№ 548
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20221001000922 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 260539/12.08.2022год. , постановено по т.д.№ 1186/2017год. на СГС е отхвърлен
предявения от „ Корпоративна търговска банка „ АД/ в несъстоятелност /срещу О. Н. Р. иск с
правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН за сумата от 9 500 000 евро-претърпяна вреда от неизпълнение
на задължения на О. Р. като член на управителния съвет на „ Корпоративна търговска банка „ АД
във връзка с договор за банков кредит от 24.08.2011год., както и е отхвърлен предявения от „ КТБ“
АД / в несъстоятелност/ иск срещу О. Р. и И. А. З. с правно основание чл. 57, ал.3 от ЗБН за сумата
от 7 200 000 евро-претърпяна вреда от неизпълнение на задълженията на О. Р. и И. З. като членове
на управителния съвет на „ КТБ“ АД във връзка с договор за банков кредит от 10.12.2012год.
Със същото решение „ Корпоративна търговска банка „ АД /в несъстоятелност/ е осъдена да
заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 654 775.85 лева , представляваща
дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „ Корпоративна търговска банка
„ АД / в несъстоятелност/ , в която се излагат доводи за неговата недопустимост, тъй като
първоинстанционният съд не се бил произнесъл по предявените при условията на евентуалност
искове . Обжалваното решение се определя и като неправилно и необосновано. Сочи се , че от
събраните по делото доказателства било установено ,че ответниците са били бивши
администратори на „ КТБ“ АД и че в качеството си на членове на управителния съвет на банката за
взели решение за сключване на процесните договори за кредит при голяма експозиция в нарушение
на нормативно предписаните им задължения и в нарушение на възложените им с договора за
управление и Правилника за кредитната дейност на банката задължения. При отпускане на
паричните средства било налице нарушение и на чл. 430, ал.1 от ТЗ, доколкото договорите за
кредит от 24.08..2011го. и 10.12.2012год. не съдържали всички условия за ползване на отпуснатите
средства, включително клауза, която да поставя усвояването на средствата в зависимост от
учредяване на договореното обезпечение. Сочи се , че и решенията на УС на банката за
сключване на договорите за кредит били взети в нарушение на чл. 237, ал.2 от ТЗ. Излагат се
съображения за това , че по силата на т. 4.10.3 от договорите за управление всеки от ответниците е
1
имал задължение да формира самостоятелно мнение по предлаганата сделка, длъжни са били да се
уверят, че предписаните процедури гарантиращи вземане на информирано решение са спазени,
както и да държат сметка за ефекта от предлаганата сделка.Били са длъжни да оценят адекватно и
рискът на неизпълнение на задълженията на кредитополучателя,както и да съобразят предписаното
от решението на колективния орган / УС/ съдържание на договора. Сочи се , че съгласно чл. 45, ал.2
от КПД изпълнителните директори е следвало да обсъдят предлаганата сделка и съобразно
правомощията си по осъществяване на оперативен контрол върху дейността на банката и съобразно
професионалния си опит да преценят риска при сключване на двата договора за кредит.
Неправилно според жалбоподателя първоинстанционният съд бил приел , че отсъствието на
предварително учредено обезпечение само по себе си не уврежда нито интересите на банката,
нито на кредиторите понеже доброволното изпълнение на необезпеченото изцяло ги задоволява.
Като неправилен жалбоподателят сочи и извода на първоинстанционния съд , че неизпълнението
на задълженията на ответниците да формират собствена преценка за кредитоспособността на „
Карне- М“ ООД към датата на вземане на решение за сключване на кредитните сделки се явява
формално, а следователно недостатъчно, за да ангажира отговорността за обезвреда при настъпило
намаляване имуществото на банката. Не бил правилен и извода на съда , че не била доказана вреда
за банката доколкото вземанията по договорите за кредит не били несъбираеми , доколкото спрямо
длъжника „ Карне- М“ ООД било налице висящо производство по несъстоятелност. В
производството по несъстоятелност на „ Карне- М“ ООД било установено че кредитополучателя
няма имущество, от което да се удовлетворят вземанията на банката .Жалбоподателят сочи като
незаконосъобразен и извода на съда , че липсвала причинно следствена връзка между
неправомерното поведение на ответниците и вредата. Тази връзка произтичала от обстоятелството
, че именно ответниците били взели решение за сключване на договорите за кредит при липса на
достатъчно информация относно финансовото състояние на „ Карне- М“ ООД, вида на
предлаганите обезпечения и най-вече за тяхната стойност.
По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
ново за уважаване предявените искове при съобразяване начина, по който те са предявени и за
присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
Писмен отговор на въззивната жалба е подаден от И. З. чрез адв. Х. , в който се излагат доводи за
неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че в хода на първоинстанционното
производство не било установено кой нормативен акт е бил нарушен от ответника и дали това
нарушение е причинило щета за „ КТБ“ АД. Поддържа се, че не било доказано нарушение на
процедурата по отпускане на процесните кредити , а и липсвало доказана щета. Вземането на „
КТБ“ АД /в Несъстоятелност /към „ Карне- М“ ООД не било несъбираемо, а и липсвали
доказателства банката да е предявила вземанията си в производството по несъстоятелност или да е
пристъпила към изпълнение по ЗОЗ върху заложеното имущество. Счита се , че не било доказано и
наличието на причинно –следствена връзка между твърдяното противоправно поведение на
ответника З. и евентуалната вреда.
По изложените доводи се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно
и обосновано.
Писмен отговор на въззивната жалба не е подаван от ответника О. Р..
Апелативен съд-София намира , че е сезиран с допустима въззивна жалба като подадена в
законоустановения срок, от легитимирано да обжалва лице- страна в първоинстанционното
производство , чиито искове са отхвърлени като неоснователни и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. Разгледана по същество по наведените в нея оплаквания, въззивната жалба е
неоснователна .
За да приеме горното, настоящият въззивен състав съобрази следното от фактическа страна :
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на синдиците на "КТБ"
АД /в несъстоятелност/ , с която са предявени искове срещу О. Р., Г. П. Х., А. П. и И. В., както
следва:
1/главен иск за осъждане на ответниците Г. П. Х. и О. Н. Р. да заплатят солидарно на „ КТБ“ АД /в
несъстоятелност/ сумата от 9 500 евро ,представляваща обезщетение за претърпени от „ КТБ“ АД
имуществени вреди от неизпълнение на законовите задължения на ответниците в качеството им на
бивши администратори на банката като Членове на УС при вземане на решение за сключване на
договор за банков кредит от 24.08.2011год.,сключен между „ КТБ“ АД и „ Карне-М“ ООД, ведно
2
със законната лихва от 24.08.2011год. до окончателното й изплащане
2.евентуален иск, в случай ,че се отхвърли главния иск- за осъждане на Г. Х. и О. Р. да заплатят
солидарно на „ КТБ „ АД / в несъстоятелност/ сумата от 9 500 евро,представляваща обезщетение
за претърпени от „ КТБ“ АД имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения на
ответниците в качеството им на бивши администратори на банката като членове на УС при вземане
на решение за сключване на договор за банков кредит от 24.08. 2011год.,сключен между „ КТБ“ АД
и „ Карне-М“ ООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане
3. евентуален иск, в случай на отхвърляне на първия евентуален иск- за осъждане на Г. Х. и О. Р.
