г. за 20 дни с
диагноза: открита рана на други части на подбедрицата.
Според приетата по делото и неоспорена от страните
съдебномедицинска в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е получил: Контузия на
лявата тазобедрена област с кръвонасядания с площ 15/10 см.; Контузия на лявата
бедрена област в долната трета над коляното с кръвонасядания с площ 10/5 см.;
Разкъсно-контузна рана с „Г“-образна форма и размери на рамената 4,5 см. х 4
см., като ъгъла на конфигурацията е насочен назад и надолу, като по-дългото
рамо е насочено напред и надолу, а късото рамо нагоре и напред; Контузия с
охлузна рана по предната повърхност на лявата подбедрица на границата
средна/горна трета с мекотъканен оток на коляното и подбедрицата; Контузия с
охлузна рана по предната повърхност на дясната подбедрица и кръвонасядания;
Контузии с охлузни рани на дясната глезенна става и по хода на дясното
Ахилесово сухожилие.
В острия период на травмата ищецът е имал силни болки поради
разкъсването на меките тъкани в областта на раната, хематомите в травмираните
области и прогресиращия посттравматичен оток. След операцията болковият симптом
се дължи на възпалителната реакция локално в областта на раната и раневия оток,
както и на травмираните меки тъкани, което пречи на нормалната функция на
долните крайници. Страданията са възникнали от болезнената походка,
възпалителната реакция, охлузните рани и затрудненията в ежедневния тоалет. Не
са налице патоморфологични предпоставки за бъдещи страдания и болки, свързани с
получените травматични увреждания.
От патоморфологична гледна точка в областта на раната е
увредена кожата и подкожните тъкани с размачкани ръбове и нежизнени малки
участъци, но няма засягане на фасцията и подфасциалните структури. Травмираните
меки тъкани с хематоми имат повърхностен характер, а охлузванията засягат само
повърхностната част на кожата. Възстановителният период за такъв тип травми
обикновено продължава 25-30 дни, през което време е зараснала кожната рана и
охлузванията, отзвучал е и посттравматичния оток и са се резорбирали
хематомите, както и активните движение в ставите са станали безболезнени.
Като трайни последици се очаква да останат единствено
белезите от раните, а от функционална гледна точка не са установени ограничения
в активните движения на долните крайници.
В представените по делото документи вещото лице не е
констатирало данни за провеждана рехабилитация и не са установени отклонения
във възстановителния период, свързани с непровеждането ѝ. В медицинските
документи не са налице и данни за препоръка за използване на помощни средства
по медицински показания. При силна болка със засягане на двата долни крайника е
възможно да има необходимост от ползване на помощни средства за облекчаване на
опорната фаза от походката, като най - вероятно това е причината за
използването им при прегледа от съдебния лекар. По време на болничния престой
медикаментозната терапия е включвала водно солеви разтвори, Квамател,
антибиотици / Цефазолин и Ефлоран/, Дексофен и аналгетици.
След изписването в епикризата са определени дати за 2 бр.
контролни прегледи за проследяване на състоянието на ищеца, но няма препоръка
за прием на медикаменти в амбулаторни условия.
Контролни прегледи са провеждани от травматолог преди
представянето му на ЛКК при издаването на всеки един от болничните листове в
амбулаторни условия, което е изискване за обективизиране на състоянието.
Прегледи са извършвани и от членовете на ЛКК при подписване на болничните
листове. В справка от СЗОК за извършените прегледи на А.Ц.Д. вещото лице е
установило, че на 20.10.2020 г. ищецът е прегледан от специалист по ортопедия и
травматология за ЛКК комисия и е поставена диагноза: S 81.8 Открита рана на
други части на подбедрицата. На 22.10.2020 г. е направен преглед за ЛКК от
специалист по вътрешни болести /д-р Милушева/ със същата диагноза, която е председател
на ЛКК за издаване на болничен лист, описан в т. 5 от експертизата. За
останалите прегледи вещото лице не е констатирало налична по делото медицинска
документация.
При приемане на експертизата в съдебно заседание от
13.06.2022 г. вещото лице е посочило, че е взело под внимание приложените към
исковата молба четири броя болнични листове за 84 дни обща временна
нетрудоспособност, но е отчело, че в нито един от медицинските документи не е
отразено, че има усложнение или така асоциирани увреждания, свързани с тези
травми, които да доведат до тази продължителна временна нетрудоспособност.
Допуска възможността ищецът да търпи болка и да щади крайника си, но не е
констатирал наличието на медицински документи, които да обосновават извод за провеждано
лечение за подобни явления. Предполага, че тъй като в болничните листове като диагноза
е посочено открита рана на други части на подбедрицата и тя е най-сериозната
травма от описаните травматични увреждания, най-вероятно тя е причината за
удължаване на тази временна нетрудоспособност, но изтъква, че мотиви за това липсват
в медицинските документи. Предвид това и доколкото не са посочени какви
ограничения на движенията е имал ищеца и каква е била функционалността на
ставата и на подбедрицата, вещото лице е приело, че няма данни към момента на
издаване на документите при удължаване на временната нетрудоспособност за
усложнения и функционален дефицит в тези части от тялото.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.
