ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1029
гр. Пловдив, 23.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесет и трети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселин Д. Хаджиев
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Частно наказателно дело
№ 20225300202077 по описа за 2022 година
Производството е по чл.243, ал.5 от НПК.
Постъпила е частна жалба от адв. С. Ч. от АК - София, в качеството му
на повереник на пострадалите А. Б., Т. А., Ж. Г. и З. П., против
Постановление на Окръжна прокуратура - Пловдив от 03.11.2022 г. за
прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство №
8/2021 г. по описа на Сектор „Разследване на престъпления по транспорта“
при Областна дирекция на МВР - Пловдив, водено за престъпление по чл.343,
ал.1, б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК.
В жалбата се твърди, че атакуваното постановление е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Излагат се съображения за липса на
анализ на събраните доказателства, както и на правни заключения от страна
на прокурора. Оспорва се заключението на КСМАТЕ /Комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза/, като се поставя под
съмнение приетата в експертизата скорост на движение на автомобила преди,
както и че не е определено каква е опасната зона за спиране и къде се е
намирал пешеходецът в момента на реакция на водача. Твърди се, че
разследването е водено едностранчиво, като е акцентирано на виновното
поведение на пешеходеца и не е изследвано поведението на водача. Иска се
делото да бъде върнато на разследващия орган със задължителни указания за
точно прилагане на закона. Иска се и назначаване на петорна автотехническа
1
експертиза, с други вещи лица, която да даде отговор на неизяснените
обстоятелства.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и
обосноваността на атакуваното постановление, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, a разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е образувано при условията на чл.212, ал.2
от НПК, със съставянето на протокол за оглед на местопроизшествие, за това,
че на 09.02.2019 г. на път III-8005, местността „***“, в землището на с. Ц.,
обл. П., при управление на МПС са били нарушени правилата за движение и
по непредпазливост е причинена смърт на Г. А. Б. от гр. С. - престъпление по
чл.343, ал.1, б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК.
С постановление от 03.11.2022 г., наблюдаващият прокурор е
прекратил наказателното производство, като е приел, че от събраните
доказателства не може да се направи извод, че обвинението е доказано, и
евентуално повдигане на обвинение би се опирало на предположения, което е
недопустимо.
За да достигне до този извод и да прекрати наказателното
производство, представителят на държавното обвинение е възприел следната
фактическа обстановка:
Към м. февруари 2021 г., пострадалият Г. А. Б. е бил на ** години, в.,
пенсионер. Живеел в гр. С., при внучката си – св. Т. А., според която бил в
добро здраве, много подвижен, нямал бастун и ходел бързо. Употребявал
алкохол рядко и в нормални количества, като дори тогава бил подвижен и не
губел равновесие. Според св. Г. П. - личен лекар на Б. от 19.06.2019 г.,
последният е ходил при него само 2 пъти за медицински преглед. От
прегледите било установено, че Б. е подвижен и страда само от артериална
хипертония. В заключението на СМЕ на труп е отразено, че трупът на Г. Б. е
бил с правилно телосложение, с правилно развитие костна и мускулна
система, със слабо изразена обща охраненост и ръст от 160 см.
На 08.02.2021 г. сутринта Г. Б. отишъл да получи пенсията си в гр. С.
По-късно същия ден той заминал за с. Ц. на гости на сестра си – св. Т. А.
2
Според св. А., Б. често идвал в с. Ц., познавал много добре селото, района
около него, както и всички постоянни жители. Много пъти Б. идвал до с. Ц. и
се връщал пеша. Този път Б. останал да пренощува в дома на сестра си. На
сутринта – на 09.02.2021 г. около 06.30 ч. двамата станали и Б. казал, че ще
мине да си купи цигари и ще потърси някаква работа а в селото. Вечерта към
18.30 ч. св. А. се прибрала, но брат й не се бил обадил, тъй като не ползвал
мобилен телефон, тя не разбрала дали се е прибрал в гр. С. Според св. А. Б.