/всеки един от тях /да заплати на „ КТБ“ АД в несъстоятелност по 4 750 000 евро , представляваща
обезщетение за претърпени от „ КТБ“ АД имуществени вреди от неизпълнение на договорните
задължения на всеки един от ответниците в качеството им на бивши администратори на банката
като Членове на УС при вземане на решение за сключване на договор за банков кредит от
24.08.2011год. ,с ключен между „ КТБ“ АД и „ Карне-М“ ООД, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане
4. главен иск осъждане на ответниците Г. П. Х. , О. Н. Р., И. А. З. и А. М. П. да заплатят солидарно
на „ КТБ“ АД /в несъстоятелност/ сумата от 7 200 000 евро ,представляваща обезщетение за
претърпени от „ КТБ“ АД имуществени вреди от неизпълнение на законовите задължения на
ответниците в качеството им на бивши администратори на банката като Членове на УС при вземане
на решение за сключване на договор за банков кредит от 10.12.2012год. , сключен между „ КТБ“
АД и „ Карне-М“ ООД, ведно със законната лихва от 10.12.2012год. до окончателното й
изплащане
5. евентуален иск, в случай ,че се отхвърли главния иск- за осъждане на Г. Х. , О. Р., И. З. и А. П. да
заплатят солидарно на „ КТБ „ АД / в несъстоятелност/ сумата от 7 200 000 евро, представляваща
обезщетение за претърпени от „ КТБ“ АД имуществени вреди от неизпълнение на договорните
задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на банката като Членове на
УС при вземане на решение за сключване на договор за банков кредит от 10.12.2012год. , сключен
между „ КТБ“ АД и „ Карне-М“ ООД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното й изплащане.
6. евентуален иск, в случай че се отхвърли първия евентуален иск-за осъждане на И. З., А. П., О. Р.
и Г. Х. / всеки един от тях/ да заплати на „ КТБ „ АД/ в несъстоятелност сумата от по 1 800 000
евро, представляваща обезщетение за претърпени от „КТБ“ АД имуществени вреди от
неизпълнение на договорните задължения на всеки един от ответниците в качеството му на бивш
администратор на банката като Член на УС при вземане на решение за сключване на договор за
банков кредит от 10.12.2012год. ,сключен между „ КТБ“ АД и „ Карне- М“ ООД, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
7.главен иск – за осъждане на А. П. и Г. Х. да заплатят солидарно на „ КТБ“ АД /в несъстоятелност/
сумата от 4 500 000 евро,представляваща обезщетение за претърпени от „ КТБ“ АД имуществени
вреди от неизпълнение на законовите задължения на ответниците в качеството им на бивши
администратори на банката като Изпълнителни директори при вземане на решение за сключване
на договор за банков кредит от 20.02.2014год. , сключен между „ КТБ“ АД и „ Карне-М“ ООД,
ведно със законната лихва от 20.02.2014год. до окончателното й изплащане
8. евентуален иск, в случай, че се отхвърли главния иск- за осъждане на А. П. и Г. Х. да заплатят
солидарно на „ КТБ „ АД / в несъстоятелност/ сумата от 4 500 000 евро , представляваща
обезщетение за претърпени от „ КТБ“ АД имуществени вреди от неизпълнение на договорните
задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на банката като
Изпълнителни директори на банката при вземане на решение за сключване на договор за банков
кредит от 20.02.2014год. , сключен между „ КТБ“ АД и „ Карне-М“ ООД, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
9. евентуален иск, в случай че се отхвърли първия евентуален иск-за осъждане на А. П. и Г. Х. /
всеки един от тях/ да заплати на „ КТБ „ АД/ в несъстоятелност сумата от по 2 250 000 евро,
представляваща обезщетение за претърпени от „КТБ“ АД имуществени вреди от неизпълнение на
договорните задължения на всеки един от ответниците в качеството му на Изпълнителен директор
на банката като Член на УС при вземане на решение за сключване на договор за банков кредит от
20.02.2014год. ,сключен между „ КТБ“ АД и „ Карне-М“ ООД, ведно със законната лихва от датата
3
на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 24.08.2011год., между "КТБ" АД или представлявана от
Г. П. Х.-изпълнителен директор и А. М. П. като прокурист-от една страна и „ Карне- М“ ООД бил
сключен договор за банков кредит, с който банката поела задължение да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 9 500 000 евро, като средствата по кредита били
предназначени за закупуване на недвижим имот, индивидуализиран в договора- жилищна сграда с
идентификатор 10135.2569.20.6, находящ се в гр.Варна, курортен комплекс „ Св.Св. Константин и
Елена“ , част от комплекс „ Сана парк Ризорт“. Уговорена била годишна лихва, дължима от
кредитополучател върху фактически усвоените средства по кредита в размер на 9% годишно като
се начислява ежегодно върху дебитното салдо по заемната сметка и е платима ежемесечно на 25 -
то число на съответния месец. Уговорено е също така, че кредитополучателят освен договорената
годишна лихва дължи и наказателна надбавка/при нарушаване срока за погасяване на главницата
или при предсрочна изискуемост/ в размер на 10 пункта годишно, както и неустойка върху
начислените, но неплатени в срок лихви в размер на 10 % годишно. Договорено било също така
издължаването на главницата да бъде извършено на 36 ежемесечни погасителни вноски, първата в
размер на 263 885 евро, платима на 20.09.2013год., а останалите 35 в размер на 262 889 евро,
дължими за периода от 20.10.2013год. до 20.08.2016год. Посочено е, че реално усвоената от
дължимите по кредита сума е в размер на 9 500 000 евро и че със сключен на 19.06.2014год. анекс е
променен погасителния план за неизплатената част от главницата и е даден гратисен период за
първата новоуговорена погасителна вноска до 20.09.2014год. посочено е също така, че за
обезпечаване вземанията на банката по договора, кредитополучателят поел задължение в срок до
30.09.2012год. да учреди в полза на банката следните обезпечения: първа по ред договорна ипотека
върху закупения с кредита имот и особен залог на вземания по договора за разплащателни и други
сметки,сключени с банката.
В исковата молба се твърди , че в договорения срок не била учредена първа по ред ипотека
на закупения с кредита имот, а и по партидата на кредитополучателя няма вписване на
придобиване на такъв имот. Не бил вписан в ЦРОЗ и договора за особен залог върху всички
настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя, произтичащи от сключени с банката договори
за разплащателни сметки в евро и лева . Сочи се също така , че предвид забавата от страна на
кредитополучателя за изпълнение по договора за кредит, същият бил обявен от банката за
предсрочно изискуем и банката е подала молба по чл. 625 от ТЗ за обявяване на „ Карне-М“ ООД в
несъстоятелност, по която била образувано т.д.№ 133482015год. по описа на СГС, а с Решение №
450/01.03.2017год., постановено по реда на чл. 632 от ТЗ, дружеството-кредитополучател било
обявено в несъстоятелност.
