ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……….…./........ 07.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдия Д.
Томова
частно търговско дело №
812 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба вх. №19471/06.03.2020г.
по описа на ВРС на М.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
разпореждане №7794/24.02.2020г. на Варненски районен съд, 9
състав, постановено по ч.гр.д. №389/2020г. по описа на ВРС, с което е върнато подаденото от жалбоподателя
– длъжник възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. №7826/2010г., на ВРС, 11 състав (унищожено след изтичане на
срока за неговото съхранение) по реда на чл.417 ГПК.
Като се позовава
на разпоредбите на чл.42, ал.1 и 2 ГПК жалбоподателят твърди, че за да е
редовно връчването чрез частен съдебен изпълнител е необходимо страната да е
поискала и съдът да е разпоредил връчване по този ред, съответно разписката,
удостоверяваща връчването, да е върната в съда веднага след съставянето й, а не
да се изисква тепърва от ЧСИ, както в случая е било процедирано от съда. С
оглед на това и като обосновава съмнения дали изисканата от съда след
получаване на възражението и представена от ЧСИ разписка е била върната
своевременно по делото, а не е била съставена по-късно едва след служебното
искане на съда, жалбоподателят счита, че в случая не може еднозначно да се
приеме, че процедурата по връчване на заповедта за изпълнение е била спазена.
Оплаквания по отношение на удостоверените в разписката обстоятелства около
връчването не са обосновани.
Иска се от
въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане.
Частната жалба е
подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от
обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл.274, ал.1, т.1 от ГПК
(в този смисъл и ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
т.5.а.). Внесена е и следващата се за обжалването държавна такса.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна –
заявителят „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София не е подал отговор по
частната жалба.
При тези фактически констатации въззивното
производство се преценява като процесуално допустимо.
Съдът разгледа жалбата по реда на чл.278, ал.1 от ГПК, съобразно изложените в нея оплаквания, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
От приложената
справка от електронна деловодна система на Варненски районен съд се установява,
че по заявление на кредитора „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София е било
образувано ч.гр.дело №7826/2010г.
по описа на Варненски районен съд, 11 състав, в хода на което срещу длъжниците
„АДЕЛИНА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, АНТОН АНГЕЛОВ ПЕТРОВ, ЕГН **********, и М.Н.С., ЕГН **********, е била издадена заповед за изпълнение
№4641/28.05.2010г., допуснато е нейното незабавно изпълнение и е издаден
изпълнителен лист. Делото е било унищожено на 19.01.2019г. след изтичане
на срока за съхранение. Предвид това,
по постъпилото на 15.01.2020г. възражение по чл.414 от ГПК от длъжника М.С. е образувано ч.гр.д.
№388/2020г. по описа на ВРС, 9 състав.
Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.5 от ГПК (в първоначалната й
редакция, относима към момента на издаване на заповедта за изпълнение), заповедта за
изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния
изпълнител. Към този момент за съдебния изпълнител не е съществувало задължение
да изпрати незабавно до съда копие от съобщението, с което е връчена заповедта
за изпълнение, съответно и връчените документи с отбелязване на връчването на
всеки един от тях, каквито изисквания са въведени с последващи изменения на чл.418, ал.5 от ГПК (Доп. – ДВ, бр. 50
от 2015 г., изм. и доп., бр. 86 от 2017 г.).
С оглед на това и
предвид безспорно установения факт, че заповедното дело е било унищожено след
изтичане на срока за неговото съхраняване в съда, разпореденото от заповедния
съд събиране на данни за осъществено връчване на заповедта за изпълнение на
подалия едва през 2020г. възражение срещу нея длъжник не регистрира
незаконосъобразност. Данни за изпълнителното дело и съдебния изпълнител, от
когото следва да се изискат такива данни е посочил сам длъжника – жалбоподател М.С. с подадената допълнително молба от
31.01.2020г.
От получените от ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, рег. №711 в КЧСИ, книжа се
установява, че поканата за доброволно изпълнение до длъжника М.Н.С., ЕГН **********, касаеща
задълженията му по заповед за изпълнение №4641/28.05.2010г и изпълнителен лист от 28.05.2010г., издадени по ч.гр.дело
№7826/2010г. по описа на
Варненски районен съд, 11 състав, изведена с изх. №11218/13.07.2010г. по изп.
дело № 2010271180400926, е била връчена в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК на 06.08.2010г. Връчването е
извършено на адрес глад Варна, ул. „Д-р Головина“,
№7, ет.5, ап.15, съвпадащ с вписаните към този момент негови постоянен и
настоящ адреси (установено от извършената от заповедния съд служебна справка)
като в оформената разписка връчителят надлежно е удостоверил, че по данни на
съседи адресата живее на адреса. Поради неосигурен достъп до входа
уведомлението е било залепено на таблото за обяви на входа, екземпляр е бил
пуснат и в пощенската кутия на ап.15. Впоследствие, на длъжника С. е била връчена призовка за принудително
изпълнение изх. №22494/18.11.2010г., получено лично от него на 19.11.2010г. Към настоящия момент
изпълнителното производство е прекратено от съдебния изпълнител в хипотезата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
При тези данни
обосновано следва да се приеме, че осъщественото връчване на заповедта за
изпълнение още през 2010г. е редовно при спазване на разпоредбата на чл.47,
ал.1 от ГПК (в относимата й редакция към момента на връчването). Ето защо
подаденото близо десет години по-късно възражение по чл.414 от ГПК се явява
просрочено, поради което законосъобразно и правилно е било върнато от
заповедния съд.
Принципно
правилните съображения на жалбоподателя по
приложението на чл.42, ал.1 и 2 и чл.44, ал.4 ГПК са неотносими към конкретния
случай, доколкото в нормата на чл.418, ал.5 ГПК законодателят е установил
специални правила за връчването на издадена заповед по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист. В приложимата й към процесния времеви отрязък редакция (2010
г.) посочената законова разпоредба не предвижда задължение за съдебния
изпълнител, на когото е възложено връчването на издадената по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение, да върне незабавно по заповедното дело копие от
съобщението за осъщественото връчване.
Това, в конкретния
случай, означава, че двуседмичния срок по чл.414, ал.2 от ГПК за подаване на
възражението срещу заповедта за изпълнение, е изтекъл на 27.08.2018г.
(понеделник). Ето защо подаденото на следващия ден (по пощата) възражение е
просрочено и като такова не може да породи правните последици по чл.415, ал.1,
т.1 от ГПК, а следва да бъде върнато на длъжника.
Доводи за
нередовност на осъщественото връчване на 06.08.2010г. на заповедта за
изпълнение жалбоподателят не обосновава. Отделно от това, същите биха били
относими към евентуално производството по чл.423 ГПК,
за инициирането на каквото понастоящем липсват данни.
По изложените
съображения частната жалба се преценява като неоснователна и се оставя без
уважение.
Въз основа на
изложените мотиви съставът на въззивния Варненски окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №7794/24.02.2020г.
на Варненски районен съд, 9 състав, постановено по ч.гр.д. №389/2020г. по описа на ВРС, с което е върнато
подаденото от длъжника М.Н.С., ЕГН **********,***, възражение по чл.414 от ГПК срещу
заповед за изпълнение №4641/28.05.2010г.,
издадена по ч.гр.д. №7826/2010г., на ВРС, 11 състав (унищожено след
изтичане на срока за неговото съхранение).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.