пристигнал в дома й на 07.02.2021 г. и си тръгнал на 08.02.201 г., но от
доказателствата е видно, че датите са съответно 08 и 09.02.2021 г. Снахата на
Б. е уведомила св. А., че брат й е блъснат от кола на следващия ден след като
си е тръгнал, а това е именно 09.02.2021 г.
След като си тръгнал от дома на сестра си, Б. бил на неустановени по
делото места, където употребил не малко количество алкохол. След това, към
18.30 – 19,00 ч. той тръгнал пеш от с. Ц. за гр. С. Б. бил облечен в черно яке,
черен панталон и черни кецове.
Св. Й. Д. Д. бил правоспособен водач на МПС, категория „В“ от 2013 г.
Той притежавал и ползвал л.а. „Опел *“, с рег. № ***. На 09.02.2021 г., около
18.50 ч., св. Д. пристигнал в дома на братовчед си - св. Д. Т. в с. Ц.. Двамата
потеглели с автомобила на Д., като св. Т. седял на предната дясна седалка.
Насочили се към бензиностанция в близост до кръгово кръстовище,
намиращо се на главния път между гр. П. и гр. П., т.е. движили се в посока от
север на юг. По третокласен път III-8005, свързващ с. Ц. с гр. С.. Пред
автомобила и в насрещната лента за движение нямало други превозни
средства. На около 100 м. зад тях се движел л.а. „Мерцедес“ с рег. № ***,
управляван от св. С. С. До него, на предна дясна седалка пътувала св. Т. М..
Движението се осъществявало през нощта, на къси светлини, със скорост от
52-53 км/ч., при която дължината на пълния спирачен път – опасната зона бил
45,75 м. В с. Ц. пътното платно било осветено от уличното осветление, но
след изхода на селото. В района на километър 2 от път III-8005 липсвало
такова. Този участък от пътя бил хоризонтален, равен и прав, с асфалтова
настилка, която към онзи момент била влажна и на места замърсена с кал.
В момента в който л.а. „Опел *“, управляван от Й. Д. наближил
табелата обозначаваща край на населеното място с. Ц., Г. Б. предприел
пресичане на пътното платно отляво надясно, пред автомобила и малко след
3
посочената табела, гледано от страна на МПС. Б. се движил тичешком /бегом/
със скорост между 4,60 и 6 км/ч и леко приведен. Забелязвайки внезапно
възникналата опасност за движението, Й. Д. незабавно задействал спирачната
уредба на автомобила, но въпреки това настъпил удар между предната лява
част на автомобила и дясната страна на тялото на пешеходеца Г. Б.. Мястото
на удара било по дължина на 64,5 – 65,5 м. южно от ориентира приет в
протокола за оглед на местопроизшествието и по широчина на 4,4 – 4,8 м.
западно от източната граница на платното за движение. Скоростта на
л.а.“Опел *“ в момента на удара с пешеходеца е била 48 км/ч. Б. е ударен в
десния долен крайник, в областта на подбедрицата, след което е последвал
удар на дясната част на главата му в лявата част на предното обзорно стъкло
на автомобила. След удара, тялото на Б. било отхвърлено от автомобила и
паднало на пътната настилка, настрани наляво. От удара на пешеходеца Б. са
причинени описаните в СМЕ травми. След удара л.а. „Опел *“ е изминал
около 42 м., след което се установил на мястото описано в протокола за
оглед. Водачът Й. Д. и спътника му Д. Т. слезли от автомобила и отишли да
до пострадалия. Свидетелите С. С. и Т. М. също спрели слезли от автомобила
си, като М. отишла да пострадалия и установила, че има пулс и слабо дишане
и миришел на алкохол, а С. останал да подава сигнал за опасност на другите
МПС. Междувременно Й. Д. се обадил на тел. 112 и подал сигнал за
инцидента.
На място пристигнали св. В. Х., Б. Б. и И. К. – служители на МВР,
които запазили местопроизшествието. Тествали Д. за употреба на алкохол и
наркотични вещества, като тестовете били отрицателни.
Пристигналия на място екип на ЦСМП установил, че пострадалият е
жив и го качили в линейката, като започнали животоспасяващи манипулации,
но малко след това Г. Б. починал.