В исковата молба се твърди, че на 10.12.2012год., между "КТБ" АД или представлявана от Г. П.
Х.-изпълнителен директор и А. М. П. като изпълнителен директор и членове на УС на банката –от
една страна и „ Карне- М“ ООД бил сключен договор за банков кредит, с който банката поела
задължение да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 7 200 000 евро , като
средствата по кредита били предназначени за осъществяване на инвестиции в областта на
разпространението на печатни изделия в България –закупуване на ДМА,придобиване на участия в
капиталите на трети лица и др. Уговорена била годишна лихва, дължима от кредитополучател
върху фактически усвоените средства по кредита в размер на 9% годишно като се начислява
ежегодно върху дебитното салдо по заемната сметка и е платима ежемесечно на 25 - то число на
съответния месец. Уговорено е също така, че кредитополучателят освен договорената годишна
лихва дължи и наказателна надбавка/при нарушаване срока за погасяване на главницата или при
предсрочна изискуемост/ в размер на 10 пункта годишно, както и неустойка върху начислените, но
неплатени в срок лихви в размер на 10 % годишно. Договорено било също така издължаването на
главницата да бъде извършено на 48 ежемесечни погасителни вноски, първата в размер на 150 000
евро, дължими за периода от 10.06.2013год. до 10.05.2017год. Посочено е, че реално усвоената от
дължимите по кредита сума е в размер на 7 200 000 евро и че договорът бил сключен в
изпълнение на Решение на УС на банката ,взето в състав : О. Р., И. З., Г. Х. и А. П.. Посочено е
също така, че за обезпечаване вземанията на банката по договора, кредитополучателят поел
задължение в срок до 31.03.2013год. да учреди в полза на банката следните обезпечения: особен
залог върху активите на стойност 150 % в размер на кредита и особен залог на вземания по
договора за разплащателни и други сметки,сключени с банката.
В исковата молба се твърди , че в договорения срок не е учредено обезпечението-особен залог
4
върху активи на стойност минимум 150% от размера на кредита , както и че не бил вписан в ЦРОЗ
и договора за особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя,
произтичащи от сключени с банката договори за разплащателни сметки в евро и лева . Сочи се
също така, че предвид забавата от страна на кредитополучателя за изпълнение по договора за
кредит, същият бил обявен от банката за предсрочно изискуем и банката е подала молба по чл. 625
от ТЗ за обявяване на „ Карне- М“ ООД в несъстоятелност, по която била образувано т.д.№
133482015год. по описа на СГС, а с Решение № 450/01.03.2017год.,постановено по реда на чл. 632
от ТЗ, дружеството-кредитополучател било обявено в несъстоятелност.
В исковата молба се твърди също така , че на 20.02.2014год. между "КТБ" АД или
представлявана от Г. П. Х.-изпълнителен директор и А. М. П. като изпълнителен директор и
членове на УС на банката – от една страна и „ Карне- М“ ООД бил сключен договор за банков
кредит, с който банката поела задължение да предостави на кредитополучателя кредит в размер на
4 500 000 евро , като средствата за предназначени за оборотни средства ,свързана с основна дейност
на кредитополучателя. Уговорена била годишна лихва, дължима от кредитополучател върху
фактически усвоените средства по кредита в размер на 9% годишно като се начислява ежегодно
върху дебитното салдо по заемната сметка и е платима ежемесечно на 25 - то число на съответния
месец. Уговорено е също така, че кредитополучателят освен договорената годишна лихва дължи и
наказателна надбавка/при нарушаване срока за погасяване на главницата или при предсрочна
изискуемост/ в размер на 10 пункта годишно, както и неустойка върху начислените, но неплатени в
срок лихви в размер на 10 % годишно. Договорено било също така издължаването на главницата
да бъде извършено на 50 ежемесечни погасителни вноски, първата в размер на 150 000 евро,
дължими за периода от 20.09.2015год. до 20.10.2019год. Посочено е, че реално усвоената от
дължимите по кредита сума е в размер на 4 500 000 евро и че договорът бил сключен без да е
взето решение на УС на банката за склюването му.
Посочено е също така, че за обезпечаване вземанията на банката по договора,
кредитополучателят поел задължение в срок до 31.07.2014год. да учреди в полза на банката
следните обезпечения: особен залог върху активите на стойност 150 % в размер на кредита и особен
залог на вземания по договора за разплащателни и други сметки,сключени с банката. Твърди се ,че
в договорения срок не е учредено обезпечението-особен залог върху активи на стойност минимум
150% от размера на кредита , както и че не бил вписан в ЦРОЗ и договора за особен залог върху
всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя, произтичащи от сключени с банката
договори за разплащателни сметки в евро и лева . Сочи се също така, че предвид забавата от страна
на кредитополучателя за изпълнение по договора за кредит,същият бил обявен от банката за
предсрочно изискуем и банката е подала молба по чл. 625 от ТЗ за обявяване на „ Карне- М“ ООД в
несъстоятелност, по която била образувано т.д.№ 133482015год. по описа на СГС, а с решение №
450/01.03.2017год.,постановено по реда на чл. 632 от ТЗ, дружеството-кредитополучател било
обявено в несъстоятелност.
Посочва се, че и трите кредити са отпуснати и усвоени без надлежни обезпечения.Сумата по
кредитите била несъбираема и с нея се намалявал патримониума на банката и за горното носели
солидарна отговорност ответниците, тъй като са били администратори на банката и като такива и в
нарушение на техните регламентирани по закон, устава на банката, договорите за управление и
Правилника за кредитна дейност на " КТБ" АД задължения във връзка с разрешаване, сключване,
управление, отчет и контрол на кредитните сделки в банката били отпуснали процесните три
кредита. Ответниците били сключили процесния договор за кредит в нарушение на разпоредбите
на Правилника за кредитната дейност на " КТБ" АД. Не били действали и с грижата на добрия
търговец по смисъла на ТЗ, управлявайки и разпореждайки се с имуществото на банката.
Процесните договори били сключени от тях при липса на данни за финансовото състояние на
кредитополучателя и неговата кредитоспособност, без да са учредени обезпечения и без да са
представени доказателства за тяхното учредяване. При отпускане на кредитите били нарушени от
ответниците и законовите им задължения, произтичащи от чл.237, ал.2 от ТЗ ,чл.21 и чл.22 от ТЗ ,
Правилника за кредитната дейност на банката , ЗКИ, Наредба № 7 от 22.12.2006год. за големите
експозиции на банките на БНБ / отм./, в частност- задължения, възложени им със сключените
между тях и банката договори за управление. Тези им нарушения съставлявали деликт, тъй като от
тях не била положена грижата на добрия търговец и сключването на договорите не е било в
интерес на банката и на всички нейни акционери. Претърпяната от банката вреда били в пряка
причинна връзка с действия и бездействията на ответниците, тъй като били в резултат от
5
неизпълнението на техните задължения, респ. били са налице предпоставките на чл. 57, ал. 3 от
ЗБНТ за ангажиране на тяхната имуществена отговорност.
