ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 10.07.2020 г.
Административен
съд-Русе, 6 състав,
в закрито заседание на 10 юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 351 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал.3 от АПК вр.чл.46, ал.5,
изр.2 от ЗОС.
Образувано
е по жалба Д.Н.А. и Д.Н.Д. *** срещу заповед № РД-01-1488/16.06.2020 г. на
кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение със
жалбоподателите – баща и дъщеря за общински жилищен имот на адрес гр.Русе, ***,
актуван с акт за частна общинска собственост № 3950/06.11.2002 г. В жалбата е
налице особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на административния акт, което се поддържа с подробни
съображения в молба вх.№2298/10.07.2020г.
По
допустимостта на искането съдът намира следното:
В
практиката на ВАС се приема, че абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на искането по чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК за спиране на
предварителното изпълнение по силата на закона е наличието на висящ съдебен
процес. Приема се, че не може да се образува самостоятелно съдебно производство
с предмет искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение като
производството по искането за спиране е подчинено на главното производство и
съществува дотолкова, доколкото съществува и главното производство. Това е и
съществената разлика от производството по чл.60 от АПК, което е самостоятелно и
не е обвързано от оспорването на основния акт.
Срещу
заповед № РД-01-1480/16.06.2020 г. на кмета на Община Русе, е подадена жалба от
Д.Н.А. и Д.Н.Д., с искане за отмяна на заповедта, поради което съдът намира
искането за допустимо, тъй като е налице образувано основно производство по
оспорване на административния акт, посредством депозиране на жалба чрез
административния орган съгласно чл.152, ал.1 от АПК
Самото
искане, което е обусловено от срочността на жалбата срещу акта, също е
направено в срок. Оспорената заповед е
съобщена по реда на чл.61 от АПК на 18.06.2020г., поради което срокът по
чл.149, ал.1 от АПК за обжалването й изтича на 02.07.2020 г., поради което искането
за нейното спиране е подадено в срок.
Същото
е направено от процесуално легитимирана страна, адресат на акта и при наличие
на правен интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то е основателно.
Според
чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОС подаването на
жалба не спира изпълнението на заповедта по ал.2, освен ако съдът разпореди
друго.
Специалният закон не
предвижда изрично при наличие на какви предпоставки може да бъде спряно
предварителното изпълнение, допуснато в отклонение от общото правило на чл.
166, ал.1 АПК за суспензивен ефект на жалбата. В разпоредбата на чл.
166, ал. 4 от АПК е предвидено, че допуснатото предварително изпълнение на
административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична
забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда
при условията на ал. 2. Следователно съдът може да спре допуснатото по закон
предварително изпълнение на административен акт, ако са налице предпоставките,
посочени в чл.
166, ал. 2 от АПК, а именно: ако то би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда.
Целта
на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на
обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от
оспорващите право да ползват имота, което се засяга от оспорения
административен акт. Този вид защита е временна и има сила до решаване на
въпроса за неговата законосъобразност.
В
тежест на искателя е да посочи и установи пред съда обстоятелствата по чл.
166, ал. 2 от АПК, при които спирането на изпълнението на заповедта е основателно
– такива, които по значимост се противопоставят на онзи обществен интерес,
заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на
административния акт по силата на закона - на имуществените права на общината,
в случая.
В
настоящия случай, при преценка на баланса между накърнените интереси на
жалбоподателя и останалите членове от неговото домакинство, от една страна, и тези,
които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, от
друга, съдът намира, че от предварителното изпълнение в случая биха настъпили
значителни и трудно поправими имуществени и неимуществени вреди за оспорващия А.,
поради оставането му без жилище и липсата на лични средства за задоволяване на
жилищната нужда на свободния пазар на недвижими имоти, с оглед на представеното
удостоверение, че е безработен и не му е изплащано обезщетение за безработица,
а съпругата му получава минимално възнаграждение и е със срок за изпитване,т.е.
наличието на доходи не е сигурно събитие.
В
случая допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение не е съизмеримо с
възможните вреди, които биха настъпили при лишаване на жалбоподателите от
жилище, като изпълнението на административния акт, ще засегне права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава.
В
конкретния случай са налице и основания за спиране на предварителното
изпълнение на оспорената заповед, в съответствие с чл. 6 от АПК, който регламентира принципа на съразмерност при упражняването на
правомощията на администрацията и чл. 8 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи. Общественият интерес няма да бъде
накърнен съществено със спиране изпълнението на оспорената заповед до
постановяване на влязъл в сила съдебен акт, а в същото време спирането ще даде
възможност на Д.А., съпругата му да не бъдат лишени от жилище, което е основно
човешко право и по Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи
При тези
факти е доказан противопоставим на презумирания с допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение интерес. Накърняването му по хипотеза би
породило вреди със степен на значимост, съизмерима с квалификацията по чл. 166,
ал. 2 АПК. От друга страна, трудността да бъдат поправени вредите е последица
от съдържанието на засегнатите от евентуалното незабавно изпълнение права. Не е
налице и важен обществен интерес, който да бъде защитен с предварителното
изпълнение. Интересът, стоящ в основата на изключването от закона на
суспензивното действие на жалбата против заповедта, едва ли ще бъде съществено
накърнен точно в периода до решаването на въпроса за законосъобразността на административния
акт, респ. неговото влизане в сила. Затова и фактическото положение,
съществувало до издаването на заповедта, следва да бъде запазено.
Така мотивиран, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
СПИРА допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на заповед № РД-01-1480/16.06.2020 г. на кмета на
Община Русе.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: