Определение по дело №1828/2020 на Окръжен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Бест Файненс“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ЖК ”Манастирски ливади”, кс ”Бокар”, бл.35, партер, чрез адв. Михаела Стамова,, срещу Определение № 3154/15.05.2020г. по ч.гр.д. № 2145/2020г. на РС Бургас, с което съдът е отхвърлил изцяло заявлението на „Бест Файненс“ ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Т.М.Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. ***, за заплащане на следните суми по Договор за потребителски кредит № 3000814/05.10.2018 год.: 936,82 лева – главница, 198 лева – договорна лихва, 635,69 лева – неустойка за договорно неизпълнение , и 103,13 лева – обезщетение за забава за период до 27.03.2020 год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, както и направените деловодни разноски.

            С частната жалба постановеното определение се обжалва като неправилно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните разпоредби и като незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения относно обхвата на проверката, която съдът дължи да извърши в производството по чл. 410 от ГПК, като по – конкретното същата следвало да се ограничи единствено до наличието на надлежна индивидуализация на вземането, съобразно изложените в заявлението факти, а основателността на претенцията е въпрос, който може да бъде обсъждан в евентуалното исково производство. По тези съображения, счита, че заповедният съд е излязъл извън правомощията си, като е обсъдил по същество въпрос, който стои извън предмета на проверката. Възразява срещу изводите на съда, с които е отхвърлил заявлението за допуснати нарушения на чл. 5, ал. 2 и 4 ,чл. 11, ал. 1 т. 27 и ал. 2 ЗПК. Оспорва като неоснователен изводът за допуснато нарушение на изискването документите да бъдат с шрифт не по – малък от 12. Счита, че за да постанови обжалваното разпореждане, съдът не е съобразил, че процесният договор е сключен по реда и условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, чиито разпоредби относно размяната на насрещните волеизявления, в резултат на които се сключва договора, са  специални и изключват приложението на чл. 11, ал. 1 т. 27 от Закона за потребителския кредит. Посочва, че договорът съдържа всички изискуеми реквизити и информация, които специалният закон /ЗПФУР/ поставял към договорите, сключени по този ред. Дружеството било изпълнило всички императивни законови изисквания за даване на цялата задължителна по закон договорна и преддоговорна информация по закон, свързана с конкретния договор. Описва посредством твърдения, изложени в частната жалба, механизма, по който е бил сключен процесния договор за кредит, като заявява, че кредитополучателката Т.М.Ц. е кандидатствала за получаване на кредит чрез сайта на дружеството на адрес: www.bestcredits.bg. Същата била предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационна форма за кандидатстване. Съгласно Общите условия на дружеството, след попълване на заявката за кандидатстване, клиентът получавал ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на посочен от него телефонен номер. Клиентът, кандидатстващ за кредита потвърждава заявката си като въвежда ПИН кода на заявката, след което следва да натисне бутона „потвърди“, с натискането на който бутон, попълнената заявка се изпраща за разглеждане. В резултат на получената заявка е изпратено съобщение на посочената електронна поща за потвърждение на договор, приложен Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). За да подпише/сключи договора, Потребителят следва да натисне посочения в електронното съобщение или СМС линк, като след това въведе избрана от него парола за достъп, която представлява електронен подпис на Потребителя. С въвеждането на паролата потребителят изразявал своето съгласие за сключване на договора, при посочените в него условия. Частният жалбоподател заявява, че тази процедура била спазена и при сключване на процесния договор, като след изпращането на СМС код за потвърждение на посочения от кредитополучателката телефон, същата е потвърдила на 05.10.2018 г. сключване на потребителски кредит „Best credit на вноски“ № 3000814/05.10.2018 г. в размер на 1000 лева. Заявителят е изпълнил и задължението по чл. 5, ал. 9 да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр.

            Прави се анализ на разпоредбите от Закона за електронния документ и електронния подпис и дадените в същия дефиниции за електронно изявление и електронен подпис. Позовава се на уредената в този закон фикция, че писмената форма, независимо дали е за действителност или за доказване, се счита за спазена, винаги щом е съставен електронен документ. Заявява, че процесният договор е сключен при посочените по – горе законови изисквания, като сключването му се предхождало от искане за кредит, подадено по електронен път, след като кредитополучателката си била създала профил в сайта на дружеството. Посочва какво е електронно изявление и кога се счита същото за подписано по смисъла на закона /чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ/. По съображение от чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. Заявява, че според Общите условия, които страната е приела, именно „Кодът за потвърждение“ имал сила на електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Поради което с предоставянето на лични данни и изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството – кредитор  чрез натискане на бутона „потвърди“, следвало да се приеме, че кредитополучателят е изразил своята воля за сключване на договора и приемане на Общите условия. Законът приравнявал електронния документ на неговия писмен аналог, ето защо с постъпването на цялата изискуема информация в електронна форма, на електронния адрес на страните се счита, че всяко изявление и/или съответния прикачен документ са приети от адресата /чл. 10 ЗЕДЕУУ/.  

            По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното определение, като вместо това да бъде постановено издаването на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението по чл. 410 ГПК суми. Претендира разноски за настоящото производство.

            Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима. По аргумент от чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на ответника по заповедното производство.

            Въз основа на закона и събраните доказателства по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд – Бургас е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Бест файненс” ООД срещу длъжника Т.М.Ц., ЕГН **********, за следните суми по Договор за потребителски кредит № 3000814/05.10.2018 год.: 936,82 лева – главница, представляваща невърнат заем, предоставен на основание цитирания договор; 198 лева – договорна лихва за периода от 02.11.2018 -04.10.2019 г., 635,69 лева – неустойка за неизпълнение на задължение по раздел IV от договора за кредит, и 103,13 лева – мораторна лихва за периода от 16.11.2018г.- 27.03.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, както и направените деловодни разноски.

            За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, районният съд е изложил мотиви, че представените към заявлението договор за потребителски кредит, стандартен европейски формуляр и приложимите общи условия не носят подпис на страните и са изготвени на шрифт по – малък от 12. Поради това е приел, че не са спазени императивните изисквания на чл. 5, ал. 2 и 4, чл. 11, ал. 1 т. 27 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит.

Бургаският окръжен съд като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и след като се запозна с материалите по делото, и като съобрази относимите законови разпоредби, намира следното:

            Възражението на частния жалбоподател относно пределите на проверката, която съдът дължи в производството по чл. 410 от ГПК, съдът намира за неоснователно, тъй като след измененията на ГПК от 2019 г., тази проверка бе значително разширена когато предмет на заявлението са вземания, произтичащи от потребителски договори. Служебното начало, уредено като един от принципите на гражданския процес, бе изрично разширено с новата ал. 4 на чл. 7 ГПК, предвиждаща задължение на съда сам да следи за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В тази връзка бе въведено и новото изискване в чл. 410, ал. 3 от ГПК, към заявлението да бъде задължително представен не само договора, сключен с потребителя, но и всички негови приложения, изменения и общи условия. Съдът освен това е длъжен да извърши и служебна проверка относно съответствието на искането със закона и добрите нрави. Изложеното дава основание да се направи извод, че съдът, сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК, предмет на което са вземания, произтичащи от потребителски договор следва да извърши служебно проверка относно валидното възникване на задълженията за потребителя по този договор, а това съдържа имлицитно и изискване за проверка относно възникване на договорното правоотношение изобщо. Защото за да приеме, че съществуват неравноправни клаузи в договора, най – напред съдът следва да е установил, че страните са сключили такъв, съответно, че са изразили съгласие във формата и реда, уредени в закона. Самата разпоредба на чл. 145 от Закона за защита на потребителите, изрично приложима по силата на препращащата норма на чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР гласи, че „неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. По силата на това препращане, приложение намира и разпоредбата на  чл. 147а от ЗЗП, която разпоредба гласи, че „при сключване на договор при общи условия с потребител, общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях. (2) Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис и (4) Тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца.