Дежурният разследващ полицай извършил оглед на
местопроизшествието, при който бил иззет л.а. „Опел *“ с рег. № ***. На
следващия ден, при дневна светлина бил извършен повторен оглед на
местопроизшествието.
От заключението на СМЕ на труп № 25/2021 г. е видно, че причина за
смъртта на Г. Б. са получените тежка гръдна и черепно-мозъчна травми,
които са несъвместими с живота. Установените травматични увреждания са
4
били причинени от действието на твърд тъп предмет и е възможно по
съвкупност да са възникнали при станалото ПТП, в което пострадалият е
участвал като пешеходец, блъснат от МПС. Всички травматични увреждания
имали прижизнен характер. Налице е причинно-следствена връзка между
произшествието, причинените травматични увреждания на Г. Б. и
настъпилата от тях смърт.
При аутопсията на трупа на Г. Б. е взета проба кръв, която била
изпратена за изследване за употреба на алкохол. От протокол А-34/18.02.2021
г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и
урина е видно, че в изпратената за изследване кръв се доказва етилов алкохол
в количество 2,47 на хиляда.
По делото първоначално е назначена и изготвена Комплексна /тройна/
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, като според заключението
на вещите лица ударът между л.а."Опел *” и пешеходеца Г. А. Б. е настъпил
по дължина на 64,5-65,5 м. южно от ориентира приет в протокола за оглед и
по широчина на 4,4-4,8 м. западно от източната граница на платното за
движение. Скоростта на л.а."Опел *" непосредствено преди задействане на
спирачната система е била 52-53 км/ч., а в момента на удара с пешеходеца Г.
Б. - 48 км/ч. Скоростта на пешеходеца съгласно изследвания извършени за
пешеходци от мъжки пол, възрастова група над ** години при движение
бегом е 5,1 - 6,5 км/ч. Ако пешеходецът се е движел със спокоен, бърз ход
или бегом с ниска скорост /т.е. от 2,9 до 5,1 км/ч, видно от таблицата на
стр.30 от експертизата/, то при навлизането му на платното за движение от
ляво, мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила при
движение със скорост 52-53 км/ч и съответно водачът на л.а. "Опел *" е имал
техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране,
при реакция в момента на навлизане на пешеходеца Г. Б. от ляво на платното
за движение. Ако пешеходецът Г. Б. се е движел бегом със средна и висока
скорост, т.е. със скорост от 5,6 до 6,5 кв/ч, то при навлизането му на платното
за движение от ляво, мястото на удара е било вътре в опасната зона на
автомобила при движение със скорост 52-53 км/ч. и съответно водачът на
л.а."Опел *" е нямал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно
екстрено спиране при реакция в момента на навлизане на пешеходеца от ляво
на платното за движение. Ако пешеходецът се е движел със спокоен, бърз ход
или бегом с ниска скорост, то при навлизането му на платното за движение от
5
ляво, водачът на автомобила при своевременна реакция би имал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е
движел със скорост по малка от 52-78 км/ч. Ако пешеходецът Г. Б. се е
движел бегом със средна и висока скорост, то при навлизането му на платното
за движение от ляво, водачът на автомобила при своевременна реакция би
имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено
спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 43-49 км/ч.
Според вещите лица, при липса на насрещен автомобил, водачът на
л.а."Опел *" би имал дължина на конкретна видимост към пешеходеца Г. А.
Б. около 50-60 м. Тъй като дължината на пълния спирачен път /опасната зона/
е 45,75 м. и е по-малка от дължината на конкретната видимост към
пешеходеца Г. Б., която е около 50-60 м., то следва, че скоростта на л.а."Опел
*" в случая е била технически съобразена с дължината на видимост към
пешеходец с тъмни дрехи. Според вещите лица причините за настъпилото
ПТП от техническа гледна точка са следните:
- пешеходецът Г. А. Б. е предприел пресичане на платното за движение
на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се
съобрази с приближаващия автомобил;
- ако пешеходецът се е движел бегом със средностатистическа и висока
скорост, то няма друга техническа причина, освен поведението на
пешеходеца;
- ако пешеходецът се е движел със спокоен, бърз ход или бегом с ниска
скорост, то причина за произшествието е и това, че водачът на л.а."Опел *" не
е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходеца, когато е имал
техническа възможност да го забележи на платното.