432, ал. 1 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съдът взема предвид всички получени травматични
увреждания констатирани в съдебномедицинската експертиза и подробно описани
по-горе. Същите не са тежки, основно представляват охлузвания по двата крака,
като по-сериозната травма разкъсно – контузна рана на лява подбедрица е наложила
лека по своя характер оперативна интервенция посредством послоен шев на
тъканите и последващо премахване на хирургически конци. Общият възстановителен
период от около един месец е кратък, а болничният престой е около 4 дни, като
съдът кредитира свидетелските показания, че на ищеца се е наложило първоначално
да използва патерици, доколкото болковата симптоматика според СМЕ е била
интензивна след операцията и последвалите възпалителна реакция и оток. Това е
било пречка за нормалното функциониране на крайника и неминуемо е създавало
затруднения в ежедневното обслужване на ищеца през периода на възстановяване.
Съдът счита, че доколкото се касае за търпени физически болки, които поначало
имат строго субективен характер, посоченият от вещото лице обичаен период на
възстановяване от 25-30 дни не изключва възможността дискомфорт да бъде
изпитван и след това, за което да са били издавани четирите болнични листове за
временна неработоспособност от 84 дни, и каквото състояние се съобщава и от
ищцовия свидетел, но при отчитане заключението на СМЕ, че във времето болката е
следвало да намалява като интензитет и продължителност. От друга страна обаче,
настоящият състав не намира за доказано, а изцяло в тежест на ищеца е да
установи, че след възстановителния период пострадалият е изпитвал силни и продължителни
болки, търпени и понастоящем, водещи до промяна в походката му и използване на
помощни средства. Нито медико-биологичната характеристика на травмите, нито
ангажираната от ищеца медицинска документация сочат на усложнения, забавяне във
възстановяването му, остатъчни дефицити във функцията на крайника или други
негативни проявления. Макар вещото лице да е констатирало при извършения личен преглед
(който с оглед дата на изготвяне на експертизата е извършен през м. май 2022
г.), че ищецът е посетил кабинета му с бавна щадяща походка и помощно средство
в лявата ръка, дава заключение, че от функционална гледна точка няма дефицит в
активните движения на долните крайници. След обичайния едномесечен
възстановителен период липсват данни за извършвано последващо медикаментозно
или рехабилитационно лечение, поради което освен от медицинска, така също и от
житейска гледна точка е нелогично пострадалият в период от повече от една
година и половина (от датата на ПТП до прегледа при вещото лице) в
действителност да изпитва такива силни и трайни болки в левия крайник,
ограничаващи ежедневието му до степен и понастоящем да променя походката си, за
да щади увредения крайник, както и да използва помощни средства, и същевременно
да не предприема никаква терапия в тази насока. Както се посочи, не се
установяват нито трайни, нито необратими психически и физически увреди, с
изключение на белезите от рани, описани в СМЕ, като в тази връзка следва да се
вземе предвид и факта, че според свидетелските показания ищецът понастоящем е
подновил управлението на мотоциклет.
С оглед гореизложеното, характера на уврежданията, възрастта
на ищеца (50 години), както и социално - икономическите условия на живот в
страната, съдът намира, че сумата от 5000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вреди,
причинени от процесното ПТП. От същото следва да се приспадне вече заплатеното
на 29.01.2021 г. обезщетение за неимуществени вреди от 1220 лв., поради което
дължима се явява разликата от 3780 лв.
По иска за имуществени вреди съдът кредитира изцяло
неоспореното от страните заключение по четвърта задача на приетата по делото
автотехническа експертиза, според която обща сервизна (пазарна) стойност на
ремонта на мотоциклет „Хонда ВТХ 1300“ с peг. №******, към датата на ПТП -
17.09.2020 г., е 3470,82 лв. с ДДС, а с отчитане на корекционен коефициент на
амортизация на подменените нови детайли, стойността е 2134,38 лв., тъй като
мотоциклетът към дата на ПТП е бил в експлоатация около 13 г., 8 мес. и 17 дни.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, предвижда, че за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
От съдържанието на горепосочените норми е изводимо, че
вредата, в случая изразяваща в извършени разходи за ремонт на мотоциклета,
представлява стойността на отстраняване на увредата, която следва да се
определи по средните пазарни цени. Предвид че отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от тази на прекия причинител, който е осъществил
състава на непозволено увреждане, на обезщетение подлежи т. нар. „негативен
интерес“ на кредитора (увредения), налагащ възстановяване на онова положение,
съществувало преди настъпване на нежеланата и неблагоприятна за ищеца промяна.
