№ 798
гр. Шумен, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20233630101377 по описа за 2023 година
Предявени искове, за установяване съществуването на вземания, с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***,
срещу И. К. И., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено правно основание
чл. 422 ГПК и обща цена от 2314,71 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 2314,71
лева, представляваща 1200 лева главница – неплатени вноска по договор за
потребителски кредит № ********** от 07.05.2020г./сключен между
ответника и ищцов цедент „***“ ЕООД/; 40,43 лева договорна лихва, за
периода 07.05.2020г. – 07.06.2020г., 1074.28 лева лихва за забава, за периода
07.06.2020г. – 01.03.2023г. и законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението/28.02.2023г./ до окончателното плащане. За така
твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на
заповед за изпълнение. Срещу заповедта по ЧГД № 478/2023г., ответникът
възразил, в законния срок. Поради изложеното ищецът претендира
признаване за установено съществуването на описаните вземания и осъждане
на ответника да му заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
1
подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Твърди, че не е
сключвал процесния договор, сумата по него, не е получавал, цесията, не му е
съобщавана. Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители /в писмени молби/, поддържат заявеното в исковата молба и
отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
На 07.05.2020г. цедент на ищеца /„***“ ЕООД / и ответницата сключили
договор за потребителски кредит, според който предоставил сумата от 1200
лева. Уговорено било връщането , за срок от 30 дни /на 06.06.2020г./,
включваща главница и лихва в размер на 40,99%, при ГПР от 49,65%, и обща
дължима сума по кредита от 1488 лева, от които договорна лихва за целия
период от 40,43 лева и такса за експресно разглеждане от 247,57 лева/не се
претендира в производството/. Уговорената сума била получена на датата на
договора, според запис в него. Съгласно заключението на вещото лице по
ССЕ ответникът е заплатил на ищцовия цедент сума, в размер на 1911,16 лева
на единадесет вноски, последната на 08.01.2021г., с което е погасила цялото
си задължение към заемодателя, като е надплатила сумата от 395,39 лева,
поради което и не дължи лихви за забава. Вземанията по договора били
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 18.10.2022г.. Както
уведомлението за прехвърляне на вземанията, така и пълномощно от цедента
за цесионера, не са връчвани на длъжника, преди 02.08.2023г., когато е
получил препис от исковата молба. Заявлението по ЧГД № 478/2023г. е
постъпило в ШРС на 28.02.2023г..
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи –
наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор),
задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и
размера ѝ; предоставянето на заетата сума.
Посочените, не са налице, в настоящият случай – Уговорките от раздел
2
условия на кредита, за договорна лихва в размер на 40,99%; за ГПР от
49,65% и за такса за експресно разглеждане, са нищожни поради накърняване
добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, последната и
заобикаляща разпоредбите на закона за потребителския кредит. Както
подробно е изяснено в практиката добрите нрави, макар и да нямат легално
определение, представляват общоприети правила, на които е придадено
правно значение, при действителността на сделките. При възмездните, то,
най-често се свързва, с принципите на справедливост и производният му, за
еквивалентност на престациите. Уговорените възнаграждения по процесния
договор, само поради размера си, са в противоречие и с двата, налагайки
заплащане такова за ползване на чужди средства, в размер на ¼ от нея, за
само един месец/1200 лева заем – 288 лева такса и договорна лихва/.
Съществува свобода на договарянето, но ответникът, няма данни да е
получил пред договорна информация, а и тази свобода е ограничена винаги от
действието на другите принципи на облигационното право, като посочените и
този за недопускане на неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се
стигнало при заплащане на уговорените възнаграждения/чл. 9 ЗЗД/. ЗПК в чл.
11, ал. 1, т. 10 и 11, регламентира съдържанието на договора за потребителски
кредит, по отношение ГПР и условията за издължаване на кредита, като по
отношение на първия, не е достатъчно запис за стойността му и общата
дължима сума от потребителя. В случая няма яснота за взетите в предвид
допускания при изчисляване на ГПР и определяне на общата дължима сума.
ЗПК в чл. 10а, регламентира възможностите на кредитора да събира такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с потребителски кредит.
Нормата изключва свързаните с усвояване и управление на кредита. В случая
уговорените услуга е именно такава – „експресно разглеждане“. Тоест
изисква се възнаграждение за изпълнение на основното кредиторово
задължение по договор за кредит, да предостави парична сума. Посоченото е
достатъчно за този състав да приеме, че тези клаузи имат за цел и резултат
заобикаляне изискванията на Закон за потребителския кредит, поради което и
са нищожни.
Поради това и според разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, ищецът следва да
получи само чистата стойност на кредита, в случая 1200 лева, която сума
обаче му е заплатена от кредитополучателя, и върху нея, не следва да се
присъди законна лихва, тъй като дължимата за периода от 06.06.2020г./падеж
3
на всички вземания по договора/, до последните вноски на ответника, през
2020г., е по малка от надплатената сума, в общ размер на 711,16 лева.
Изложеното налага отхвърляне на предявените искове, като неоснователни, а
не поради плащане, въпреки неоснователност на всички ответни възражения.
Цесията, предвид това, че уведомление за нея се съдържа в исковата молба,
има действие по отношение на него. Не са събрани каквито и да е
доказателства, в подкрепа на ответните твърдения, че не е страна по
процесния договор и не е получавал сумата, които се опровергават от
собственото му поведение – платил е на кредитора се, макар и не в
уговорения срок.
При този изход на спора, ищецът следва да заплати на ответника сумата
от 550 лева разноски в производството, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ЕАД, ЕИК : ***, с адрес за
призоваване – ***, срещу И. К. И., ЕГН : **********, с адрес – ***, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, да се признае за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 2314,71 лева, представляваща 1200 лева главница –
неплатени вноска по договор за потребителски кредит № ********** от
07.05.2020г./сключен между ответника и ищцов цедент „***“ ЕООД/; 40,43
лева договорна лихва, за периода 07.05.2020г. – 07.06.2020г., 1074.28 лева
лихва за забава, за периода 07.06.2020г. – 01.03.2023г. и законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението/28.02.2023г./ до
окончателното плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА “***” ЕАД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, да
заплати на И. К. И., ЕГН : **********, с адрес – ***, сумата от 550 лева
разноски в настоящото производство и по ЧГД № 478/2023г., по описа на
ШРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4
5