По делото е била назначена допълнителна комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която при отговор на
поставените вече въпроси е следвало да съобрази събраните, след изготвянето
на първата експертиза, доказателства за здравословното състояние на
пострадалия и наличието на алкохол в кръвта му в количество 2,47 на хиляда,
което първоначално не е било обсъдено. Вещите лица са дали идентични с
посочените по-горе отговори на поставените им въпроси, като единствените
нови моменти са, че е посочено, че скоростта на пешеходеца съгласно
изследвания извършени за пешеходци от мъжки пол, възрастова група на **
6
години при движение бегом след употреба на алкохол е 4,7-6 км/ч. Вещите
лица са приели, че съгласно цитираните в експертизата свидетелски
показания /на свид.Т. А. А./, пешеходецът Г. А. Б. е бил в добро здравословно
състояние, бил е подвижен, като дори след употреба на алкохол също е бил
подвижен, без да губи равновесие. Съгласно цитираните показания /на водача
Й. Д./, пешеходецът Г. А. Б. се е движел бегом, т.е. при навлизането му на
платното за движение от ляво, мястото на удара е било вътре в опасната зона
на автомобила при движение със скорост 52-53 км/ч и съответно водачът на
л.а. "Опел *" е нямал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно
екстрено спиране, при реакция в момента на навлизане на пешеходеца Г. А. Б.
от ляво на платното за движение. Вещите лица са посочили още, че съобразно
наличието на алкохол в кръвта в концентрация 2,47 на хиляда при
пострадалия, наличието на фактора индивидуалност относно действието на
алкохола при различните индивиди, и съобразено с данните за запазено
здравословно състояние на пострадалия, следва да се заключи, че всички
визирани начини на придвижването му от спокоен ход до бегом с висока
скорост са допустими и не могат да бъдат категорично изключени на база
новите данни, които са били предоставени. В отговор на поставен нов въпрос,
вещите лица са заявили, че при проверка по номер на рама, автомобилът
фабрично следва да има ABS. Оставянето на следи при екстрено спиране не е
задължително, а това в по-голяма степен важи за автомобилите с
антиблокираща спирачна система - ABS, която теоретично държи колелото на
границата на въртенето, т.е. обороти близки, но по-големи до нула, а при
липса на плъзгане няма да останат следи.
По делото е била назначена и допълнителна еднолична автотехническа
експертиза, вещото лице по която е изследвало варианти, при които
пешеходецът е навлязъл на платното за движение от неподвижно състояние,
т.е. с ускорително движение. Вещото лице е посочило, че при ускоряване от
място, пешеходец от мъжки пол изминава около 0,3 - 0,4 м. за време около
0,3 - 0,8сек. с променливо ускорение, след което ускорението му остава
еднакво до изминаването на първите 3 м. Според вещото лице средната
стойност при максимално ускорение за първите 0,7 м. е 5,98 м/с, а средната
стойност при минимално ускорение за първите 0,7 м. е 1,43 м/с. След това
вещото лице е приложило таблици с резултати от изчисления на какво
разстояние би се намирал л.а. „Опел *“ от мястото на удара при спокоен ход
7
на пешеходеца, при бърз ход и при бегом, съответно при минимално
ускорение от 1,43 м/с2 и при средната стойност при максимално ускорение от
5,98 м/с. От анализа на тези резултати се вижда, че ако пешеходецът, с
алкохол, от неподвижно състояние е ускорил с минимално ускорение и се е
движел със спокоен, бърз ход или бегом, то при навлизането му на платното
за движение от ляво, мястото на удара е било извън опасната зона на
автомобила, при движение със скорост 52-53 км/ч. Ако пешеходецът, с
алкохол, от неподвижно състояние е ускорил с максимално ускорение и се е
движел със спокоен, бърз ход или бегом с ниска и средна скорост, то при
навлизането му на платното за движение от ляво, мястото на удара е било
извън опасната зона на автомобила, при движение със скорост 52-53 км/ч.
Ако пешеходецът от неподвижно състояние е ускорил с максимално
ускорение и се е движел бегом е висока скорост, то при навлизането му на
платното за движение от ляво, мястото на удара е било вътре в опасната зона
на автомобила, при движение със скорост 52-53 км/ч. След това вещото лице
е приело, че съобразно показанията на водача Й. Д., свид.Т. А. и свид.Г. П.,
пешеходецът Г. А. Б. е бил в добро здравословно състояние, бил е подвижен,
като дори след употреба на алкохол също е бил подвижен, без да губи
равновесие. При положение, че Г. Б. се е движел бегом, то при навлизането
му на платното за движение от ляво с максимално ускорение, мястото на
удара е било вътре в опасната зона на автомобила при движение със скорост
52-53 км/ч и съответно водачът на л.а. "Опел *" е нямал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, при реакция в
момента на навлизане на пешеходеца Г. А. Б. от ляво на платното за
движение.
При така описаната фактическа обстановка прокурор е стигнал до
извода, че по досъдебното производство липсват категорични и несъмнени
доказателства за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342 ал.1
от НК. Прокурорът е направил този извод съобразявайки разпоредбата на
чл.219, ал.1 от НПК, че едно лице може да бъде привлечено като обвиняем,
когато се съберат достатъчно доказателства за неговата виновност в
извършване на престъпление от общ характер.
По досъдебно производство е било безспорно установено, че на
09.02.2021 г., около 19.00 ч., Й. Д. Д. е управлявал л.а."Опел *" с рег. № *** в
района на км.2 по платното за движение на път Ш-8005 от с. Ц., обл. П. към
8
гр. С. в посока от север на юг, със скорост от 52-53 км/ч. Същата е била
технически съобразена с дължината на видимост от осветеността на късите
светлини на автомобила към пешеходец с тъмни дрехи. Също така е
безспорно установено, че пешеходецът Г. А. Б. на ** години, нисък на ръст
/160 см./, в добро здравословно състояние, облечен изцяло в черни дрехи и
след употреба на алкохол с концентрация в кръвта му от 2,47 на хиляда,
малко след табелата обозначаваща край на населеното място Ц., гледано от
позицията на водача на л.а. "Опел *", е предприел бегом и леко приведен,
пресичане на пътното платно от ляво на дясно пред приближаващия
автомобил. Водачът Й. Д. е реагирал със задействане на спирачната система
на автомобила непосредствено преди удара с пешеходеца, като ударът е
настъпил при скорост от 48 км/ч. Вследствие на удара пострадалият Г. Б. е
получил увреждания несъвместими с живота и е починал. Изяснени са също
така мястото на удара и взаимното разположение между пешеходеца и
автомобила.
Според прокурора, за правилно изясняване на фактическата обстановка
е необходимо да се установи какво е било поведението на пострадалия Б.
непосредствено преди и по време на инцидента. Дали пешеходецът е
предприел пресичането на пътното платно от място, т.е. с ускорително
движение или е навлязъл в него със скоростта, с която се е движил по
платното. Друг важен елемент е каква точно е била скоростта на движение на
Г. Б. преди удара между него и лекия автомобил "Опел *“, управляван от Й.
Д.. Според вещите лица всички варианти на движение на пешеходеца са
възможни - спокоен ход, бърз ход и бегом. С оглед показанията на водача Й.
Д., които не са в противоречие и не са оборени от другите събрани по делото
доказателства, пешеходецът Г. Б. се е движел тичешком, което налага от
описаните в съответните таблици в експертизите многобройни варианти на
възможна скорост на движение на Г. Б., да се изключат тези при спокоен ход
и при бърз ход. Въпреки това, остават възможни още няколко хипотези
относно скоростта, с която пострадалият се е движил след навлизане в
пътното платно - бегом с ниска, средна или висока скорост -т.е. с ускорително
движение или бегом с ниска, средна или висока скорост, с навлизане на
платното за движение с вече набрана скорост.