            За спазването на тези императивни правни норми, съдът следи и в заповедното производство, като това негова служебно задължение не е дерогирано в производството по чл. 410 от ГПК, дори напротив. Извършването на тази служебна проверка не е обусловена и от вида, формата и реда, по който е сключен конкретния потребителски договор, в частност съдът е длъжен да извърши такава и когато се касае за договор за финансова услуга от разстояние. Проверката, която съдът е длъжен да извърши служебно по заявления по чл. 410 от ГПК, по които предмет са вземания, произтичащи от потребителски договори за кредити, не може да бъде по – малко ефективна от тази, която съдът извършва в производството по чл. 417 от ГПК при вземания с аналогичен характер. И в двете производства съдът служебно следва да съблюдава спазването на разпоредбите, въведени за защита на потребителите, като проверката, обхваща включително и спазването на императивните правила, касаещи сключването на потребителския договор. Обхватът на тази проверка следва да гарантира равнопоставеност на потребителите, без за същата да оказва значение, че в някои от производствата, потребителските договори се сключват посредством електронни изявления, потвърдени с електронен подпис. Това разрешение се явява оправдано от гледна точка на засилената защита на потребителите, към която е насочено общностното право. Това произтича от приложението на признатия в практиката на СЕС принцип на равностойност на процесуалните правила. Така в решение С 176/17, съдът приема, че „правото на Съюза по принцип не хармонизира производствата, по реда на които се преценяват твърденията за неравноправност на договорна клауза, поради което тези производства се уреждат от вътрешния правен ред на всяка държава членка, при условие обаче да не са по-неблагоприятни от производствата, по реда на които се разглеждат сходни случаи, за които се прилага вътрешното право (принцип на равностойност), и да предвиждат право на ефективни правни средства за защита, каквото се изисква в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.“

В конкретния случай от представените към заявлението документи не може да се установи потребителят да е изразил съгласието си за сключване на процесния потребителски договор за кредит, нито да е приел и да се е съгласил с представените Общи условия – предпоставки за валидно обвързване на потребителя по процесното договорно правоотношение, съобразно императивната норма на чл. 147а от ЗЗП.

Процесният договор се твърди да е сключен от разстояние, каквато възможност се предвижда по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние  (ЗПФУР). Легалната дефиниция за договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се съдържа в чл. 6 от ЗПФУР - това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. За доказване факта на сключване на подобен вид договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР. От цитираната разпоредба следва, че доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата от разстояние. В т. 3 на чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР изрично се сочи, че доставчикът на услугата носи тежестта да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В ал. 2 на чл. 18 от ЗПФУР е предвидено, че за доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, понастоящем с променено наименование ЗЕДЕУУ). В ал. 3 на чл. 18 от ЗПФУР са нормативно уредени и съответните доказателствени средства - преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

На следващо място, в раздел V от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити, приложими към процесния договор се съдържат изрични разпоредби относно процедурата, която следва да се премине за кандидатстване и сключване на договора за кредит. Същите имат за цел да бъде обезпечено валидното изявление на потребителя, както и неговата индивидуализация като правен субект, което пък има значение за материалната и процесуалната легитимация на същия в производството.  В т. 5.5. от ОУ е посочено, че „потребителят си създава личен акаунт като посочва електрона поща (e-mail) и парола във Формата/Заявката за кандидатстване. Електронната поща (e-mail), посочена от Потребителя във Формата за кандидатстване представлява средство за индивидуализация на същия от страна на дружеството. Потребителят се съгласява посочената от него електронна поща (e-mail) да го индивидуализира, лично по отношение на дружеството, като изявленията от нея в отношенията между страните по Договора необоримо ще се считат за електронни изявления, чийто автор е Потребителят.. Според т. 5.6. „при вярна и пълна информация и точен email адрес, Клиентът/Потребителят получава съобщения на предоставения е-mail адрес с текст „За да потвърдите email адреса си, кликнете тук“ и се съгласява с „Декларация относно индивидуализация посредством e-mail” и „Декларация относно действие на паролата като саморъчен електронен подпис“. 5.7. Потребителят се съгласява и задължава да подписва със своята парола за достъп (електронен подпис) всички документи, изпратени до него от дружеството на посочения по - горе e-mail. 5.8. Сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на Клиента (кредитополучателя). За да получи кредит, Клиентът попълва Заявка (молба) за кандидатстване, намираща се на Уеб-сайта на „Бест Файненс“ ООД - www.bestcredit.bg, където предоставя пълни и верни данни относно своята самоличност като: три имена, ЕГН, адрес /постоянен и настоящ/, данни по лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, банкова сметка и други.

