№ 1659
гр. Бургас, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20232120100688 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от „СИТИ КЕШ” ООД против К.
С. Б. иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми по
договор за паричен заем № 588613/01.11.2021 г.: 600 лв. - главница, 61,40 лв. –
възнаградителна лихва, дължима за периода 01.11.2021 г. – 01.07.2022 г., 34,71 лв. – лихва за
забава, дължима за периода 01.04.2022 г. – 01.10.2022 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 6934/2022 г. по описа на БРС. Претендира се и присъждане на
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото
производство. Ищецът твърди, че по силата на горепосочения договор е предоставил на
ответника паричен заем в размер на 600 лв., като сумата е била получена от ответника на
каса на „Изи Пей“, но последният не е погасил задълженията си по договора за заем. В
съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, като с писмена молба е
заявено поддържане на иска, ангажирани са писмени доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
Ответникът е подал отговор в законоустановения срок, в който твърди, че искът е
неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен. Признава, че е получил от ищеца сумата
от 600 лв. по силата на посочения в исковата молба договор за заем, но оспорва иска в
частта за главницата по размер, тъй като счита, че не са взети предвид извършените от него
плащания. Заявява също така, че не оспорва по основание и претенцията за мораторна
лихва, но оспорва периода на дължимост на тази лихва и нейния размер. Ответникът е
оспорил изцяло – по основание и по размер – претенцията за договорна лихва, като счита, че
тя е в нарушение на изискванията на ЗПК и се претендира лихва върху лихва. Моли се искът
1
да бъде отхвърлен и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, редовно призован, не ангажира доказателства в
преклузивните срокове по ГПК.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложено ч.гр.д. № 6934/2022 г. по описа на БРС, с издадената по това
дело Заповед № 3388/01.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
е разпоредено длъжникът К. С. Б. да заплати на кредитора „СИТИ КЕШ” ООД сумата от
600 лв. - главница, сумата от 61,40 лв. – договорна лихва, дължима за периода 01.11.2021 г. –
01.07.2022 г., сумата от 34,71 лв. – обезщетение за забава, дължимо за периода 01.04.2022 г.
– 01.10.2022 г., сумата от 78 лв. – неустойка за забава, начислена еднократно за периода от
30.05.2022 г. до изплащане на задължението, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
59,08 лв. – разноски по делото. Посочено е в заповедта за изпълнение, че сумите са дължими
по Договор за паричен заем № 588613/01.11.2021 г.
В законоустановения срок длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради
което с Разпореждане № 15015/19.12.2022 г. заповедният съд е указал на заявителя, че в 1-
месечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си, както и
да представи доказателства за предявяване на такъв иск. С оглед на тези указания е предявен
и настоящият установителен иск, като заявителят е спазил 1-месечния срок по чл. 415 от
ГПК и искът е допустим.
По делото е представено копие на Договор за паричен заем Кредирект №
588613/01.11.2021 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД (заемодател) и К. С. Б.
(заемополучател), съгласно който заемодателят е отпуснал на заемателя паричен заем при
следните параметри: размер на заема - 600 лв., размер на погасителна вноска – 3 бр. х 20,03
лв. и 5 бр. х 132,28 лв., вид вноска – месечна, ГПР на заема – 48,62 %, брой вноски – 8,
фиксиран годишен лихвен процент – 40,05 %, дата на първо плащане – 01.12.2021 г., дата на
последно плащане - 01.07.2022 г., обща сума за плащане – 721,49 лв.
Съгласно чл. 6 на договора за заем, заемателят се е задължил в срок от 3 дни, считано
от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо
на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия, а именно поръчител или банкова гаранция,
като при неизпълнение на това задължение той дължи на заемодателя неустойка в размер на
526,51 лв., която се начислява автоматично от заемодателя и се заплаща разсрочено,
съгласно погасителния план.
Видно от погасителния план, общият размер на дължимата по договора
възнаградителна лихва е 121,49 лв., като същата е разделена на части, включени в осемте
месечни погасителни вноски.
