Определение по дело №1455/2024 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1342
Дата: 12 декември 2024 г.
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20242100201455
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2024 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1342
гр. Бургас, 12.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря Даниела К. Йорданова
в присъствието на прокурора Иван Г. Иванов
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Частно наказателно дело
№ 20242100201455 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК
и е образувано по постъпила молба от осъдения Б. Б. К. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание
лишаване от свобода.
В съдебно заседание представляващият Началника на Затвора – гр.
Бургас поддържа неоснователността на молбата по изложените доводи в
депозираното пред съда становище. Аргументира се с продължаващо
високите стойности на риск от рецидив и вреди, както и че понастоящем са
налице зони на дефицит, по отношение на които корекционната работа следва
да продължи в условията на лишаване от свобода.
Представителят на БОП дава становище за неоснователност на искането
поради липса на кумулативно предвидените в закона предпоставки. Предлага
молбата да бъде оставена без уважение.
Осъденият Б. К. участва в производството лично, поддържа молбата си и
моли съда да я уважи, и да го освободи условно предсрочно от изтърпяване на
останалата част от наказанието лишаване от свобода, за да се прибере при
семейството си за Коледа и да работи, за да се грижи за децата си. Изразява
убеденост, че вече се е поправил и заявява личната си увереност, че заслужава
да бъде освободен предсрочно и ще се въздържа от бъдещи престъпни прояви.
Служебният защитник адв. Сава Каров счита, че с условно
предсрочното освобождаване на осъдения би могло да му се осигури
възможност да се поправи и да се достигне до желания корекционен ефект.
Оспорва посочените в текущите доклади на инспекторите и психолозите в
затвора проблемни зони, като твърди, че дефицитите в тях са неправилно
посочени. С такива аргументи предлага молбата за условно предсрочно
1
освобождаване да бъде уважена.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като анализира в
тяхната съвкупност и поотделно събраните по делото доказателства, изведе
следните фактически и правни изводи:
Лишеният от свобода Б. Б. К. е роден на ******* г. в гр. ******, ******
образование, ******, ******, с ******** трудова ангажираност.
Видно от писмените доказателства, Б. К., считано от 27.06.2024 г.
изтърпява при първоначален строг режим наказание лишаване от свобода в
размер на шест месеца, наложено му по НОХД № 74/2023 г. по описа на
Районен съд – Карнобат, в сила от 19.06.2024 г., за престъпление по чл. 343в,
ал. 2 от НК. По НОХД № 31/2023 г. по описа на Районен съд – Котел, в сила от
11.07.2024 г., К. е осъден на две години и десет месеца лишаване от свобода
при първоначален строг режим за престъпления по чл. 131а и чл. 144, ал. 3,
предл. 3 от НК. С Определение № 96/24.10.2024 г. по ЧНД № 111/2024 г. по
описа на Районен съд – Котел, в сила от 13.11.2024 г., на основание чл. 23, ал.
1, вр. чл. 25, ал. 1 от НК на К. е определено общо наказание измежду
наложените му по цитираните осъждания, а именно лишаване от свобода за
срок от две години и десет месеца, което с приложението на чл. 24 от НК е
увеличено с два месеца на три години, при строг режим на изтърпяване.
Видно от 2 бр. справки изх. №№ 111/23 от 06.12.2024 г. на ГД „ИН“
Затвор – Бургас, към днешна дата 12.12.2024 г. от наложеното по ЧНД
111/2024 г. на КРС наказание в размер на три години лишаване от свобода на
К. му остава да изтърпи още осем месеца и един ден, отчитайки времето на
положения труд и фактическото изтърпяване до момента, в това число период,
в който е бил със статут на обвиняем/подсъдим и е пребивавал в
пенитенциарно заведение с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Лишеният от свобода К. търпи за пореден път ефективно наказание
лишаване от свобода след предходните му осъждания за престъпления по чл.