В допълнителната искова молба ищецът е допълнил и конкретните действия или
бездействия на всеки един от ответниците, представляващи според ищеца нарушения на
конкретните законови разпоредби / ЗКИ, ЗБН, и др. /, нарушения на Правилника за кредитната
дейност на банката и /или нарушения на договор, обвързващ банката и всеки ответник в
процесуална връзка, от които са настъпили вреди за банката, както и са посочени конкретните
законови разпоредби и договорни такива, които са изисквали определено поведение на всеки от
ответниците. Посочено е също така, че ответниците отговарят солидарно пред банката, тъй като
всички те заедно са причинили вредата на банката със своите действия –чл.53 от ЗЗД..
В двуседмичния срок по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът О. Р. чрез адвокат Я. е депозирал
писмен отговор , в който е изложил доводи за недопустимост на предявените срещу него искове,
както и такива за тяхната неоснователност. Поддържал е ,че исковете срещу него са недопустими,
тъй че с решение на общото събрание на акционерите в "КТБ" АД бил освободен от отговорност за
действията му Изпълнителен директор на банката и член на УС. Оспорил е исковете и като
неоснователни с твърдения , че в чл. 57, ал.3 от ЗБН не предвижда пасивна солидарност на
администраторите , а солидарна отговорност можела да се твърди само ако е предвидена в закона
или в договора. По отношение т предявения против него като втори евентуален иск твърди ,че
същият е неоснователен, тъй като не бил подписал договора за кредит от 10.12.2012год., а в
подписаното от него решение на УС на КТБ АД от 24.08.2011год. за отпускане на банков кредит на
„ Карне –М“ ООД в размер на 9 500 000 евро било предвидено обезпечение на вземанията на
банката и било взето въз основа на съвместно изготвено положително становище за отпускане на
кредита от ресорните служители на банката. Сочи ,че не е имал преки задължения за извършване
на конкретни действия при сключване то, усвояването и издължаването на договорите за банков
кредит.Горните оспорвания се правят и във връзка с договора за банков кредит от 10.12.2012год. за
сумата от 7 500 000 евро. Поддържал е , че взетото от УС на банката решение за сключване на
договора за кредит от 10.12.2012год. не е взето в нарушение на което и да било договорно негово
задължение , поради което искът за сумата от 1 800 000 евро също бил неоснователен.
По изложените доводи е направил искане за отхвърляне на предявените срещу него искови
претенции.
Писмен отговор на исковата молба е подаден и от И. З. чрез адв. П. Т., в който се излагат
доводи за неоснователност на предявените срещу него искове. Сочи се, че твърденията в исковата
молба не били подкрепени с доказателства. Нямало установена и доказана щета за банката , тъй
като тя не била предприела действия по принудително събиране на своите вземания по двата
договора за кредит , нито било установено , че вземанията по тези договори били несъбираеми.
Заявява се ,че не била доказана и причинно следствената връзка между твърдяното негово
противоправно поведение и евентуално настъпилата вреда.В договора за управление не била
предвидена отговорност по чл. 240, ал.1 от ТЗ, а и такава не се търсела в случая. Липсвали и
доказателства за виновно неизпълнение на задължения на ответника в качеството му на
изпълнителен директор и то такива, предвидени в договора за управление.
По изложените доводи е направено искане за отхвърляне на исковите претенции като
неоснователни и недоказани.
Писмен отговор на исковата молба е подаден и от ответника А. П..
С Определение № 5775/29.10.2019год. производството по делото е спряно по отношение на
А. П. и Г. Х..
С оглед на горното, с Определение № 265328/19.08.2022год.на първоинстанционния съд е
постановено разделяне на производството по предявените срещу Г. Х. и А. П. искове от
предявените такива срещу О. Р. и И. З. .
По разгледаните срещу О. Р. и И. З. искове е постановено обжалваното в настоящото
производство първоинстанционно решение.Настоящият въззивен съдебен състав намира, че така
предявените в условията на евентуалност обективно и субективно съединени искове са с правно
основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр. с чл. 240,ал.2 от ТЗ и чл. 57, ал.3 от ЗБН вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД
срещу процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от
първоинстанционния съд, с оглед на което решението се явява допустимо, а относно
6
законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 от ГПК , въззивният съд
извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното
от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че на 21.07.2003год. между О. Р. и „ КТБ“ АД е сключен договор за възлагане на
управлението . На същата дата договор за възлагане на управлението е сключен и между „ КТБ“ АД
и И. З. . Съгласно двата договора / с идентично съдържание / изпълнителният директор като член
на управителния съвет, управлява заедно с друг изпълнителен директор или друго легитимирано
лице (прокурист, търговски пълномощник и др.) банката, като: упражнява цялостен оперативен
контрол върху текущата дейност на банката; решава дали да сключи и сключва от името на банката
договори и сделки и определя тяхното съдържание, освен в случаите, когато сключването на
договори и други сделки се решава надзорния съвет или управителния съвет или съдържанието на
техните клаузи се определя от тях; управлява имуществото на банката, като съгласно закона,
решенията на общото събрание на акционерите, тези на надзорния съвет или на управителния
съвет, се разпорежда с нейните финансови средства и упражнява контрол върху операциите на
банката в страната и чужбина и върху нейното счетоводство.
Правомощията на ответника З. и ответника Р. като Изпълнителни директори на банката са
прекратени на 23.06.2014 год.
Не спорно по делото, а и това се установява от събраните писмени доказателства, че на
24.08.2011год. е постъпило искане до " КТБ" АД от представляващ „ Карне-М“ ЕООД за
предоставяне на банков кредит в размер на 9 500 000 евро с цел- заплащане на недвижим имот в
гр.Варна,решение за което в горния смисъл е взето от едноличния собственик на капитала на „
Карне-М“ ЕООД на 24.08.2011год. Не се спори, а и се установява, че с писмено становище от
24.08.2011год. Г. З., Управление „ Кредитиране“ и П. Х. , в качеството си на „главен експерт
кредитиране“ са дали становище до кредитния съвет на „ КТБ“ АД за обсъждане на кредита при
следните параметри: размер- 9 500 000 евро с цел „ покупка на недвижим имот, а именно –
жилищна сграда с идентификатор 10135.2569.20.6 , находяща се в гр.Варна, курортен комплекс „
Св.Св. Константин и Елена“, срок на усвояване- до 30.09.2011год., срок на издължаване-
20.08.2016год. на 36 бр. равни месечни вноски от 20.09.2013год., лихвен процент- 9.5% и -
обезпечение- в срок до 30 дни от придобиване на имота –първа по ред договорна ипотека върху
закупения имот,но не по-късно от 30.09.2012год. и залог върху всички свои настоящи и бъдещи
вземания по сметки в банката,в това число и изрично посочените такива. При тези параметри на
поискания кредит е взето решение за неговото отпускане на проведено на 24.08.2011год. заседание
на Управителния съвет на „ КТБ“ АД. Протоколът от проведеното заседание е подписан от
участващите в него лица: Г. Х. и О. Р. като членове на Управителния съвет на банката .
Не е спорно по делото, че на 24.08.2011год. между "КТБ" АД в качеството й на
кредитодател, представлявана от О. Н. Р., И. А. З. и Г. Х. , като изпълнителни директори и Ю. Т. П.
и А. П. като прокуристи -от една страна и от друга страна В. Г. Ш. като Управител на „ Ню Карне-
М“ ЕООД ,като кредитополучател , е сключен договор за банков кредит , с който банката е поела
задължение да отпусне на кредитополучателя кредит в размер на 9 500 000 евро като средствата
са предназначени за закупуване на недвижими имот, а именно жилищна сграда с идентификатор
10135.2569.20.6, находяща се в гр.варна, курортен комплекс“ Св.Св.Константин и Елена“. Съгласно
клаузите по договора, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва
върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 9.5%, начислявана ежедневно върху
дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и е платима ежемесечно на 25-о число
на съответния месец (чл. 10). При нарушаване на срок за погасяване на вноска по главницата или
при предсрочна изискуемост на кредита на основанията, посочени в договора, банката, освен
договорената лихва, начислява върху просрочената (дължима) главница и събира от
кредитополучателя и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно (чл. 12). Крайният срок
за погасяване на задължението е предвидено в чл. 17 от договора и е 20.08.2016год.като
издължаването е предвидено да става на 36 броя ежемесечни погасителни вноски,като първата е
платима в размер на 263 885 евро на 20.09.2013год., а останалите 35 за периода 20.10.2013год.до
20.08.2016год. В чл. 13 от договора е договорено и заплащане на неустойка в размер на 10 %
годишно върху начислената, но неплатена лихва до окончателното й изплащане.
За гарантиране издължаването на предоставения кредит кредитополучателят се е задължил в
срок до 30 дни от придобиване на собствеността,но не по-късно от 30.09.2012год. да учреди първа
7
по ред ипотека върху закупения имот в полза на банката , както и особен залог на вземания по
договори за разплащателни и други сметки , сключени с банката. / чл.31/.
Договорът за кредит е подписан от Г. Х. Ю. П., А. П., но не е подписан от ответника О. Р. и
ответника И. З..
Към договора за банков кредит е подписан анекс № 1 от 24.08.2011год, с който е уговорен
нов погасителен план за издължаване на кредита. Анексът не е подписан от двамата ответници.Не е
подписан от тях и последващия анекс към договора за кредит от 19.06.2014год.
По делото е представен договор за особен залог на вземания от 24.08.2011год., сключен
между „ КТБ“ АД и „ Карне-М“ ЕООД за обезпечаване на вземането на банката към „ КТБ“ АД
по договора за кредит от 24.08.2011год. С подписване на договора кредитополучателят се е
съгласил за обезпечаване на вземането на банката по цитирания по-горе договор да учреди в полза
на банката по реда на ЗОЗ особен залог на всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя
по всички негови банкови сметки в банката . Договорът за особен залог не е подписан от О. Р. и И.
З. като изпълнителни директори на „ КТБ“ АД .
От данните по делото е видно ,че макар и осчетоводено в регистрите на банката, в ЦРОЗ по
партидата на „ Карне-М“ ЕООД липсват вписвания в качеството му на залогодател по договор за
особен залог от 24.08.2011год. Не се установява да е вписана и първа по ред ипотека в полза на
банката в имотния регистър върху описания в договора за кредит недвижим имот.
По делото е наличен Договор за банков кредит от 10.12.2012год. , сключен между „ КТБ“
АД и „Карне-М“ ЕООД , по силата на който банката е предоставила на „ Карне-М“ ЕООД банков
кредит в размер на 7 200 000 евро,предназначени за осъществяване на инвестиции в областта на
разпространението на печатни издания в България/закупуване на дълготрайни материални активи,
придобиване на участия в капиталите на трети лица и други/.Крайният срок за издължаване на
кредита е датата 10.05.2017год. и е предвидено да се осъществи на 48 броя равни месечни вноски
в размер на 150 000 евро ,всяка от които платима на 10 число на месеца ,считано от 10.06.2013год.
до 10.05.2017год.Кредитът е отпуснат при годишна лихва върху фактически ползваните суми по
кредита в размер на 9 %,начислявана ежемесечно върху дебитното салдо по заемната сметка на
кредитополучателя и е платима ежемесечно на 25 число на съответния месец.
Сключването е предшествано от подадено до „ КТБ“ АД искане за отпускане на кредит в
размер на 7 200 000 евро с цел инвестиции,със положително становище от отдел „ Кредитиране“ и
главен експерт на дирекция „Кредитен риск“ при „ КТБ“ АД за отпускане на кредита при
параметрите ,посочени в договора и с решение на УС на банката за сключване на договора от
10.12.2012год.. Последното е подписано от ответника З., като член на УС, но не е подписано от
ответника Р..
За обезпечаване вземанията на банката по този договор кредитополучателят се е задължил
в срок до 31.03.2013год. да учреди особен залог на активите на стройност минимум 150% от
размера на кредита и да учреди особен залог на вземания по договори за разплащателни и други
сметки,сключени с банката.
Договорът за кредит от 10.12.2012год. не е подписан от ответниците О. Р. и И. З..
Видно е че на 10.12.2012год. между „ КТБ“ АД и „ Карне-М“ ЕООД е сключен договор за
учредяване на особен залог на вземания за обезпечаване вземанията на банката по договора за
кредит от 10.12.2012год. С подписване на договора кредитополучателят се е съгласил за
обезпечаване на вземането на банката по цитирания по-горе договор да учреди в полза на банката
по реда на ЗОЗ особен залог на всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя по всички
негови банкови сметки в банката .
Договорът за особен залог не е подписан от О. Р. и И. З. като изпълнителни директори на „
КТБ“ АД .
По делото са налице данни ,че в ЦРОЗ по партидата на „ Карне-М“ ЕООД липсват
вписвания в качеството му на залогодател по договор за особен залог от 10.12.2012год.
От писмените доказателства се установява , че на 20.02.2014год. е постъпило ново искане
до " КТБ" АД от представляващ „ Карне - М“ ЕООД за предоставяне на банков кредит в размер на
4 500 000 евро с цел- оборотни средства. Не се спори, а и се установява, че с писмено становище
от 20.02.2014год. Г. З., Управление „ Кредитиране дал положително становище за обсъждане на
8
кредита при следните параметри, размер на кредита- 4 500 000 евро, срок за усвояване- до
31.03.2015год., срок за издължаване- до 20.10.2019год., 50 бр. равни вноски от 20.09.2015год.,
лихвен процент- 9% и обезпечение – в срок до 31.07.2014год.-особен залог на активи- минимум
150% и особен залог на вземания по сметки на кредитополучателя в банката.
При тези условия е подписан и договора за кредит от 20.02.2014год., но същият не носи
подписите на двамата ответници- Р. и З. . Сключеният на 20.02.2014год. договор за особен залог на
вземания също не носи подписите на двамата ответници, а по делото се установява че учредения
особен залог не е вписан в ЦРО по партидата на залогодателя- кредитополучател.
С Решение № 450/01.03.2017год.,постановено по т.д.№ 1337/2015год. на СГС и по молба
по чл. 625 на „ КТБ“ АД в несъстоятелност е обявена неплатежоспособността на „Карне-М“ ЕООД
с начална дата – 13.11.2014год. , която в последствие с решение № 2609/13.12.2017год.,
постановено по възз.т.д.№ 2766/2017год. на САС е променена на 25.06.2014год. Открито е
производство по несъстоятелност по отношение на дружеството и същото е обявено в
несъстоятелност като е постановено прекратяване на дейността на предприятието и е постановена
възбрана и запор върху имуществото на „ Карне-М“ ЕООД. С решение № 442/07.03.2019год. ,
постановено по т.д.№ 1337/2015год. на СГС и на основание чл. 632 от ГПК е спряно
производството по несъстоятелност, а с Решение № 624/02.04.2019год.,постановено по същото
дело производството по несъстоятелност на „ Карне-М“ ЕООД е възобновено . С Решение №
2600418 14.04.2025год. ,постановено по т.д.№ 1337/2015год. производството по несъстоятелност на
„ Карне-М“ ЕООД е прекратено на основание чл. 735 от ТЗ и е постановено заличаването на
дружеството от търговския регистър. Решението е влязло в сила на 23.04.2025год.
С определение № 3145/12.06.2018год. от съдът по несъстоятелността е одобрил списък на
приетите от синдика вземания на кредитори на „ Карне- М“ ЕООД , от който е видно , че в него
фигурират вземания на „ КТБ“ АД по трите процесни договора. Вземането по договора от
24.08.2011год. е прието в общ размер на 24 154 756.91лева, вземането по договора за кредит от
20.02.2014год. -в размер на 15 099 624.24лева и това по договора за кредит в от 01.12.2012год.-в
размер на 17 650 482.40лева.
По делото се установява ,че в производството по несъстоятелност е извършвано от синдика
осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността на „Карне-М“ ЕООД като при
извършеното разпределени на 15.05.2020год. синдикът е разпределил суми за погасяване на
кредита от 10.12.2012год. както следва : 2 079.97 евро за погасяване на „ разноски“, 519 464.22
евро- за погасяване на неустойки, 558 455.60 евро- за погасяване на просрочени лихви и 0.20 евро-
за погасяване на просрочени лихви.
По делото е изготвена съдебно - икономическа експертиза, депозирана на 23.05.2022год. , от която
се установява , че предоставените по трите договора за кредит суми са преведени по сметка на
кредитополучателя съответно на дата 25.08.2011год., на 10.12.2012год. и съответно на
20.02.2014год.От експертизата е видно ,че към дата 04.05.2022год. дължимата главница по трите
кредита е както следва : по договора за кредит от 24.08.2011год.-в размер на 7 125 003 евро
главница и 5 223 048.13евро –лихва, по договора за кредит от 10.12.2012год.- 5 250 000 евро-
главница и 2 694 548.36 евро просрочена лихва и по договора за кредит от 20.02.2014год.- 4 500 000
евро-главница и 3 218 235.31 евро.просрочена лихва.
Видно е също така ,че кредитната експозиция на „ Карне-М“ е надхвърлила 10% от собствения
капитал на „ КТБ“ АД при отпускане и на трите кредита. Конкретни данни във връзка с горната
констатация са посочени от вещото лице в допълнително изготвена експретиза , депозирана на
04.07.2022год.
По делото са представени Правилник за кредитната дейност на КТБ АД за 2011 год., ведно с
приложенията към него.
Налично е Решение № 73 от проведено 20.06.2014год., на което е взето решение за
освобождаване на квестори на „ КТБ“ АД, назначени с Решение № 73/20.06.2014год. и за
назначаване на нови квестори на банката.
Налични са правила за работа на кредитния комитет , функционална характеристика на
Управление „ Кредитиране“, ,протокол от заседание на УС на „КТБ“ АД от 28.04.2014год.,
кредитна карта на „ Карне-М“ ЕООД, ,баланс на дружеството към 31.12.2013год.
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира така
9
предявените искове са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени , до
който краен извод е достигнал и първоинстанционния съд.
С разпоредбата на чл.57, ал.3 от ЗБН е регламентирана специална имуществена отговорност
за вреди на изчерпателно определени от законодателя лица, която произтича от заеманата от тях
длъжност на администратор. Заеманата длъжност е основание за ангажиране на гражданската им
отговорност за причинените вреди на банката, изразяваща се в задължение за тяхното поправяне.
Отговорността за имуществените последици от неизпълнение на договорно и/или органно
задължение на изпълнителни директори, която произтича от дейността им като администратори на
банката, е аналогична на отговорността, уредена в разпоредбите на чл.145 и чл.240, ал.2 от ТЗ – т.
нар. "управителски деликт". Както при всяка гражданска отговорност за вреда и елементите от
фактическия състав на чл.57, ал.3 от ЗБН включват вреда, противоправно причиняване, вредоносно
деяние (действие или бездействие) и причинна връзка между деянието и вредата. Това е специална
имуществена отговорност, която произтича едновременно от договорното правоотношение на
администратора с банката (мандат) и от разпоредба на закона - като негов органен представител,
натоварен с функциите да организира и управлява добре дейността и имуществото на банката. Тя е
неограничена и резултатна - възниква и подлежи на ангажиране за обезщетяване в пълен размер на
вредите, които банката реално е претърпяла вследствие на лошото управление. В това число се
включва и хипотезата, когато вследствие конкретни действия или бездействия, намиращи израз в
неупражнен контрол от страна на администратори на банката, е причинен неоправдан разход,
загуба или липса на парични средства. При всички случаи, съобразно общите правила на
гражданската отговорност за вреди, последните следва да бъдат установени по вид и размер, като
реално отразили се върху патримониума на банката.
В случая процесните договори за банков кредит и анекси са сключени съответно на
24.08.2011год. и на 10.12.2012год., към които дати и двамата ответници са имали качеството "
администратор", тъй като изпълнителни директори и членове на УС на „ КТБ“ АД. За да се
ангажира отговорността им на посоченото по-горе основание следва да бъде установено, че същите
като " администратори " на банката са извършили действия или са допуснали бездействия, с които
са нарушили конкретни, вменени им от Устава на банката и договора за договора за възлагане на
управление, Правилник за кредитната дейност и друг вътрешноведомствен акт или произтичащи от
закона задължения при разрешаване и сключване на договорите за кредит и анекса към договора за
кредит от 24.08.2011год. Конкретните действия или бездействия, вследствие на които се твърди да
са претърпени вреди от банката-ищец са посочени в исковата молба и допълнителната искова
молба. Посочено е, че нарушенията във връзка с даденото от тях разрешение за сключване на
процесните договори и такива при тяхното сключване и се изразяват в няколко насоки: неспазване
на процедурата по отпускане на кредита и липсата на обезпечения , гарантиращи интересите на
банката по отношение на договорените обезпечения. В контекста на горното е посочено, че спрямо
ответниците и с оглед качеството им на изпълнителни директори на " КТБ" АД и членове на УС на
„ КТБ“ Ад тези действия /бездействия се изразяват както следва: взели са решение за отпускане на
кредит в нарушение на предвидената в Правилника за кредитната дейност на КТБ процедура – без
наличие на изискуеми се документи в кредитните досиета, ,разрешили са сключване на договорите
за кредит и отпускането на сумите по тях ,без наличие на реални обезпечения , обезпечаващи
вземанията по договорите за кредит, решенията за отпускане на кредит са взети при липсата на
необходимата информация във връзка с кредитоспособността на кредитополучателя, допуснали са
усвояване на кредита след изтичане на срока за усвояване и без да се проследи изпълнението на
кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение, нарушение на вменените в чл. 237, ал.2 от
ТЗ задължения за полагане на грижата на добър банкер и за защита интересите на банката. Тези
действия са определени и като нарушаващи изискванията за отпускане на кредит, предвидени в
Правилника за кредитната дейност и законовите изисквания на ЗКИ , както и в нарушение на
задълженията по договорите за управление .