Приложени са и погасителен план към договора за заем, Общи условия към него,
Тарифа за таксите и разходите, събирани от „СИТИ КЕИ“ ООД от неговите клиенти, и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити.
Ответникът не е оспорил сключването на процесния договор за заем, както и е
признал, че е получил заемната сума от 600 лв.
Съдът намира, че договорът не съдържа неравноправни клаузи, нито страда от
пороци, водещи до неговата пълна недействителност.
Според съда недействителна на осн. чл. 26 от ЗЗД като противоречаща на добрите
нрави е единствено клаузата за дължима от заемополучателя неустойка в размер на 526,51
лв. при непредоставяне на уговореното в договора обезпечение на кредитора, тъй като така
2
уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, предвид вида на обезпеченото задължение и размера на санкцията за
неизпълнението му, който е непропорционален на евентуалните вреди. По делото обаче не е
предявена установителна претенция за дължима от ответника неустойка по процесния
договор, макар такава да е била присъдена със заповедта за изпълнение, поради което в тази
й част заповедта по чл. 410 от ГПК подлежи на обезсилване от заповедния съд.
По делото не са представени доказателства, установяващи дали ответникът е
извършвал плащания по процесния договор и в какъв размер. В тази връзка той е поискал да
бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза и в първото открито съдебно заседание
съдът е уважил това искане, но в следващото заседание определението за допускане на
експертизата е отменено, тъй като ответникът не е платил определения от съда депозит за
експертизата нито в дадения му едноседмичен срок, нито до приключване събирането на
доказателства във второто открито съдебно заседание, а същият е бил уведомен за
дължимостта и размера на депозита и с нарочно съобщение, лично получено от него на
26.06.2023 г. Едва след приключване събирането на доказателства, по делото е постъпила
молба от ответника Б., в която същият е направил искания във връзка с допуснатата
експертиза, както и други доказателствени искания, но с разпореждане от 17.07.2023 г.
съдът е приел, че тези искания са преклудирани, поради което не е отменил определението
си за приключване събирането на доказателства и не се е произнесъл по съществото на тези
искания.
При така събраните по делото доказателства и при липсата на ангажирани в срок от
ответника доказателства за извършени от него плащания по процесния договор, и тъй като
по делото не се установи задълженията му към ищеца да са в по-малки от претендираните
размери, или да са недължими на друго основание, съдът намира, че ответникът дължи на
ищеца процесните суми, поради което предявеният установителен иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
С оглед уважаването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 246 лв., представляваща направените от него разноски по
настоящото дело (включително ЮК възнаграждение в размер на 100 лв.), както и сумата от
53,13 лв., представляваща част от направените от ищеца разноски в заповедното
производство, съответна на уважената част от заявлението му, съобразно настоящото
решение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че К. С. Б., ЕГН **********, от гр.
Б. ***, дължи на „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
***, следните суми, произтичащи от Договор за паричен заем Кредирект №
588613/01.11.2021 г., а именно: сумата от 600,00 лв. (шестстотин лв.) - главница, сумата
от 61,40 лв. (шестдесет и един лв. и четиридесет ст.) – договорна лихва, дължима за периода
01.11.2021 г. – 01.07.2022 г., сумата от 34,71 лв. (тридесет и четири лв. и седемдесет и една
ст.) – обезщетение за забава, дължимо за периода 01.04.2022 г. – 01.10.2022 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са част от предмета на Заповед № 3388/01.11.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6934/2022 г. по
описа на БРС.
ОСЪЖДА К. С. Б., ЕГН **********, от гр. Б. ***, да заплати на „СИТИ КЕШ” ООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, сумата от 246,00 лв. (двеста
3
четиридесет и шест лв.), представляваща направените от ищеца разноски и исковото
производство, както и сумата от 53,13 лв. (петдесет и три лв. и тринадесет ст.),
представляваща част от направените от него разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред БОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4