Доколкото ремонтът на мотоциклета изисква подмяната на определени части и
влагането на труд, които имат свои пазарни цени, именно тази стойност следва да
се приеме за меродавна, без да се прилага корекционен коефициент за амортизация
на подменените нови детайли, и която е в размер на 3470,82 лв. (в този смисъл
решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., I т. о. на ВКС и решение
№ 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г ІІ т. о. на ВКС). Тъй като
ищецът е ангажирал с исковата молба като доказателство за действително
претърпените от него имуществени вреди фактура от 13.01.2021 г. и касов бон към
нея за заплатени общо 3280 лв., то именно тази стойност е реално претърпяната
имуществена вреда, възстановяването на която се дължи от застрахователя. Не се
спори, че застрахователят извънсъдебно е изплатил на 11.11.2020 г. сумата от
1036,91 лв., поради което дължими са на ищеца още 2243,09 лв. и която разлика
той е заявил с исковата молба.
Относно възражението за съпричиняване съдът намира същото за
неоснователно. Според постоянната практика на ВКС за определяне наличието и
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при
ПТП лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на
пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото моторно -
превозно средство, въз основа на която съдът следва да определи обективния
принос на всеки от участниците в конкретното ПТП.
Описаният в задача първа от САТЕ механизъм на ПТП, при който
водачът на лекия автомобил неправомерно е пресякъл двойна непрекъсната осева
линия и е навлязъл в лявата лента за насрещно движение, в който момент движещия
се мотоциклетист със скорост около 43 км/ч е бил на отстояние 2,20 м. от удара,
сочи за непредотвратимост на удара от страна на ищеца. В този смисъл е и
заключението на вещото лице Т.Т. по задача втора от
САТЕ, според която техническа причина за настъпване на ПТП е единствено
поведението на застрахования при ответника водач. Следва да се отбележи, че в
случая избраната от моториста скорост от 43 км/ч е в рамките на нормативно
установените 50 км/ч, важими според нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП в населени
места, а нито пътната обстановка, в частност поведението на делинквента, са
обуславяли предвидимост от предприемане на изненадваща маневра, за да се
приеме, че скоростта е била несъобразена.
Предвид гореизложеното за отсъствие на принос от страна на
пострадалия, претендираните от него обезщетения следва да се присъдят в
размерите, определени от съда: 3780 лв. за неимуществени вреди и 2243,09 лв. –
за имуществени вреди.
След изтичане срока за произнасяне по предявената до
застрахователя извънсъдебна претенция, той изпада в забава и отговаря и за
лихва в размер на законната, начислявана върху дължимото обезщетение (арг. чл.
497, ал. 1 КЗ). Предвид че ответникът доброволно е платил преди началото на
настоящия съдебен процес част от дължимото се обезщетение за неимуществени
вреди – на 29.01.2021 г., както и на 11.11.2020 г. е платил и част от
обезщетение за имуществени вреди, то и следва да се приеме, че за разликата е
бил в забава именно от момента на извършените частични погасявания, поради
което искането на ищеца за присъждане на лихва за забава от тези дати е основателно.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
съдебни разноски на ищеца в общ размер на 350,34 лв., от които 240,92 лв. – държавна
такса, 54,71 лв. – депозит за СМЕ и 54,71 лв. – депозит за САТЕ.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. С.Д.С. следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ищеца, в размер на 296,68 лв.
На ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да
бъдат присъдени направените разноски в общ размер на 394,49 лв., от които 3,91 лв.
– за съдебно удостоверение, 195,29 лв. – депозит за СМЕ и 195,29 лв. – депозит
за САТЕ.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.: Ж.И. З.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, на А.Ц.Д. с ЕГН **********,***,
ж. к. „********, чрез адв. С. С., застрахователно
обезщетение за причинени му вреди, настъпили вследствие на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 17.09.2020 г., около 17:15 ч., в гр. София, на
кръстовището на бул. „Св. Климент Охридски“, в района на кръстовището с ул.
„Иван Боримечката", по вина на Е.Д.Т., водач на лек автомобил марка
„Опел", модел „Астра“ с ДК № ******, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно
дружество, както следва:
- сумата от 3780 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания
от настъпилите травматични увреждания, ведно със законната лихва от
29.01.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за разликата над присъдените 3780 лв. до претендираните 25 280
лв. като неоснователен.
- сумата от 2243,09 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за настъпили имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на ремонт на мотоциклет „Хонда“, модел „ВТХ 1300“ с ДК №******, ведно
със законната лихва от 11.11.2020 г..
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сторени съдебни разноски в общ размер на 350,34
лв.;
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.:
Ж.И. З.“ АД с ЕИК ********, да заплати на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. С.Д.С. от САК, с адрес ***, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ищеца, в размер на 296,68 лв.
ОСЪЖДА А.Ц.Д. с ЕГН **********,***, ж. к. „********,
чрез адв. С. С., да заплати на „З.А.Д.Д.Б.: Ж.И. З.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съдебни разноски в общ размер на 394,49 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ответника - Е.Д.Т., ЕГН **********, с адрес ***.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: