№ 531
гр. П., 25.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20255200500514 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За жалбоподателя Гаранционен фонд, редовно призовани, се явява адв.А.
Н., надлежно преупълномощена от адв.С. М., редовно упълномощен.
Ответникът П. И. Д., редовно призован, не се явява. От особения
представител А. Г. е постъпило писмено становище, с което поддържа
писмения си отговор и моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
Поддържа, че жалбата е неоснователна.
Адв.Н.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
поради което в отсъствие на представител на ответника и на основание чл.142
от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 4312 по описа на
1
съда за 2024 година е осъден П. И. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. "Г.Б." №
63, ет. 1, ап. 4, да заплати на ищеца Гаранционен фонд - гр. С., ЕИК ******,
сумата 6913,31 лв., платена от Гаранционния фонд на Д. И. М. като
обезщетение за неимуществени вреди и лихва за забава на основание решение
по гражданско дело № ***/2020 г. на Пазарджишкия районен съд, заедно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска на 04.11.2024
г. до изплащането на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над 6913,31
лв. до пълния предявен размер от 8203,31 лв.
Осъден е П. И. Д. да заплати на Гаранционния фонд сумата 799,03 лв.,
разноски по делото.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Гаранционен фонд
частично – в частта , с която предявения иск е отхвърлен за сумата в размер
на 1 290 лева.
Молят решението в тази част да бъде отменено и и ска уважен изцяло.
Обжалваното решение било постановено в нарушение на материалния
закон, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства.
Съдът не съобразил съобразил регресното право на Гаранционен фонд,
да претендира заплатените суми за съдебни разноски по прекия съдебен иск,
който е бил насочен от увреденото лице срещу него и в който ответникът е
участвал като трето лице помагач на страната на ГФ.
Неправилно било извършеното граматическо, систематично и
телеологическо тълкуване на правилото на чл. 558, ал. 7 КЗ .
РС - П. не съобразил, че уреденото от закона право на регрес за
Гаранционен фонд включва разходите по определяне и изплащане на
обезщетенията. Съгласно практиката на ВКС, която е обективирана в Решение
№ 127 от 18.10.2019 г. по т.д. № ***5/2018 г. на първо г.о. на ВКС, Решение №
8 от 22.06.2022 г. по т.д. № 2144/20 г. на първо г.о. на ВКС, разходите за
определяне и изплащане на обезщетението, това са обичайните разходи,
необходими за установяване на механизма на ПТП, вида и обема на
претърпените вреди от увредените лица вреди, както и причинно -
следствената връзка между ПТП и вредите. В посочената съдебна практика
бирло прието, че единствено разноските в изпълнителните производства не
представляват необходими разходи за определяне на обезщетението,
2
доколкото те са направени след установяване със сила на присъдено нещо на
подлежащи на обезщетяване вреди и размера на дължимите обезщетения от
Фонда и като такива извън обхвата на регресното право на Гаранционен фонд.
Касаело се за единно регресно вземане на Гаранционен фонд по смисъла
на чл. 558, ал. 7 от КЗ, което включва както размера на платеното обезщетение
по чл. 557, ал. 1 т. 2, б. „а" от КЗ, така и разходите за определяне и изплащане
на обезщетението, които формират цялото вземане на Фонда.
Първоинстанционното решение противоречало и на Решение № 24 от
30.03.2022 г. по т.д. № 225/21 г., ВКС, ТК I т.о, в което било прието, че след
като Гаранционен фонд встъпва в правата на увредения, които права се
извеждат от нормата на чл. 45 ЗЗД - дължими са всички настъпили в резултат
на неправомерното увреждане вреди, и доколкото напълно е изплатено
задължението на делинквента, то сумата се дължи изцяло. Или доколкото тази
сума е дължима от делинквента и изплатена от застрахователя, респ. от ГФ,
при осъществяване на неговата гаранционно-обезпечителна отговорност за
вредите от ПТП, то и тази сума следва да бъде възстановена, така както е
заплатена. ВКС приема още, че доколкото е изпълнен изрично съдебен акт
(изпълнителен лист), то се налага извод и за надлежно осъществяване на
фактическия състав на чл. 91, ал.1 33 /отм./ и успешно встъпване на
Гаранционен фонд в правата на увреденото лице.
Претендират разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Правят възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответната страна , в случай ,че надвишава 550 лв.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от П. И. Д.,чрез адв. А.
Г., в качеството му на особен представител.
Изразява становище ,че въззивната жалба е неоснователна.
Съдът отхвърлил иска относно присъдени съдебни разноски в общ
размер 1 290 лв., платени по повод водени граждански дела срещу
Гаранционния фонд, по които на увреденото лице Д. М. е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди - главница от 4800 лв. и лихва за забава
в размер 2113.31 лв. Разноските, които гаранционният фонд е платил по тези
дела (г.д. ***/2020 г. на РС П. и в.г.д. 555/2021 на ОС П.), са в размер на 1 290
лв..
В цитираната съдебна практика се отговаряло на два въпроса: 1) кои
3
разходи са се включват в обема регресното право (обичайните, необходими за
установяване механизма на ПТП и т.н.) и 2) кои не се включват - такси и
разноски по ТТРЗЧСИ, адвокатски възнаграждения и др., направени след
влизане в сила на съдебните решения по исковете на увредените лица. С
решението не се отговаря на въпроса дали разноските по иска на увреденото
лице срещу Гаранционния фонд се включват в регресното право.
От гледна точка на закона регресното право включвало в себе си не
повече от обема на правото на увреденото лице - фондът встъпва в правата на
увреденото лице срещу делинквента (чл. 288. ал. 12 КЗ). Т.е. фондът има
право само ако увреденият е имал същото право срещу делинквента. В случая
увреденото лице има право от делинквента само на главници и лихви, но не и
на разноски от 1 290 лв. Такава сума не се включва в изпълнителния лист на
увредения.
Случаят бил подчинен на общото правило, че разноските по едно дело
могат да се претендират само по същото дело, но не и по друго.
От гледна точка на формалната логика тези суми не били пряк резултат
от действия или бездействия на ответника, а от извън процесуалното и
процесуалното поведение на самия Гаранционен фонд, който не е престирал
своевременно и надлежно изпълнение на вменените му задължения за
изплащане на дължимото обезщетение на пострадалото лице.
Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Адв.Н.: - Поддържам въззивната жалба. Нямам други доказателствени
искания. Представям списък с разноски за двете инстанции.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.Н.: - Ув. Окр. Съдии, от името на доверителя ми моля да
постановите решение, с което да отмените първоинстанционния съдебен акт в
обжалваната му от нас част, както и да ни присъдите разноските, за което съм
представила надлежен списък.
Съдът счете делото за изяснено, затова
4
О П Р Е Д Е Л И:
Да се изплати на адв.Г., като особен представител внесената сума от
200лв., депозирана за определеното възнаграждение.
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок
до 24.10.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5