В настоящия случай към заявлението по чл. 410 ГПК не са представени доказателства, от които да се установява, че е спазен реда и формата за сключване на договора за кредит, и в частност реда и формата на отправяне на валидно електронно изявление, удостоверено с електронен подпис, в съответствие с изискванията на ЗЕПЕУУ, което е необходимо, за да бъде ангажирана отговорността на длъжника за неизпълнение.

Макар разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК да не съдържа списък с документи, които заявителят следва да представи при наличие на сключен договор за финансова услуга от разстояние, то по аналогия следва да се приеме, че и при сключен договор посредством електронни изявления на страните, то заявителят не е освободен от задължението си да ангажира годни доказателства за това, че такива са направени. Това извод произтича и от разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, според който писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Поради което за да изпълни разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК, заявителят, който претендира вземания въз основа на потребителски договор за финансова услуга от разстояние, следва да представи към заявлението най – малко такъв набор от документи, от които могат да бъдат установени електронните изявления и на двете страни по правоотношението, при съвпадането на които възниква договорната връзка. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 т. 3 от ЗПФУР и т. 5.5 от ОУ възлага в тежест на кредитора -заявител да установи, че ответната страна е попълнила електронна форма за сключване на договор, както и че е изявила съгласие за сключване на договора. Това както вече бе споменато, е необходимо с оглед осъществяваната от заповедния съд проверка дали въобще е възникнало правоотношение по потребителски договор, при спазване на императивните разпоредби, приети в защита на потребителите.  

От изложеното следва, че съдът е извършил преценката за неоснователност на заявлението преди да бъдат отстранени нередовностите по същото. След изменението на чл.411, ал.2, т.1 ГПК /ДВ №86/27.10.2017г./, бе предвидено задължение на съда да предостави тридневен срок, в който да даде възможност на заявителя да приведе съдържанието на заявлението така, че същото да отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК. В случай, че заявителят не отстрани констатираните нередовности в указания срок, съдът може да отхвърли заявлението.

В настоящия случай, районният съд не е предоставил възможност на заявителя да приведе заявлението си в съответствие с изискването на чл. 410, ал. 2, вр. с чл. 127, ал.1 ГПК, а направо е отхвърлил заявлението, което е в нарушение на новата редакция на нормата на  чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и прави обжалваното определение незаконосъобразно и подлежащо на отмяна само на това основание.

По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по заявлението, при съобразяване разпоредбата на  чл. 411, ал.2, т.1 ГПК и указване на заявителя възможността да представи доказателства относно отправено от потребителя изявление, съдържащо съгласие за сключване на процесния договор, изразено по ред, начин и форма, предвидени в договора за потребителски договор, сключен на основание ЗПФУР, както и съгласие с приложимите към договора за кредит Общи условия.

 

Ето защо и на основание чл. 413, ал. 2 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯ Определение № 3154/15.05.2020г. по ч.гр.д. № 2145/2020г. по описа на Районен съд Бургас и

ВРЪЩА делото на Районен съд Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия, които да започнат от етапа по отстраняване на констатираните нередовности по подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                              

                                                                                              2.