Обсъдени са възможните варианти, изложени в заключенията на
вещите лица. Ако пешеходецът от неподвижно състояние е ускорил с
9
минимално ускорение и се е движел бегом с от 4,7 до 6 км/ч, то при
навлизането му на платното за движение от ляво, мястото на удара е било
извън опасната зона на автомобила, при движение със скорост 52-53 км/ч.
Ако пешеходецът от неподвижно състояние е ускорил с максимално
ускорение и се е движел бегом с ниска и средна скорост от 4,7 до 5,2 км/ч., то
при навлизането му на платното за движение от ляво, мястото на удара е било
извън опасната зона на автомобила, при движение със скорост 52-53 км/ч.
Ако обаче, пешеходецът от неподвижно състояние е ускорил с максимално
ускорение и се е движел бегом с висока скорост от 5,3 до 6 км/ч., то при
навлизането му на платното за движение от ляво, мястото на удара е било
вътре в опасната зона на автомобила, при движение със скорост 52-53 км/ч.
Ако пък пешеходецът е навлязъл на пътното платно с вече развита скорост и
ако се е движел бегом с ниска скорост от 4,7 до 5,2 км/ч., то при навлизането
му на платното за движение от ляво, мястото на удара е било извън опасната
зона на автомобила при движение със скорост 52-52 км/ч. и съответно
водачът на л.а. "Опел *" е имал техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, при реакция в момента на навлизане на
пешеходеца Г. Б. от ляво на платното за движение. Ако пешеходецът Г. Б. се е
движел бегом със средна и висока скорост от 5,3 до 6 км/ч., то при
навлизането му на платното за движение от ляво, мястото на удара е било
вътре в опасната зона на автомобила при движение със скорост 52-52 км/ч. и
съответно водачът на л.а."Опел *" е нямал техническа възможност да избегне
удара чрез безопасно екстрено спиране при реакция в момента на навлизане
на пешеходеца от ляво на платното за движение.
Според вещите лица никоя от посочените по-горе хипотези не може да
бъде отхвърлена като невъзможна. С оглед липсата на обективни
доказателства, от които с категоричност да се приеме някоя конкретна
хипотези за поведението на пешеходеца, прокурорът е приел, че обвинението
не е доказано, тъй като не може да се твърди със изискуемата от закона
убеденост за виновно поведение на водача на л.а."Опел *" при разглеждания
инцидент.
Настоящия съдебен състав намира съображенията на представителя на
държавното обвинение за правилни и законосъобразни. По делото няма данни
водачът на л.а. „Опел *“ да е нарушил някое от правилата за движение по
10
пътищата, което да го е поставило в невъзможност да реагира своевременно
на появило се на пътя предвидимо препятствие. В тъмната част не деня се е
движил в населено място с включени къси светлини, с позволената за този
участък от пътя скорост от 52-53 км/ч. Формално, така установената от
експертите скорост надвишава с 2-3 км/ч. нормативно определената
максимално допустима скорост за движение в населено място, но това
превишаване е не само незначително, а е и в рамките на допустимата грешка,
с оглед методът на установяването й – не е установена с техническо средство,
а с експертиза. Наред с това, инцидентът е настъпил непосредствено след
табелата указваща край на населено място, след която табела разрешената
максимална скорост на движение е 80 км/ч. Не се установява и водачът да е
нарушил някое от правилата за предимство, както и да е напускал лентата си
за движение. Извършените от полицейските служители, посетили
местопроизшествието, полеви тестове е видно, че водачът Й. Д. не е
употребил алкохол или наркотични вещества. Не без значение е и
обстоятелството, че ПТП е настъпило на границата на населеното място.
Видно от показанията на свидетелите, а и от приложение по делото снимков
материал от протоколите за оглед на местопроизшествие, около мястото на
инцидента няма сгради, тротоари или алеи, които да дават повод на водача да
предполага, че по пътя може да има пешеходци. В допълнение на това,
пострадалият е бил облечен изцяло в тъмни дрехи, което допълнително
затруднява забелязването му.
