Р Е Ш Е Н И Е
№ 838/09.06.2021 година, град
Бургас
Административен съд – Бургас, на единадесети май две
хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.
С.
разгледа
административно дело № 714/2021 година.
Производството е по реда на глава десета, раздел първи
от АПК.
Образувано е по жалба на С.К.К.
с ЕГН ********** ***, комплекс „Лазур“, блок 98, вход „А“, етаж 5, със съдебен
адрес ***, чрез адвокат Т.Т. ***, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 21-0769-000619/23.03.2021 година на началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР.
С оспорената заповед, по
отношение на жалбоподателя, на основание чл. 171 т. 2а б. “а“ от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), е наложена мярка „прекратяване на регистрацията на
пътното превозно средство“, за товарен автомобил с регистрационен № ****за срок
от 6 (шест) месеца, считано от 21.03.2021 година.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна. Жалбоподателят счита, че неправилно е
определен адресатът на наложената ПАМ, тъй като съгласно свидетелство за
регистрация част І, автомобил с регистрационен номер ****е собственост на ЕТ
„Сток – С.К.“, а не на физическото лице С.К.. Цитирана е практика на
Конституционния съд, с която нормата на чл. 171 т. 1 б. „д“ от ЗДвП е обявена
за противоконституционна. Иска се отмяна на заповедта.
Ответникът представя
административната преписка.
След
като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, от
фактическа страна съдът установи следното.
На 21.03.2021 година,
около 09:15 часа в град Бургас, на КПП – Летище Бургас (вход), Б.С. К., ЕГН **********
е управлявал товарен автомобил „Рено Мастер“ с регистрационен № А 6677 НА,
собственост на ЕТ „Сток – С.К.“ (видно от АУАН с бл. №
788089/21.03.2021 година – лист 19).
При направена справка в
ОДЧ – 25 е установено, че Б. К. е с отнето СУМПС на 25.01.2021 година. Иззети
са регистрационните табели на автомобила.
Със заповед за прилагане
на ПАМ на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР (лист
16), на основание чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП, е заповядано на С.К.К. да бъде
наложена мярка „прекратяване на регистрация на ППС“ за срок от 6 месеца. В
мотивите на заповедта е посочено, че автомобилът е бил управляван от водач с
отнето свидетелство за управление на МПС на 25.01.2021 година по реда на чл.171,
т.1, б. „Д“ от ЗДвП, за което му е била издадена заповед за прилагане на ПАМ №
21-3388-000003/26.01.2021 година.
За установяване на
компетентността на издателя на заповедта ответникът е представил заповед №
251з-209/18.01.2017 година на директора на ОД – Бургас на МВР (лист 36).
За констатацията, че към
момента на проверката водачът Б.С. К. е бил с отнето СУМПС е представена
справка за нарушител – водач (лист 31 - 33) и заповед за прилагане на ПАМ №
21-3388-000003/26.01.2021 година (лист 22).
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима.
Подадена е в законоустановения срок и от лице, което има интерес от
оспорването.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
На основание чл. 168 ал. 1
от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК.
По
смисъла на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и съгласно чл. 172 ал. 5 от ЗДвП, обжалването ѝ е по реда на АПК.
Нормата на чл. 172 ал. 1
от ЗДвП предвижда, че волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в
мотивирана заповед, която се издава от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.
Конкретно, компетентността
на издателя на заповедта е обоснована с представената заповед №
251з-209/18.01.2017 година на директора на ОД – Бургас на МВР (лист 36).
Обжалваната заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма. Тя съдържа всички реквизити по
чл. 59 ал. 2 от АПК.
В административното
производство не са допуснати процесуални нарушения, явяващи се основание за
отмяна на наложената мярка.
Заповедта е материално
законосъобразна.
В хипотезата на чл. 171 т.
2а б. „а“ от ЗДвП, ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство“ може да се наложи на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Нормата съдържа основания
за прилагането на ПАМ като в оспорената заповед се установява едно от тях -
управление на МПС от лице, което не притежава свидетелство за управление на
МПС. В заповедта това основание изрично е споменато.
В настоящият случай,
предпоставките за правилното прилагане на ПАМ са две – заповедта да има за
адресат собственика на МПС и МПС да е било управлявано от лице, което не
притежава свидетелство за управление.
Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.
Свидетелството за
управление на МПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи
при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и
удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от съответната категория.
В случая, от преписката се
установява, че водачът на автомобила – Б.С. К., го е управлявал след като
съответното свидетелство за управление е било отнето по реда на чл.171 т.1 б.
„д“ от ЗДвП, за което му е била издадена заповед за прилагане на ПАМ №
21-3388-000003/26.01.2021 година. В обжалваната заповед - като адресат на ПАМ е
посочен С.К.К. като собственик на превозното средство. Същият е собственик в
качеството му на едноличен търговец. Съгласно разпоредбата на чл. 56 от
Търговския закон като
едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с
местожителство в страната, т.е. едноличният търговец е физическо лице и
придобиването на търговско качество от физическото лице (разширяването на
неговата дееспособност) не води до възникване на нов/различен правен субект,
каквато теза е развита в жалбата. Едноличният търговец не е отделен субект, а е
търговското качество на физическото лице, с което му се дава възможност да
участва в търговския оборот.
Отделно от това, видно от
справка от информационната система АИС, относно регистрацията на МПС с
регистрационен номер ****и заверено копие от регистрационен талон на същото
МПС, като собственици на процесното превозно средство са посочени както ЕТ
„Сток – С.К.“ така и физическото лице С.К.К. (лист 20 и лист 14).
Така и двете предпоставки за налагане на ПАМ,
изискуеми по закон, са налице.
В настоящият случай е без значение фактът, че разпоредбата
на чл. 171 т.1 б.“д“ от ЗДвП (на чието основание е отнето СУМПС на водача Б. К.)
е обявена за противоконституционна към 03.04.2021 година, тъй като съгласно
правилото на чл. 151 ал. 2 изречение трето от Конституцията, решението на Конституционния
съд, с което се обявява противоконституционност на закон, действа занапред.
Спрямо заварените от решението на Конституционния съд неприключени
правоотношения противоконституционният закон не се прилага.
Предвид неоснователността на жалбата и изложените
мотиви, на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.К. с ЕГН ********** ***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0769-000619/23.03.2021 година на началник група в сектор „Пътна полиция“ при
ОД – Бургас на МВР.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: