№ 1379
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501168 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 4265 от 29.11.2021 г. по гр.д.№ 37757/2021 г. по описа на СРС, 41-
ви състав, е признато за установено по предявения от Д. М. В., ЕГН **********, с
адрес гр.Русе, ул. “****, със съдебен адрес гр.София, ****, срещу АД "Д.Л.", вписано в
търговски регистър на Кьолн под номер HRB 2168, чрез "Д.Л." - Търговски
представителство България, ЕИК ****, с адрес гр.София, ул.“****, С.Б.Т., ****,
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК
вр.чл. 7, т. 1, б. "в" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., че АД "Д.Л.", вписано в търговски
регистър на Кьолн под номер HRB 2168, чрез "Д.Л." - Търговски представителство
България, дължи на Д. М. В. сумата от 600 евро, представляваща обезщетение за
отмяна полет № LH1429 за 08.11.2019 г. по направление София - Франкфурт, ведно със
законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК на 21.12.2020г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 05.01.2021 г. по ч.гр.д. № 64359/2020 г. по описа на CPC,
I ГО, 41-ви състав.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника АД "Д.Л."
срещу постановеното решение. Изложени са доводи, че решението е неправилно, тъй
като в проведеното пред първата инстанция производство не е доказано наличие на
договор за въздушен транспорт сключен с посредничеството на Премиерс турс.
1
Заявява, че в проведеното производство изрично още с отговора на исковата молба е
оспорил наличието на договор за превоз между страните за сочения полет. При липса
на събрани доказателства за установяване наличието на облигационно отношение
неправилно СРС е приел, че искът е доказан по основание и е уважил същия. Изрично
е посочил и че в информационната му система ищецът не фигурира като пътник за този
полет, нито има данни, за това че същия е закупил билет.
В проведеното производство е оспорил представената разписка на електронен
билет и ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на това обстоятелство,
съответно – не е представил доказателства за потвърдена резервация и извършено
плащане, в т.ч. фактурата, за която е посочено, че е била издадена от ответника.
Неправилно съдът е приел, че в проведената кореспонденция между страните
ответникът е признал съществуване на облигационно правоотношение по договор за
въздушен превоз. Такова изрично признание ответникът не е изявявал.
Заявява, че в случая е без значение за разрешаване на спора, дали и поради какви
причини е бил отменен сочения полет. Липсата на сключен договор за превоз между
страните обосновава извод за неоснователност на претенцията.
Отправя искане за отмяна на решението на СРС и отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна Д. М. В. подава отговор на
въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност. Заявява, че
постановеното решение е правилно. Фактическата обстановка е била правилно
възприета от СРС и изводите на съда са обосновани, чрез събраните доказателства. В
проведеното производство е доказано наличието на сключен договор за въздушен
превоз. Резервацията на пътника-ищец в производството е потвърдена с PNR или
резервационни данни на пътниците JSPSJT, което е установено чрез приетите пред
първата инстанция доказателства. Излага, че резервационните системи в авиацията са
много комплексни и стандартизирани, като потвърдените резервации се валидират в
независими от конкретния превозвач системи и подлежат на последващ контрол и
проверка вкл. и при условията на Директива /ЕС/ 2016/681 на Европейският парламент
и на Съвета от 27.04.2016 г. относно използването на резервационни данни на
пътниците с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване
на терористични престъпления и тежки престъпления. Доколкото в проведеното
производство въззивникът – ответник не е доказал неистинност на PNR на пътника за
сочения полет, то, изводите на СРС за наличие на сключен договор за въздушен полет
са правилни и законосъобразни. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
2
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира постановеното от СРС, 41-ви състав, решение за
валидно, допустимо и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Фактическата обстановка по спора е била
правилно установена от СРС и по идентичен начин се установява и пред настоящата
инстанция. Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422
ГПК вр. чл. 7, пap. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за
признаване за установено дължимостта на сумата по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 05.01.2021 г. издадена по ч.гр.д. № 64359/2020 г. по
описа на CPC, I ГО, 41-ви състав.
Противно на изложените във въззивната жалба доводи се установява наличие на
сключен договор за въздушен превоз между страните за сочения полет. Така, чрез
представената пред първата инстанция разписка за електронен билет е установено, че
билет № 2209463016055 на името на Д. М. В. за редовни полети LH1429 (София -
Франкфурт) и LH444 (Франкфурт - Атланта), определени за изпълнение на
08.11.2019г., бил резервиран чрез агент „Премиер турс“. Установява се, че ищецът е
получил резервационен код JSPSJT и резервацията му е била потвърдена, като
полетите е следвало да се изпълнят от ответното дружество. Съгласно чл. 66 ЗГрВ,
договорът за превоз на пътници се доказва с пътнически билет, който в случая е
представен. Установява се наличие на електронен самолетен билет с посочен
уникалният номер на резервацията съобразно изискванията на IATA (Международната
асоциация за въздушен транспорт), чийто член е и ответникът.
Страните не спорят и по делото се установява от приетите писмени
доказателства, че полет № LH1429 е отменен на 07.11.2019 г., поради предприети
стачни действия от синдиката на кабинния екипаж.
С оглед това в полза на ищеца е възникнало правото на парично обезщетение
съшасно чл. 7, § 1, б. „в" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и
на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети в размер на 600 евро, тъй като разстоянието между София и
Атланта, изчислено по метода на дъгата на големия кръг е над 3 500 км.
В цитирания източник на вторичното право на Европейския съюз, който
съгласно член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз има пълен
3
директен ефект, задължителен е в своята цялост и се прилага пряко във всички
държави-членки, са изрично предвидени парични обезщетения по чл.7 в хипотезите на
отменен и/или закъснял полет.
С оглед изложеното, настоящият състав намира за неоснователни доводите на
въззивника.
Поради това превозвачът – ответник следва да носи отговорност за отмяна на
полета, съответно дължи обезщетение, като претенцията с правно основание чл. 7,
параграф 1, б. "в" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на
Съвета от 11.02.2004 год. е доказана и основателна.
Поради съвпадане с изводите на СРС, постановеното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.,
който размер е съответен на предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер.
По изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4265 от 29.11.2021 г. по гр.д.№ 37757/2021 г. по
описа на СРС, 41-ви състав.
ОСЪЖДА "Д.Л." АД, вписано в търговски регистър на Кьолн под номер HRB
2168, чрез "Д.Л." - Търговски представителство България, ЕИК ****, с адрес гр.София,
ул.“****, С.Б.Т., ****, да заплати на Д. М. В., ЕГН **********, с адрес гр.Русе, ул.
“****, със съдебен адрес гр.София, ****, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
300.00 лева, представляваща разноски по делото за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4