Прокурорът е изследвал и обсъдил в детайли дали поведението на
пострадалия – предвижването му и начина по който е навлязъл на платното за
движение е било такова, че да позволи на водача да реагира своевременно на
възникналата опасност. Виновно поведение на водача би било налице, ако
мястото на удара между автомобила и пешеходеца попада извън опасната
зона за спиране на автомобила, при което водачът е имал техническа
възможност да спре преди него, при своевременна реакция. Като момент на
възникване на опасност на пътя и задължението на водача да предприеме
мерки за избягване на произшествието е този, в който препятствието е е
възникнало на пътя или в близост до него и водачът, при спазване на
задължението да наблюдава постоянно пътната обстановка е имал
физическата възможност и е бил длъжен да го възприеме.
За внезапната поява на пострадалия на пътното платно може да се съди
11
както от показанията на водача на участвалия в произшествието автомобил -
Й. Д., така и от тези на спътника му св. Д. Т... Ако за водача Д. може се
приеме, че има интерес да премълчава или изопачава факти от събитието, то
това не важи за св. Т.. По данни от последния, той е забелязал нещо, което му
е заприличало на голямо куче, казал е на водача да намали, който веднага е
натиснал спирачките и в следващия момент е последвал удара.
В разглеждания случай, при липсата на други нарушения на Закона за
движение по пътищата от страна на водача на лекия автомобил, от
съществено значение е да се установи дали при навлизане на платното за
движение, пострадалият се е намирал във или извън опасната зона за спиране
на л.а. „Опел *“, съответно дали водачът е имал техническата възможност да
избегне удара или не.
От заключението на експертите не може да се даде категоричен
отговор на този въпрос, поради множеството възможности от гледна точка на
скоростта, с която пострадалият се е движил докато е пресичал пътното
платно, както и дали е започнал пресичането от положение на покой или се е
движил и внезапно е започнал да пресича. Наличието на концентрация на
алкохол в кръвта на пострадалия от 2,47 на хиляда се приема за средна степен
на опияняване, което неминуемо е повлияло на преценката и поведението му.
Експертите сочат, че при всеки човек физиологическото проявление на
алкохол върху организма е различно. Приема на алкохол се отразява на
равновесието, крачката и скоростта на походката, но при бягане, поради
спецификата на процеса, забавянето на скоростта е по-малка в сравнение със
забавянето на скоростта при ходене. С други думи, въпреки нарушените от
алкохолното опияняване внимание, координация и съобразителност, ако
пострадалият е предприел пресичане на пътното платно затичвайки се, той
може да постигне почти същата скорост като в състояние без да е употребил
алкохол. Тук следва да се отбележи, че в заключенията си експертите са
използвали „бърз ход“ и „бегом“ със съответните показатели за изминато
разстояние и скорост, като са взели предвид както алкохолното повлияване,
така и възрастта на пострадалия.
В заключение, настоящият съдебен състав намира, че разследването по
Досъдебно производство № 8/2021 г. по описа на Сектор „Разследване на
престъпления по транспорта“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив е
12
проведено пълно, всестранно и обективно. Не са останали неизяснени или
неизследвани обстоятелства, което да налага допълнителни или нови
действия по разследването. Изводите на прокурора, че престъплението не е
доказано са аргументирани, законосъобразни и правилни, поради което и
доводите на повереника на пострадалите изложени в жалбата се явяват
неоснователни.
С оглед на гореизложеното, съдът прие да потвърди изцяло
обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство,
като правилно и законосъобразно.Ето защо и на основание чл.243 ал.6 т.1 от
НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Окръжна прокуратура Пловдив
от 03.11.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно
производство № 8/2021 г. по описа на Сектор „Разследване на престъпления
по транспорта“ при ОД на МВР - Пловдив, водено за престъпление по чл.343,
ал.1, б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на протест и обжалване в 7- дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му, пред Апелативен съд
Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
13