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав
намира, че по делото е установено че горепосочените ответници, качеството им на
"администратори" и при вземане на решението за сключване на договора за кредит от
24.08.2011год. и от 10.12.2011год. са имали поведение, което се определя за противоправно и
съставлява основание за ангажиране на тяхната отговорност за вреди , но в случай че се установи
банката да е претърпяла такива и те са в пряка причинно –следствена връзка с това им поведение
.
10
В Правилника за кредитната дейност на КТБ АД, действащ към момента на сключване на
процесния договор за кредит и анексите към него са определени условията и реда на проучване,
разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните сделки в КТБ АД. В него е
предвидено / чл. 33 искането за отпускане на кредит да се придружава с определен набор от
документи, както и да се извърши проучване, оценка и анализ на искането от кредитен специалист
към Управление " Кредитиране" и правен анализ-от правоспособен юрист. Определени са начина и
критериите за оценка на финансовото състояние на кредитополучателя / чл. 38/, за установяване
предмета и целта на кредитната сделка / чл. 39 /, за анализа на предложените обезпечения / чл. 40/,
за свързаността на кредитоискателя / чл. 41/. Предвидено е също така че за резултатите от анализа
на финансовото състояние на кредитоискателя, на целта и предмета на кредитиране, предлаганото
обезпечение и наличието на икономическа свързаност на кредитоискателя по см. на ЗКИ и Наредба
№ 7 на БНБ и за резултатите от правния анализ да се изготви писмено становище / чл. 37, ал. 2 / от
кредитния специалист от финансовия център, с предложение за предоставяне или отказ на
кредитната сделка, което становище се съгласува с Управителя на финансовия център. В чл. 43, ал.
3 е предвидено, че при положително и съгласувано становище за отпускане на кредита
предложението се изпраща до началника на Управление " Кредитиране", заедно с копие от
кредитното досие, който възлага на служител в управлението да извърши преглед на кредитната
преписка по реда на чл. 37 и правен анализ по реда на чл. 36. След приключване на проучвателната
процедура е предвидено / чл. 44 кредитното досие да се изпрати на председателя на
Кредитния съвет, на проведено на заседание на който предложената кредитна сделка се обсъжда и
за обсъждането се съставя протокол. Предвидено е екземпляра от протокола от заседанието на
кредитния съвет, заедно с проекто –договорите по кредитната сделка, съставени и надлежно
парафирани от кредитния специалист и юрисконсулта от Централното управление на банката и
началника на управление " Кредитиране" да се предадат на изпълнителните директори за вземане
на решение- чл. 46.
От така разписаната в ПКД процедура е видно, че изпълнителните директори, респ.
прокуриста вземат решението за сключване на договор за кредит на база документация и предходно
осъществени процедури по проучване и одобряване на кредита и осъществен контрол върху тях от
различни отдели и звена на банката, натоварени изрично с тези компетентности. Така, на база
техните заключения /становища /, преминали през предвидения в чл. 43, ал. 4 контрол,
изпълнителните директори, респ. прокуриста изпълняват възложеното им в чл. 46, ал. 3 от
правилника задължение, поради което не може да им бъде вменена отговорност за становищата,
взети от служителите на тези отдели и звена на банката.
По делото обаче не се установява към момента на подписване на двата договора за кредит / от
24.08.2011год. и 10.12.2012год. , ответниците да са разполагали с оценка и анализ на
обезпеченията във връзка със задълженията на "Карне-М“ ЕООД по двата договора за кредит .
Липсва и анализ дали тези обезпечения, с оглед значителния размер на предоставените в заем
средства , дали биха били достатъчни , за да може в случай на неизпълнение банката да събере
своите вземания чрез реализиране на учреденото обезпечение.
Така изложеното сочи, че тези действия са предприети в противоречие с правилата за извършване
на кредитна дейност от банката, установени в Правилника за кредитната дейност , тъй като липсата
на тези документи на практика създава невъзможност за представляващите банката да определят
дали обезпечението, които се съгласява кредитополучателят да осигури, отговарят на основни
принципи, залегнали в Методиката за оценка на обезпечения, а именно принципът на достатъчност
и ликвидност на приетите обезпечения, съответно - че банката приема обезпечение, след като се
увери, че лицето, което го предоставя, е безспорен титуляр на правата върху вещта или вземането.
Това води и до невъзможност за тези лица да вземат решение за отпускане на искания кредит при
съществуваща сигурност за това, че интересите на банката и нейните акционери биха били
обезпечени дори и при настъпил случай на неизпълнение от кредитополучателя на поетите от него
задължения със сключения договор за кредит.
За да се приеме, че ответниците са изпълнили задълженията си като членове на управителния
орган на банката с грижата на добрия търговец в посочената хипотеза същите е следвало при
обсъждане на искането за отпускане и увеличаване на размера на отпуснатия кредит да
констатират, че не са им представени всички становища и анализи, които се изисква да бъдат
изготвени от служители на банката в процедурата по проучване на исканията, установена с
Правилника за кредитната дейност и да изискат същите да бъдат изготвени, за да може решението
11
за подписване на договорите , което те трябва да вземат като изпълнителни членове на
управителния съвет, да бъде мотивирано и да бъде прието в защита на интересите на банката и на
нейните акционери. Доколкото в производството не се релевират доказателства за това, че
ответниците са предприели това поведение, се налага изводът, че при сключване на процесните два
договора за кредит и анексите към първия те не са положили грижата на добрия търговец и са
нарушили общото си задължение по чл.237, ал.2 от ТЗ да изпълняват функциите си като членове на
управителния съвет с грижата на добър търговец и в интерес на банката .
Следва да се отбележи , че и двамата ответници не са подписали договора за кредит от
24.08.202011год. и 10.12.2012год., както и анексите към договора за кредит от 24.08.2011год. ,
поради което се явяват несъстоятелни доводите на ищеца за допуснато противоправно
неизпълнение на задълженията на ответниците , произтичащи от осъществяване на управлението
на банката във връзка със сключване на тези два договора.
Събраните по делото доказателства дават основание да се достигне до извод, че е налице
твърдяното от банката –ищец противоправно поведение на ответниците Р. и З. във връзка с
вземане на решение, в качеството им на членове на УС на „ КТБ“ АД , за сключване на процесните
два договора за кредит , което е достатъчно основание за ангажиране на отговорността им,но
само при наличие на настъпили от това им поведение вреди в патримониума на банката.
Ищецът твърди, че вредата се съизмерява с реално усвоените сум по двата договора за кредит – 9
500 000 евро по първия договор и 7 200 000 евро по втория . Сочи , че с тези суми е намалял
патримониума на банката тъй като вземанията на последната към „ Карне –М“ ЕООД са
необезпечени и несъбираеми с оглед липсата на каквото и да било имущество на
кредитополучателя.
Договорът за кредит е неразривно свързан с упражняваната от банката търговска дейност, чиято
цел е реализирането на печалба. Намаляването на паричните средства на банката с отпускането на
кредита, само по себе си не води до намаляване на патримониума й, респективно до настъпване на
имуществена вреда, доколкото е налице и увеличение на актива й с вземане срещу
кредитополучателя. За да бъде прието, че от договора е произтекла вреда следва да бъде
установено, че предоставените в заем средства са несъбираеми (от имуществото на
кредитополучателя или учредените обезпечения) и имуществото на кредитодателя се е намалило с
размер на същите.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се доказва твърдението на "КТБ" АД /н/, че за
това юридическо лице са настъпили имуществени вреди, представляващи претърпени загуби,
изразяващи се в невъзможността да бъдат събрани задълженията по договора за кредит в размер на
16 700 000 евро. Дори и да се приеме наличието на такава вреда, то не се установява тя да се
дължи единствено на неправомерните действия на ответниците по разрешаването на процесния
договор за банков кредит.
Самият ищец твърди , че поради неизпълнение на задълженията по двата договора за кредит е
изпратил изявление до кредитополучателя, с което е обявил тяхната предсрочна изискуемост.
Изявлението било получено от „ Карне-М“ ЕООД на 14.11.2014год. , но въпреки това банката не е
предприела действия по снабдяване със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК за дължимите суми по кредита. Същевременно е подала молба по
чл. 625 от ТЗ и с Решение № 450/01.03.2017год., постановено по т.д.№ 1337/2015год. на СГС е
открито производство по несъстоятелност на кредитополучателя „ Карне-М“ ЕООД . Към датата на
обявяване на предсрочмната изискуемост на двата кредита ,така и към датата на постановяване на
решението за откриване на производство по несъстоятелност на „ Карне-М“ ЕООД двамата
ответници не са имали вече качеството на представляващи банката, защото считано от 20.06.2014
г., когато "КТБ" АД /в несъстоятелност/ е поставена под специален надзор с решение на
Управителния съвет на БНБ, а те са отстранени от длъжност като членове на управителния съвет. С
оглед на това предприемането на надлежните действия за удовлетворяване на неизпълнените
вземания на "КТБ" АД /в несъстоятелност/ по договора за кредит от 24.08.2011год. и 10.12.2012год.
не е било задължение на ответниците, а на назначените квестори на банката и след откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на нея- на назначените синдици. От данните по
делото се установява, че в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ „КТБ" АД (в несъстоятелност/ е предявила в
производството по несъстоятелност на " Карне-М“ ЕООД вземането си по двата договора за кредит
и това вземане е прието от синдика и включено в списъка по чл.686, ал.1 ,т.1 от ТЗ и част от него /
12
това по договора от 10.12.2012год./ е частично удовлетворено в производството по
несъстоятелност. Същевременно с последващо Решение № 2600418 14.04.2025год., постановено по
т.д.№ 1337/2015год. производството по несъстоятелност на „ Карне-М“ ЕООД е прекратено на
основание чл. 735 от ТЗ като към настоящия момент по данни от ТРРЮЛНЦ към АВ по партида на
търговеца - дружеството " Карне-М“ ЕООД е заличено. В действителност по правилото на чл. 739,
ал.1 от ТЗ така предявеното вземане /в случая част от него / следва да се счита за несъбираемо, но
неговата несъбираемост, която представлява вреда за банката, не може да се приеме, че е в
причинна връзка с поведението на ответниците. Това е така, тъй като към момента, в който е
инициирано универсалното принудително изпълнение на кредитополучателя, правоотношенията с
ответниците вече са били прекратени, а по делото липсват доказателства за това оправомощените
към този момент лица да са предприели, както адекватни действия по издирване, уточняване,
респективно – осребряване на активите (движими, недвижими вещи и вземания ), от масата на
несъстоятелността на " Карне-М“ ЕООД , така и за действия във връзка с нейното попълване –
чрез осъдителни искове или реализация на правата по чл. 649 от ТЗ, съответно - по чл.135 от ЗЗД .
Гореизложеното налага обоснован извод за неоснователност на предявените главни искове, а
доколкото в случая се касае макар и за специфична, но деликтна отговорност, то и неоснователни
се явяват и предявените в условията на евентуалност евентуални искове за ангажиране договорна
отговорност на ответниците. Такива са и акцесорните претенции по чл.86 от ЗЗД, доколкото
тяхната основателност е обусловена от тази на основните искове.
При съобразяване обстоятелството, че в резултат на разделянето на производството по
предявените срещу останалите двама ответници- Г. Х. и А. П., предмет на разглеждане в
производството по т.д.№ 1186/2017год. са останали предявените искове срещу О. Р. и И. З., то
формулираният от първоинстанционният съд диспизитив на първоинстанционния съдебен акт се
явява съответен на заявеното искане в исковата молба. С оглед разделяне на производството по
предявените искове/ Определение № 265328/19.08.2022год. / първоинстанционният съд не е бил
сезиран,респ. не е бил длъжен се произнесе по исковете- предявени като главен и два евентуални
свързани с третия договор за кредит от 20.02.2014год. и предявени срещу А. П. и Г. Х..
Респективно, респ. липсата на произнасяне по тези искове не го прави непълно, още по-малко
недопустимо.
Диспозитивът на обжалваното съдебно решение, макар и непрецизно формулиран, дава основание
да се приеме , че с него съдът се е произнесъл по всички предявени срещу ответниците О. Р. и И. З.
искове по чл. 57, ал.3 от ЗБН. С решението са отхвърлени исковете за осъждане на двамата
ответника за претърпени имуществени вреди от банката, настъпили от неизпълнение на техни
задължения в качеството му на администратори на банката във връзка с договора за кредит от
24.08.2011год. и договора за кредит от 10.12.2012год., тоест за неизпълнение както на законовите ,
така и на договорните им задължения като членове на управителния съвет на „ КТБ“ АД.
Дори и да се приеме, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по втория евентуален иск ,
предявен срещу ответника О. Р. /заявен в петитума на исковата молба под т. I- 3/ и по втория
евентуален иск , предявен срещу И. З. и О. Р. /заявен в петитума на исковата молба под т.II-3/, то
това не води до недопустимост на постановения съдебен акт , а до неговата непълнота, която би
могла да се коригирана в производство по чл. 250 от ГПК.
Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира доводите по
въззивната жалба за неоснователни и поради съвпадение в крайния извод на двете съдебни
инстанции за неоснователност на исковите претенции, на основание чл.271 , ал.1 от ГПК
обжалваното решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260539/12.08.2022год. , постановено по т.д.№ 1186/2017год. на
СГС, ТО, VI- 13 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.280, ал.1 и
13
ал.2 от ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14