195, ал. 1, чл. 325, ал. 2, чл. 326, ал. 1, чл. 131а, чл. 129, чл. 198, ал. 1, чл. 143,
ал. 3 от НК. Последно е постъпил в Затвора – Бургас на 14.03.2023 г. в приемно
отделение. На 16.07.2024 г. е разпределен в ЗО „Дебелт“. Последвало е
включване в трудовия процес и записване като ученик във втори клас през
учебната 2024/2025 г. в СУ „Аргира Жечкова“ към Затвор – Бургас. Не е
включван в специализирани програми и в пенитенциарни мероприятия.
От началото на изтърпяване на наказанието до момента не е поощряван
с награди. Наказван е многократно /9 пъти/ за нарушаване на вътрешния ред и
дисциплина – основно за физическа саморазправа както с лишени от свобода,
така и за използване на физическа сила, изразяваща се в блъскане с ръце в
областта на гърдите на служител на Затвора – Бургас, за упражнен психически
тормоз, неизпълнение на разпореждания на длъжностни лица, притежание на
неразрешена вещ. Последното дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия за срок от 3 денонощия“ е наложено на 20.09.2024 г. за
участие във физическа саморазправа. Преди това през 2024 г. е наказван със
2
същото наказание за срок от 10 и от 14 денонощия на 12.03.2024 г., 04.07.2024
г. и 01.08.2024 г., като наказанието от 04.07.2024 г. е отменено по съдебен ред.
На 01.02.2024 г. и на 13.06.2024 г. му е налагано наказание „извънредно
дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни“.
Адаптацията на К. в затвора протича нормално, тъй като е за пореден
път в условията на пенитенциарната система. Заема ниска позиция в
затворническата общност. Като личност е с импулсивни нагласи, поведението
му е променливо и неустойчиво – често под влияние на емоция. Конфликтен и
агресивен е, както към лишените от свобода, така и към затворническата
администрация. Лесно и често пристъпва към физическа саморазправа и
вербална агресия. От становищата на затворническата администрация и
изготвения съгласно чл. 70, ал. 6 от НК доклад за пробационен надзор се
установява, че в проведените индивидуални разговори с него той омаловажава
и оправдава своето криминално минало, не приема отговорността за
извършената престъпна деятелност, твърдейки, че е поел чужда вина, не
осъзнава причините за извършване на престъпленията, не се замисля за
последствията от действията си, няма умения да разпознава проблемите, както
и да ги решава адекватно, с утвърден криминален начин на мислене и на
живот е.
За отчитане на поправителното въздействие от престоя му в затвора, на
лишения от свобода К. е извършена първоначална оценка на риска от рецидив
и вреди, която се явява във високи параметри – 98 точки. Като проблемни
зони със завишени стойности са идентифицирани: отношение към
правонарушението; злоупотреба с алкохол; междуличностни проблеми;
умения за мислене. В резултат на оценката е счетено, че лишеният от свобода
омаловажава отговорността за деянието си, не осъзнава факторите,
допринесли за криминалното му поведение, не разбира вредата, която е
причинил на жертвата и не проявява никакво съжаление, оправдава се с
различни мотиви. К. споделя за чести злоупотреби с алкохол, в следствие на
които извършва насилствени и общоопасни престъпления, но не признава
проблемите, свързани с употребата на алкохол и не е мотивиран да се справи с
тях. Лишеният от свобода е конфликтен във взаимодействието с останалите
лишени от свобода, тъй като лесно и често пристъпва към физическа
саморазправа и проява на вербална агресия в различни ситуации с
администрацията или с други лица, с които разговаря по телефон – адвокат,
съпругата му и други. Изпитва трудности в разпознаването на проблемите и
не може да ги решава адекватно. Импулсивен е в действията си и не се
замисля за последствията. Не разбира вижданията на другите хора. Рискът от
вреди е вероятен, но не е непосредствен, освен ако няма промяна в
3
обстоятелствата – употреба на алкохол или провокация. За обществото рискът
е среден от насилствени деяния. При това положение, целите и задачите на
първоначалното индивидуално планиране по отношение на К. са: формиране
на нагласи за законосъобразен начин на живот; формиране на самокритичност
и адекватни модели на поведение; изграждане на умения за преодоляване на
зависимостта от алкохола; развитие на позитивни, общественоприемливи и
законосъобразни форми и начини на мислене.
От изготвената на 14.10.2024 г. експертна оценка на актуалното
психично и емоционално състояние се установява, че като личност лишеният
от свобода К. е емоционално незрял, с привиден поведенчески самоконтрол в
стандартна ситуация, но при провокация реагира с импулсивни и
необмислени прояви. Поведението му свидетелства за завишена и неадекватна
на събитията самооценка, с характеристики на антисоциална личност,
криминогенни потребности, позитивна нагласа към криминалното поведение
и правонарушенията. Като рискови фактори, обуславящи устойчивото му
криминално поведение, са отчетени от инспектора-психолог, както следва –
ниско ниво на социална адаптация в обществото, семейните отношения, липса
на просоциални контакти и занимания, употреба на алкохол, като в тази връзка
професионалната му прогноза по отношение на бъдещото корекционно
въздействие върху личността на К. е неблагоприятна.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК, за да се приложи
институтът на условно предсрочното освобождаване, осъденият следва да е
дал доказателства за своето поправяне. Доказателства за поправянето са
всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по
време на изтърпяване на наказанието, посочени в чл. 439а от НПК, като
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон,
както и всички други източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието.
Установените по делото обстоятелства водят до извода за
неоснователност на молбата. Безспорно е доказана единствено първата от
кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставки за допускане на
условно предсрочно освобождаване на осъдения К. – изтърпяването на не по-
малко от половината от наложеното му наказание. Не е налице втората
4
установена от закона предпоставка, въвеждаща изискване за доказано добро
поведение на осъдения, до такава степен, която да позволи преценка за
постигнато поправяне. Доказателство са множеството извършени нарушения
на правилата за дисциплината и вътрешния ред на затвора, което безразсъдно
и рисково поведение в условията на контролираната среда сочи на формално
заявена мотивация за промяна в условията на свобода. Резултатите от
проведената оценка на риска, според настоящия състав, не сочат на
корекционен ефект. На този етап заложените в плана на присъдата цели по
отношение на дефицитните зони не са постигнати, тъй като в зоната
„отношение към правонарушението“ се явява все още недоразвита
критичността на л. св. К. към факторите, допринесли за криминалното му
поведение. Налични са устойчиви криминални нагласи в мисленето и
поведението му. Лишеният от свобода е склонен да действа импулсивно, като
отключващите фактори са злоупотреба с алкохол и възникване на
междуличностен конфликт. Не е констатирана категорична нагласа за
преустановяване на употребата на алкохол. Дефицитна е „зоната умения за
мислене“ по отношение разпознаване и решаване на проблемите по
законосъобразен начин и осъзнаване в дълбочина на последствията от
постъпките. Липсва самокритичност по отношение на собствените
поведенчески изяви.
Предвид горното настоящият състав намира, че отчетените резултати и
цялостното поведение на осъдения в пенитенциарното заведение не могат да
мотивират извод за неговото поправяне. Налице е необходимост от
продължаване на ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
и корекционното въздействие върху К. в посока допълнително развитие на
социални и адаптивни умения, за да се увеличат шансовете за успешна
реинттеграция и съответно да се намали рискът от рецидивизъм.
Не е налице втората предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК, поради което
молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване следва да бъде
оставена без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, Бургаският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. Б. К., с ЕГН *******, за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
5
наказанието лишаване от свобода по ЧНД № 111/2024 г. по описа на Районен
съд – Котел.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора – Бургас, и на протестиране от прокурора по реда на Глава двадесет и
втора от НПК в 7 – дневен срок от днес пред Апелативен съд Бургас.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Началника на
Затвора – Бургас за сведение.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6